Да прегориш от работа
Със сигурност съвсем на всеки работещ най-малко един път му се е случвало да усеща безсилие, породено от непрекъснато възприятие за заетост.
Бърнаутът не е от през вчерашния ден, нито от завчера. Със сигурност е съществувал от много-много години, само че вероятно хората не са си давали сметка. Твърди се, че професионалното безсилие е разказано за пръв път при започване на 60-те години на ХХ в. от британския публицист Греъм Грийн в романа му " Случай на прегаряне " (A Burnt-Out Case). Между другото, изданието от 1961 година се продава много скъпо в интернет. Иначе, споделят, че американският психолог Хърбърт Дж. Фройденбергер през 1974 година е въвел термина, означаващ синдром на професионално привършване и го разказва като положение на прочувствено, физическо и психическо безсилие.
Според СЗО бърнаутът е синдром в следствие от продължителен, неовладян работен стрес. И той коства на международните стопански системи годишно 12 милиарда дни поради отсъствия на служащи и чиновници. А от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) са пресметнали, че психологичното неблагополучие води до стопански разноски, надхвърлящи 4% от Брутният вътрешен продукт, като над една трета са поради по-ниска претовареност (дълги болнични, кратко работно време, ранно отпадане от пазара на труда) и намалена продуктивност
и отсъствия.
Психосоциалните рискове
покачват вероятността от стрес, а когато той е нескончаем и не се ръководи дейно, рискът от бърнаут нараства. Психосоциалните опасности - да вземем за пример висок интензитет, невисок надзор, автономност, агресия/насилие от трети лица, неустановеност, работа в свободното време - са характерности на дизайна, организацията и ръководството на труда, и на социално-организационния подтекст, които могат да причинят психична или физическа щета.
Все отново, значимо е да се разграничават високите условия от нездравословния риск - в подкрепяща среда с самостоятелност и присъединяване на работещите, по-високите условия могат да имат даже положителен резултат. Защото, всеки знае, че несъразмерните условия като огромно натоварване, лимитирани периоди, комплицирани задания и впрочем, водят до безсилие, в случай че не са обезщетени от задоволително запаси, да вземем за пример автономност, поддръжка, заплащане, смисъл в работата. Пример в това отношение са доста мултинационални компании, чиито ръководители с изключение на с корпоративния менджмънт, би трябвало да се преценяват и с националната просвета на чиновниците си. Например Гугъл вкарва насоки за мениджърите, акцентиращи върху образованието и поддръжката за чиновниците, както и основаването на атмосфера на доверие вместо надзор, а ръководителите са насърчавани да дават на подчинените си изясненост и автономност, вместо вмешателство.
Служителите на Гугъл, чиито ръководители ползват сходен жанр на управление, споделят за по-висока мотивация, чувство за смисъл в работата и благоприятни условия за развиване - фактори, които противодействат на професионалното прегаряне. Компанията, както и доста международни и европейски работодатели, ползват интензивно правилото за салдото сред работа и персонален живот, както и правото на отделяне от работа в извънработно време. У нас Кодексът на труда също подсигурява правото на отмора. В член 154/б е записано, че " служащият или служителят не е задължен да дава отговор на инициирана от работодателя връзка по време на междудневната и седмичната отмора, с изключение на когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно ". Тоест, в случай че не е категорично уговорено „ дежурство “ или „ време разполагаем “, служителят не е задължен да дава отговор на имейли или телефонни позвънявания от работодателя.
Исторически бърнаутът е разпознат
първо при специалности в областта на грижи за хората (здравеопазване, обучение, обществена работа), където прочувственото натоварване и работа с хора водят до безсилие. В наши дни се признава, че синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички браншове и специалности при съществуване на нескончаем стрес. Това трансформира следенето на работния стрес и бърнаута в стратегически значима задача за предприятията по целия
свят. Не беше толкоз от дълго време - по време на пика на пандемията отКОВИД-19, когато лекари и сестри освен прегряваха от напрежението в работата. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че тогава мнозина от тях умираха с пациентите си. Днес всеки си пожелава това да не се повтори.
През януари БСК показа свое изследване на положителни интернационалните практики и корпоративен опит в ръководство на напрежението и професионалното привършване (бърнаут) на работното място. Анализът в над 135 страници прави обзор на интернационалното законодателство и процедура, включително и корпоративния опит в региона на проучването, предварителната защита и превъзмогването на резултатите от професионалното прегряване. Разработката е осъществена в границите на план „ Заедно за устойчива претовареност “, финансиран от програмата „ Развитие на човешките запаси “ и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
Разработени се разнородни организационни принадлежности (анкети, въпросници и методики), които да мерят равнищата на стрес и признаците на прегаряне измежду чиновниците, да разпознават рисковите фактори в средата и да подкрепят превантивните ограничения. Според създателите главните цели на плана са няколко. На първо място е повишение на потенциала на обществените сътрудници, поощряване на обществения разговор и способността на предприятията за дейно ръководство на новия дневен ред в икономическото развиване. По-специално за справяне с провокациите, произлизащи от глобализацията, цифровата гражданска война и прехода към климатична индиферентност. Друга цел е активизиране на трудовите запаси и запаси на пазара на труда, удължение на трудовия живот и преобразяване на възрастовото разнообразие в корпоративен актив, рационализиране на уменията и адаптиране на работната мощ към изменящите се условия, условия и модели на работа. Не на последно място анализът цели да бъдат създадени и внедрени новаторски принадлежности, модели и политики на обществените сътрудници за поддръжка на предприятията и заетите в
постигането на равномерен и резистентен преход към цифрова и климатично неутрална стопанска система, за одобряване на равни условия и благоприятни условия за превъзмогване на изключването, подбудено от самостоятелно положение или особености на работната среда, написа в плана на БСК.
В България основата, върху която са създадени актуалните отбрани на служащите и чиновниците е Законът за здравословните и безвредни условия на труд, обнародван на 23 декември 1997 година и претърпял голям брой промени и допълнения до 29 март 2024 година Отделно редица наредби регламентират Закона - за физиологичните режими на труд и отмора, за оценката на риска, за минималните условия за работните места и оборудването, за минималните условия при работа с видеодисплеи (от 2005 г.). Ключов е и Законът за отбрана от дискриминация от 2004 г.
Дигиталните технологии на работното място /> Проучването на БСК сочи нещо, което не ни е незнайно. А и не са малко трудещите се, които го усещат в личната си работа. У нас главните цифрови средства се употребяват по-рядко от междинното за ЕС-27, изключително така наречен напреднали технологии. В същото време
контролът и темповият напън са по-силни, част от психосоциалните опасности са по-ниски, а връзката климат-психични недоволства е по-слабо декларирана. От БСК показват, че са нужни организационни решения, като реалистично движение и паузи, ясни правила за
наблюдаване, присъединяване на работещите, ергономия и по-широко покритие на ограниченията за предварителна защита и поддръжка.
Това болест ли е?
Макар бърнаутът да не е систематизиран като здравно положение. Въпреки това, като „ професионален феномен “ е включен в 11-та проверка на Международната подредба на заболяванията (МКБ-11). Беше включен и в МКБ-10, само че в МКБ-11 определението към този момент е по-подробно.
Описан е в главата: „ Фактори, влияещи върху здравословното положение или контакта със здравни услуги “. Тя включва аргументи, заради които хората се свързват със здравни услуги, само че които не са класифицирани като болести или здравословни положения. Професионалното прегаряне е дефинирано в МКБ-11 като " синдром, концептуализиран като резултат от продължителен стрес на работното място, който не е бил сполучливо ръководен ".
Характеризира се с три измерения:
- възприятие за привършване на силата или изтощение;
- нараснала психическа отдалеченост от работата или възприятие на негативизъм или цинизъм, свързани с работата;
- понижена професионална резултатност.
Важно е да се знае, че прегарянето се отнася съответно до феномени в професионалния подтекст и не би трябвало да се ползва за изложение на прекарвания в други области на живота.
Експерти от Световната здравна организация се канят да стартират създаването на насоки, учредени на доказателства, за психологичното благоденствие на работното място. Все отново, специалистите са безапелационни, че няма знак за тъждество сред бърнаута и депресията. Тя е тип заболяване и би трябвало да се лекува с терапия или с медикаменти.
Седемте признака /> Едва ли има внезапна граница сред положенията, които дават точни знаци по кое време е зародило професионалното прегряване или по кое време човек осъзнава дали обещано негово положение се дължи на бърнаута. Няма общ предел, над който всеки човек ще се изтощи - това е по-скоро самостоятелен въпрос, защото всеки възприема и реагира на житейските събития по друг метод. Всеки четец може да си каже: " О, аз от години имам тези признаци ". Но може и да каже: " А, появяват се, само че не им обръщам внимани... ".
Все отново, специалисти в тази област са обрисували до известна степен някои признаци на това положение:
- Тежко безсилие. Eдва можете да станете сутрин;
- Прекомерно натоварване. Дългите часове работа водят до стрес и пречат на тялото да се възвърне физически, а на мозъка да възвърне умствените си ресурси;
- Цинизъм;
- Емоционално изтощителна работа;
- Липса на позитивни емоции;
- Катастрофални мисли;
- Деперсонализация.
Някои експерти прибавят и понижена работливост, отрицателна себеоценка на професионалната подготвеност, подозрения за способността дейно да извършват трудовите си задължения, даже податливост отрицателно да ценяват резултатите от работата си. Всичко това води до стесняване на опциите им да извършват пълноценно професионалните си задания.
В Европа /> Няма съответна инструкция в Европейски Съюз, отдадена на професионалното прегряване. Темата е прегледана в подтекста сигурността и здравето при работа, а страните членки транспонират съответните актове в националното си право. Психосоциалните опасности са сложени измежду основните цели в европейската стратегическа рамка за здравословни и безвредни условия на труд 2021-2027 " Безопасност и здраве при работа в изменящия се свят на труда ". Всички европейски документи, свързани с тематиката, са в детайли прегледани в създаването на БСК. Сред тях са В прочут смисъл с изненада може да се види, че рамковото съглашение по отношение на отдалечената работа е от 16 юли 2002 година и урежда работата от разстояние при равнопоставени условия (като организация на работата, работното време, отбрана на служебни данни, съоръжение, разноски, безвредни и здравословни условия на труд и др.) с работата в офис. Рамковото съглашение по отношение на напрежението, обвързван с работа, е от 8 октомври 2004 година, Рамковото съглашение за насилието и издевателството е от 26 април 2007 година.. Разработени са и голям брой стандарти, ергономични правила, свързани с психологичното натоварване при работа, които са признати и в България.
Топ 15 на страните от Европа с най-силно изразен бърнаут
Къде сме ние?
Според някои изследвания българските служащи и чиновници са в средата на европейската канара на засегнатите от бърнаут, съгласно други сме на върха или в дъното й. Проучването на БСК сочи, че България е измежду петте страни с най-голям риск от професионално прегаряне, а годишните загуби от компенсации заради болести, свързани със стрес и бърнаут, възлизат на към 600 млн. лв. годишно. Проучването демонстрира, 40% от работещите българи страдат от признаци на бърнаут. Но едвам 20% от работодателите подхващат ограничения за преодоляване на процеса в предприятията им.
Все отново, данните сочат, че прегарянето на българските служащи и чиновници е по-рядко от междинното за Европа - 8% са в прегаряне, 19% са „ на ръба “, 32% са го изпитвали в предишното, 35% - никога; общо 59% са били най-малко един път покрай прегаряне (при приблизително 66% за Европа).
Интересни са резултатите от интервюираните 1000 българи - 92% настояват, че се интересуват от здравословен метод на живот, само че на процедура единствено 40% живеят здравословно. У нас 65% от интервюираните правят оценка физическото си здраве като „ добро/много положително “ при 56% приблизително за Европейски Съюз, без значение че доста други изследвания стигат до извода, че българите са една от най-болните европейски народи.
Втори сме след румънците с висока самокритика за психологично здраве - 80% от българите го дефинират като „ положително “ (при приблизително 64% за Европа). Но за никого не е загадка, че българинът по никакъв начин не обича да търси поддръжка за възстановяване или поддържане на психологичното си здраве. Едва 11% интензивно търсят такава помощ при 17% приблизително за Европа. А 86% от запитаните българи са дали отговор, че не търсят такава поддръжка. В огромна степен у нас тя към момента е стигматизирана. От друга страна, над една трета от интервюираните са скептични към успеваемостта й, а всеки пети го възпира цената на такава помощ.
Работата от разстояние
като че ли носи повече изгоди на българските чиновници. Макар че (според изследването на БСК) тя обгръща част от
работещите - 37% от интервюираните могат да работят най-малко отчасти от у дома, само че 60% не могат. Докладваните резултати са най-вече позитивни - по-добър баланс работа - личен
живот (35%), по-малко стрес от пътешестване (33%), по-висока работливост (32%), а близо една четвърт настояват, че психологичното им здраве се е подобрило. Разбира се, то си има и негативните страни като
изолираност (за 10% от запитаните), сложна мотивация (8%) и по-трудно „ изключване “ след работа (8%).
Отчетлив е и различен проблем, който ДУМА нееднократно е засягала: доверието в здравната система. То е извънредно нежно и съгласно изследването на БСК едвам 37% от българите са удовлетворени от опазването на здравето (при 58% приблизително за Европа), а единствено 28% считат, че здравната ни система обективна и обезпечава еднакъв достъп. Значителен дял от интервюираните (59%) не се усещат съответно подкрепени.
Бърнаутът не е от през вчерашния ден, нито от завчера. Със сигурност е съществувал от много-много години, само че вероятно хората не са си давали сметка. Твърди се, че професионалното безсилие е разказано за пръв път при започване на 60-те години на ХХ в. от британския публицист Греъм Грийн в романа му " Случай на прегаряне " (A Burnt-Out Case). Между другото, изданието от 1961 година се продава много скъпо в интернет. Иначе, споделят, че американският психолог Хърбърт Дж. Фройденбергер през 1974 година е въвел термина, означаващ синдром на професионално привършване и го разказва като положение на прочувствено, физическо и психическо безсилие.
Според СЗО бърнаутът е синдром в следствие от продължителен, неовладян работен стрес. И той коства на международните стопански системи годишно 12 милиарда дни поради отсъствия на служащи и чиновници. А от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) са пресметнали, че психологичното неблагополучие води до стопански разноски, надхвърлящи 4% от Брутният вътрешен продукт, като над една трета са поради по-ниска претовареност (дълги болнични, кратко работно време, ранно отпадане от пазара на труда) и намалена продуктивност
и отсъствия.
Психосоциалните рискове
покачват вероятността от стрес, а когато той е нескончаем и не се ръководи дейно, рискът от бърнаут нараства. Психосоциалните опасности - да вземем за пример висок интензитет, невисок надзор, автономност, агресия/насилие от трети лица, неустановеност, работа в свободното време - са характерности на дизайна, организацията и ръководството на труда, и на социално-организационния подтекст, които могат да причинят психична или физическа щета.
Все отново, значимо е да се разграничават високите условия от нездравословния риск - в подкрепяща среда с самостоятелност и присъединяване на работещите, по-високите условия могат да имат даже положителен резултат. Защото, всеки знае, че несъразмерните условия като огромно натоварване, лимитирани периоди, комплицирани задания и впрочем, водят до безсилие, в случай че не са обезщетени от задоволително запаси, да вземем за пример автономност, поддръжка, заплащане, смисъл в работата. Пример в това отношение са доста мултинационални компании, чиито ръководители с изключение на с корпоративния менджмънт, би трябвало да се преценяват и с националната просвета на чиновниците си. Например Гугъл вкарва насоки за мениджърите, акцентиращи върху образованието и поддръжката за чиновниците, както и основаването на атмосфера на доверие вместо надзор, а ръководителите са насърчавани да дават на подчинените си изясненост и автономност, вместо вмешателство.
Служителите на Гугъл, чиито ръководители ползват сходен жанр на управление, споделят за по-висока мотивация, чувство за смисъл в работата и благоприятни условия за развиване - фактори, които противодействат на професионалното прегаряне. Компанията, както и доста международни и европейски работодатели, ползват интензивно правилото за салдото сред работа и персонален живот, както и правото на отделяне от работа в извънработно време. У нас Кодексът на труда също подсигурява правото на отмора. В член 154/б е записано, че " служащият или служителят не е задължен да дава отговор на инициирана от работодателя връзка по време на междудневната и седмичната отмора, с изключение на когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно ". Тоест, в случай че не е категорично уговорено „ дежурство “ или „ време разполагаем “, служителят не е задължен да дава отговор на имейли или телефонни позвънявания от работодателя.
Исторически бърнаутът е разпознат
първо при специалности в областта на грижи за хората (здравеопазване, обучение, обществена работа), където прочувственото натоварване и работа с хора водят до безсилие. В наши дни се признава, че синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички браншове и специалности при съществуване на нескончаем стрес. Това трансформира следенето на работния стрес и бърнаута в стратегически значима задача за предприятията по целия
свят. Не беше толкоз от дълго време - по време на пика на пандемията отКОВИД-19, когато лекари и сестри освен прегряваха от напрежението в работата. Няма да е пресилено, в случай че се каже, че тогава мнозина от тях умираха с пациентите си. Днес всеки си пожелава това да не се повтори.
През януари БСК показа свое изследване на положителни интернационалните практики и корпоративен опит в ръководство на напрежението и професионалното привършване (бърнаут) на работното място. Анализът в над 135 страници прави обзор на интернационалното законодателство и процедура, включително и корпоративния опит в региона на проучването, предварителната защита и превъзмогването на резултатите от професионалното прегряване. Разработката е осъществена в границите на план „ Заедно за устойчива претовареност “, финансиран от програмата „ Развитие на човешките запаси “ и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
Разработени се разнородни организационни принадлежности (анкети, въпросници и методики), които да мерят равнищата на стрес и признаците на прегаряне измежду чиновниците, да разпознават рисковите фактори в средата и да подкрепят превантивните ограничения. Според създателите главните цели на плана са няколко. На първо място е повишение на потенциала на обществените сътрудници, поощряване на обществения разговор и способността на предприятията за дейно ръководство на новия дневен ред в икономическото развиване. По-специално за справяне с провокациите, произлизащи от глобализацията, цифровата гражданска война и прехода към климатична индиферентност. Друга цел е активизиране на трудовите запаси и запаси на пазара на труда, удължение на трудовия живот и преобразяване на възрастовото разнообразие в корпоративен актив, рационализиране на уменията и адаптиране на работната мощ към изменящите се условия, условия и модели на работа. Не на последно място анализът цели да бъдат създадени и внедрени новаторски принадлежности, модели и политики на обществените сътрудници за поддръжка на предприятията и заетите в
постигането на равномерен и резистентен преход към цифрова и климатично неутрална стопанска система, за одобряване на равни условия и благоприятни условия за превъзмогване на изключването, подбудено от самостоятелно положение или особености на работната среда, написа в плана на БСК.
В България основата, върху която са създадени актуалните отбрани на служащите и чиновниците е Законът за здравословните и безвредни условия на труд, обнародван на 23 декември 1997 година и претърпял голям брой промени и допълнения до 29 март 2024 година Отделно редица наредби регламентират Закона - за физиологичните режими на труд и отмора, за оценката на риска, за минималните условия за работните места и оборудването, за минималните условия при работа с видеодисплеи (от 2005 г.). Ключов е и Законът за отбрана от дискриминация от 2004 г.
Дигиталните технологии на работното място /> Проучването на БСК сочи нещо, което не ни е незнайно. А и не са малко трудещите се, които го усещат в личната си работа. У нас главните цифрови средства се употребяват по-рядко от междинното за ЕС-27, изключително така наречен напреднали технологии. В същото време
контролът и темповият напън са по-силни, част от психосоциалните опасности са по-ниски, а връзката климат-психични недоволства е по-слабо декларирана. От БСК показват, че са нужни организационни решения, като реалистично движение и паузи, ясни правила за
наблюдаване, присъединяване на работещите, ергономия и по-широко покритие на ограниченията за предварителна защита и поддръжка.
Това болест ли е?
Макар бърнаутът да не е систематизиран като здравно положение. Въпреки това, като „ професионален феномен “ е включен в 11-та проверка на Международната подредба на заболяванията (МКБ-11). Беше включен и в МКБ-10, само че в МКБ-11 определението към този момент е по-подробно.
Описан е в главата: „ Фактори, влияещи върху здравословното положение или контакта със здравни услуги “. Тя включва аргументи, заради които хората се свързват със здравни услуги, само че които не са класифицирани като болести или здравословни положения. Професионалното прегаряне е дефинирано в МКБ-11 като " синдром, концептуализиран като резултат от продължителен стрес на работното място, който не е бил сполучливо ръководен ".
Характеризира се с три измерения:
- възприятие за привършване на силата или изтощение;
- нараснала психическа отдалеченост от работата или възприятие на негативизъм или цинизъм, свързани с работата;
- понижена професионална резултатност.
Важно е да се знае, че прегарянето се отнася съответно до феномени в професионалния подтекст и не би трябвало да се ползва за изложение на прекарвания в други области на живота.
Експерти от Световната здравна организация се канят да стартират създаването на насоки, учредени на доказателства, за психологичното благоденствие на работното място. Все отново, специалистите са безапелационни, че няма знак за тъждество сред бърнаута и депресията. Тя е тип заболяване и би трябвало да се лекува с терапия или с медикаменти.
Седемте признака /> Едва ли има внезапна граница сред положенията, които дават точни знаци по кое време е зародило професионалното прегряване или по кое време човек осъзнава дали обещано негово положение се дължи на бърнаута. Няма общ предел, над който всеки човек ще се изтощи - това е по-скоро самостоятелен въпрос, защото всеки възприема и реагира на житейските събития по друг метод. Всеки четец може да си каже: " О, аз от години имам тези признаци ". Но може и да каже: " А, появяват се, само че не им обръщам внимани... ".
Все отново, специалисти в тази област са обрисували до известна степен някои признаци на това положение:
- Тежко безсилие. Eдва можете да станете сутрин;
- Прекомерно натоварване. Дългите часове работа водят до стрес и пречат на тялото да се възвърне физически, а на мозъка да възвърне умствените си ресурси;
- Цинизъм;
- Емоционално изтощителна работа;
- Липса на позитивни емоции;
- Катастрофални мисли;
- Деперсонализация.
Някои експерти прибавят и понижена работливост, отрицателна себеоценка на професионалната подготвеност, подозрения за способността дейно да извършват трудовите си задължения, даже податливост отрицателно да ценяват резултатите от работата си. Всичко това води до стесняване на опциите им да извършват пълноценно професионалните си задания.
В Европа /> Няма съответна инструкция в Европейски Съюз, отдадена на професионалното прегряване. Темата е прегледана в подтекста сигурността и здравето при работа, а страните членки транспонират съответните актове в националното си право. Психосоциалните опасности са сложени измежду основните цели в европейската стратегическа рамка за здравословни и безвредни условия на труд 2021-2027 " Безопасност и здраве при работа в изменящия се свят на труда ". Всички европейски документи, свързани с тематиката, са в детайли прегледани в създаването на БСК. Сред тях са В прочут смисъл с изненада може да се види, че рамковото съглашение по отношение на отдалечената работа е от 16 юли 2002 година и урежда работата от разстояние при равнопоставени условия (като организация на работата, работното време, отбрана на служебни данни, съоръжение, разноски, безвредни и здравословни условия на труд и др.) с работата в офис. Рамковото съглашение по отношение на напрежението, обвързван с работа, е от 8 октомври 2004 година, Рамковото съглашение за насилието и издевателството е от 26 април 2007 година.. Разработени са и голям брой стандарти, ергономични правила, свързани с психологичното натоварване при работа, които са признати и в България.
Топ 15 на страните от Европа с най-силно изразен бърнаут
Къде сме ние?
Според някои изследвания българските служащи и чиновници са в средата на европейската канара на засегнатите от бърнаут, съгласно други сме на върха или в дъното й. Проучването на БСК сочи, че България е измежду петте страни с най-голям риск от професионално прегаряне, а годишните загуби от компенсации заради болести, свързани със стрес и бърнаут, възлизат на към 600 млн. лв. годишно. Проучването демонстрира, 40% от работещите българи страдат от признаци на бърнаут. Но едвам 20% от работодателите подхващат ограничения за преодоляване на процеса в предприятията им.
Все отново, данните сочат, че прегарянето на българските служащи и чиновници е по-рядко от междинното за Европа - 8% са в прегаряне, 19% са „ на ръба “, 32% са го изпитвали в предишното, 35% - никога; общо 59% са били най-малко един път покрай прегаряне (при приблизително 66% за Европа).
Интересни са резултатите от интервюираните 1000 българи - 92% настояват, че се интересуват от здравословен метод на живот, само че на процедура единствено 40% живеят здравословно. У нас 65% от интервюираните правят оценка физическото си здраве като „ добро/много положително “ при 56% приблизително за Европейски Съюз, без значение че доста други изследвания стигат до извода, че българите са една от най-болните европейски народи.
Втори сме след румънците с висока самокритика за психологично здраве - 80% от българите го дефинират като „ положително “ (при приблизително 64% за Европа). Но за никого не е загадка, че българинът по никакъв начин не обича да търси поддръжка за възстановяване или поддържане на психологичното си здраве. Едва 11% интензивно търсят такава помощ при 17% приблизително за Европа. А 86% от запитаните българи са дали отговор, че не търсят такава поддръжка. В огромна степен у нас тя към момента е стигматизирана. От друга страна, над една трета от интервюираните са скептични към успеваемостта й, а всеки пети го възпира цената на такава помощ.
Работата от разстояние
като че ли носи повече изгоди на българските чиновници. Макар че (според изследването на БСК) тя обгръща част от
работещите - 37% от интервюираните могат да работят най-малко отчасти от у дома, само че 60% не могат. Докладваните резултати са най-вече позитивни - по-добър баланс работа - личен
живот (35%), по-малко стрес от пътешестване (33%), по-висока работливост (32%), а близо една четвърт настояват, че психологичното им здраве се е подобрило. Разбира се, то си има и негативните страни като
изолираност (за 10% от запитаните), сложна мотивация (8%) и по-трудно „ изключване “ след работа (8%).
Отчетлив е и различен проблем, който ДУМА нееднократно е засягала: доверието в здравната система. То е извънредно нежно и съгласно изследването на БСК едвам 37% от българите са удовлетворени от опазването на здравето (при 58% приблизително за Европа), а единствено 28% считат, че здравната ни система обективна и обезпечава еднакъв достъп. Значителен дял от интервюираните (59%) не се усещат съответно подкрепени.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ