Вилхелм Пик става първи президент на ГДР
Вилхелм е роден на 3 януари 1876 година, в град Губен, ситуиран в източната част на Германската империя, който понастоящем е част от територията на Полша. Въпреки че в началото стартира да учи в учебно заведение за дърводелци, комбинацията от динамично разрастващите се международни събития, избрана идеология и политическите упоритости на Пик, води до живот на политически деятел.
Като дърводелец, през 1894 година се причислява към Федерацията на служащите в дървообработването и година по-късно се включва в редиците на Социалдемократическата партия на Германия (СДП). Вилхелм Пик става ръководител на градска регионална администрация на партията през 1899 година, а през 1906 година става секретар, работещ на цялостен работен ден за СДП. Въпреки че болшинството в СДП поддържа немското държавното управление през Първата международна война, Пик е член на лявото крило на партията, което се опълчва на войната. Той намерено изрича своите визии против войната, като това води до неговото арестуване и настаняване във боен затвор. След като е освободен, живее за малко в Амстердам. Завръща се в Берлин през 1918 година, и се причислява към новооснованата Германската Комунистическа Партия (ГКП).
Вследствие на спечелването на властта от нацистката партия през 1933 година, Пик напуща Германия в посока Франция, след което се реалокира в Москва през 1935 година. Там той става секретар на Комунистическия интернационал, виновен за комунистическите партии на Балканите и в Турция и Иран.[1] През 1943 година е измежду учредителите на Националния комитет за свободна Германия (НКСГ). В комитета се възнамерява бъдещето на Германия, след края на Втората международна война. С края на войната, през 1945 година, се завръща в Германия дружно с Червената войска.
През 1949 година е определен за първи президент на новосъздадената Германска демократична република (ГДР). Вилхелм Пик остава на този пост до гибелта си през 1960 година. Пик заема висшите държавни и партийни постове, с помощта на доверието, което има в него Йосиф Сталин.
Като дърводелец, през 1894 година се причислява към Федерацията на служащите в дървообработването и година по-късно се включва в редиците на Социалдемократическата партия на Германия (СДП). Вилхелм Пик става ръководител на градска регионална администрация на партията през 1899 година, а през 1906 година става секретар, работещ на цялостен работен ден за СДП. Въпреки че болшинството в СДП поддържа немското държавното управление през Първата международна война, Пик е член на лявото крило на партията, което се опълчва на войната. Той намерено изрича своите визии против войната, като това води до неговото арестуване и настаняване във боен затвор. След като е освободен, живее за малко в Амстердам. Завръща се в Берлин през 1918 година, и се причислява към новооснованата Германската Комунистическа Партия (ГКП).
Вследствие на спечелването на властта от нацистката партия през 1933 година, Пик напуща Германия в посока Франция, след което се реалокира в Москва през 1935 година. Там той става секретар на Комунистическия интернационал, виновен за комунистическите партии на Балканите и в Турция и Иран.[1] През 1943 година е измежду учредителите на Националния комитет за свободна Германия (НКСГ). В комитета се възнамерява бъдещето на Германия, след края на Втората международна война. С края на войната, през 1945 година, се завръща в Германия дружно с Червената войска.
През 1949 година е определен за първи президент на новосъздадената Германска демократична република (ГДР). Вилхелм Пик остава на този пост до гибелта си през 1960 година. Пик заема висшите държавни и партийни постове, с помощта на доверието, което има в него Йосиф Сталин.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ