Как Путин възпроизведе платоновата тимокрация – хората да са „пригодни повече за война, отколкото за мир“
Виолета К. Радева
Най-спряганите думи през последните повече от два месеца са „ фашизъм “ и „ шовинизъм “, „ нацизъм “. С тях съветският президент, издаващ заповеди на въоръжените сили на РФ, непрестанно спекулира, мъчейки се да аргументира пълномащабното навлизане на съветските солдати в прилежащата суверенна страна Украйна. Обвиненията, че украинците са „ фашисти “ и „ националисти “, Владимир Владимирович Путин, а около него и всички крепители на режима му като Лавров, Мария Захарова, Дмитрий Песков, Владимир Соловьов, Скабеева, Попов, Толстой, полк. Гундяев (по съвместителство патриарх на Руската православна църква) и цялостен полк чудесно платени пропагандатори на експанзията, имат за задача
да изопнат струната на страха
у наплашените от Хитлер през Втората международна война съветски крестяни.
Клеймото „ фашисти “ и „ националисти “ обаче не е предопределено единствено и само за вътрешна приложимост. Напротив! Така управлението на Кремъл и подетата от него методична, масирана агитация се пробва да гримира за пред хората непредизвиканата война, стартирана на 24 февруари 2022 година изненадващо, директно откакто Путин обществено отхвърли огласените американски разследващи данни за готвено военно навлизане в Украйна. Струпването по общата им граница на над 150-хилядна войска, въоръжена до зъби, той разгласи за постоянни военни „ учения “, осъществявани по проект. Повтаряйки тезата за „ изчистване “ на „ братската славянска страна “ от фашистите и националистите, министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров се вкара в личния си капан. В изявление за италианската телевизионна компания Mediaset той изрече нелепост, която провокира яд, възмущение даже в Израел. Уж опитният, дълготраен първи съветски посланик сложи на една дъска Володимир Зеленски и Адолф Хитлер, визирайки еврейския генезис на украинския президент.
„ Може и да бъркам – споделя С. Лавров, – само че Хитлер също имаше еврейска кръв. Това не значи безусловно нищо. Мъдрият еврейски народ споделя, че най-яростните антисемити нормално са евреи, както се споделя " …
В отговор израелският външен министър Яир Лапид съобщи: „ Забележките на съветския външен министър Лавров са освен непростими и възмутителни, само че са и ужасна историческа неточност. Евреите не са се самоубивали по време на Холокоста. Обвиняването на самите евреи в антисемитизъм е най-ниското равнище на расизъм против евреите “.
За страдание всеобщо и у нас, и по света обвиняванията във „ фашизъм “ се леят от заран до вечер, само че към този момент отправени към Русия и нейната политика, към нейните практики и форма на държавно ръководство, на жанр в обществения живот и идеологически постулати. Този фиктивен „ фашизъм “ по предписание е отвеян към десния идеологически набор. В идеологията на актуалната Руска империя, наследница на Съветската социалистическа империя, мъчно могат да бъдат открити достоверни характерности на това, което в теорията и в практиката на XIX век бива определяно като „ дясно “.
Натрапчивото повторение на мантрата „ съветски фашизъм “ от международната общност обаче е една огромна илюзия. Не, то даже не е илюзия, а
неистина в духа на Оруел,
чийто пиедестал лежи в отдавнашния боязън на съветските болшевици и на левите придвижвания и обединения по света от признаването на общите корени и на комунизма, и на италианския фашизъм, и на немския националсоциализъм. Не е загадка, че родителят на това семейство е Карл Маркс, а неговото завещание е доразвито и приложено на процедура като „ болшевизъм “ от В. И. Ленин, съумял да реализира държавен прелом в Руската империя и след една кървава, само че сполучлива за поведената от него тайфа революция, този нов модел намира последователи из цяла Европа.
Сред тях са Бенито Мусолини, който назовава своето придвижване за обществена и политическа метаморфоза „ фашизъм “ и Адолф Хитлер, развил концепцията за „ националсоциализъм “ в духа на Лениновите упоритости да построи „ социализъм “ в една настрана взета страна, в контраст на разбирането на Маркс, че социализмът и комунизмът могат да се появят по едно и също време на всички места по света като финален етап на капитализма.
Добре известни са топлите, повече от другарски връзки сред Съветска Русия и Германия. По-малкият идеологически брат получава цялостна организационна и идейна поддръжка от Москва в построяването на репресивните органи, лагерите, пропагандата. Достатъчно е да се сравнят да вземем за пример плакатите на съветските комунисти и немските националсоциалисти, с цел да се види директното въздействие на руското изкуство. Няма да се спирам на добре известни обстоятелства като преследването на интелектуалци, възбраната на книги, поръчковите творби.
Разликата сред руския комунизъм и немския националсоциализъм в последна сметка се показва в това, че до момента в който съветските комунисти се стремят да завладеят целия свят, с цел да унищожат физически всички съсловия, с изключение на пролетариата, то немските националсоциалисти издигат, в духа на зле разбрания Ницше, арийската раса като хегемон, която би трябвало да бъде господстваща. Оттук е и единствената по-сериозна разлика сред двата клона на избуялото в ляво дърво – в Съветска Русия комунистите унищожават частната благосъстоятелност и унищожават милионите нейни носители, до момента в който в Третия райх страната ненапълно управлява, само че не унищожава частната благосъстоятелност, нито ликвидира физически буржоазията. Тоест комунистите избиват личния си народ, а националсоциалистите стартират да преследват, а след това и да унищожават евреите.
Впрочем, и в това отношение учители са им съветските първопроходци, които доста преди Сталин провеждат методично и задоволително постоянно еврейски погроми. Да не забравяме, че така наречените Протоколи на сионските мъдреци са изфабрикувани съгласно напътствията на шефа на задграничното поделение на съветската загадка полиция П. И. Рачковски, основал агентурната мрежа във Франция, Швейцария, Германия и Англия. Роден клеветник, той изключително обичал да фалшифицира документи. Когато избухва революцията през 1905 година, Рачковски е назначен за заместник-директор на полицейския департамент и развива широкомащабна активност по производството на брошури, призоваващи популацията и бойците да убиват евреите. Създава и антисемитския „ Съюз на съветския народ “, финансиращ въоръжени банди за всеобщи еврейски погроми.
Съперничеството сред родните братя Съюз на съветските социалистически републики и Германия за състезание в реализиране на задачите е като съперничеството на
библейските братя Каин и Авел
Да не забравяме, че генералната цел на Съветска Русия (Каин) е международна пролетарска гражданска война и още преди успеха на Ленин и болшевиците в Гражданската война, съветските революционери провокират въстания и терористични дейности в редица европейски страни, в това число и в България. Съветският шпионин Резун, прочут с псевдонима Виктор Суворов, потвърди с поредност свои книги неоспоримия факт, че Съюз на съветските социалистически републики замисля и е подготвен да нападне Германия (Авел) при започване на юли 1941 година. Узнал за готвената война, Хитлер подхваща изпреварваща атака на 22 юни.
След края на Втората международна война, когато Съединени американски щати и Англия подписаха съглашение със Сталин за делба на света и подариха цяла Източна Европа, както и част от Германия на Кремъл, всеобщо се заговаря за немския „ фашизъм “. Заради вътрешното съревнование сред братята Каин и Авел, още през 30-те години на ХХ век Комунистическият интернационал стартира да използва термина „ фашизъм “ и „ фашисти “ за всички, които по някакъв метод оспорват изключителността на руския социализъм и болшевизма.
А какви са аргументите използването му да стане всеобща и поголовна след цялостния погром освен на Хитлеровия националсоциализъм, а на Германия? Естествено, с цел да се избегне злепоставящото съпоставяне сред „ социализма “, изграждан в Съюз на съветските социалистически републики и новите „ национални републики “ Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, Югославия, Германска демократична република, България и националсоциализма, изповядван от основателите на Третия райх. По-възрастните знаят и помнят мощното ляво интелектуално придвижване в Западна Европа, съществуването на огромни комунистически партии във Франция и Италия, възхваляването на Съюз на съветските социалистически републики от видни европейски писатели и философи. Така определението „ фашизъм “ закупи гражданственост, наложи се като едно аморфно, обтекаемо определение, което може да бъде отнесено към всевъзможни нехаресвани или отхвърляни хрумвания и придвижвания в днешния демократичен свят. С него отбелязват както ултралеви партии, по този начин и анархистични придвижвания, радикални обединения, терористични организации (също леви, създавани и обучавани от руски инструктори!).
Да обяснят наличието на понятието „ фашизъм “ старания са полагали и не престават да поставят философи, най-вече от западните научни среди, само че техните възгледи с ненаситност повтарят и довчерашните марксисти от някогашния социалистически лагер. У нас е добре позната Хана Аренд, която споделя, че фашистите в никакъв случай не се задоволяват просто да лъжат; те би трябвало
да трансфорат лъжата си в нова действителност
и би трябвало да убедят хората да имат вяра в нереалността, която са основали. Успеят ли, могат да накарат всички да създадат каквото е угодно на притежаващите властта фашисти.
В известната Станфордска философска енциклопедия създателите на дефинициите за „ фашизъм “ и „ националсоциализъм “ настояват, че изработването на формулировка за фашизма е недовършен развой, че „ фашизмът евентуално е най-неясният от актуалните политически термини “ и по тази причина било мъчно да се дефинира ясна граница с други политически идеологии, способи или придвижвания.
Според Джейсън Стенли от Йейлския университет „ фашизъм “ е дума, която в наши дни се подмята много свободно, нормално като епитет за дискредитиране на политиката на някой различен, способ на политика, реторика за придобиване на власт, набор, плъзгаща се канара. Ще загатна единствено, че книги за това що е фашизъм са написали през десетилетията създатели като Робърт Пакстън, Роджър Грифин, Мадлин Олбрайт, Роб Римен и доста други.
Днес понятието „ фашизъм “ има пейоративен смисъл
Извършената семантична смяна е заредена със мощно негативно значение, предизвикващо омерзение и гадност. То се вписва в оня „ новоговор “, основан от болшевишката съветска агитация, която изобрети, за потребностите на българските си почитатели и воини, даже неуместния термин „ монархофашизъм “. Как да не си спомним за книгата на Оруел „ 1984 “?!
Всички леви придвижвания и партии през днешния ден, без значение дали в Европа или в Америка, без значение и от несъществените разлики сред тях, бягат като демон от тамян от своите болшевишки и националсоциалистически побратими, поставят кралимарковски старания да скъсат пъпната си шнур с Марксовия „ Манифест на комунистическата партия “, където сбито и ясно са закрепени преследваните цели: завземане на политическата власт от пролетариата; принудително взимане на властта и терор; физическо заличаване на всички „ непроизводителни съсловия “; отменяне и гонене на религията и Църквата; разрушение на „ еснафското семейство “; полова свобода; очистване на страната. В прав текст там е казано: „ Премахването на тези връзки буржоазията назовава заличаване на личността и на свободата! Тя е права. Действително става дума за
унищожаване на буржоазната персона, на буржоазната автономия, на буржоазната независимост
Комунистите считат за неприлично да крият своите възгледи и планове. Те намерено декларират, че техните цели могат да бъдат реализирани единствено посредством насилственото срутване на целия доскорошен публичен строй “.
Да се върнем на въпроса: фашизъм ли е това, което следим в Руската федерация през днешния ден?
Категорично не!
Но преди да определим най-съществените белези на политическата и държавна власт в остатъците от Съветския съюз, чийто център е Москва, да си напомним по какъв начин гръцкият мъдрец от древността Платон разказва в Осма книга на „ Държавата “ другите форми на ръководство. Сред добре известните и познати на необятната аудитория типове – аристократична, олигархична, демократична и тиранична, има разказана и една междинна, която Платон дефинира като тимокрация или тимархия. Тя се появява при упадъка на аристократичното ръководство в прехода към олигархично. Според древногръцкия мъдрец и теоретик на „ идеалната страна “ управниците при тимокрацията ще са „ пригодни повече за война, в сравнение с за мир “, по тази причина властелинът „ ще зачита измамите и хитростите и цялото си време ще прекарва във война “. Управляващите при тимокрацията са пристрастени към парите, каквито са те и при олигархичната система, само че тези от хибридката ще крият на мрачно своето „ злато и сребро “, ще ограждат „ със стени своите домове, като че ли построяват свои гнезда “. В тях обаче те пилеят „ с дами и с други лица “ не своите пари, тъй като са ги придобили „ по скришен метод “, а „ прахосват непознатите за своите пристрастености “.
В Руската федерация през днешния ден съществува точно такова хибридно държавно ръководство, при което комунистическата номенклатура (болшевишката аристокрация) се е трансформирала посредством придобиване „ по скришен метод “ на големи благосъстояния в олигархия, която тъне в необикновен лукс, до момента в който масата гине в бедност, наркомании и заболявания, приспивана с агитация за „ величието “ на „ съветския свят “, на съветската „ нематериалност “, на съветската богоизбраност. За да не се разсъни от съня на разсъдъка, на нея непрестанно ѝ се сочат външни врагове и положението на по-малки или по-големи войни е непрестанно. В отровния коктейл от пропагандни внушения влизат великоруските имперски импулси; болшевишките легенди за величавата Сталинова ера на невъобразим строеж и героичната победа във Втората международна война, като се подценява невижданата материална помощ от САЩ; самобитно православно езичество, обслужващо напълно нападателната политика на Кремъл в несъгласие на Христовите повели.
Тази хибридна държавна форма на ръководство бих определила като
болшевишко-православна олигархична тирания
Войната, която бушува през днешния ден в Европа и слага на тестване цивилизацията, юдео-християнските полезности и духовното здраве на обществата, поражда догатки, упования, очаквания, само че и страхове у огромна част от хората освен на нашия континент, а в целия свят. Различни са както очакванията, по този начин и страховете. На моите мога да дам израз, базирайки се още веднъж на античните гърци, съгласно които във Вселената има избран етичен или другояче казано – набожен ред. Тази доктрина е обвързвана с концепцията за ориста, за нуждата. Когато се престъпват границите на една иманентна на битието правдивост, се поражда освен спор, само че и мощен конфликт на противоположни сили. В резултат съществуващата свръхлична воля и мощ санкционира високомерието (hubris) и възвръща справедливия (етичен) ред, прекрачен от агресора. Този ред се отнася и важи както в естествения, по този начин и в човешкия свят.
Най-спряганите думи през последните повече от два месеца са „ фашизъм “ и „ шовинизъм “, „ нацизъм “. С тях съветският президент, издаващ заповеди на въоръжените сили на РФ, непрестанно спекулира, мъчейки се да аргументира пълномащабното навлизане на съветските солдати в прилежащата суверенна страна Украйна. Обвиненията, че украинците са „ фашисти “ и „ националисти “, Владимир Владимирович Путин, а около него и всички крепители на режима му като Лавров, Мария Захарова, Дмитрий Песков, Владимир Соловьов, Скабеева, Попов, Толстой, полк. Гундяев (по съвместителство патриарх на Руската православна църква) и цялостен полк чудесно платени пропагандатори на експанзията, имат за задача
да изопнат струната на страха
у наплашените от Хитлер през Втората международна война съветски крестяни.
Клеймото „ фашисти “ и „ националисти “ обаче не е предопределено единствено и само за вътрешна приложимост. Напротив! Така управлението на Кремъл и подетата от него методична, масирана агитация се пробва да гримира за пред хората непредизвиканата война, стартирана на 24 февруари 2022 година изненадващо, директно откакто Путин обществено отхвърли огласените американски разследващи данни за готвено военно навлизане в Украйна. Струпването по общата им граница на над 150-хилядна войска, въоръжена до зъби, той разгласи за постоянни военни „ учения “, осъществявани по проект. Повтаряйки тезата за „ изчистване “ на „ братската славянска страна “ от фашистите и националистите, министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров се вкара в личния си капан. В изявление за италианската телевизионна компания Mediaset той изрече нелепост, която провокира яд, възмущение даже в Израел. Уж опитният, дълготраен първи съветски посланик сложи на една дъска Володимир Зеленски и Адолф Хитлер, визирайки еврейския генезис на украинския президент.
„ Може и да бъркам – споделя С. Лавров, – само че Хитлер също имаше еврейска кръв. Това не значи безусловно нищо. Мъдрият еврейски народ споделя, че най-яростните антисемити нормално са евреи, както се споделя " …
В отговор израелският външен министър Яир Лапид съобщи: „ Забележките на съветския външен министър Лавров са освен непростими и възмутителни, само че са и ужасна историческа неточност. Евреите не са се самоубивали по време на Холокоста. Обвиняването на самите евреи в антисемитизъм е най-ниското равнище на расизъм против евреите “.
За страдание всеобщо и у нас, и по света обвиняванията във „ фашизъм “ се леят от заран до вечер, само че към този момент отправени към Русия и нейната политика, към нейните практики и форма на държавно ръководство, на жанр в обществения живот и идеологически постулати. Този фиктивен „ фашизъм “ по предписание е отвеян към десния идеологически набор. В идеологията на актуалната Руска империя, наследница на Съветската социалистическа империя, мъчно могат да бъдат открити достоверни характерности на това, което в теорията и в практиката на XIX век бива определяно като „ дясно “.
Натрапчивото повторение на мантрата „ съветски фашизъм “ от международната общност обаче е една огромна илюзия. Не, то даже не е илюзия, а
неистина в духа на Оруел,
чийто пиедестал лежи в отдавнашния боязън на съветските болшевици и на левите придвижвания и обединения по света от признаването на общите корени и на комунизма, и на италианския фашизъм, и на немския националсоциализъм. Не е загадка, че родителят на това семейство е Карл Маркс, а неговото завещание е доразвито и приложено на процедура като „ болшевизъм “ от В. И. Ленин, съумял да реализира държавен прелом в Руската империя и след една кървава, само че сполучлива за поведената от него тайфа революция, този нов модел намира последователи из цяла Европа.
Сред тях са Бенито Мусолини, който назовава своето придвижване за обществена и политическа метаморфоза „ фашизъм “ и Адолф Хитлер, развил концепцията за „ националсоциализъм “ в духа на Лениновите упоритости да построи „ социализъм “ в една настрана взета страна, в контраст на разбирането на Маркс, че социализмът и комунизмът могат да се появят по едно и също време на всички места по света като финален етап на капитализма.
Добре известни са топлите, повече от другарски връзки сред Съветска Русия и Германия. По-малкият идеологически брат получава цялостна организационна и идейна поддръжка от Москва в построяването на репресивните органи, лагерите, пропагандата. Достатъчно е да се сравнят да вземем за пример плакатите на съветските комунисти и немските националсоциалисти, с цел да се види директното въздействие на руското изкуство. Няма да се спирам на добре известни обстоятелства като преследването на интелектуалци, възбраната на книги, поръчковите творби.
Разликата сред руския комунизъм и немския националсоциализъм в последна сметка се показва в това, че до момента в който съветските комунисти се стремят да завладеят целия свят, с цел да унищожат физически всички съсловия, с изключение на пролетариата, то немските националсоциалисти издигат, в духа на зле разбрания Ницше, арийската раса като хегемон, която би трябвало да бъде господстваща. Оттук е и единствената по-сериозна разлика сред двата клона на избуялото в ляво дърво – в Съветска Русия комунистите унищожават частната благосъстоятелност и унищожават милионите нейни носители, до момента в който в Третия райх страната ненапълно управлява, само че не унищожава частната благосъстоятелност, нито ликвидира физически буржоазията. Тоест комунистите избиват личния си народ, а националсоциалистите стартират да преследват, а след това и да унищожават евреите.
Впрочем, и в това отношение учители са им съветските първопроходци, които доста преди Сталин провеждат методично и задоволително постоянно еврейски погроми. Да не забравяме, че така наречените Протоколи на сионските мъдреци са изфабрикувани съгласно напътствията на шефа на задграничното поделение на съветската загадка полиция П. И. Рачковски, основал агентурната мрежа във Франция, Швейцария, Германия и Англия. Роден клеветник, той изключително обичал да фалшифицира документи. Когато избухва революцията през 1905 година, Рачковски е назначен за заместник-директор на полицейския департамент и развива широкомащабна активност по производството на брошури, призоваващи популацията и бойците да убиват евреите. Създава и антисемитския „ Съюз на съветския народ “, финансиращ въоръжени банди за всеобщи еврейски погроми.
Съперничеството сред родните братя Съюз на съветските социалистически републики и Германия за състезание в реализиране на задачите е като съперничеството на
библейските братя Каин и Авел
Да не забравяме, че генералната цел на Съветска Русия (Каин) е международна пролетарска гражданска война и още преди успеха на Ленин и болшевиците в Гражданската война, съветските революционери провокират въстания и терористични дейности в редица европейски страни, в това число и в България. Съветският шпионин Резун, прочут с псевдонима Виктор Суворов, потвърди с поредност свои книги неоспоримия факт, че Съюз на съветските социалистически републики замисля и е подготвен да нападне Германия (Авел) при започване на юли 1941 година. Узнал за готвената война, Хитлер подхваща изпреварваща атака на 22 юни.
След края на Втората международна война, когато Съединени американски щати и Англия подписаха съглашение със Сталин за делба на света и подариха цяла Източна Европа, както и част от Германия на Кремъл, всеобщо се заговаря за немския „ фашизъм “. Заради вътрешното съревнование сред братята Каин и Авел, още през 30-те години на ХХ век Комунистическият интернационал стартира да използва термина „ фашизъм “ и „ фашисти “ за всички, които по някакъв метод оспорват изключителността на руския социализъм и болшевизма.
А какви са аргументите използването му да стане всеобща и поголовна след цялостния погром освен на Хитлеровия националсоциализъм, а на Германия? Естествено, с цел да се избегне злепоставящото съпоставяне сред „ социализма “, изграждан в Съюз на съветските социалистически републики и новите „ национални републики “ Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, Югославия, Германска демократична република, България и националсоциализма, изповядван от основателите на Третия райх. По-възрастните знаят и помнят мощното ляво интелектуално придвижване в Западна Европа, съществуването на огромни комунистически партии във Франция и Италия, възхваляването на Съюз на съветските социалистически републики от видни европейски писатели и философи. Така определението „ фашизъм “ закупи гражданственост, наложи се като едно аморфно, обтекаемо определение, което може да бъде отнесено към всевъзможни нехаресвани или отхвърляни хрумвания и придвижвания в днешния демократичен свят. С него отбелязват както ултралеви партии, по този начин и анархистични придвижвания, радикални обединения, терористични организации (също леви, създавани и обучавани от руски инструктори!).
Да обяснят наличието на понятието „ фашизъм “ старания са полагали и не престават да поставят философи, най-вече от западните научни среди, само че техните възгледи с ненаситност повтарят и довчерашните марксисти от някогашния социалистически лагер. У нас е добре позната Хана Аренд, която споделя, че фашистите в никакъв случай не се задоволяват просто да лъжат; те би трябвало
да трансфорат лъжата си в нова действителност
и би трябвало да убедят хората да имат вяра в нереалността, която са основали. Успеят ли, могат да накарат всички да създадат каквото е угодно на притежаващите властта фашисти.
В известната Станфордска философска енциклопедия създателите на дефинициите за „ фашизъм “ и „ националсоциализъм “ настояват, че изработването на формулировка за фашизма е недовършен развой, че „ фашизмът евентуално е най-неясният от актуалните политически термини “ и по тази причина било мъчно да се дефинира ясна граница с други политически идеологии, способи или придвижвания.
Според Джейсън Стенли от Йейлския университет „ фашизъм “ е дума, която в наши дни се подмята много свободно, нормално като епитет за дискредитиране на политиката на някой различен, способ на политика, реторика за придобиване на власт, набор, плъзгаща се канара. Ще загатна единствено, че книги за това що е фашизъм са написали през десетилетията създатели като Робърт Пакстън, Роджър Грифин, Мадлин Олбрайт, Роб Римен и доста други.
Днес понятието „ фашизъм “ има пейоративен смисъл
Извършената семантична смяна е заредена със мощно негативно значение, предизвикващо омерзение и гадност. То се вписва в оня „ новоговор “, основан от болшевишката съветска агитация, която изобрети, за потребностите на българските си почитатели и воини, даже неуместния термин „ монархофашизъм “. Как да не си спомним за книгата на Оруел „ 1984 “?!
Всички леви придвижвания и партии през днешния ден, без значение дали в Европа или в Америка, без значение и от несъществените разлики сред тях, бягат като демон от тамян от своите болшевишки и националсоциалистически побратими, поставят кралимарковски старания да скъсат пъпната си шнур с Марксовия „ Манифест на комунистическата партия “, където сбито и ясно са закрепени преследваните цели: завземане на политическата власт от пролетариата; принудително взимане на властта и терор; физическо заличаване на всички „ непроизводителни съсловия “; отменяне и гонене на религията и Църквата; разрушение на „ еснафското семейство “; полова свобода; очистване на страната. В прав текст там е казано: „ Премахването на тези връзки буржоазията назовава заличаване на личността и на свободата! Тя е права. Действително става дума за
унищожаване на буржоазната персона, на буржоазната автономия, на буржоазната независимост
Комунистите считат за неприлично да крият своите възгледи и планове. Те намерено декларират, че техните цели могат да бъдат реализирани единствено посредством насилственото срутване на целия доскорошен публичен строй “.
Да се върнем на въпроса: фашизъм ли е това, което следим в Руската федерация през днешния ден?
Категорично не!
Но преди да определим най-съществените белези на политическата и държавна власт в остатъците от Съветския съюз, чийто център е Москва, да си напомним по какъв начин гръцкият мъдрец от древността Платон разказва в Осма книга на „ Държавата “ другите форми на ръководство. Сред добре известните и познати на необятната аудитория типове – аристократична, олигархична, демократична и тиранична, има разказана и една междинна, която Платон дефинира като тимокрация или тимархия. Тя се появява при упадъка на аристократичното ръководство в прехода към олигархично. Според древногръцкия мъдрец и теоретик на „ идеалната страна “ управниците при тимокрацията ще са „ пригодни повече за война, в сравнение с за мир “, по тази причина властелинът „ ще зачита измамите и хитростите и цялото си време ще прекарва във война “. Управляващите при тимокрацията са пристрастени към парите, каквито са те и при олигархичната система, само че тези от хибридката ще крият на мрачно своето „ злато и сребро “, ще ограждат „ със стени своите домове, като че ли построяват свои гнезда “. В тях обаче те пилеят „ с дами и с други лица “ не своите пари, тъй като са ги придобили „ по скришен метод “, а „ прахосват непознатите за своите пристрастености “.
В Руската федерация през днешния ден съществува точно такова хибридно държавно ръководство, при което комунистическата номенклатура (болшевишката аристокрация) се е трансформирала посредством придобиване „ по скришен метод “ на големи благосъстояния в олигархия, която тъне в необикновен лукс, до момента в който масата гине в бедност, наркомании и заболявания, приспивана с агитация за „ величието “ на „ съветския свят “, на съветската „ нематериалност “, на съветската богоизбраност. За да не се разсъни от съня на разсъдъка, на нея непрестанно ѝ се сочат външни врагове и положението на по-малки или по-големи войни е непрестанно. В отровния коктейл от пропагандни внушения влизат великоруските имперски импулси; болшевишките легенди за величавата Сталинова ера на невъобразим строеж и героичната победа във Втората международна война, като се подценява невижданата материална помощ от САЩ; самобитно православно езичество, обслужващо напълно нападателната политика на Кремъл в несъгласие на Христовите повели.
Тази хибридна държавна форма на ръководство бих определила като
болшевишко-православна олигархична тирания
Войната, която бушува през днешния ден в Европа и слага на тестване цивилизацията, юдео-християнските полезности и духовното здраве на обществата, поражда догатки, упования, очаквания, само че и страхове у огромна част от хората освен на нашия континент, а в целия свят. Различни са както очакванията, по този начин и страховете. На моите мога да дам израз, базирайки се още веднъж на античните гърци, съгласно които във Вселената има избран етичен или другояче казано – набожен ред. Тази доктрина е обвързвана с концепцията за ориста, за нуждата. Когато се престъпват границите на една иманентна на битието правдивост, се поражда освен спор, само че и мощен конфликт на противоположни сили. В резултат съществуващата свръхлична воля и мощ санкционира високомерието (hubris) и възвръща справедливия (етичен) ред, прекрачен от агресора. Този ред се отнася и важи както в естествения, по този начин и в човешкия свят.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ