Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006 г.) и Орден на почетния легион (2013 г.). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Въпреки всички явни разлики сред Русия и Съединени американски щати през днешния ден ги сближава общата тематика за величието, с която спекулират както Путин, по този начин и Тръмп. Бурното развиване на тази тематика, която се отразява и в политиката на други страни - от Китай, Иран и Турция до Унгария и крайнодясната съпротива в Германия и Франция, свидетелства, че светът е на прага на приемане на нова действителност.

Новата действителност се характеризира с преоценка на полезностите и  постхуманистическия синдром на култа към силата. В този смисъл храбрият опит на Украйна да се мушне под крилото на Европа, която в доста случаи не има вяра и на самата себе си, се трансформира в доверчив анахронизъм. Друга прочее свястна опция няма.

Триумфът на Путин на извършените президентски избори, на които той получи над 87 % от гласовете, е основна част от новата действителност. Дали да поставя думата избори в кавички или не, си е право на всеки, който схваща или не е податлив да схваща, че организирането на Путиновия успех изискваше вярно премислени старания от страна на Кремъл. Доближаването на тази заветна численост гласове до реализацията на диктаторските мечти, присъщи за властниците в властническите режими, никога не значи, че при цялостна независимост на изборите Путин нямаше да ги завоюва, въпреки и с различен, не чак толкоз величествен %.

Признаването на легитимността на избора на Путин от страна на Европейски Съюз не е от боязън, а от нахален прагматизъм - друго умозаключение въобще не може да има. Войната с Украйна, която Русия води към този момент две години,  сподели черните дупки на по този начин наречената народна власт както на Запад, по този начин и в средите на съветските опозиционери, които от ден на ден и повече се трансформират в умилени идеалисти, вярващи в утопичната Русия на бъдещето. Тази фантазия за бъдеща прелестна Русия в известна степен е сходна с фантазията на младия Ленин за комунизъм, когато той счита, че страната може да прескочи капитализма и да попадне непосредствено в светлото бъдеще. Сега става въпрос за следващата химера, при която Русия, вместо първо да стане просто естествена страна, би трябвало да се устреми към идеала си. Защо е химера ли? Най-вероятно тъй като съветският народ обича щастливите хоризонти на приказките.

При скептиците обаче, каквито се зараждат измежду опозицията, откогато войната влезе в задънена улица и Русия въпреки всичко реализира известно предимство, се долавя печална подигравка към опита на антипутинския легион „ Свобода за Русия “ да влезе с пердах на съветска територия. Може би всичко това е просто предизборна пиар акция?  Става въпрос обаче и за странната игра на Запада с въоръжаването на украинската войска, за която ту има снаряди, ту няма, и на която ту би трябвало да се дадат ракети с далечно деяние, ту не (от боязън от реакцията от страна на Путин).      

Путин обаче в последна сметка спря да си играе със Запада на каквито и да било игрички. Преди изборите той с невероятна искреност съобщи за желанието си да сплоти Украйна с Русия – т.е. да се върне към изначалната точка на самото битие на Русия. Която в действителност приема името Русия (дотогава е Рус) през ХVІІ век, откакто Украйна се отделя от Полша и минава под нейна отбрана – за което доста бързо почва да съжалява, само че към този момент е късно. Ето за какво без значение дали Европа ще даде ракети Taurus, или не, ще има ли нови наказания, или не, за Путин задачите на войната няма да се трансформират, той ще продължава да се стреми упорито към своето.

Друг, дано го кажем напряко, идиотски край на войната виждаме в предлагането на Медведев на неотдавна извършения прокремълски сочински интернационален фестивал на младежта, където той сподели карта на следвоенна Украйна - малко късче земя към Киев, всичко останало го взима Русия, а Западните земи се връщат на Полша и Румъния. Пълна идиотщина – само че зад нея прозират същинските стремежи на Кремъл. Нека си спомним, че до неотдавна Путин говореше извънредно за денацификация и демилитаризация на Украйна, което даже се обсъждаше на двустранните договаряния в Истанбул след началото на войната – обаче всичко това се оказа военна хитрост; прочее не е изключено, че и до през днешния ден победният завършек на войната съгласно Кремъл може бъде слагането на негов човек в Киев. Половинчатата позиция на Запада във връзка с въоръжаването на украинската войска накара съветските опозиционни скептици да подозират Запада в желанието му да отслаби както Русия, по този начин и Украйна, посредством пълномащабна война. Но това към този момент е от региона на конспирологията. Най-вероятно Западът се притеснява от непредвидените дейности на Путин, с което в действителност му развързва ръцете.

Подкрепата на Путин от по-голямата част на съветския народ е преди всичко обвързвана с неналичието на политическа просвета в необятните национални маси. Просветените кръгове в Москва, Петербург и някои други огромни и даже дребни градове, които са в действителност хора самоуки с проевропейски възгледи, умеят да влизат в интернет и да получават сведения от самостоятелни източници, не обичат Путин, желаят той да се махне и му измислят какви ли не обидни прякори. Оттук пък идва възходящата противоположна нелюбов на Путин към просветените кръгове и те биват заплашвани с обиски, арестуване, опция да си изгубят работата и бизнеса, да бъдат уволнени (обикновено от разнообразни научни институти) и така нататък В прочут смисъл Путин се сраства с Ленин, който счита интелигенцията за „ говно на нацията “. Съвсем неотдавна обаче към тази нелюбов се причисли и омразата съответно към интелигенцията и създателите.

Из цялата страна имаше нечувани по мащаб и едновременност обиски на художници. Световноизвестната писателка Людмила Улицкая беше оповестена за задграничен сътрудник. Книгите на писатели като Биков и Акунин  бяха конфискувани от книжарниците и библиотеките. Гоненията против философите и против университетските професори като цяло са повсеместни. Като взе страха на опозиционната или просто замлъкнала интелигенция, Кремъл направи всичко, та по всички краища на Русия Путин да получи не по-малко от 80 % гласове и даже повече или по-малко прозападната Москва под управлението на кмета Собянин даде на Путин цели 85 %. Невиждана гласоподавателна интензивност, невиждани проценти за Путин – и какво следва?

Дали Путин ще стане събирач на съветските земи до размерите на Съветския съюз? Засега е прибрал в джоба си Белорусия. Армения обаче за известно време я изгуби, като не я поддържа в карабахския спор. Има огромно предпочитание да причисли Казахстан, несъмнено, където в северната част огромна част от популацията е съветско. Руският двуглав орел обаче (традиционният знак на съветската самодържавие) гледа на Изток, да го кажем по този начин, амбивалентно. От една страна ти се ще да си прибереш изгубеното – та, какво коства даже прелестният град Ташкент! - обаче въпреки това е кофти. Китай няма да разреши. Китай може и да е пръв другар и на думи да поддържа Путин, обаче няма да даде Средна Азия на новата хипотетична версия на Съветския съюз.

Виж, на Запад обичайният орел може и да клъвне нещичко. Войната с Украйна, която очевидно губи сили и нервно си сменя военачалниците, а Зеленски, чиято известност зависи от хода на военните дейности и той надали ще е президент след идващите избори, продължава и продължава. После – имаме Балтийските страни, по този начин наричаната от руснаците Прибалтика. Те са в НАТО, което през днешния ден стана още по-силно в Балтийско море с присъединението към него на Финландия и Швеция. Но дали НАТО ще се опълчи, в случай че Русия влезе в Прибалтика под предлог, че в тези страни огромна част от популацията е съветско, дали НАТО, по този начин да се каже, ще води война за Нарва? Путин твърди всички, че няма да тръгне нататък. Обаче той същото го споделяше и за Крим, преди там да се появят безброй „ зелени човечета “ - съветски военнослужещи без отличителни знаци.

Има обаче освен боен метод да се завладее Прибалтика. Има го пътя Ялта-2, с който би могъл да се съгласи Тръмп. Да седнат на масата за договаряния и да се спогодят за подялбата на света. Четирима участници. Русия, Съединени американски щати, Европейски Съюз и може би Турция. Какво би желала да гушне Русия на Запад? Цялата европейска територия на Съветския съюз в това число Молдова? Защо пък не! Но в случай че ще мислим огромно, за какво Русия да не получи правото да въздейства на страните от някогашния Варшавски контракт? Путин ненавижда Полша от сърце – за какво пък да не й запуши устата? Колкото до възобновяване на Германска демократична република – не знам, само че всичко е допустимо.

Най-голямото медийно събитие в президентските избори стана фактът, че Путин за пръв път в живота си сподели обществено името на основния си политически съперник. Нарече го господин Навални. Но не в символ на почитание, че гроба на Навални десетки хиляди московчани отрупаха с планини от цветя (тези московчани да не би след това на изборите да са дали своят вот за Путин?), освен това московчани на най-различна възраст, само че с една присъща специфичност – бяха с явен, чист взор и си личеше, че мислят с мозъка си.

Де да имаше повече такива!

Не, Путин не сподели нищо положително за господин Навални. Каза единствено, че в местата за задържане от време на време се умира, „ подобен е животът “ - добави, въпреки че аз бих добавил, че по-скоро „ такава е гибелта “, и - съобщи Путин - такава гибел имало и в Америка. Каза го, с цел да се разграничи уверено от опозиционното мнение, че той е умъртвил опозиционера и че това е станало по негова заръка. По-нататък загатна кардиналното си единодушие с някакъв човек, който бил предложил Навални да се замени за неразбираемо колко съветски патриоти разузнавачи, излежаващи присъди в чужбина. Обаче не се получи – претендентът за екстрадиция с единственото изискване в никакъв случай да не се връща в Русия, отиде в отвъдното. В Кремъл, несъмнено, всичко това е толкоз строго засекретено, че даже известното на всички име на този човек, олигарха Абрамович, би трябвало да бъде прикрито, тъй като всяко деяние на Путин – в това число ходенето му тук-там, където човек върви самичък – е спецоперация и затова – МЪЛЧЕТЕ!

Въпреки това преданият му прессекретар Песков разви тематиката, като сподели пред публицистите, че Юлия Навалная, дамата, решила да продължи битката на брачна половинка си, „ губела почва “, явно заради дългото си неявяване от Родината и неразбирането на историческото значение на президента обединител на територии, и по тази причина била призовала европейците да разгласят изборите за нелегитимни.

Европейците, както знаем, не я послушаха. Това е първото предизвестие на Кремъл към Юлия Навалная. Какво ще стане по-нататък – ще забележим. Ще забележим и дали след изборите ще се усилват репресиите против несъгласните. Във всеки случай Путин се усеща като популярен конник на жребеца на съветската история, като Петър Първи. Интересно дали ще пророни сълза, както стана при явяването му пред народа по случай преизбирането му на нов, към този момент шестгодишен мандат? Кой ли ще види с очите си плачещия Путин и ще споделя това на внуците си?

Или пък всичко ще се обърка и Путин ще се разсърди на непослушния Запад, в който, съгласно напълно скорошните му думи, не има вяра на никого – нито на умниците, нито на простаците – и ще вземе да цапардоса Запада с нуклеарно оръжие, а самият той ще отиде в парадайса – в парадайса Путин си има непокътнато място, в това той е безусловно уверен.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.