Винаги съм вярвала, че най-ценното нещо в живота е любовта.

Винаги съм вярвала, че най-ценното нещо в живота е любовта. Винаги съм вярвала, че любовта заслужава всички взаимни отстъпки, всички жертви, всички тествания. Винаги съм вярвала, че би трябвало да пазим любовта непременно.

Любовта в действителност е най-прекрасното човешко преживяване. Любовта ни кара да летим, отваря сърцата ни, връща блясъка в очите ни и усмивките на лицата ни, почиства старите ни болки.

Кога за финален път сте се чувствали по този начин? Кога за финален път изпитахте обич?

Обикновено различен човек е мотив да усетим тази обич. Така свързваме любовта с обичания човек. Понякога даже объркваме любовта с обичания човек – и прекарваме много време от живота си с обичания човек, само че без обич. Понякога този човек стопира да ни дава обич, само че ние оставаме там, тъй като го „ обичаме ”. Нещастни, отчуждени, с разрушени сърца и сълзи на очи, ние продължаваме да стоим с индивида, който към този момент не ни дава любов… тъй като го обичаме.

Но любовта е благополучие, наслада, наслаждение. Къде е любовта във връзките, които поддържаме с цената на всичко най-ценно за нас – време, сила, благополучие? Как можем да изпитваме обич, в случай че не я изпитваме, в случай че сме нещастни?

• Били ли сте наранени физически или прочувствено от колегата си?
• Извинявате ли и пробвате ли да си обясните разумно държанието на колегата си?
• Имате ли податливост да избирате сътрудници, които са прочувствено дистанцирани?
• Имали ли сте проблематични връзки в предишното?
• Давате ли и получавате ли във връзката си или единствено давате, получавайки малко или нищо в подмяна?
• Можете ли да изоставите тази връзка и да продължите напред?

Емоционалната взаимозависимост

Когато човек одобри опиат, в мозъка му се отделя голямо количество невромедиатори – десетки пъти повече от количеството, което се отделя при естествено наслаждение, в това число секс. Мозъкът запомня това, тъй като е програмиран да търси удоволствието. В природата удоволствието е равнозначно на живот – храна, секс, отмора, придвижване. Когато резултатът отмине, мозъкът още веднъж търси удоволствието и основава чувство за неистова потребност от опиата. Човекът още веднъж приема опиат. Отново се отделя голямо количество посредници. Удоволствието е толкоз мощно, че мозъкът го търси още веднъж и още веднъж. Депата от посредници се изчерпват, невроните нямат време да се възстановят. Например, концентрацията на посредниците, които се освобождават по време на естествен оргазъм, се възвръща в продължение на към две седмици, по тази причина оргазмите имат друга активност.

Не можем да изпитаме наслаждение, в случай че мозъкът ни е привършен. Идва миг, когато приемът на опиата към този момент не носи наслаждение – тъй като невроните не съумяват да се възстановят, да синтезират посредници и да ги освободят. Без тях няма наслаждение. Но мозъкът помни – опиатът носи наслаждение. И индивидът не може да овладее чувството за празнина и потребност – той още веднъж и още веднъж взима опиата, макар че наслаждение от дълго време няма.

Истинският проблем е, че това води първо до функционални, а по-късно и до структурни промени на мозъчните ядра – мозъкът се преустройва, трансформира се, приспособява се към измененията – и стартира да действа по патогенен метод.

Зависимостта е хронична болест и е сходна на хроничните болести на другите органи, да вземем за пример сърцето. При хроничните заболявания се нарушава естествената функционалност на засегнатия орган със съществени последици, които обаче са предотвратими и лечими. Ако не бъдат лекувани, те не престават цялостен живот.

Ако отнемете опиата на привързан човек, той има чувството, че умира, че не може да продължи да живее без това, че губи нещо витално значимо и належащо. А в действителност единственият му късмет да оцелее физически е да спре да приема опиата и да изчака задоволително дълъг интервал от време, с цел да се възвърне мозъкът му до естественото си положение. Този интервал е нескончаем и се претърпява доста трудно. Но когато свърши, хората още веднъж имат надзор върху себе си – те осъзнават, че опиатите им вредят и могат да се управляват без да страдат (както всички нас, които не взимаме наркотици).

Прилича на обич, нали?

Емоционалната взаимозависимост се възприема като обич . Мозъкът ни свързва обичания човек с възприятието обич и се пристрастяваме към възприятието. Пристрастяването си назоваваме обич и поради зависимостта си към любовта (прекрасното възприятие, което сме имали) сме подготвени да страдаме, да се унижаваме, да подценяваме своите ползи. Продължаваме да поддържаме връзката с индивида, който към този момент не ни прави щастливи, с вярата, че отнякъде ще се появи най-малко мъничко наслаждение. То все не идва, а ние взимаме нови и нови дози, изчерпваме телата си… а наслаждение по този начин и не се появява.

Как поражда прочувствената взаимозависимост?

Емоционалната взаимозависимост поражда, когато мозъкът ни сътвори конвенционален инстикт сред човек, предмет или вещество и чувство за мощно наслаждение. Колкото повече мислим, фантазираме си приятни неща, мечтаем си и се любуваме на облика на обичания човек, толкоз повече се привързваме. Идва миг, в който възприятията ни стават толкоз мощни, че губим надзор над тях. И тогава, като наркоманите, сме подготвени да създадем всичко, с цел да получим удоволствието. Изключваме логиката, изключваме интуицията си и тръгваме след възприятията си – и не можем да създадем друго, тъй като мозъкът ни към този момент не действа обикновено.

Това е положението, което хората назовават обич.

В това положение, при неналичието на надзор от страна на логическия разум, се демонстрират и най-дълбоките ни страсти и страхове – тези, които не сме изпитвали от детството. Неспособността да оставаме сами, страхът да не бъдем изоставени, цялостната взаимозависимост от някого. Обикновено в този миг биваме изоставяни от сътрудниците си, тъй като към този момент не сме хората, в които те са се влюбили.

Емоционалната взаимозависимост не основава проблеми, до момента в който сътрудникът ни ни дава това, от което се нуждаем. Проблемите настъпват сега, в който той се отдръпне, даже малко. От зрели хора се трансформираме в безпомощни и прочувствено нестабилни същества, които плачат, молят, преценяват се с всичко, търпят нетърпимото, унижават се, преследват, манипулират, а някои даже се самоубиват.

Най-големият проблем при прочувствената взаимозависимост е не толкоз, че не знаем какво да създадем – а че знаем, само че не можем . Прекрасно осъзнаваме, че с молбите, увещанията, сълзите и заканите няма да върнем любовта, само че сме безсилни да се спрем и да се отдръпнем от болката. Дори започваме да възприемаме като благополучие нещастието с обичания човек – всичко, единствено и единствено да сме с него, да не сме сами.

Емоционалната взаимозависимост не е обич

Любовта е благополучие, наслаждение, душевна естетика. Страданието в сложни връзки не е обич – а просто взаимозависимост от другия човек.

Лекува ли се прочувствената взаимозависимост?

Повечето хора, попаднали в това положение, имат предпочитание да си върнат първичното положение на обич и благополучие. Това е постижимо, когато възстановим естествената функционалност на мозъка си и стартираме още веднъж да взимаме решенията си въз основа на възприятията, логиката и интуицията си (а освен на чувствата). Когато успеем да върнем себе си, обичаният ни човек доста постоянно също се връща – този, в който сме се влюбили първоначално, благият и влюбеният.

Зависимостта може да остане скрита за индивида в продължение на доста години. Зависимите хора изпитват наслаждение от съответно държание и се стремят да си доставят наслаждение най-вече по този метод, ограничавайки други прекарвания. Често в процеса на превъзмогване на зависимостта индивидът изпитва чувството, че животът е минал около него и че той е пропуснал всичко друго, с изключение на пристрастяването си.

Най-големият проблем при зависимостта е, че подвластните хора отхвърлят отрицателните аспекти на своето държание върху здравето, обществения си живот и връзките си. Вредата от пристрастяването е изключително мъчно допустима за индивида, когато това е главният му метод да се оправя с другите проблеми.

Лечението на пристрастяването е мъчно заради неналичието на надзор. Някои хора осъзнават вредата от пристрастяването си, само че не могат да спрат. Зависимостта – от субстанции, страсти, избрани държания, изисква терапия. Ако не бъде лекувана, тя има наклонност да прогресира и да се задълбочава.

Затова и системите за възобновяване на връзките се базират главно върху възобновяване на естественото действие на личността посредством информиране за естествените физиологични процеси и поведенчески и автохипнотични техники, улесняващи възобновяване на психологичната функционалност.

Профилактика

Както и при използването на субстанции с висок капацитет за развиване на взаимозависимост, профилактиката е въздържание.  Ако не си позволите да преминете границата на самоконтрол, ще запазите самоконтрола си и връзката си. Ако усетите, че се привързвате прекалено много, просто се отдръпнете малко, докато възстановите хармонията си. Днес това може да е мъчно, а на следващия ден – да изгубите надзор върху него и да стане невероятно.

Инфо: https://love-aholic.com