Сензационно откритие за дългия живот след смъртта СНИМКИ
Винаги хората са се интересували и в това време се ужасявали от отговора на въпроса какво ги чака под линията след гибелта. Интересът е провокиран от вярата, че може би след гибелта има и живот, единствено че в друга форма, написа Блиц.
Нещото, което ги плаши, е, че след прехода към различен свят ще се окаже, че човек не съществува, а всичко, което го чака, е мрачевина, пустош и гроб. Учените са прекарали доста време в опит да намерят отговор на въпроса дали има живот след напускането му, само че всичко, което са разкрили до момента, е, че хората не умират незабавно, даже сърцето им да е спряло и лекарите да са оповестили гибелта.
Така че всичко, което човечеството знае през днешния ден, са физиологичните особености, а не тайнствен преход към друга действителност или към една от Божиите обители, каквито има доста, както споделя Исус Христос (Евангелие от Йоан 14.2), И по този начин, какво схванаха умените за гибелта до този миг?
Какво знаят учените
Изследванията бяха инициирани от откриватели в Медицински център Лангън в Нюйоркския университет. Това е една от най-големите проучвателен и медицински институции в Съединените щати.
В продължение на няколко години екип от учени, управителен от проф. Сам Парния, се опитваше да изследва какво се случва с тялото и съзнанието на човек след гибелта му, с цел да разбере дали страхът от гибелта на хората има съображение. Както се оказа, има го, а самият боязън от непознатото е изцяло оневинен.
Членовете на екипа интервюираха голям брой хора, които са се завърнали „ от другия свят “ след клинична гибел или напуснаха кома, и направиха стряскащо изобретение: умирането не е краят.
Факт е, че даже след прекъсване на сърцето, човешкият мозък продължава да действа. Засега нищо ново, тъй като даже хората, които са надалеч от медицината, знаят за това. Дълго време се смяташе, че мозъкът продължава да живее 10 минути, само че към петнадесетата броят на мъртвите кафези и прекъснатите невронни връзки е толкоз огромен, че към този момент е мъчно да се реанимира.
Дори и да се направи това, мозъкът ще бъде мощно развален и индивидът в никакъв случай няма да бъде същият. Така лекарите мислеха доста дълго време и всички клинични признаци на умирането на " мисловния " орган бяха явни. Учени от центъра на Лангън опровергаха всички познания на лекарите по този въпрос. Какво откриха?
Не е ли гибелта преход?
Физиологията, а не мистичните спекулации за прехода към различен свят, помогнаха да разберем какво се случва с човек след гибелта. Както се оказа, мозъкът живее доста по-дълго, в сравнение с се смяташе преди.
Дейността му последователно отшумява и „ спирането на връзката “ става като в компютър: в случай че в последното стратегиите се преустановят, тогава в мозъка му обособените секции също стопират да работят поредно. Установено е, че органът е жив даже след няколко часа.
Съзнанието към момента действа, забелязвайки всичко, което се случва в близост и осъзнавайки, че тялото към този момент не слуша и настава гибелта. В същото време се оказва, че то чува всичко, схваща, само че не може да даде знак, че към момента е в този свят. Това евентуално е доста ужасно: да осъзнаем, че краят е пристигнал и нищо не може да се промени.
В последните часове на умирането на мозъка човешкото схващане се усеща като пандизчия, затворен в личното си тяло. Въз основа на проучванията и публикуването на резултатите терминът „ сърдечна непълнота “, признат от Американската сърдечна асоциация, и последващото изказване за гибел ще бъдат преразгледани.
Това се дължи на обстоятелството, че екипът на професор Парния съумя да потвърди, че мозъкът не умира, а единствено се забавя. Човек, който е разгласен за мъртъв, продължава да чува, усеща и да е наясно какво се случва с него в продължение на доста часове.
Наскоро извършени опити за възкръсване на мозъка на прасенце 4 часа след гибелта му отварят нови хоризонти в дейностите на учените. Може би в този момент те към този момент обмислят по какъв начин да върнат хората след гибелта и се доближават до реализирането на концепцията за „ величие “.
Интересни мемоари след гибелта
В доста страни са извършени сходни проучвания. Например, израелски учени откриха, че последните области в мозъка, които изключват спомените, са деактивирани.
Може би това ще изясни за какво хората, които са се върнали към живота след клинична гибел, настояват, че пред „ очите им “ след гибелта е минал целият им живот. Очевидно проучванията към момента не са приключени, защото човешкият мозък продължава да бъде мистерия за учените.
Нещото, което ги плаши, е, че след прехода към различен свят ще се окаже, че човек не съществува, а всичко, което го чака, е мрачевина, пустош и гроб. Учените са прекарали доста време в опит да намерят отговор на въпроса дали има живот след напускането му, само че всичко, което са разкрили до момента, е, че хората не умират незабавно, даже сърцето им да е спряло и лекарите да са оповестили гибелта.
Така че всичко, което човечеството знае през днешния ден, са физиологичните особености, а не тайнствен преход към друга действителност или към една от Божиите обители, каквито има доста, както споделя Исус Христос (Евангелие от Йоан 14.2), И по този начин, какво схванаха умените за гибелта до този миг?
Какво знаят учените
Изследванията бяха инициирани от откриватели в Медицински център Лангън в Нюйоркския университет. Това е една от най-големите проучвателен и медицински институции в Съединените щати.
В продължение на няколко години екип от учени, управителен от проф. Сам Парния, се опитваше да изследва какво се случва с тялото и съзнанието на човек след гибелта му, с цел да разбере дали страхът от гибелта на хората има съображение. Както се оказа, има го, а самият боязън от непознатото е изцяло оневинен.
Членовете на екипа интервюираха голям брой хора, които са се завърнали „ от другия свят “ след клинична гибел или напуснаха кома, и направиха стряскащо изобретение: умирането не е краят.
Факт е, че даже след прекъсване на сърцето, човешкият мозък продължава да действа. Засега нищо ново, тъй като даже хората, които са надалеч от медицината, знаят за това. Дълго време се смяташе, че мозъкът продължава да живее 10 минути, само че към петнадесетата броят на мъртвите кафези и прекъснатите невронни връзки е толкоз огромен, че към този момент е мъчно да се реанимира.
Дори и да се направи това, мозъкът ще бъде мощно развален и индивидът в никакъв случай няма да бъде същият. Така лекарите мислеха доста дълго време и всички клинични признаци на умирането на " мисловния " орган бяха явни. Учени от центъра на Лангън опровергаха всички познания на лекарите по този въпрос. Какво откриха?
Не е ли гибелта преход?
Физиологията, а не мистичните спекулации за прехода към различен свят, помогнаха да разберем какво се случва с човек след гибелта. Както се оказа, мозъкът живее доста по-дълго, в сравнение с се смяташе преди.
Дейността му последователно отшумява и „ спирането на връзката “ става като в компютър: в случай че в последното стратегиите се преустановят, тогава в мозъка му обособените секции също стопират да работят поредно. Установено е, че органът е жив даже след няколко часа.
Съзнанието към момента действа, забелязвайки всичко, което се случва в близост и осъзнавайки, че тялото към този момент не слуша и настава гибелта. В същото време се оказва, че то чува всичко, схваща, само че не може да даде знак, че към момента е в този свят. Това евентуално е доста ужасно: да осъзнаем, че краят е пристигнал и нищо не може да се промени.
В последните часове на умирането на мозъка човешкото схващане се усеща като пандизчия, затворен в личното си тяло. Въз основа на проучванията и публикуването на резултатите терминът „ сърдечна непълнота “, признат от Американската сърдечна асоциация, и последващото изказване за гибел ще бъдат преразгледани.
Това се дължи на обстоятелството, че екипът на професор Парния съумя да потвърди, че мозъкът не умира, а единствено се забавя. Човек, който е разгласен за мъртъв, продължава да чува, усеща и да е наясно какво се случва с него в продължение на доста часове.
Наскоро извършени опити за възкръсване на мозъка на прасенце 4 часа след гибелта му отварят нови хоризонти в дейностите на учените. Може би в този момент те към този момент обмислят по какъв начин да върнат хората след гибелта и се доближават до реализирането на концепцията за „ величие “.
Интересни мемоари след гибелта
В доста страни са извършени сходни проучвания. Например, израелски учени откриха, че последните области в мозъка, които изключват спомените, са деактивирани.
Може би това ще изясни за какво хората, които са се върнали към живота след клинична гибел, настояват, че пред „ очите им “ след гибелта е минал целият им живот. Очевидно проучванията към момента не са приключени, защото човешкият мозък продължава да бъде мистерия за учените.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ