Депозитната система или как Литва се отърва от опаковките |
Вилнюс. Литва. Краят на ноември. Млад мъж с качулка на главата носи две големи торби по централната пешеходна улица “Гедиминас ”, която към този момент е с коледна декорация. Торбите не наподобяват тежки. При разминаване с него се вижда, че те са цялостни с празни бутилки. В торбите има най-вече РЕТ бутилки (наричани и пластмасови), само че се виждат и алуминиеви кенчета, а дрънченето издава, че вътре има и стъклени. Мъжът не е клошар или обществено слаб събирач на боклуци. Той отива до най-близкия супермаркет в който има конфигурирани автомати за връщане на опаковки. След като ги пусне една по една в гърловината на мъшината, където четци ще разпознаят опаковките по баркодовето им, и машината ще ги разпредели съгласно материала, мъжът ще вземе от автомата касова записка. Срещу всяка опаковка той ще получи по 10 евроцента и в бележката ще е маркирана крайната сума. С бележката може да се заплати на касата за покупки, да се осребри в брой или да се даде за щедрост.
Така наподобява машината за изкупуване на опаковки
Така работи за потребителя депозитната система за събиране на най-масовите опаковки, която е въведена в Литва от 2016 година Година по-късно към този момент се рециклират над 90% от опаковките. За тези пет години са върнати и рециклирани над 2 милиарда и 760 млн. опаковки. Тяхното тегло е 110.000 тона или 11 пъти тежестта на Айфеловата кула в Париж.
“Въвеждането на подадената система промени метода по който наподобява природата ни. Вече няма отпадъци по езерата и горите ”,
споделя Мариус, който работи като гид за туристи и VIP посетители на Литва. В неговото семейство отговорността по връщане на бутилките е делегирана на сина им, който от това съумява да събере към 500 евро на година. Според Мариус депозитната система е “win-win ” обстановка от която печелят и хората, и природата.
Касовата записка от машината може да се осребри още в магазина.
Рециклирането
В Литва има над 3000 места, където може да се върнат опаковките. Машините, които са 1100, се намират най-вече в огромните супермаркети. В дребните обитаеми места няма машини, а опаковките се издават в дребни магазини.
Така наподобява машината за изкупуване в тил. Тя прави част от сортирането.
Зад машините се намира дребен склад, в който пластмасовите и алуминиевите опаковки се събират в чували, а стъклените бутилки - в касите, в които са стигнали до магазина. Оттам опаковките отпътуват с камиони на доставчиците до завода за подбиране на USAD, организацията, която се занимава с преработването. Там има още едно подбиране на поточни линии. При него се разделят алуминиеви от стоманени кенове, стъклото за повторна приложимост се връща при производителите на бира и безалкохолни питиета, а другото, разграничено на цветове, се разтрошава и превръша в материал за последваща приложимост. Същото се случва с РЕТ бутилките и PVC капачките им, както и кеновете - стават суровина. Алуминият отпътува за Германия, а РЕТ бутилките се рециклират в прилежащата постройка на офиса на USAD в покрайнините на Вюлнюс. Преди това е ставало в Румъния.
10 цента включени в цената
Генералният управител на USAD Гинтарас Варнас описа, че операторът работи като организация с идеална цел, която не чака облага. Собственици на организацията са асоциациите на пивоварите, на вносителите и на прозводителите на минерална вода и безалкохолни. Варнас споделя, че в схемата вземат участие 90% производителите и 90% от вносителите. Тези 10 евроцента са включени в цената на стоката, а потребителят си ги получавала назад след връщане. Цената е избрана с концепцията да е просто за броене и да не е доста скъпа опаковката, с цел да няма измами, само че да е задоволително висока, с цел да е преференциално връщането на опаковката. Спрели са са единствено на опаковки от бира, вода и безалкохолни напити, защото бутилките от алкохол се пият повече у дома и в ресторант и е елементарно да се хвърлят в кофа, а не в природата или на улицата, както е най-лесно за останалите.
Варнас споделя, че търговците не са доста щастливи от въвеждането на схемата, тъй като имат повече задължения. Но в случай че се мисли по-мащабно, откакто вършат пари от търговия, те би трябвало да са виновни към отпадъците, сподели Варнас.
Производители и търговците имат отговорност за финансиране на схемата и слагане на лого и баркод на продуктите. “Ние събираме, разделяме, избираме рециклатор, отговаряме за паричните потоци, консуматор-търговец-производител-USAS. Имаме отговорност и за информиране на потребителя ”, изясни Варнас.
30% от приходите на организацията идват от продажбата на материали, 50% от дотация от производители и търговци и 20% от непотърсени депозити. Самата организация има дребни разноски за личен състав - в цялата администрация са наети 7 души, а в цеховете за подбиране работят малко повече от 10 души, само че тази активност е аутсорсната на външна компания. Опаковките се доставят от дистрибуторите на артикули, които го возят от супермаркетите, откакто останат празни след доставка.
Къде е България
В България се рециклират едвам 22% от PET опаковките съгласно данни на европейската асоциация на безалкохолни питиета UNESDA. Именно PET опаковките са най-големият замърсител, а тяхното разграждане лишава 450 години. В същото време българските жители заплащат най-малко два пъти за своите пластмасови боклуци – за опаковките. Първия път заплащат като консуматори под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на боклуци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още един път заплащат като локални данъкоплатци посредством такса битови боклуци. В същото време в България към момента има доста обитаеми места без контейнерна система за разделно събиране, няма и центрове за подбиране на отпадъците, т.е. няма и преработване и пластмасата се депонира. От това общинските депа се пълнят по-бързо, а защото повече от половината общини не заделят пари за нови депа, парите за тях идват от от страната, тост отново от данъкоплатеца. От тази година Европейската комисия вкара европейски налог върху нерециклираните пластмасови опаковки, тъй че данъкоплатците ще платят още един път опаковките, без те да са рециклирани наложително.
По данни на Евростат българите генерират 18.7 кг боклуци от пластмасови опаковки на глава от популацията за година (2018 г.) От това количество единствено 59% стигат до стадия на преработване, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови боклуци и най-често биват депонирани или изгаряни.
В допълнение към данните от Eurostat, отчет на интернационалната неправителствена организация Reloop демонстрира, че на година на човек от популацията в България се губят 113 пластмасови бутилки, „ изтекли “ в околната среда или в общия битов боклук, без да бъдат рециклирани или наново употребявани.
Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за кг нерециклирани боклуци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хиляди тона пластмасови боклуци от опаковки, които не се рециклират, годишният налог „ пластмаса “ за България би следвало да е към 43 млн. евро. Заради по-ниския от междинния за Европейски Съюз брутен народен приход на глава от популацията, е планувано доста понижение. И въпреки всичко съгласно изчисленията на Центъра за европейски политики предстоящото годишно обвързване на България по този налог ще е 20 912 800 евро.
Кофи за опаковки на летището във Вилнюс с благотворителна цел.
До 2029 година би трябвало да се рециклират 90% от пластмасовите бутилки
Според европейската директивата 90% от пластмасови бутилки би трябвало да се рециклират до 2029 година (с междинна цел от 77% до 2025 г.).
Никой не може да събере 90% единствено с контейнерна система,
уверен е Гинтарас Варнас.
Преди закона, с който се вкарва депозитната система, в Литва също има контейнерна система. Тогава събираемостта на опаковките от питиета е била единствено 33%. По-малко от година от въвеждането на схемата тези 90% са достигнати.
Екологични организации са предложили тази система и у нас на държавно равнище. И отговорът нормално е " не " с няколко аргумента. В света депозитната система се употребява в над 40 страни, 10 от които са в Европа. Гърция и Румъния са на път да я вкарат, а в Хърватия към този момент я има.
Елеонора Йосифова от екологичната организация “За Земята ” описа, че няколко общини са на път сами да вкарат системата, защото до момента от държавната администрация намират аргументи, единствено с цел да я отхвърлят. " Че е невероятно, че е скъпо, че при нас няма по какъв начин да стане и че ще влагаме старания единствено в разделно събиране ”. Това е главният претекст за опозиция против въвеждане на системата, съгласно наблюденията на Йосифова и срещите на организацията с представители на Министерство на околната среда и водите.
В Литва също е имало опозиция. Производители бяха срещу, тъй като е скъпо, сподели Варнас. “Сега потребителят заплаща 5 евро годишно за системата. Ако трябваше да се заплаща за разчистване, разноските щяха да са повече ”.
“Защо да не се направи? Ако се хвърля в гората ще е още по-евтино, вместо депозитна система ”,
иронизира съпротивата Варнас. Неговия извод е, че депозитната система е ефикасна, не е скъпа и няма причина да не бъде въведена.
Така наподобява машината за изкупуване на опаковки
Така работи за потребителя депозитната система за събиране на най-масовите опаковки, която е въведена в Литва от 2016 година Година по-късно към този момент се рециклират над 90% от опаковките. За тези пет години са върнати и рециклирани над 2 милиарда и 760 млн. опаковки. Тяхното тегло е 110.000 тона или 11 пъти тежестта на Айфеловата кула в Париж.
“Въвеждането на подадената система промени метода по който наподобява природата ни. Вече няма отпадъци по езерата и горите ”,
споделя Мариус, който работи като гид за туристи и VIP посетители на Литва. В неговото семейство отговорността по връщане на бутилките е делегирана на сина им, който от това съумява да събере към 500 евро на година. Според Мариус депозитната система е “win-win ” обстановка от която печелят и хората, и природата.
Касовата записка от машината може да се осребри още в магазина.
Рециклирането
В Литва има над 3000 места, където може да се върнат опаковките. Машините, които са 1100, се намират най-вече в огромните супермаркети. В дребните обитаеми места няма машини, а опаковките се издават в дребни магазини.
Така наподобява машината за изкупуване в тил. Тя прави част от сортирането.
Зад машините се намира дребен склад, в който пластмасовите и алуминиевите опаковки се събират в чували, а стъклените бутилки - в касите, в които са стигнали до магазина. Оттам опаковките отпътуват с камиони на доставчиците до завода за подбиране на USAD, организацията, която се занимава с преработването. Там има още едно подбиране на поточни линии. При него се разделят алуминиеви от стоманени кенове, стъклото за повторна приложимост се връща при производителите на бира и безалкохолни питиета, а другото, разграничено на цветове, се разтрошава и превръша в материал за последваща приложимост. Същото се случва с РЕТ бутилките и PVC капачките им, както и кеновете - стават суровина. Алуминият отпътува за Германия, а РЕТ бутилките се рециклират в прилежащата постройка на офиса на USAD в покрайнините на Вюлнюс. Преди това е ставало в Румъния.
10 цента включени в цената
Генералният управител на USAD Гинтарас Варнас описа, че операторът работи като организация с идеална цел, която не чака облага. Собственици на организацията са асоциациите на пивоварите, на вносителите и на прозводителите на минерална вода и безалкохолни. Варнас споделя, че в схемата вземат участие 90% производителите и 90% от вносителите. Тези 10 евроцента са включени в цената на стоката, а потребителят си ги получавала назад след връщане. Цената е избрана с концепцията да е просто за броене и да не е доста скъпа опаковката, с цел да няма измами, само че да е задоволително висока, с цел да е преференциално връщането на опаковката. Спрели са са единствено на опаковки от бира, вода и безалкохолни напити, защото бутилките от алкохол се пият повече у дома и в ресторант и е елементарно да се хвърлят в кофа, а не в природата или на улицата, както е най-лесно за останалите.
Варнас споделя, че търговците не са доста щастливи от въвеждането на схемата, тъй като имат повече задължения. Но в случай че се мисли по-мащабно, откакто вършат пари от търговия, те би трябвало да са виновни към отпадъците, сподели Варнас.
Производители и търговците имат отговорност за финансиране на схемата и слагане на лого и баркод на продуктите. “Ние събираме, разделяме, избираме рециклатор, отговаряме за паричните потоци, консуматор-търговец-производител-USAS. Имаме отговорност и за информиране на потребителя ”, изясни Варнас.
30% от приходите на организацията идват от продажбата на материали, 50% от дотация от производители и търговци и 20% от непотърсени депозити. Самата организация има дребни разноски за личен състав - в цялата администрация са наети 7 души, а в цеховете за подбиране работят малко повече от 10 души, само че тази активност е аутсорсната на външна компания. Опаковките се доставят от дистрибуторите на артикули, които го возят от супермаркетите, откакто останат празни след доставка.
Къде е България
В България се рециклират едвам 22% от PET опаковките съгласно данни на европейската асоциация на безалкохолни питиета UNESDA. Именно PET опаковките са най-големият замърсител, а тяхното разграждане лишава 450 години. В същото време българските жители заплащат най-малко два пъти за своите пластмасови боклуци – за опаковките. Първия път заплащат като консуматори под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на боклуци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още един път заплащат като локални данъкоплатци посредством такса битови боклуци. В същото време в България към момента има доста обитаеми места без контейнерна система за разделно събиране, няма и центрове за подбиране на отпадъците, т.е. няма и преработване и пластмасата се депонира. От това общинските депа се пълнят по-бързо, а защото повече от половината общини не заделят пари за нови депа, парите за тях идват от от страната, тост отново от данъкоплатеца. От тази година Европейската комисия вкара европейски налог върху нерециклираните пластмасови опаковки, тъй че данъкоплатците ще платят още един път опаковките, без те да са рециклирани наложително.
По данни на Евростат българите генерират 18.7 кг боклуци от пластмасови опаковки на глава от популацията за година (2018 г.) От това количество единствено 59% стигат до стадия на преработване, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови боклуци и най-често биват депонирани или изгаряни.
В допълнение към данните от Eurostat, отчет на интернационалната неправителствена организация Reloop демонстрира, че на година на човек от популацията в България се губят 113 пластмасови бутилки, „ изтекли “ в околната среда или в общия битов боклук, без да бъдат рециклирани или наново употребявани.
Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за кг нерециклирани боклуци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хиляди тона пластмасови боклуци от опаковки, които не се рециклират, годишният налог „ пластмаса “ за България би следвало да е към 43 млн. евро. Заради по-ниския от междинния за Европейски Съюз брутен народен приход на глава от популацията, е планувано доста понижение. И въпреки всичко съгласно изчисленията на Центъра за европейски политики предстоящото годишно обвързване на България по този налог ще е 20 912 800 евро.
Кофи за опаковки на летището във Вилнюс с благотворителна цел.
До 2029 година би трябвало да се рециклират 90% от пластмасовите бутилки
Според европейската директивата 90% от пластмасови бутилки би трябвало да се рециклират до 2029 година (с междинна цел от 77% до 2025 г.).
Никой не може да събере 90% единствено с контейнерна система,
уверен е Гинтарас Варнас.
Преди закона, с който се вкарва депозитната система, в Литва също има контейнерна система. Тогава събираемостта на опаковките от питиета е била единствено 33%. По-малко от година от въвеждането на схемата тези 90% са достигнати.
Екологични организации са предложили тази система и у нас на държавно равнище. И отговорът нормално е " не " с няколко аргумента. В света депозитната система се употребява в над 40 страни, 10 от които са в Европа. Гърция и Румъния са на път да я вкарат, а в Хърватия към този момент я има.
Елеонора Йосифова от екологичната организация “За Земята ” описа, че няколко общини са на път сами да вкарат системата, защото до момента от държавната администрация намират аргументи, единствено с цел да я отхвърлят. " Че е невероятно, че е скъпо, че при нас няма по какъв начин да стане и че ще влагаме старания единствено в разделно събиране ”. Това е главният претекст за опозиция против въвеждане на системата, съгласно наблюденията на Йосифова и срещите на организацията с представители на Министерство на околната среда и водите.
В Литва също е имало опозиция. Производители бяха срещу, тъй като е скъпо, сподели Варнас. “Сега потребителят заплаща 5 евро годишно за системата. Ако трябваше да се заплаща за разчистване, разноските щяха да са повече ”.
“Защо да не се направи? Ако се хвърля в гората ще е още по-евтино, вместо депозитна система ”,
иронизира съпротивата Варнас. Неговия извод е, че депозитната система е ефикасна, не е скъпа и няма причина да не бъде въведена.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ