Накъде поема Италия?
Виктор ТУРМАКОВ, БСТВ />
Италия постоянно е имала два външнополитически вектора - Средиземноморски и Дунавско-Балкански. Първият е обвързван с Рим и Неапол, търговците, петролните компании, които се стараят да разширят въздействието си в Либия, Тунис и Етиопия. Вторият е обвързван със северния промишлен капитал, който търси пазари, работна ръка и запаси по течението на Дунав. При промяна на държавните управления, се сменят и насоките във външната политика.
Първоначално Мусолини се пробва да балансира. Воюва с Абисиния, само че въоръжава Румъния и Унгария, урежда династичния брак с Борис III. Хитлер и Дучето стават близки едвам след Мюнхенския сговор, когато Рим се отхвърля от Дунавския басейн и се насочва на юг. Дотогава Рим и Берлин водят скрити битки кой да сложи Австрия и Унгария под въздействие.
И през днешния ден промяната на държавните управления води до външнополитически обрати. Свързаните с енергийната компания " Енджи " министър председатели Лета и Ренци участваха в свалянето на Кадафи, застанаха на страната на краткотрайното държавното управление в Бенгази, получиха петролни концесии. Именно тогава се охладиха връзките с Франция, чийто енергиен колос " Тотал " се трансформира в съперник в някогашната джамахирия.
Сега с успеха на дясната коалиция, която е обвързвана със северния промишлен капитал ( " Лигата " на Салвини в началото се споделя " Северна Лига " ), стрелките се насочиха към Дунав. Виктор Орбан първи честити на победилата Джорджа Мелони. Споделеният консерватизъм, съпротивата против евробюрокрацията имат роля, само че геополитическите вектори се виждат ясно.
При Берлускони Италия ни поддържаше. При него в България имаше напор на италиански вложения. Сега Берлускони ще взе участие в новото държавно управление. Като негов доайен и най-опитен политик, той ще дефинира външната политика.
Предишните ни обичайно положителни връзки с Италия и промяната на нейната външнополитическа тенденция са в основата на прогнозата, че Рим ще се опита да възроди въздействието си в България. За нас това би имало смисъл, в случай че участваме в взаимни планове по Дунавската тактика, да вземем за пример, което ще даде подтик за развиването на тази част от страната ни. За по-сериозно и продължително наличие на мощни италиански капитали у нас надали бихме могли да мечтаем. На този стадий. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Италия постоянно е имала два външнополитически вектора - Средиземноморски и Дунавско-Балкански. Първият е обвързван с Рим и Неапол, търговците, петролните компании, които се стараят да разширят въздействието си в Либия, Тунис и Етиопия. Вторият е обвързван със северния промишлен капитал, който търси пазари, работна ръка и запаси по течението на Дунав. При промяна на държавните управления, се сменят и насоките във външната политика.
Първоначално Мусолини се пробва да балансира. Воюва с Абисиния, само че въоръжава Румъния и Унгария, урежда династичния брак с Борис III. Хитлер и Дучето стават близки едвам след Мюнхенския сговор, когато Рим се отхвърля от Дунавския басейн и се насочва на юг. Дотогава Рим и Берлин водят скрити битки кой да сложи Австрия и Унгария под въздействие.
И през днешния ден промяната на държавните управления води до външнополитически обрати. Свързаните с енергийната компания " Енджи " министър председатели Лета и Ренци участваха в свалянето на Кадафи, застанаха на страната на краткотрайното държавното управление в Бенгази, получиха петролни концесии. Именно тогава се охладиха връзките с Франция, чийто енергиен колос " Тотал " се трансформира в съперник в някогашната джамахирия.
Сега с успеха на дясната коалиция, която е обвързвана със северния промишлен капитал ( " Лигата " на Салвини в началото се споделя " Северна Лига " ), стрелките се насочиха към Дунав. Виктор Орбан първи честити на победилата Джорджа Мелони. Споделеният консерватизъм, съпротивата против евробюрокрацията имат роля, само че геополитическите вектори се виждат ясно.
При Берлускони Италия ни поддържаше. При него в България имаше напор на италиански вложения. Сега Берлускони ще взе участие в новото държавно управление. Като негов доайен и най-опитен политик, той ще дефинира външната политика.
Предишните ни обичайно положителни връзки с Италия и промяната на нейната външнополитическа тенденция са в основата на прогнозата, че Рим ще се опита да възроди въздействието си в България. За нас това би имало смисъл, в случай че участваме в взаимни планове по Дунавската тактика, да вземем за пример, което ще даде подтик за развиването на тази част от страната ни. За по-сериозно и продължително наличие на мощни италиански капитали у нас надали бихме могли да мечтаем. На този стадий. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ