Сърбите осъзнаха силата на малцинството в Косово
Винаги съм се чудел какъв брой на пръв взор комплицирани може да наподобяват меандрите на международната политика, само че когато малко помислиш и малко се поразровиш, внезапно виждаш, че всичко си е в реда на нещата.
С цялостна мощ това предписание (ако изобщо е правило) се отнася и до Балканите. Гледаш, президентът на Сърбия Александър Вучич привика при себе си в Белград представителите на сърбите в Народното събрание на Косово и те незабавно обявиха, че ще поддържат държавното управление, отпред на което като министър председател застана Рамуш Харадинай. Е, те не биха тъпана, че против поддръжката на „ косовския Рамбо ”, каквото е едно от прозвищата на тогавашния пълководец от Армията за избавление на Косово (АОК), получиха цели три министерски места в кабинета плюс едно на вицепремиер. Вярно, ресорите, които представителите на „ Сръбска листа ” в законодателния орган на Косово взеха не са от особена значимост, бих споделил, че даже са обичайни – на локалното самоуправление, на връщането на бежанците и (а, това е друго нещо!) на земеделието. Важното е, че гласовете на сръбските депутати осигуриха в допълнение въпреки и нежното болшинство от 62 гласа в 120 локалния парламент, та да може кабинетът на Харадинай да мине през тънката цедилка на съпротивата от страна на опозицията.
Това, че формален Белград обичайно утвърждава или се опълчва на присъединяване на сърбите в който и да е кабинет в Прищина, няма нищо чудно. Това си е традиция и процедура, един тип.
Независимостта на Косово е дълбоката болежка и рана на сръбския политически хайлайф, която той още дълго време ще лекува. Поне до тогава, до момента в който стане „ безпощадно ясно ”, че Косово е укрепило задоволително своята държавност и е намерило полагащото му се място в интернационалните връзки дотам, че Белград да няма различен вид, с изключение на безмълвно да се раздели с илюзиите, че тогавашната сръбска провинция още веднъж ще се върне в положението преди 1999 година
С „ инфилтрирането “ на свои хора в кабинета на Харадинай, което си е фактическа поддръжка, Вучич провокира удивление по какъв начин по този начин удря едно рамо на индивида, за който единствено преди десетина месеца настояваше да бъде изправен пред сръбски съд за закононарушения против човечеството, направени в Косово преди 1999 година Става дума за същия Рамуш Харадинай, който през декември предходната година бе арестуван във Франция по заповед на Интерпол, издадена преди години в Белград. Въпреки че Рамуш имаше дипломатически паспорт, френските гранични управляващи го задържаха, та се наложи на няколко пъти локалният съд да заседава и да взема решение да го експулсира ли в Сърбия или не.
Тогава Александър Вучич беше към момента министър председател на Сърбия, и към момента не се беше определил дали да се кандидатира за президент на изборите напролет. И в тази си позиция Вучич настояваше Харадинай да бъде доставен в Белград, с цел да си получи заслуженото. Френските управляващи бяха изправени пред алтернативата, от една страна, да изпълнят настояването на Интерпол, въпреки че то бе „ датирано “ много от дълго време, а от друга, ги притесняваше фактът, че Харадинай към този момент на два пъти беше заставал непринудено пред Трибунала в Хага, основан от Организация на обединените нации таман за закононарушенията против човечеството по време на войните в някогашна Югославия. И двата пъти съдът намираше Харадинай за почтен, без задоволително доказателства той да бъде вкаран в пандиза.
Лично аз не бих се наел да настоявам, че ръцете на Харадинай не са оцапани с кръв, само че кой съм аз да диспутирам с магистратите от Трибунала…
И Рамуш се връщаше от Хага в Прищина и се хвърляше в политическата борба в страната си с желанието да стане министър председател. Но мястото там към този момент бе заето от различен пълководец от АОК – Хашим Тачи. Някакво персонално съревнование сред двамата, родено в горите на Косово по време на битката с тогавашните сръбски управляващи, се бе пренесло и на политическия терен в младата страна. Но към този момент има нова обстановка. Хашим Тачи наскоро стана президент на Косово и освободи премиерския пост, а самият Харадинай, още преди парламентарните избори недвусмислено съобщи, че свободното кресло може да бъде единствено негово.
В последна сметка, френските управляващи избраха да не си основават главоболия и подцениха сръбското искане, освобождавайки Рамуш Харадинай. Това провокира внезапното неодобрение в Белград, до момента в който самият Харадинай под път и над път изпращаше закани на север, че в случай че „ тези там “ не престават да го упрекват, щял да направи по този начин, че Косово да стигне до Ниш… С други думи, тогавашният сръбски министър председател и настоящ президент на Сърбия – Александър Вучич – има всички учредения да е ядосан на Харадинай и в името на честолюбието си да се пробва да го държи настрани от властта в Прищина. Но се случи противоположното – Вучич поддържа кабинета на Харадинай.
На парламентарните избори в Косово през юни победи така наречен „ Военна коалиция “, формирана от три съществени политически партии, произлезли от тогавашната Армия за избавление на Косово (АОК), известна с съкратеното си наименование на албански UCK (У-Че-Ка, б.р.) и която още преди изборите номинира за министър председател Рамуш Харадинай. Коалицията завоюва 39 места в 120 локалния парламент, които се оказаха незадоволителни за сформиране на държавно управление.
Другите политически партии отвън „ Военната коалиция ” бяха непримирими да вземат участие в кабинет, воден от Харадинай. Очертаваше се нова политическа рецесия, а на хоризонта се задаваха нови изключителни парламентарни избори. В последна сметка пробивът бе изработен, когато партията „ Алианс за ново Косово “ на считания за най-богат косовар Беджет Пацоли съобщи, че при избрани условия влиза в кабинета. Въпросните „ условия “ станаха ясни доста бързо – водачът Беджет Пацоли става първи вицепремиер и поема външното министерство, плюс още няколко основни ресора.
Но и по този начин математиката с парламентарното болшинство отново не излизаше. И в този момент внимание – в косовската конституция има текст, съгласно който при приемането на съществени закони, като този със състава и програмата на държавното управление, е наложително да имат поддръжката на депутатите от малцинствените общности и малцинствените групи. За тях са избрани 20 места в събранието, от които 10 са за представителите на сръбската общественост. И в случай че те откажат своята поддръжка, даже и партиите на албанците към този момент да имат болшинство от 60 плюс един депутати, даже хипотетично да имат поддръжката на „ своите “ 100 депутати, законът няма да мине.
Това предписание бе признато за да се защитят правата на малцинствените общности и групи в страната и бе внушено, в случай че не се неистина, от по този начин нареченото „ Бадентерово болшинство ” от Конституцията на Македония, записано там след рецесията от 2001 година Според това предписание, наречено на името на френския конституционалист Робер Бадентер, при приемането на всеки закон, който се отнася до културната еднаквост на албанската общественост в Македония, с изключение на главното болшинство от депутатите в Народното събрание, той би трябвало да бъде подсилен и от болшинството депутати от общността, за която се отнася.
Така че отвън простата аритметика, гласовете на десетте депутати сърби, като се изключи че извършиха конституционното условие, дадоха преимущество от единствено няколко гласа – 62 в поддръжка на кабинета на Харадинай. Дори при гласуването се стигна до куриоз – бе дадена отмора, с цел да могат сърбите да се върнат от Белград и тогава да влязат в Народното събрание.
И с цел да не остане усещането, че Вучич е показал някакъв политически алтруизъм и си е затворил очите пред обстоятелството, че Рамуш Харадинай става министър председател на Косово, ще кажа единствено, че това е една преднамерена политическа игра на Белград. Две догатки за това, за което министрите сърби ще се грижат. Едното ще поддържат, на другото ще се опълчват. Ще поддържат основаването на общественост на сръбските общини в северната част на Косово, срещу което Харадинай постоянно е бил, и ще се опълчват на концепцията за въоръжени сили на Косово, за които Рамуш упорства.
Нещо като кукувичи яйца, само че когато човек като Рамуш Харадинай е решил да стане министър председател непременно, ще би трябвало и да си ги мъти.
С цялостна мощ това предписание (ако изобщо е правило) се отнася и до Балканите. Гледаш, президентът на Сърбия Александър Вучич привика при себе си в Белград представителите на сърбите в Народното събрание на Косово и те незабавно обявиха, че ще поддържат държавното управление, отпред на което като министър председател застана Рамуш Харадинай. Е, те не биха тъпана, че против поддръжката на „ косовския Рамбо ”, каквото е едно от прозвищата на тогавашния пълководец от Армията за избавление на Косово (АОК), получиха цели три министерски места в кабинета плюс едно на вицепремиер. Вярно, ресорите, които представителите на „ Сръбска листа ” в законодателния орган на Косово взеха не са от особена значимост, бих споделил, че даже са обичайни – на локалното самоуправление, на връщането на бежанците и (а, това е друго нещо!) на земеделието. Важното е, че гласовете на сръбските депутати осигуриха в допълнение въпреки и нежното болшинство от 62 гласа в 120 локалния парламент, та да може кабинетът на Харадинай да мине през тънката цедилка на съпротивата от страна на опозицията.
Това, че формален Белград обичайно утвърждава или се опълчва на присъединяване на сърбите в който и да е кабинет в Прищина, няма нищо чудно. Това си е традиция и процедура, един тип.
Независимостта на Косово е дълбоката болежка и рана на сръбския политически хайлайф, която той още дълго време ще лекува. Поне до тогава, до момента в който стане „ безпощадно ясно ”, че Косово е укрепило задоволително своята държавност и е намерило полагащото му се място в интернационалните връзки дотам, че Белград да няма различен вид, с изключение на безмълвно да се раздели с илюзиите, че тогавашната сръбска провинция още веднъж ще се върне в положението преди 1999 година
С „ инфилтрирането “ на свои хора в кабинета на Харадинай, което си е фактическа поддръжка, Вучич провокира удивление по какъв начин по този начин удря едно рамо на индивида, за който единствено преди десетина месеца настояваше да бъде изправен пред сръбски съд за закононарушения против човечеството, направени в Косово преди 1999 година Става дума за същия Рамуш Харадинай, който през декември предходната година бе арестуван във Франция по заповед на Интерпол, издадена преди години в Белград. Въпреки че Рамуш имаше дипломатически паспорт, френските гранични управляващи го задържаха, та се наложи на няколко пъти локалният съд да заседава и да взема решение да го експулсира ли в Сърбия или не.
Тогава Александър Вучич беше към момента министър председател на Сърбия, и към момента не се беше определил дали да се кандидатира за президент на изборите напролет. И в тази си позиция Вучич настояваше Харадинай да бъде доставен в Белград, с цел да си получи заслуженото. Френските управляващи бяха изправени пред алтернативата, от една страна, да изпълнят настояването на Интерпол, въпреки че то бе „ датирано “ много от дълго време, а от друга, ги притесняваше фактът, че Харадинай към този момент на два пъти беше заставал непринудено пред Трибунала в Хага, основан от Организация на обединените нации таман за закононарушенията против човечеството по време на войните в някогашна Югославия. И двата пъти съдът намираше Харадинай за почтен, без задоволително доказателства той да бъде вкаран в пандиза.
Лично аз не бих се наел да настоявам, че ръцете на Харадинай не са оцапани с кръв, само че кой съм аз да диспутирам с магистратите от Трибунала…
И Рамуш се връщаше от Хага в Прищина и се хвърляше в политическата борба в страната си с желанието да стане министър председател. Но мястото там към този момент бе заето от различен пълководец от АОК – Хашим Тачи. Някакво персонално съревнование сред двамата, родено в горите на Косово по време на битката с тогавашните сръбски управляващи, се бе пренесло и на политическия терен в младата страна. Но към този момент има нова обстановка. Хашим Тачи наскоро стана президент на Косово и освободи премиерския пост, а самият Харадинай, още преди парламентарните избори недвусмислено съобщи, че свободното кресло може да бъде единствено негово.
В последна сметка, френските управляващи избраха да не си основават главоболия и подцениха сръбското искане, освобождавайки Рамуш Харадинай. Това провокира внезапното неодобрение в Белград, до момента в който самият Харадинай под път и над път изпращаше закани на север, че в случай че „ тези там “ не престават да го упрекват, щял да направи по този начин, че Косово да стигне до Ниш… С други думи, тогавашният сръбски министър председател и настоящ президент на Сърбия – Александър Вучич – има всички учредения да е ядосан на Харадинай и в името на честолюбието си да се пробва да го държи настрани от властта в Прищина. Но се случи противоположното – Вучич поддържа кабинета на Харадинай.
На парламентарните избори в Косово през юни победи така наречен „ Военна коалиция “, формирана от три съществени политически партии, произлезли от тогавашната Армия за избавление на Косово (АОК), известна с съкратеното си наименование на албански UCK (У-Че-Ка, б.р.) и която още преди изборите номинира за министър председател Рамуш Харадинай. Коалицията завоюва 39 места в 120 локалния парламент, които се оказаха незадоволителни за сформиране на държавно управление.
Другите политически партии отвън „ Военната коалиция ” бяха непримирими да вземат участие в кабинет, воден от Харадинай. Очертаваше се нова политическа рецесия, а на хоризонта се задаваха нови изключителни парламентарни избори. В последна сметка пробивът бе изработен, когато партията „ Алианс за ново Косово “ на считания за най-богат косовар Беджет Пацоли съобщи, че при избрани условия влиза в кабинета. Въпросните „ условия “ станаха ясни доста бързо – водачът Беджет Пацоли става първи вицепремиер и поема външното министерство, плюс още няколко основни ресора.
Но и по този начин математиката с парламентарното болшинство отново не излизаше. И в този момент внимание – в косовската конституция има текст, съгласно който при приемането на съществени закони, като този със състава и програмата на държавното управление, е наложително да имат поддръжката на депутатите от малцинствените общности и малцинствените групи. За тях са избрани 20 места в събранието, от които 10 са за представителите на сръбската общественост. И в случай че те откажат своята поддръжка, даже и партиите на албанците към този момент да имат болшинство от 60 плюс един депутати, даже хипотетично да имат поддръжката на „ своите “ 100 депутати, законът няма да мине.
Това предписание бе признато за да се защитят правата на малцинствените общности и групи в страната и бе внушено, в случай че не се неистина, от по този начин нареченото „ Бадентерово болшинство ” от Конституцията на Македония, записано там след рецесията от 2001 година Според това предписание, наречено на името на френския конституционалист Робер Бадентер, при приемането на всеки закон, който се отнася до културната еднаквост на албанската общественост в Македония, с изключение на главното болшинство от депутатите в Народното събрание, той би трябвало да бъде подсилен и от болшинството депутати от общността, за която се отнася.
Така че отвън простата аритметика, гласовете на десетте депутати сърби, като се изключи че извършиха конституционното условие, дадоха преимущество от единствено няколко гласа – 62 в поддръжка на кабинета на Харадинай. Дори при гласуването се стигна до куриоз – бе дадена отмора, с цел да могат сърбите да се върнат от Белград и тогава да влязат в Народното събрание.
И с цел да не остане усещането, че Вучич е показал някакъв политически алтруизъм и си е затворил очите пред обстоятелството, че Рамуш Харадинай става министър председател на Косово, ще кажа единствено, че това е една преднамерена политическа игра на Белград. Две догатки за това, за което министрите сърби ще се грижат. Едното ще поддържат, на другото ще се опълчват. Ще поддържат основаването на общественост на сръбските общини в северната част на Косово, срещу което Харадинай постоянно е бил, и ще се опълчват на концепцията за въоръжени сили на Косово, за които Рамуш упорства.
Нещо като кукувичи яйца, само че когато човек като Рамуш Харадинай е решил да стане министър председател непременно, ще би трябвало и да си ги мъти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ