Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006 г.) и Орден на почетния легион (2013 г.). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Най-голямата премия на днешна Русия е Герой на Русия. В случая с Алексей Навални обаче аз бих го наградил със звездата на Герой на прелестната Русия на бъдещето. Защо ли? Смъртта на Навални неотложно го трансформира в могъща историческа фигура, в чиято чест след време ще бъдат наричани улици, булеварди, университети, може би и градове. Едва ли в безкрайните простори на Русия може да се откри друга такава вряща от вътрешната страна отдадена  персона, която да се опълчи на цялата система на държавната власт на процедура сам-самин, доколкото съратниците на Навални постоянно са били по-скоро негови помощници, в сравнение с съратници. Има, несъмнено, относително скорошни аналози като учен Андрей Сахаров или Борис Немцов – сравними с Навални по големина, - само че Навални е необикновено кинематографичен заради непредвидените си и ярки екзистенциални действия.

Красив млад мъж, мъж на предана на мъжа си и на делото на мъжа си красива жена, татко на красиви деца, той омайва със подозренията си и с истинските си решения, със суровостта си и с възприятието си за комизъм, избликващо в инфекциозен смях. Не се плаши от свадите и от ориентираните против него провокации – не го е боязън от нищо, тъй като знае, че съветската власт е неистина и корупция, а него не го е боязън от това, което не почита. Но се преценява с националните щения, пристрастия и комплекси. Гмурва се в най-различни политически дълбини: на млади години е „ ябълка “ - член на демократичната партия на Явлински, опитва се в риториката на националистическите Руски маршове, след това се отдръпва от национализма, обаче е задоволително „ изкусен “ по въпроса за връщането на Крим на Украйна след анексирането му (за да не изгуби поддръжката на безбройните руснаци, които бурно утвърждават присъединението на полуострова). Малко се издънва, като споделя, че Крим не е сандвич със колбас, та да си го дърпаме от ръцете. Тези му думи, както и предлагането му да се организира самостоятелен референдум в Крим (който съгласно интернационалното право си е част от Украйна), възмутиха Европа и нещата свършиха с това, че Навални се размина с Нобеловата премия за мир съвсем на косъм. Заради тези негови (и някои други) политически особености не го обичаше Явлински, а моята колежка писателката Людмила Улицка споделя, че би предпочела пред него Вацлав Хавел (какъвто в Русия няма). Но във връзка с властта той беше необикновено самоуверен. Антикорупционните му разобличаващи филми за приказния и идиотски блудкав путински замък в Геленджик (по план на италиански архитект) или за несметните благосъстояния на Дмитрий Медведев бяха гледани от милиони и милиони съветски жители – след което беше ясно, че е жертван.

Той обаче задоволително дълго остана изтъкнат и сполучлив политик. Съчетаваше в личността си прагматик и идеалист. Разбираше, че онеправданият руснак живее с вярата за по-добро бъдеще. И Навални издигна фамозния си химеричен девиз за прелестната Русия на бъдещето. Същевременно ловко сътвори цяла общоруска мрежа – Фонда за битка с корупцията (ФБК). На московските избори през 2013 година получи повече от 27% от гласовете на московчани – невиждан триумф за коренен опозиционер. Отношенията им с Путин се базираха на взаимна ненавист, само че при всеки от двамата тази ненавист беше друга. Путин мразеше Навални, тъй като той пред целия народ го оплюваше поради деспотичните му дейности. Навални мразеше Путин целеустремено – поради съответните му прегрешения: неистини, голи обещания, пристрастеността му към власт.

Познавах се с Алексей персонално около демократичното радио „ Ехото на Москва “, където той водеше лична стратегия, а пък аз бях чест посетител в радиото. Обяснявах му, че политическата му стратегия няма философска основа. Понеже самата заблуда за прелестната Русия на бъдещето се гради най-много на догатката, че страната е окупирана от путинския режим и че множеството руснаци мечтаят той да бъде свален. От позиция на бунтовник, той беше прав в този дискурс: с цел да се избави, народът би трябвало да се отърве от пороците си и да се възвиси. Навални имаше доста поклонници, обаче те очевидно не стигаха за гражданска война. Безкрайното самообладание на народа, конформизмът му, махването с ръка на всичко, повсеместното развращаване и срутване на личността в престъпните среди, при алкохолиците и клошарите, на милионите просъветски бюджетни храненици и пенсионери съгласно Навални бяха преодолимо зло, а пък нали таман въз основата на тези настроения Путин година след година се превръщаше в национален президент.

Навални обаче не се уплаши от Путин, даже когато властта стартира да му загатва за затвор, изначало поради някакви негови бизнес измами (на младини той е бизнесмен, не бих споделил, че сполучлив, само че пък обвиняванията против него бяха изфабрикувани). През 2014 година започнаха да го привикват в съда. Процесите обаче не уплашиха Навални и в последна сметка го тровнаха с новичок – още една съветска дума, която навлезе в международния речник като синоним на отрова. Навални първо го избавиха съветски лекари в Сибир, по-късно на крайници го подвигнаха немските лекари в берлинската болница „ Шарите “. Властта, несъмнено, отхвърляше отравянето, обаче Навални се изхитри да се престори на асистент на един от най-близките съратници на Путин и се обади на един от участниците в отравянето. И оня се издъни и си призна. Въпреки това властта и до през днешния ден отхвърля отравянето.

По-нататъшното държание на Навални провокира доста разногласия. Имам поради връщането му в Москва след лекуването му. На 17 януари 2021 година на летището незабавно го арестуваха, още преди да мине през паспортния надзор. След този миг чак до самата си гибел той не прекара нито един ден на независимост. Условията, при които го държаха в пандиза, непрестанно се влошаваха, присъдите му за закононарушения против страната (например това, че основава екстремистка организация) се увеличаваха и стигнаха до 19 години.

В последна сметка го пратиха отвъд Полярния кръг, в фамозната колония с изключително непоколебим режим „ Полярен вълк “, където и поради най-малкото „ нарушение “ - да вземем за пример незакопчано копче – неведнъж го вкарват в ледения карцер. Да се оцелее при такива условия е немислимо. Можем единствено да допускаме кой съответно е ръководел тези мъчения и се е наслаждавал на тъгите на Алексей. Впрочем дисидентите и международните водачи като един упрекват за гибелта на Навални Путин.

Дали Навални е предполагал, че се връща от Берлин в родината си в обятията на гибелта? Него явно към този момент не го е било боязън от гибелта, той е разбирал, че само като се освободи от страха от гибелта ще може да се бори против Путин даже от пандиза, да пречи на предизборната акция на президента (който се е кандидатирал за нов шестгодишен мандат на изборите през март) и да разобличава путинската експанзия в Украйна. Според законите на путинската власт на пресметливите й съперници, които си остават в чужбина, им се дава правото на живот. Защо ли? Ами тъй като съветската политическа емиграция остава без криле – няма директен контакт с народа, с Русия, със съратниците си. От гледната точка на политик Навални просто не можеше да не се върне.

Но той явно подцени Путин. Дори откакто го изцериха от новичока, илюзиите му, че няма да посмеят да опитат да го убият повторно, че с възкръсването си от мъртвите си е извоювал някаква сигурност, си останаха. Вярно, пълномащабната война с Украйна тогава още не беше почнала, войната, която сподели на какви бойни подвизи е кадърен съветският цар. Но и Путин подцени Навални. Защото той не се съобщи даже в ужасяващия затвор. Продължи битката си с властта, намираше секрети благоприятни условия да оповестява концепциите си от арктическата килия за мъчения. Беше обаче напълно в ръцете на Кремъл, който след гибелта на Навални посредством някакъв си сенатор побърза да заяви за нея като за „ трагичен случай “.

През март 2023 година документалният филм „ Навални “ на канадския режисьор Даниел Роър получи „ Оскар “. Във финала му звучи един тип завет на Навални при положение на гибелта му: „ Посланието е напълно просто: не се предавайте. Ако се случи, това значи, че сме неизмеримо мощни в този миг, откакто са решили да ме убият. И тази мощ би трябвало да се употребява... Всичко, което му би трябвало на злото, с цел да победи, е бездействието на елементарните положителни хора. Затова не трябва да се бездейства. “

Навални, несъмнено, би нарекъл „ трагичен случай “ сегашната система на съветската власт, която в този откъслек от историята го надигра. В бъдеще – въпреки че по кое време ли ще пристигна това бъдеще? - съветската история ще огледа Навални в очите и ще го вземе в обятията си. И всичко ще е хубаво. Но пък в случай че ще си приказваме почтено, Навални беше към момента релативно млад политик, умря на 47 години. В емиграция би надживял Путин (на 71) и сигурно би изиграл ролята си в следпутинския стадий от историята. На Русия на бъдещето Навални в действителност доста ще й липсва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.