Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Френският писател и философ Албер

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Френският публицист и мъдрец Албер Камю е споделил, че: „ Свободен е единствено този, който може да си разреши да не лъже “. Съдейки по лъжите, касаещи цената на акцията им, които партийните функционери от Демократична България леят през последните седмици, умерено можем да кажем, че обединението им очевидно е подвластна. От кого – не е мъчно да се досетим. Буквално хиляди са рекламите, платените изявления и билбордове, от които надничат представителите на Демократична България. Автомагистрала „ Тракия ” е осеяна с рекламни табла, от които ни гледа Христо Иванов – над 50 са единствено по този път. В София ситуацията е същото – от всеки втори билборд греят лицата на борците със статуквото. Извън столицата и главните пътни артерии в страната, въпреки и не толкоз доста, броя също е забележителна. Имате ли визия какъв брой коства наемът? Сумата единствено за един билборд е към 500 евро за две седмици, като може да варира според от местоположението. А всичките тези билбордове са все на основни места. Разбира се, не е мъчно да сметнем почти – приказваме за не по-малко от 250-300 билборда из страната, което значи най-малко 125 000 евро. Минимум, и то единствено за две седмици. Астрономическа сума, като тя касае единствено билбордовете. Журналистът Михаил Кръстев си е направил труда да ревизира цената на рекламата на Демократична България, която се лее от телевизионния екран. В собствен коментар във Facebook, Кръстев показва, че единствено за последната седмица на акцията приказваме за 350 000 лв., като това касае само Българска национална телевизия, Нова ТВ и БТВ. Но и това не е всичко – тук не са включени обществените мрежи – сумата е над 250 000 лв., другите им интензивности – разнообразни банери, цепелин, оперативната активност по акцията. Да не пропуснем и  откриването на акцията им, на което пяха „ Фондацията ” (в състав Кирил Маричков (Щурците), Иван Лечев (ФСБ), Дони (Дони и Момчил), Слави от Б.Т.Р. и Венко Поромански), Д2, „ Ревю, ” Ирина Флорин, София, Тома и още реализатори, чиято стойност е петцифрена. Реклами на Демократична България и претендентите им за депутати изскачат от съвсем всеки по-популярен уебсайт – в това число такива за мода, храна, спорт, разнообразни услуги и така нататък Ако създадем елементарна калкулация, единствено до този миг приказваме за сума над 1.5 млн. лева.  Някои ще кажат: имали – дали! Така е, само че има едно огромно „ само че ”. Две дори. Първото е, че хора като Владислав Панев - съпредседател на Зелено придвижване и член на председателския съвет на обединяване Демократична България, обществено съобщи, че цялата им акция коствала към 200-300 000 лева Малко по-късно изявление, заловен в неистина, Панев се опита да се измъкне с нескопосаното пояснение, че думите му касаели цената на акцията към датата на изявлението му, а посочените данни били след него. Подобни нелепи изказвания, точната дума е неистини, само че в посока – „ финансираме се единствено от членски импорт ”, се леят от стените на разнообразни Демократична България функционери. Е, хубаво, всички политици лъжат, ще кажете. Проблемът е, че Демократична България, безусловно от самото си основаване, държат да бъдат възприемани като борци срещу корупцията, срещу статуквото. Хора, събрани само от общи идеали, които не зависят от непознати ползи. По този метод, и то много сполучливо, заблуждават огромна част от хората, които са по-идеалистично настроени. Второто „ само че ” поражда много по-сериозни въпроси. Защо се тормозят да посочат точната сума на акцията си? Простичък и логически е отговорът – кажеш ли „ а ”, ще би трябвало да продължиш и с „ б ”. Веднага ще зародят напълно резонни въпроси от кое място Демократична България, сякаш финансиращи се само от членски импорт, са намерили такива големи суми. Отговорът знаят всички - финансирането е от родни олигарси и НПО-та. Проблемът с първите е явен – никой огромен предприемач не дава пари единствено за красиви лозунги и хубава визия на претендентите (а от Демократична България даже и това не могат да предложат). Неправителствените организации пък, застанали зад Демократична България, получават крупни суми от непознати такива, което в естествените страни, и то напълно основателно, се третира като интервенция във вътрешните работи. И е неразрешено. Не и в България, не и за Демократична България. Преди броени дни кандидат-депутатът от Демократична България Стефан Тафров се похвали с предизборна среща във компания „ Приста Ойл “. „ Приста Ойл ” на братя Бобокови. Мероприятието беше показано като „ среща с бизнеса в Русе “, само че фотосите ясно демонстрираха за какъв бизнес става въпрос. Необходимо ли е да припомняме кои са Бобокови? Атанас Бобоков има обвиняване за укриване на налози в изключително огромни размери, Пламен Бобоков е упрекнат за присъединяване в незаконната група и търговия с въздействие. И двамата братя са обвинени и по делото за вноса и противозаконното загробване на рискови боклуци в България. Пределно ясно е и, че никой не може просто ей по този начин да влезе в сходно дружество, а още по-малко да пропагандира за която и да е партия, в случай че не е получил разрешението на притежателите. Какво тъкмо е дадено на Бобокови от Демократична България, в частност от Тафров, времето ще покаже. Правят усещане все по-притеснителните опити на „ Демократична България “, по един или различен метод, да легитимира всеки олигарх, против който има повдигнати обвинявания от страна на прокуратурата - Божков, Арабаджиеви, Стайков, Бобокови... Явно олигарсите се разделят на неприятни и положителни, наши и ваши. Като приказваме за олигарси, да напомним, че огромен спонсор на Демократична България, и то от самото основаване на обединението, е Иво Прокопиев - съсобственик на медийната група „ Икономедиа “ и притежател на „ Алфа финанс холдинг ”. Прокопиев беше обвинен в пране на пари, а през годините името му се свързва и със противоречивата приватизация на „ Каолин “, когато страната ни получи смешно дребна сума, а остатъкът беше заплатен в „ компенсаторки “, макар оценката на предприятието, която възлизаше на десетки милиони левове. Същият Прокопиев, чийто татко Георги Прокопиев е член на Българска комунистическа партия от 1966 година През 1969 година той стартира работа в Управление безопасност и охрана (Пето управление н (Пето ръководство на ДС), зам.-директор и шеф на ловно стопанство „ Воден “, един от любимците на Тодор Живков. През 1984 година е нараснал в чин „ лейтенант “ и е назначен на служба „ старши шпионин “ при трети отдел на Пето ръководство на Държавна сигурност (УБО). Един от спонсорите в сянка на Демократична България - Огнян Донев, също не е инцидентен човек – издател на „ Клуб Z “ и изпълнителен шеф на „ Софарма ” АД, той беше клиент на прокуратурата, като против него имаше обвинявания за укриване на налози за близо 63 млн. лв.. Баща му Иван Тенев става член на младежката организация на Българска комунистическа партия на 17 години. През 1963 година е вербуван по линия на Първо ръководство на Държавна сигурност, шест години по-късно минава към Второ основно на Държавна сигурност. Благодарение на татко си, Донев приключва колежи в Западна Германия и Австрия – нещо немислимо в тези години за елементарния българин. На 29 години получава първия висок държавен пост – консултант в Министерски съвет на един от любимците на Живков - Огнян Дойнов. Не е мъчно да си създадем изводите – Демократична България очевадно ще бъде проводник на разнообразни олигархични ползи, които няма по какъв начин да съответстват с тези на страната ни. Същите Демократична България, на чиято страница се мъдрят следните слова: „ Партиите, които сътворяваме ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, сме в съпротива на открития от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи корупционен модел на ръководство, който ограбва бъдещето на страната, всекидневно нападна демократичните полезности, подменя евроатлантическия избор на България и лишава младите генерации от вероятност да градят живота си в свободно и демократично общество. ”  Тези същите искрено лъжат за сумата на акцията си, вървят да пропагандират в предприятията на подсъдими олигарси, прикриват кои са спонсорите им и имат наглостта всекидневно да приказвам за бистрота, почтеност, служене на публичния интерес, страна с почтени и обективни правила. Виктория Георгиева е изучавала публицистика, сега приключва „ Религията в Европа “, направление „ Ислям “, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Редактор и създател в „ Консерваторъ “, създател във вестник „ Труд “. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.