Опалът „Росата на Олимп“ - символ на благополучие векове наред
„ Винаги, когато приказвам за всеки един минерал, аз самият стартирам да се вълнувам, тъй като знам по какъв начин информацията за него е проникнала в моето схващане, по какъв начин се е запазвала, по какъв начин се е обогатявала и какъв брой забавна е тя. „ Росата на Олимп “ или „ Камъкът на Гьоте “ е един от редките опали, които са като капки роса. В наши дни който има този минерал може да направи доста положително за всеки към себе си. Най-малкото може да им се усмихва, тъй като, вярвайте ми, усмивката изисква доста старания. Когато имаме в себе си и до себе си натурален минерал, най-хубавото е да се оставим да усетим неговото влияние, тъй като то постоянно ще бъде прелестно. Това съобщи в изявление за БГНЕС писателят, странник и минералог Иван Митев.
„ Лимонитът, или именуван още Гьотит, е бил обичаният в сбирката на Йохан Волфганг декор Гьоте, в която има близо 10 000 минерала. Неслучайно и Гьоте е посветил съвсем целия си живот да го търси, да се любува и да се радва на въздействието на скъпоценния минерал “, съобщи още минералогът, след което ни описа историята на скъпоценния камък.
„ Когато на престола в провинция Рейн-Вестфалия идва херцог Карл Август, тогава той събира всички писатели, поети, художници в своето имение и им споделя " обезпечавам ви всичко належащо, стига да надигнем Германия на крайници, дано да създадем по този начин, че хората да отворят очи към красивото ". Така Гьоте, който е другар на крал Август, влиза в състава на тъй наречените " скришен легационен съвет ", т.е. ръководещият орган на провинцията. По време на съвещанията на този съвет Гьоте споделя на херцога: „ В старите книги написа, че в Бохемия има камък, който наподобява на капки роса върху скалата, и който има този камък, може да направи най-хубавото към себе си “. Тогава херцогът финансира една експедиция, носачи, защита и така нататък отиват, намират минерала и се връщат.
Иван Митев
Гьоте дава първият опал, който вади от сандъчето, на майката на херцога, вторият дава на придворната дама Шарлоте декор Щайн, която става негова обичана, третият дава на приятеля си Шилер, и стартира нещо невиждано и нечувано - 10 години необикновен напредък - всеки, каквото и да стартира - поема, разказ, платно, всичко се случва по най-хубавият метод. След 10 години, по време на разходките в парка, Шилер се оплаква на първо време на Гьоте, като му споделя, че камъкът е липсващ от писалището му, след което той нищо не може да сътвори, тъй като мисълта му е " спряла ". След това херцогът споделя, че майка му изпитва нетърпимост към него, който е бил обичаният и наследник. Дори самият Гьоте усеща следствията от изгубването на неговия камък, като че ли някой е минал и ги е обрал “, изясни още Иван Митев.
„ Когато Шарлоте му обръща тил, тогава херцогът му споделя да откри и да донесе минерала. Гьоте се завира в старите книги и открива, че римските историци са писали по какъв начин бойците са носили тези опали от Тракия в Рим, и всеки, който имал такова парченце, се издигал бързо в йерархията и по-късно животът му се изпълва с благополучие. Тогава херцогът финансира Гьоте, а с парите той отива скрито и в продължение на две години той търси, само че нищо не може да откри. Веднага щом се връща в Германия, той заварва безпорядък и съсипия, толкоз мощно е било въздействието на този драгоценен минерал “, изясни още минералогът. /БГНЕС
„ Лимонитът, или именуван още Гьотит, е бил обичаният в сбирката на Йохан Волфганг декор Гьоте, в която има близо 10 000 минерала. Неслучайно и Гьоте е посветил съвсем целия си живот да го търси, да се любува и да се радва на въздействието на скъпоценния минерал “, съобщи още минералогът, след което ни описа историята на скъпоценния камък.
„ Когато на престола в провинция Рейн-Вестфалия идва херцог Карл Август, тогава той събира всички писатели, поети, художници в своето имение и им споделя " обезпечавам ви всичко належащо, стига да надигнем Германия на крайници, дано да създадем по този начин, че хората да отворят очи към красивото ". Така Гьоте, който е другар на крал Август, влиза в състава на тъй наречените " скришен легационен съвет ", т.е. ръководещият орган на провинцията. По време на съвещанията на този съвет Гьоте споделя на херцога: „ В старите книги написа, че в Бохемия има камък, който наподобява на капки роса върху скалата, и който има този камък, може да направи най-хубавото към себе си “. Тогава херцогът финансира една експедиция, носачи, защита и така нататък отиват, намират минерала и се връщат.
Иван Митев
Гьоте дава първият опал, който вади от сандъчето, на майката на херцога, вторият дава на придворната дама Шарлоте декор Щайн, която става негова обичана, третият дава на приятеля си Шилер, и стартира нещо невиждано и нечувано - 10 години необикновен напредък - всеки, каквото и да стартира - поема, разказ, платно, всичко се случва по най-хубавият метод. След 10 години, по време на разходките в парка, Шилер се оплаква на първо време на Гьоте, като му споделя, че камъкът е липсващ от писалището му, след което той нищо не може да сътвори, тъй като мисълта му е " спряла ". След това херцогът споделя, че майка му изпитва нетърпимост към него, който е бил обичаният и наследник. Дори самият Гьоте усеща следствията от изгубването на неговия камък, като че ли някой е минал и ги е обрал “, изясни още Иван Митев.
„ Когато Шарлоте му обръща тил, тогава херцогът му споделя да откри и да донесе минерала. Гьоте се завира в старите книги и открива, че римските историци са писали по какъв начин бойците са носили тези опали от Тракия в Рим, и всеки, който имал такова парченце, се издигал бързо в йерархията и по-късно животът му се изпълва с благополучие. Тогава херцогът финансира Гьоте, а с парите той отива скрито и в продължение на две години той търси, само че нищо не може да откри. Веднага щом се връща в Германия, той заварва безпорядък и съсипия, толкоз мощно е било въздействието на този драгоценен минерал “, изясни още минералогът. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ