Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов. 

Колкото повече продължава войната, толкоз повече вреди нанася на бъдещето на Русия. Наскоро – бях край Балтийско море в Латвия – приказвах с един украински предприемач от Донецка област, който след съветската окупация беше изгубил ресторантьорския си бизнес и взривената си на части къща, беше оживял като по знамение и на остарели години се беше оказал без нищо, съвсем клошар. Колко години украинците ще ненавиждат руснаците, попитах. Той ми отговори умерено: триста.

Дори в случай че на бъдещи мирни договаряния Русия се спазари за част от територията на Украйна, триумфът й ще е в действителност морално проваляне. Дали трябваше да се почва всичко това – от позиция на бъдещето на Русия?

Отговорът е явен.

Главнокомандващият съветската войска Путин обаче желае освен да промени картата на Европа, само че и дефинитивно да вкара ред вътре в страната. Запалил се е по концепцията за величие, за което оповестяват занимаващите се с проблемите на стареенето съветски лекари. Ако на този фронт бъде реализиран триумф, Русия на безконечния (или полувечния) Путин ще стане модел на самодържавието за всички времена. Тази година той анонсира народен план – „ Нови технологии за запазване на здравето “. Става дума за създаване на „ биомедицински технологии на бъдещето за интензивно дългоденствие и пламенно остаряване “.

Според управляващите към 2030-а година този план ще резервира живота на 175 хиляди души. Опозиционните средства за всеобща информация настояват, че за две години и половина война с Украйна Русия е изгубила 120 хиляди души.

Лобист на плана се води физикът Михаил Ковалчук – непосредствен другар на Путин и началник на института „ Курчатов “. Той си пада по истинските хрумвания и има вяра в основаването на биологическо оръжие, ориентирано извънредно против руснаците, тъй като имало „ геном на съветския човек “. Колкото до американския геном, появява се тематиката за изкуствено основаните в Съединени американски щати „ служебни хора “. Те имат „ лимитирано съмосъзнание “. Размножаването им е под надзор и те ядат евтина храна от генномодифицирани организми. Според критиците на Путин самият президент има вяра в тази доктрина.

Навремето еликсира на безсмъртието го е търсил и другарят Сталин. Освен с безсмъртието Путин се е заел и с построяването на нов хайлайф, който би трябвало да размени днешната номенклатура, състояща се от верноподаници консерватори и секрети либерали, мечтаещи за по-скорошен завършек на войната. Този нов тренд би трябвало, несъмнено, да разтревожи всички днешни началници. Днешният хайлайф в действителност си мечтае, че след днешния деспот все ще се появи някой нов Хрушчов, който ще даде на страната да си поеме глътка въздух, като разгласи следващото политическо „ стопляне “, тоест пролет. Това допустимо стопляне на връзките по един или различен метод отново ще отвори прозореца към Европа и в последна сметка ще обезпечи на Русия нужните й европейски полезности. Защото в този момент тези полезности се хвърлят на кладата навсякъде и на тяхно място би трябвало да се издигне друга пирамида на властта.

В основата на тази пирамида е заложена патриотичната концепция да се разчита на героите във войната с Украйна. Това са хора на възраст от 20 до 60, които са се отличили с победи във войната против врага. От позиция на украинските наблюдаващи, естествено, тези победи постоянно са съпроводени с безмилостно отношение към мирното население, да вземем за пример в Мариупол и Буча, само че съгласно съветската версия на събитията с изключение на по този начин наричаните косвени загуби не е погубен нито един граждански гражданин на Украйна. На първо място като претенденти за места в новия хайлайф застават носителите на високото звание Герой на Русия. Имам поради офицери с висше обучение, които не са осъждани.

Един от тях, 41-годишният Юрий Нимченко, стигна до в действителност невиждани небеса. Стана сенатор. Военната му заслуга е, че в първите дни на войната унищожи с танка си девет танка и един БТР на съперника. Заради това Путин го отличи с най-високата премия Герой на Русия. След тази премия Нимченко получи цялостен куп ордени и медали. Днес той съставлява в Сената Крим и се радва на близко приятелство с началника на Крим Аксьонов, с който, както споделя, би отишъл на разследваща задача. Преди анексирането на Крим Нимченко е украински жител и минава на страната на Русия след съветските победи в Крим и след това в Донбас.

Кандидати за високи длъжности има из цялата страна и те се внедряват във властта благодарение на разнообразни наставници, губернатори на области и съветници на президента. Още не са чак толкоз доста, нямат и стотина, като предписание лицата им са безизразни, все едно замразени, впили са се във властта като кърлежи и да бъдат изтръгнати от органите на властта няма да е елементарно.

Дали обаче те са опасност за остарелия хайлайф, който нощем си мечтае войната да спре? Тяхната мощ е младата им възраст, слабостта им привидно е в това, че са по-скоро протежета, в сравнение с ново потомство на елита, което популацията на страната би одобрило. Те напълно и до дъно зависят от Путин, признателни са му до дъно, само че или ще освободят постовете си след гибелта на Путин, или ще се преродят и ще лакейничат пред новата власт. Те са по-скоро реплика на новите герои, значеща реплика, говореща за целите на Путин и за окончателното му разкъсване с Европа, в сравнение с действителна промяна на поколенията в елита. Окопалата се във властта остаряла армия няма да разреши на новите военни пришълци да завземат командните постове, ще се съпротивлява на това с всичките сили на бюрократическото си състояние и опит.

Путин задейства честата промяна на героите на Русия с антигерои, по принцип присъща за съветската история от самото ѝ възникване, с нова мощ от започването на войната с Украйна. Антигерои станаха освен известни артисти, писатели и публицисти, напуснали страната в символ на митинг против войната, само че и висши армейски чинове. Скандални антигерои се оказаха повече от 10 затлъстели от сладостен живот генерали, заместник-министри на защитата и така нататък военачалници. Ако единствено преди година някой съветски отстъпник би излязъл с рецензия против тези военни велможи, щяха да го вкарат в пандиза като пропагандатор на фейкове за армията. Днес обаче проправителствените и опозиционните блогъри – необичаен случай – заедно се радват на задържането на военноначалниците.

Има една сентенция: като си се хванал на хорото, ще играеш. А това в този момент не е хоро, това е към този момент две и половин годишна кланица и тези вкарвания в пандиза безспорно подкопават престижа на армията и карат всички вероятни генерали, а също и по-нисшите офицери чак до капитаните, да не се хвърлят самоуверено в пердах, а да треперят за бъдещето си. Лошо спи явно и някогашният министър на защитата Сергей Шойгу, пръв другар на Путин и негов сателит в сибирските му почивки и в общуването с шаманите, който, както иронично подмятат опозиционерите, би трябвало да страда поради осъдените през днешния ден сътрудници. За какво обаче осъдени?

Ами несъмнено, че за корупция. Да вземем да вземем за пример Тимур Иванов, някогашен заместник-министър на защитата, който живееше като монакски принц, а може би и по-охолно и луксозно, тъй като разполагаше освен с благосъстояние, само че и със суровата власт над подчинените си, което в армията постоянно граничи със садизъм. Великолепната му брачна половинка със скъпите си рокли и разсъблечен бюст (имаше какво да покаже) властваше в светското общество на съветската столица и обикаляше международните курорти (поне преди войната). След като ненадейно се озова зад решетките, достолепният шеф не повярва на свалянето си, пишеше жаловити писма чак до най-горе, обаче след това се спихна и се трансформира в изплашен пандизчия, очакващ петнайсетгодишна присъда. Трансформация, почтена за перото на Лев Толстой.

По необикновен метод други, не толкоз лъскави оядени мазномуцунести генерали крадяха при строителството на патриотичния парк край Москва, където неотдавна подвигнаха неуместно нашарен храм. Като разбра какви са ги правили генералите в  този свят за патриотичното образование строеж, Путин, който сега с боязън се отнася към православието като към основа на основите на обичайните полезности на Русия, явно се вбеси. Той е прочувствен човек и за него гневът му, подозрителността му и злопаметството му са над всичко, тъй че нямаше значение има ли, или няма война, той не можеше да се помири с кражбите в армията, с луксозния живот на Тимур Иванов, до момента в който Русия е в жестока битка със Запада. Дали с това отслабва армията, или не, този въпрос за него беше вторичен.

Импулсивният президент напряко хакна армията. Въпреки че тези корумпирани генерали бяха най-фанатичните му почитатели и го приветстваха, когато замисли войната, напряко изпадаха в възторг от опълчването му против Запада. Днес, когато тези негови фенове са в пандиза, е ясно, че те нямаха никаква възможност да кажат на президента „ не “, та даже да са били срещу войната. Затънали в корупция с невероятни мащаби, употребяващи робския труд на бойците за строителството на дворците си, те изначално са били лишени от правото на свободен глас. Бандитските им мозъци им повеляват да вървят след шефа си. Шефът обаче в последна сметка се вбесява. Всъщност с какво са толкоз разнообразни тези военачалници от участниците в фамозната московска полугола вечеринка в Москва, която също вбеси Путин? Уредили са си сладкия бохемски живот, нещо извънредно за властта, несъмнено, само че пък такива са им нравите - обаче тези „ герои “ да вземат да предадат царя ни, да му нанесат удар в гърба?

Честно казано, не страна, а лудница. Тръгват против Украйна на по този начин наречената Специална военна интервенция, обаче що за интервенция е това, като част от армията в този момент води война в Курска област, част от която е завзета от украинците? Ясно е, че войната би трябвало да спре колкото се може по-скоро. Стотици хиляди убити от двете страни, голям брой ранени и осакатени хора, милиони бежанци, останали без покрив над главата – всичко това стана възможно  заради прищявката на един човек, който реши, че американците и сатанинското НАТО ще му откраднат страната. Западът, несъмнено, не беше благ и нежен нито преди войната, нито е в този момент.

Западът проспа решимостта на Путин да разгласи война, като се отнесе задоволително равнодушно към покоряването на Крим. Още от началото на войната се виждаха съмненията на всички западни страни във връзка с помощта за Украйна. Заплахата от трета международна война и до през днешния ден е надвиснала над всички ни като дамоклев меч. Към власт в Европа се стремят и към този момент на места са на власт хора с крайнодесни убеждения, в ход е девалвацията на демократичните полезности. Като гледа човек света, който още не се беше срещнал с ковида и с борбата сред Русия и Запада, си мисли: ето го изгубения парадайс. И не можем да си го върнем. А какво можем?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.