Непознатата история на викингските крале
Викингите най-често са описвани като безстрашни и жестоки воини, които били същински призрачен сън за всеки, който се осмелявал да се изправи против тях на бойното поле.
В същото време те били и опитни мореплаватели – неслучайно се счита, че достигнали крайбрежията на Северна Америка към пет века преди Христофор Колумб.
Found buried on a farm in Oseberg, Norway, an ancient Viking ship held sleighs, tapestries, silken bands, and the bones of two unidentified women
— National Geographic (@NatGeo)
Съществуват редица предания за могъщи викингски владетели и подвизите, осъществени от тях. Повечето откриватели обаче означават, че тези разкази не са достоверни исторически източници и съставляват извънредно идеализирани описания на действителни персони и събития.
Какво в действителност знаем за някои от най-известните викингски крале?
Първият крал на Норвегия
Когато става въпрос за именити викингски владетели, няма по какъв начин да не бъде упоменато името на Харалд Прекраснокосия (наричан още Харал Хорфарге). Той е полумитологична фигура и постоянно е определян като първия крал на Норвегия. Повечето историци считат, че Харалд в действителност е съществувал, въпреки че достоверността на множеството биографичните обстоятелства за него, съдържащи се в староисландските саги, е повече от противоречива.
Предполага се, че той съумял да сплоти под властта си обширни елементи от територията на модерна Норвегия, макар че не е ясно кои тъкмо са те. Решаващ миг се оказала борбата при Хафърсфиорд. Тя се състояла сред 870 и 900 година, като в нея взели присъединяване редица мести владетели. Победата, която Харалд постигнал, му помогнала да затвърди своята власт. На мястото, на което се допуска, че се провела борбата, през днешния ден е повдигнат 10-метров паметник в памет на Харалд и владетелите, които победил.
В сагите се споделя още, че той пристъпил към подчиняването на норвежките територии, с цел да се ожени за Гийда, щерка на Айрик, държател на Хордалан. Тя отхвърлила предлагането за брак на Харалд, заявявайки, че не желае да се омъжи за нищожен държател. Тогава бъдещият крал се зарекъл, че няма да подстригва косите си, до момента в който не стане заслужен за ръката на Гийде и не я завоюва за жена. Именно отсам идва и прозвището му „ Прекраснокосия “. Според множеството исторически източници, откакто постигнал редица военни триумфи, Харалд предал властта на сина си Ейрик Кървавата брада през 930 година
Рюрик, създателят на Русия
Знаете ли кои са варягите? Това са викинги от Швеция и Норвегия, които се занимавали с търговия, наемничество и пиратство. Някои от тях пътували до Каспийско море, Константинопол и даже Багдад. Значението на думата „ варяги “ е обект на доста разногласия. Повечето откриватели считат, че тя значи „ хвалба “, „ заричане “ или „ клетва “. Причината е, че някои опитни скандинавски воини се заклевали във честност на византийските императори и техните васали, преди да стартират да им служат.
Според редица историци през IX век свързваната с варягите националност рус сложила основите на една от най-големите страни в Европа през Средновековието – Киевска Рус, която оживяла до монголските нашествия. Варяжкият пълководец Рюрик открил надзор над Ладога през 862 година и построил селището Холмгард в Новгород. В написаната през XII век „ Начална съветска летопис “ се твърди, че той бил поканен от няколко славянски племена, с цел да им помогне да въдворят ред в следените от тях територии. Някои историци, обаче, оспорват достоверността на този документ и даже слагат под въпрос самото битие на Рюрик.
According to legend, Eastern Slavs asked Prince Rurik to be their leader and unite the tribes in 862 AD. He founded the Rurikid dynasty, which ruled much of Russia for more than 700 years. Follow the dynasty’s fortunes in our 45-min documentary:
— Epic History TV (@EpicHistoryTV)
Варяжкият държател умрял през 879 година, след което на престола се възкачил Олег. Той управлявал в продължение на повече от 30 години от името на сина на Рюрик, княз Игор. Именно представителите на династията на така наречен Рюриковичи преместила столицата в Киев. Няколко днешни княжески рода произлизат по права линия от Рюрик, като последния Рюрикович, управлявал Русия, е Василий IV, който умрял през 1612 година
Обширното кралство на Кнут I
В началото на XI век британският крал Етелред II наредил да бъдат осъществени всеобщи кланета на датчани, живеещи на територията на Англия. В резултат на това, през идващите години кралят на Дания Свен I Вилобради провел няколко похода, а през 1013 година персонално повел огромно настъпление в Англия, подчинил цялата страна и влезнал в Лондон като крал. Етелред на собствен ред бил заставен да избяга в Нормандия.
След гибелта на Свен I през 1014 година властта минала в ръцете на сина му Кнут I Велики. Много скоро, обаче, британските благородници му обърнали тил и подкрепили Етелред, който се завърнал триумфално в Лондон, а Кнут избягал в Дания. Там той незабавно се заел със задачата да събере мощна войска, като се обърнал за помощ към своя брат (и крал на Дания) Харалд II. Привлечени от обещанията за богата плячка, под знамената на Кнут се събрали към 10 000 воини, измежду които имало освен датчани, само че и доста шведи, както и поляци.
12 November 1035. King Cnut (also known as Canute), died (aged 40). He was the king of Denmark, England and Norway ( “The North Sea Empire”). The legend of King Canute is that he tried to hold back the waves of invasion, but few historians think of him as a deluded monarch.
— Prof Frank McDonough (@FXMC1957)
През 1015 година въпросната войска нахлула в Уесекс. След решителната борба при Ашингтън, която Кнут спечелил, той още веднъж станал крал на Англия. През 1018 година поел властта и над Дания, откакто брат му умрял, а през 1028 година съумял да превземе Норвегия след продължителни и кървави спорове с локалните владетели. По време на ръководството на Кнут I Велики било сложено началото на рицарството в Дания, а също така почнало и контролираното сечене на монети. Той се утвърдил като един от най-могъщите монарси в цяла Европа, само че обширната страна, която основал, се разпаднала скоро след гибелта му през 1035 година
Последният викингски крал
Олаф III, прочут с прозвището Тихия, съгласно мнозина е последният същински викингски крал. Той бил наследник на Харалд Хардрада (който направил несполучлив опит да превземе Англия и бил погубен в борбата при Стамфорд Бридж през 1066 г.) и останал в историята като умел политик, съумял да модернизира Норвежкото кралство. Управлението му постоянно се дефинира като интервал на мир и подем. В продължение на четвърт век кралството не взело присъединяване в нито една война. На Олаф III се приписва основаването на комерсиалните гилдии и построяването на първите каменни църкви. Освен това той бил първият норвежки крал, който умеел да чете и написа.
Do you know about the Maine penny? It's a very old coin dating to the time King Olaf III between 1067-1093. One of the silver coins minted to honor his reign somehow found its way to the Goddard site on Naskeag Point in Maine almost a thousand years ago.
— Grand Rapids Coins (@GrandRapidsCoin)
Олаф III също по този начин основал Берген през 1070 година, като градът останал столица на Норвегия до 1299 година По време на ръководството му за пръв път били записани редица закони. От брака си с Ингерид Датска той нямал деца, само че имал наследник от наложницата си Тора – бъдещият крал Магнус III Босоносия. Олаф III починал от болест на 22 септември 1093 година и бил заровен в катедралата в норвежкия град Тронхайм.
Още от създателя:
В същото време те били и опитни мореплаватели – неслучайно се счита, че достигнали крайбрежията на Северна Америка към пет века преди Христофор Колумб.
Found buried on a farm in Oseberg, Norway, an ancient Viking ship held sleighs, tapestries, silken bands, and the bones of two unidentified women
— National Geographic (@NatGeo)
Съществуват редица предания за могъщи викингски владетели и подвизите, осъществени от тях. Повечето откриватели обаче означават, че тези разкази не са достоверни исторически източници и съставляват извънредно идеализирани описания на действителни персони и събития.
Какво в действителност знаем за някои от най-известните викингски крале?
Първият крал на Норвегия
Когато става въпрос за именити викингски владетели, няма по какъв начин да не бъде упоменато името на Харалд Прекраснокосия (наричан още Харал Хорфарге). Той е полумитологична фигура и постоянно е определян като първия крал на Норвегия. Повечето историци считат, че Харалд в действителност е съществувал, въпреки че достоверността на множеството биографичните обстоятелства за него, съдържащи се в староисландските саги, е повече от противоречива.
Предполага се, че той съумял да сплоти под властта си обширни елементи от територията на модерна Норвегия, макар че не е ясно кои тъкмо са те. Решаващ миг се оказала борбата при Хафърсфиорд. Тя се състояла сред 870 и 900 година, като в нея взели присъединяване редица мести владетели. Победата, която Харалд постигнал, му помогнала да затвърди своята власт. На мястото, на което се допуска, че се провела борбата, през днешния ден е повдигнат 10-метров паметник в памет на Харалд и владетелите, които победил.
В сагите се споделя още, че той пристъпил към подчиняването на норвежките територии, с цел да се ожени за Гийда, щерка на Айрик, държател на Хордалан. Тя отхвърлила предлагането за брак на Харалд, заявявайки, че не желае да се омъжи за нищожен държател. Тогава бъдещият крал се зарекъл, че няма да подстригва косите си, до момента в който не стане заслужен за ръката на Гийде и не я завоюва за жена. Именно отсам идва и прозвището му „ Прекраснокосия “. Според множеството исторически източници, откакто постигнал редица военни триумфи, Харалд предал властта на сина си Ейрик Кървавата брада през 930 година
Рюрик, създателят на Русия
Знаете ли кои са варягите? Това са викинги от Швеция и Норвегия, които се занимавали с търговия, наемничество и пиратство. Някои от тях пътували до Каспийско море, Константинопол и даже Багдад. Значението на думата „ варяги “ е обект на доста разногласия. Повечето откриватели считат, че тя значи „ хвалба “, „ заричане “ или „ клетва “. Причината е, че някои опитни скандинавски воини се заклевали във честност на византийските императори и техните васали, преди да стартират да им служат.
Според редица историци през IX век свързваната с варягите националност рус сложила основите на една от най-големите страни в Европа през Средновековието – Киевска Рус, която оживяла до монголските нашествия. Варяжкият пълководец Рюрик открил надзор над Ладога през 862 година и построил селището Холмгард в Новгород. В написаната през XII век „ Начална съветска летопис “ се твърди, че той бил поканен от няколко славянски племена, с цел да им помогне да въдворят ред в следените от тях територии. Някои историци, обаче, оспорват достоверността на този документ и даже слагат под въпрос самото битие на Рюрик.
According to legend, Eastern Slavs asked Prince Rurik to be their leader and unite the tribes in 862 AD. He founded the Rurikid dynasty, which ruled much of Russia for more than 700 years. Follow the dynasty’s fortunes in our 45-min documentary:
— Epic History TV (@EpicHistoryTV)
Варяжкият държател умрял през 879 година, след което на престола се възкачил Олег. Той управлявал в продължение на повече от 30 години от името на сина на Рюрик, княз Игор. Именно представителите на династията на така наречен Рюриковичи преместила столицата в Киев. Няколко днешни княжески рода произлизат по права линия от Рюрик, като последния Рюрикович, управлявал Русия, е Василий IV, който умрял през 1612 година
Обширното кралство на Кнут I
В началото на XI век британският крал Етелред II наредил да бъдат осъществени всеобщи кланета на датчани, живеещи на територията на Англия. В резултат на това, през идващите години кралят на Дания Свен I Вилобради провел няколко похода, а през 1013 година персонално повел огромно настъпление в Англия, подчинил цялата страна и влезнал в Лондон като крал. Етелред на собствен ред бил заставен да избяга в Нормандия.
След гибелта на Свен I през 1014 година властта минала в ръцете на сина му Кнут I Велики. Много скоро, обаче, британските благородници му обърнали тил и подкрепили Етелред, който се завърнал триумфално в Лондон, а Кнут избягал в Дания. Там той незабавно се заел със задачата да събере мощна войска, като се обърнал за помощ към своя брат (и крал на Дания) Харалд II. Привлечени от обещанията за богата плячка, под знамената на Кнут се събрали към 10 000 воини, измежду които имало освен датчани, само че и доста шведи, както и поляци.
12 November 1035. King Cnut (also known as Canute), died (aged 40). He was the king of Denmark, England and Norway ( “The North Sea Empire”). The legend of King Canute is that he tried to hold back the waves of invasion, but few historians think of him as a deluded monarch.
— Prof Frank McDonough (@FXMC1957)
През 1015 година въпросната войска нахлула в Уесекс. След решителната борба при Ашингтън, която Кнут спечелил, той още веднъж станал крал на Англия. През 1018 година поел властта и над Дания, откакто брат му умрял, а през 1028 година съумял да превземе Норвегия след продължителни и кървави спорове с локалните владетели. По време на ръководството на Кнут I Велики било сложено началото на рицарството в Дания, а също така почнало и контролираното сечене на монети. Той се утвърдил като един от най-могъщите монарси в цяла Европа, само че обширната страна, която основал, се разпаднала скоро след гибелта му през 1035 година
Последният викингски крал
Олаф III, прочут с прозвището Тихия, съгласно мнозина е последният същински викингски крал. Той бил наследник на Харалд Хардрада (който направил несполучлив опит да превземе Англия и бил погубен в борбата при Стамфорд Бридж през 1066 г.) и останал в историята като умел политик, съумял да модернизира Норвежкото кралство. Управлението му постоянно се дефинира като интервал на мир и подем. В продължение на четвърт век кралството не взело присъединяване в нито една война. На Олаф III се приписва основаването на комерсиалните гилдии и построяването на първите каменни църкви. Освен това той бил първият норвежки крал, който умеел да чете и написа.
Do you know about the Maine penny? It's a very old coin dating to the time King Olaf III between 1067-1093. One of the silver coins minted to honor his reign somehow found its way to the Goddard site on Naskeag Point in Maine almost a thousand years ago.
— Grand Rapids Coins (@GrandRapidsCoin)
Олаф III също по този начин основал Берген през 1070 година, като градът останал столица на Норвегия до 1299 година По време на ръководството му за пръв път били записани редица закони. От брака си с Ингерид Датска той нямал деца, само че имал наследник от наложницата си Тора – бъдещият крал Магнус III Босоносия. Олаф III починал от болест на 22 септември 1093 година и бил заровен в катедралата в норвежкия град Тронхайм.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ