Ето какво реши Министерският съвет на заседанието в понеделник
ВиК сдруженията ще бъдат обезщетени за нарасналите цени на електрическата енергия
ВиК сдруженията ще бъдат подкрепени за високите цени на ел. силата посредством специфична стратегия. Това стана ясно откакто Министерския съвет одобри изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти, касаещо ВиК операторите.
Решението произтича от нуждата да бъде предоставена незабавно цялостна отплата на сдруженията от бранш ВиК за 2021 година в допълнение на към този момент получената такава, касаеща всички небитови консуматори.
Мярката за спомагателни обезщетения се постанова за допълнение на образувания дефицит в паричните потоци и финансовия резултат на сдруженията, произлизащ от разликата сред фактическите разноски за електрическа сила и доста по-ниските такива, включени в цените на контролираните ВиК услуги на тези предприятия.
свързани новини4080на 30.01.2022
Индикативният общ размер на откритите дефицити е до 61 млн. лева Компенсирането на ВиК операторите ще се извърши въз основа на самостоятелни контракти сред Министерство на регионалното развитие и съответното сдружение.
Основната цел е да бъде нормализирано финансовото положение на сдруженията, погасяване на просрочените им отговорности за ел. сила и застраховане на благоприятни условия за гарантиране непрекъснатост и достъп до ВиК услуги. Компенсациите ще бъдат изплатени в период до 31 март 2022 година
Правителството утвърди плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2022-2024 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Настоящата обновена средносрочна бюджетна прогноза включва и резултатите от избрани предпочитани ограничения, посочени в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервал 2021г.-2025 година
Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 4,8 % през 2022 година, движен от вложенията. Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще подтиква и частните вложения. Те ще нарастват и заради усъвършенстване на упованията, свързани с понижение на несигурността измежду икономическите сътрудници и нарасналото търсене.
Средногодишното покачване на Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през 2022 година се предвижда да бъде 5,6 %, а инфлацията в края на годината ще се забави до 3,1 %. В сходство с пазарните упования, интернационалната цена на петрола вид „ Брент “ се чака да се намали с малко над 12% в края на 2022 година, което ще докара до поевтиняване на транспортните горива за съответния интервал. Във връзка с това, енергийните артикули ще имат негативен принос за образуване на инфлацията в края на годината. Приносът на съставените елементи на базисната инфлация ще се ускори както заради повишаване на вътрешното търсене, по този начин и по линия на вторични резултати от повишаването на енергоносителите.
През 2023 и 2024 година негативният принос на енергийните артикули ще се резервира, заради предстоящата низходяща динамичност на интернационалните цени. Вследствие на това инфлацията в края на годината се чака да продължи да се забавя, надлежно до 2,4 % и 2,0 %. До края на прогнозния интервал приносът на базисните съставни елементи на ХИПЦ ще бъде водещ за образуване на инфлацията в страната, само че ще се забавя. Средногодишният ритъм на инфлация ще бъде 2,7% през 2023 година и 2,2% през 2024 година
Предвиденото краткотрайно разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, наложено от икономическите, здравните и обществените провокации се осъществя при по-ниски от предстоящите равнища на фискалната позиция, а доколкото в актуалната прогноза са заложени и фискални резултати от политики, ограничения и допусканията на държавното управление, чийто мандат покрива напълно прогнозния интервал, то в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 4,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки), с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 3,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо, надлежно в размер на 0,2 % от Брутният вътрешен продукт и 2,1 % от Брутният вътрешен продукт, а за годините от прогнозния интервал - негативно салдо - в границите на 2,5-3,0% от Брутният вътрешен продукт.
При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 40,0 %, за 2023 година - 40,3 % и за 2024 година - 40,2 %.
По отношение на разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 44,2 % от Брутният вътрешен продукт до 43,2 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 40,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 37,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
Предвижда се консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ към края на интервала, като негативното салдо по бюджета понижава за интервала 2022-2024 година През 2021 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 4,0 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект се чака недостиг в размер надлежно на 5,5 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, 3,6 % за 2023 година и 2,8 % от Брутният вътрешен продукт за 2024 година Ако се регистрира въздействието на краткотрайните приходни и разходни ограничения, свързани с попречване разпространяването на COVID-19 в страната и ограничение последствията от рецесията, негативното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ за настоящата година се чака да е в размер на 3,3 % и надлежно 3,5% за 2023 година
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните й цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
С плана на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година е препоръчано като краткотрайна мярка за 2022 година да се даде опция за потребление на ваучерите за храна по член 209, алинея 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за възнаграждение освен за храна, само че и за погасяване на сметки за употребени за битови потребности електрическа сила и вода.
Осигурителна политика. Новите моменти са свързани с увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на MP3, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година - 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер, считано от 1 април 2022 година
Разходните политики на Бюджет 2022 са, както следва:
Политика по приходите. В обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година е разчетено нарастване на размера на минималната работна заплата за 2022 година от 650 на 710 лева, считано от 1 април 2022 година Последващо нарастване за 2023 и 2024 година се планува да бъде обвързано с въвеждане механизъм за установяване на размера на минималната работна заплата.
За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности. Също по този начин, за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията, нарастването е в размер 89,3 млн. лева Предвидено е също нарастване на заплатите на педагогическите експерти.
Социална политика. За интервала 2022-2024 година цели са усъвършенстване на общественото подкрепяне на уязвимите групи от популацията, гарантиране на тяхната обществена отбрана посредством по-добра целеустременост на обществените помощи, повишение успеваемостта на стратегиите и рационализиране на нормативната уредба в областта на обществените помощи в сходство с динамично изменящите се условия на средата.
За 2022 година са планувани спомагателни средства за осъществяването на ограничения, заложени в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година, както следва:
• 90,0 млн. лева - за повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца. За задачата от 1 април 2022 година се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева - за приемане на цялостния размер на помощта, и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число - за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин от 1 април 2022 година се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.);
• 6,6 млн. лева - за плавна смяна в интервала 2022-2024 година посредством промяна в посока увеличение на самостоятелните проценти, които дефинират границата за достъп и на размера на получаваните обществени помощи за най-уязвими групи от популацията за реализиране на общоевропейските цели и цели в обществената сфера, свързани със схемите за най-малък доход;
• 56,7 млн. лева - за основаване на условия и благоприятни условия за обществено приобщаване и даване на целенасочена и насърчителна поддръжка на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи удобно влияние върху качеството на живот и предварителна защита от общественото изключване, в това число за увеличение финансовата поддръжка по Закона за хората с уврежданията вследствие на повишаването на линията на беднотия и за гарантиране на безплатна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език;
• 223,5 млн. лева - за застраховане на кумулативния резултат от увеличението на минималната работна заплата и на коефициента от 1,2 на 1,4 при установяване на възнаграждението на персоналните асистенти по Закона за персоналната помощ;
• 50,1 млн. лева - за допълнение на средствата за погашение на целеви помощи за отопление по отношение на увеличението на правоимащите и повишаването на енергоносителите;
• 38,8 млн. лева - за увеличение от 1 април 2022 година на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 18,00 лева и на оптималния дневен размер от 74,29 лева на 85,71 лева.;
• 22,2 млн. лева - за увеличение на размера на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст на равнището на минималната работна заплата от 380 лева на 650 лева (в мощ от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април се усилва от 650 лева на 710 лева.;
• 3,0 млн. лева - за месечните хонорари на професионалните приемни фамилии за компенсиране повишаването на MP3;
• 36,5 млн. лева - за месечни целеви помощи при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура на фамилии с деца до 14-годишна възраст по член 166 от Правилника за използване на Закона за обществено подпомагане;
• 26,0 млн. лева - за разноски за спомагателни хонорари за чиновници на Агенцията за обществено подкрепяне, Агенцията по заетостта и Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда “ по отношение на работа в рискови условия и положен ексклузивен труд по преодоляването на пандемията от COVID-19 за шест месеца;
• 111,7 млн. лева - за увеличение приблизително с 31 % на стандартите за финансиране на обществените услуги, в това число по отношение на резултата от увеличение на минималната работна заплата, считано от 1 април 2022 година
• 410,0 млн. лева - за продължение на така наречен мярката 60/40 за поддръжка на бизнеса за опазване на заетостта за шест месеца, за погашение на обезщетения на служащи и чиновници, обезпечени в стопански действия, за които със заповед на способен орган са наложени краткотрайни ограничавания за реализирането им в интервала на оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура по размер „ Запази ме плюс “, за погашение на средства за субсидирана претовареност за мярка „ Заетост за теб “ въз основа на акт на Министерския съвет, както и в поддръжка на Националния проект за деяние по заетостта през 2022 година по отношение на превъзмогване последствията на пазара на труда от COVID-19 рецесия за шест месеца.
• 852,0 млн. лева - за погашение на добавки към пенсиите на пенсионерите за първите шест месеца на 2022 година по отношение на превъзмогване на последствията от COVID-19, в това число 750,0 млн. лева са заделени по сметка за непознати средства.
Политика в региона на опазването на здравето. Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към подобряването на успеваемостта и удовлетвореността на жителите от действието на бранша. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето, както и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти.
За преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година и в сходство с признатите със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервал 2021-2025 година краткосрочни и средносрочни стратегически ограничения в региона на опазването на здравето, са обезпечени спомагателни средства, както следва:
• 267,2 млн. лева.- за закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19, с оглед основаване на оптимални благоприятни условия за имунизация на популацията и повишение обсега с ваксини против COVID-19, изключително в групите от популацията с потвърден нараснал риск от тежко протичане на болестта, хоспитализация и смърт;
• 352,0 млн. лева - за обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца;
• 131,8 млн. лева - за обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти;
• 101,2 млн. лева - за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас, бързи антигенни проби и PCR проби за определяне на COVID-19 и персонални защитни средства, медицински произведения и дезинфектанти за ограничение разпространяването на COVID-19;
• 118,5 млн. лева - за поддръжка на медицинския личен състав, който работи в изискванията на голямо напрежение при изключителна епидемиологична конюнктура, посредством погашение на месечна добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична здравна помощ посредством бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за шест месеца;
• 3,8 млн. лева - за ускорено създаване на Националната здравно-информационна система и развиване на отдалечени здравни услуги посредством въвеждане на електронно здравно досие и наложителна електронна бяла рецепта, както и застраховане на системата за естествен работен режим за електронно здравеопазване;
• 2,0 млн. лева - за детско опазване на здравето с оглед разширение на обсега на биохимичен скрининг за бременни от най-малко 90 % при доближат обсег през 2021 година от 40 %;
• 20,0 млн. лева - за създаване на Национална педиатрична болница за основаване на условия за модерно и сложно здравно обслужване на деца;
• 28,0 млн. лева - спомагателни дотации за лечебните заведения за болнична помощ за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни заболявания за оказване на здравна помощ при епидемиологично разпространяване на COVID-19 и за финансиране на действия, отвън обсега на наложителното здравно обезпечаване, като оказване на незабавна здравна помощ, лекуване на психологични болести, туберкулоза и неспецифични белодробни болести, структури в труднодостъпни и отдалечени региони и други социално-значими звена, както и за развиване на донорството и трансплантациите на стволови клетки;
• 13,2 млн. лева - за издръжката на децата в детските ясли, с оглед цялостното освобождение на родителите от възнаграждение на такси, считано от 1 април 2022 година Разчетите са направени при междинна стойност на издръжката от 1 125 лева на дете годишно за към 15 661 деца в детски ясли;
• 100,0 млн. лева - заделени по сметка за непознати средства за погашение на еднократна сума в размер на 75 лева към пенсиите за стимулиране на имунизирането измежду пенсионерите, като една от най-уязвимите групи от популацията с оглед попречване на разпространяването на COVID-19.
С цел възстановяване на успеваемостта на разноските и удовлетвореността на жителите от действието на здравния бранш, по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са планувани в допълнение 581,1 млн. лева за здравноосигурителни заплащания, от които 280,0 млн. лева за основаване на дейно работеща доболнична помощ, в това число за осъществя на спомагателни действия свързани с профилактика, наблюдаване и лекуване на деца. Това ще докара до понижаване на разноските за болнично лекуване.
Приоритетите в региона на общинското опазване на здравето са ориентирани към финансирането на здравното обслужване в здравните кабинети в детските градини и учебните заведения, на детските ясли и яслените групи към детските градини, детските кухни, здравните посредници, общинските препоръки по наркотични субстанции и психосоциална рехабилитация, за което са разчетени в допълнение 23,1 млн. лева През 2022 година продължава финансирането на здравните посредници, като средствата за тях са увеличени с 0,5 млн. лева
Политика в региона на образованието. През интервала 2022-2024 година ще продължи реализирането на интегрирани политики, с фокус към обучение и личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, повишение качеството на висшето обучение и развиване на научния капацитет.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година в сходство със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година за обезпечаването на висококачествено обучение и образование за всички, без значение от произхода, образуването на високо образовани, новаторски и дейни персони, способни да се осъществят сполучливо като експерти и като виновни жители са обезпечени спомагателни средства, както следва:
• 315,0 млн. лева - за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната, за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение, компенсиране растежа на минималната работна заплата и за нарастване на средствата за прехрана по стандарти;
• 16,0 млн. лева - за увеличение на норматива за подкрепяне храненето (безплатни закуски) на децата от наложителната предучилищна възраст и от учениците от начален стадий (от I до IV клас);
• 70,0 млн. лева - за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и учебни заведения, с оглед продължение на опцията за осъвременяване и разширение на материалната база;
• 15,0 млн. лева - за създаване на нови спортни площадки и ремонт на съществуващи такива в училищата;
• 84,8 млн. лева - за прехрана на децата в детските градини, с оглед цялостното освобождение на родителите от възнаграждение на такси за детски градини, считано от 1 април 2022 г;
• 18,0 млн. лева - за продължение поетапното разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца;
• 6,5 млн. лева - за защитни материали и консумативи в условия на епидемиологична конюнктура от разпространяването на COVID-19, за обезпечаване на безвредно присъствено обучение;
• 22,6 млн. лева - за продължение осъществяването на Националната стратегия „ Отново дружно “, ориентирана към възстановяване на обществени и здравословен метод на живот на учениците;
• 100,0 млн. лева - за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки възпитаник посредством спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи постижения;
• 6,5 млн. лева - за обезпечаване на превоз на деца и възпитаници, в това число за поддръжка на автобуси;
• 10,0 млн. лева - за закупуване на учебни рейсове, с цел да бъдат обезпечени условия за безвредно транспортиране на децата и учениците до най-близката детска градина или училище;
• 10,0 млн. лева - за нова национална стратегия за обезпечаване на просветителни посредници и обществени служащи за институциите, в които се образоват деца от уязвими групи;
• 13,0 млн. лева - планувани средства за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и учебни заведения.
В региона на висшето обучение, за поощряване на напъните на самостоятелните висши учебни заведения за непрестанно развиване на качеството на предлаганото виеше обучение, подпомагането им при въвеждането, развиването и усъвършенстването на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на образование и на университетския сформира, и в сходство със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година са обезпечени спомагателни средства в размер на 54,0 млн. лева, разпределени както следва:
• 5,5 млн. лева - за обезпечаване на растеж от 10 на 100 на средствата за стипендии на студентите;
• 43,5 млн. лева - за прехрана на образованието, в това число за обезпечаване на нараствания разчетен брой приблизително приравнен брой учащи, за поетапно нарастване на диференцираните нормативи за прехрана на образованието за филантропични, механически и педагогичен науки, за компенсиране на студенти, освободени от възнаграждение на такси за образование, учащи се в професионални посоки и предпазени специалности с най- висок предстоящ дефицит на пазара на труда, за компенсиране растежа на минималната работна заплата;
• 5,0 млн. лева - за присъщата на висшите учебни заведения научна или художествено-творческа активност и за издаване на учебници и научни писания.
Политика в региона на енергетиката. С цел намаляване на икономическите последствия от ненадейно настъпилата неустойчивост на цените на електрическата сила и природния газ, са заделени средства по сметки за непознати средства за подкрепяне на бизнеса по политиката в региона на енергетиката в размер на 931,5 млн. лева, а точно:
•481,5 млн. лева - за осъществяване на Програмата за компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа сила, потребена за софтуерни разноски и за осъществяване на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия;
• 450,0 млн. лева - за отплата за високите цени на електрическата сила и природния газ за крайните небитови консуматори за първото тримесечие на 2022 година
По бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ са разчетени средства в размер на 2 644,5 млн. лева, като с част от тях ще бъде обезпечено допълващо финансиране на тези ограничения.
За 2022 година са планувани спомагателни средства по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството, респективно Агенция „ Пътна инфраструктура “, по отношение на ЗДБРБ за 2021 година, в размер на 1 671,4 млн. лева, от които 1 001,4 млн. лева за настоящи разноски, в това число 952,3 млн. лева за настоящ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и 670,0 млн. лева за финансови разноски, в това число 640,8 млн. лева за главен ремонт на републиканската пътна мрежа и за построяването на предпочитани инфраструктурни планове.
В прогнозата за 2022 година са включени размерите на главните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5 607,8 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия - 4 889,3 млн. лева.; обща изравнителна дотация - 379,0 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски - 291,3 млн. лева Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 556,8 млн. лева или с 12,9 % по отношение на 2021 година Общата изравнителна дотация е увеличена с 49,6 млн. лева или с 15 % по отношение на 2021 година Целевата дотация за финансови разноски е увеличена е 67,2 млн. лева или с 30 % по отношение на 2021 година
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система.
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативни стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19 За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT- EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година - 249,9 млн. лева и за 2024 година - 44,2 млн. лева
Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), се чака да бъде 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ (по настоящи цени) и към 4,549 милиарда евро заеми (по цени от 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който може да се поемат правни отговорности за главния финансов пакет в размер на 70 % от общата сума за безвъзмездната поддръжка, е до 31 декември 2022 година, а за остатъка от 30 % - сред 1 януари 2023 година и 31 декември 2023 година
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 47,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 29,3 %, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5 % в края на 2020 година на 34,6 % в края на 2024 г.).
Средната пенсия през 2022 година ще е над 573 лв.
Средната пенсия през 2022 година ще доближи 573,76 лева без коронавирус добавката от 60 лева, която ще се изплаща на всички пенсионери в интервала януари-юни. Това планува законопроектът на бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година, който беше утвърден от държавното управление. Според прогнозите с включените еднократни спомагателни суми пенсиите се чака да набъбнат с 13,4% по отношение на 2021 година
Проектът планува от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2021 година, да се усилят с 6,1%. Като се прибавят еднократните спомагателни суми към тях, се чака растежът на пенсиите да е с 13,4%.
От 1 юли минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст ще се увеличи на 392,57 лева Максималният размер на получаваните една или повече пенсии през 2022 година е 1500 лева През 2022 година за погашение на пенсии са планувани 14,119 милиарда лева - с 1, 072 милиарда лева повече спрямо разноските през 2021 година
От 1 април се предлага да се усили компенсацията за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 на 710 лева От същата дата минималното обезщетение за безработица се покачва от 12 на 18 лева дневно, а оптималният дневен размер се покачва от 74,29 лева на 85,71 лева
С плана се предлага от 1 април оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица да се усили от 3 000 лева на 3 400 лева Повишава се и минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 650 лева на 710 лева, както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лева на 710 лева
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии” и фонд „ Пенсии за лицата по член 69” на ДОО на равнището от 2021 година Без смяна остават и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното публично обезпечаване, а също и съотношенията сред осигурителите и обезпечените лица.
Със законопроекта се обезпечават опция Националният застрахователен институт да изплаща до юни в това число спомагателна сума, представляваща разликата сред получения през януари 2022 година приход от пенсии с включени 60 лева „ коронавирус добавка “ и прихода от пенсии за декември 2021 година с включена „ коронавирус добавка “ от 120 лева
Предвид продължаването на изключителната епидемиологична конюнктура със законопроекта се предлага през 2022 година интервалът на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж и за застрахователен стаж при пенсиониране да се усили на 90 дни.
Одобрен е план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Предвидени са 6 050 749,9 хиляди лева доходи и прехвърляния. Здравноосигурителните доходи са в размер на 5 802 517,1 хиляди лева, от които 3 759 192,6 хиляди лева са доходи от здравноосигурителни вноски и 2 043 324,5 хиляди лева са прехвърляния за здравно обезпечаване. Разчетените доходи от здравноосигурителни вноски са увеличени с 433 888,5 хиляди лева в съпоставяне със същите през 2021 година Трансферите за здравно обезпечаване за 2022 година са разчетени с растеж от 263 213,5 хиляди лева по отношение на 2021 година, който се дължи на смяна в размера на пенсиите, на нарастване на минималната работна заплата и на растежа от 5 на 100 от осигурителния приход, върху който страната внася здравни вноски за безработните, децата, обществено слабите и други
Общо разноските за 2022 година са в размер на 6 050 749,9 хиляди лева, което е с 604 437,0 хиляди лева повече по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година
Средствата за здравноосигурителни заплащания са в размер на 5 678 270,1 хиляди лева, което съставлява нарастване с 560 210,7 хиляди лева по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година
Разпределението на средствата за здравноосигурителни заплащания е следното:
• за първична извънболнична здравна помощ - 363 710,9 хиляди лева.;
• за профилирана извънболнична здравна помощ (вкл. за сложно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) и здравни грижи - 380 229,0 хиляди лева.;
• за дентална помощ - 239 709,8 хиляди лева.;
• за медико-диагностична активност - 207 286,0 хиляди лева.;
• за лекарствени артикули, медицински произведения и диетични храни за специфични медицински цели за домашно лекуване на територията на страната, за лекарствени артикули за лекуване на злокачествени болести и лекарствени артикули при животозастрашаващи кръвоизливи и незабавни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК и прилагани в изискванията на болничната здравна помощ, които НЗОК заплаща отвън цената на оказваните медицински услуги - общо 1 510 452,8 хиляди лева.;
• за медицински произведения, прилагани в болничната здравна помощ - 115 982 хиляди лева.;
• за болнична здравна помощ - 2 750 899,6 хиляди лева.;
• за здравноосигурителни заплащания за здравна помощ, оказана в сходство с разпоредбите за съгласуваност на системите за обществена сигурност по плана за 2022 година са разчетени 110 000,0 хиляди лева
През 2022 година се планува Министерството на здравеопазването ежемесечно да дава трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 106 570,6 хиляди лева за действия отвън наложителното здравно обезпечаване.
С преходните и заключителни разпореждания на законопроекта се оферират промени в Закона за здравното обезпечаване и в Закона за здравето.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година е формиран в сходство с бюджетната рамка при опазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8%. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2022 година планува обществените средства да бъдат изразходвани законосъобразно, транспарантно и дейно.
Заложените параметри на плана на бюджет на НЗОК за 2022 година основават постоянна финансова рамка за действието на системата на здравното обезпечаване в изискванията на продължаваща изключителна епидемиологична конюнктура.
ВиК сдруженията ще бъдат подкрепени за високите цени на ел. силата посредством специфична стратегия. Това стана ясно откакто Министерския съвет одобри изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти, касаещо ВиК операторите.
Решението произтича от нуждата да бъде предоставена незабавно цялостна отплата на сдруженията от бранш ВиК за 2021 година в допълнение на към този момент получената такава, касаеща всички небитови консуматори.
Мярката за спомагателни обезщетения се постанова за допълнение на образувания дефицит в паричните потоци и финансовия резултат на сдруженията, произлизащ от разликата сред фактическите разноски за електрическа сила и доста по-ниските такива, включени в цените на контролираните ВиК услуги на тези предприятия.
свързани новини4080на 30.01.2022
Индикативният общ размер на откритите дефицити е до 61 млн. лева Компенсирането на ВиК операторите ще се извърши въз основа на самостоятелни контракти сред Министерство на регионалното развитие и съответното сдружение.
Основната цел е да бъде нормализирано финансовото положение на сдруженията, погасяване на просрочените им отговорности за ел. сила и застраховане на благоприятни условия за гарантиране непрекъснатост и достъп до ВиК услуги. Компенсациите ще бъдат изплатени в период до 31 март 2022 година
Правителството утвърди плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2022-2024 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Настоящата обновена средносрочна бюджетна прогноза включва и резултатите от избрани предпочитани ограничения, посочени в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервал 2021г.-2025 година
Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 4,8 % през 2022 година, движен от вложенията. Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще подтиква и частните вложения. Те ще нарастват и заради усъвършенстване на упованията, свързани с понижение на несигурността измежду икономическите сътрудници и нарасналото търсене.
Средногодишното покачване на Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през 2022 година се предвижда да бъде 5,6 %, а инфлацията в края на годината ще се забави до 3,1 %. В сходство с пазарните упования, интернационалната цена на петрола вид „ Брент “ се чака да се намали с малко над 12% в края на 2022 година, което ще докара до поевтиняване на транспортните горива за съответния интервал. Във връзка с това, енергийните артикули ще имат негативен принос за образуване на инфлацията в края на годината. Приносът на съставените елементи на базисната инфлация ще се ускори както заради повишаване на вътрешното търсене, по този начин и по линия на вторични резултати от повишаването на енергоносителите.
През 2023 и 2024 година негативният принос на енергийните артикули ще се резервира, заради предстоящата низходяща динамичност на интернационалните цени. Вследствие на това инфлацията в края на годината се чака да продължи да се забавя, надлежно до 2,4 % и 2,0 %. До края на прогнозния интервал приносът на базисните съставни елементи на ХИПЦ ще бъде водещ за образуване на инфлацията в страната, само че ще се забавя. Средногодишният ритъм на инфлация ще бъде 2,7% през 2023 година и 2,2% през 2024 година
Предвиденото краткотрайно разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 година, наложено от икономическите, здравните и обществените провокации се осъществя при по-ниски от предстоящите равнища на фискалната позиция, а доколкото в актуалната прогноза са заложени и фискални резултати от политики, ограничения и допусканията на държавното управление, чийто мандат покрива напълно прогнозния интервал, то в средносрочен проект се планува дефицитът по КФП да доближи 4,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година (с включени COVID-19 мерки), с следващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП понижава до 3,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо, надлежно в размер на 0,2 % от Брутният вътрешен продукт и 2,1 % от Брутният вътрешен продукт, а за годините от прогнозния интервал - негативно салдо - в границите на 2,5-3,0% от Брутният вътрешен продукт.
При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2022 година те са 40,0 %, за 2023 година - 40,3 % и за 2024 година - 40,2 %.
По отношение на разноските за интервала 2022-2024 година се следи номинален годишен растеж, само че като дял от Брутният вътрешен продукт те понижават от 44,2 % от Брутният вътрешен продукт до 43,2 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 40,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 37,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
Предвижда се консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ към края на интервала, като негативното салдо по бюджета понижава за интервала 2022-2024 година През 2021 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 4,0 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект се чака недостиг в размер надлежно на 5,5 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, 3,6 % за 2023 година и 2,8 % от Брутният вътрешен продукт за 2024 година Ако се регистрира въздействието на краткотрайните приходни и разходни ограничения, свързани с попречване разпространяването на COVID-19 в страната и ограничение последствията от рецесията, негативното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ за настоящата година се чака да е в размер на 3,3 % и надлежно 3,5% за 2023 година
За интервала 2022-2024 година плануванаъа политика в региона на налозите ще продължи да се придържа към откритите правила и насоки през последните години, като главните й цели още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект. Запазват се главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. С плануваните ограничения в политиката по приходите се цели гарантирането на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Предвижда се опазване на ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
С плана на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година е препоръчано като краткотрайна мярка за 2022 година да се даде опция за потребление на ваучерите за храна по член 209, алинея 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за възнаграждение освен за храна, само че и за погасяване на сметки за употребени за битови потребности електрическа сила и вода.
Осигурителна политика. Новите моменти са свързани с увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия интервал от 3 000 лева на 3 400 лева, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия интервал от 420 лева на 710 лева, до размера на MP3, приравнено на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица за целия интервал от 650 лева на 710 лева, считано от 1 април 2022 г.; увеличение на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности на равнището на минималната работна заплата за 2022 година - 710 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер, считано от 1 април 2022 година
Разходните политики на Бюджет 2022 са, както следва:
Политика по приходите. В обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година е разчетено нарастване на размера на минималната работна заплата за 2022 година от 650 на 710 лева, считано от 1 април 2022 година Последващо нарастване за 2023 и 2024 година се планува да бъде обвързано с въвеждане механизъм за установяване на размера на минималната работна заплата.
За 2022 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности. Също по този начин, за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията, нарастването е в размер 89,3 млн. лева Предвидено е също нарастване на заплатите на педагогическите експерти.
Социална политика. За интервала 2022-2024 година цели са усъвършенстване на общественото подкрепяне на уязвимите групи от популацията, гарантиране на тяхната обществена отбрана посредством по-добра целеустременост на обществените помощи, повишение успеваемостта на стратегиите и рационализиране на нормативната уредба в областта на обществените помощи в сходство с динамично изменящите се условия на средата.
За 2022 година са планувани спомагателни средства за осъществяването на ограничения, заложени в Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година, както следва:
• 90,0 млн. лева - за повишение успеваемостта на фамилните помощи за деца. За задачата от 1 април 2022 година се планува увеличение на доходния аршин по член 4 и 4а от Закона за фамилни помощи за деца, надлежно от 410 лева на 510 лева - за приемане на цялостния размер на помощта, и от 410,01 лева до 510 лева на 510,01 лева до 610 лева, в това число - за приемане на 80 на 100 от цялостния размер на помощта. Наред с доходния аршин от 1 април 2022 година се планува и увеличение на размерите на месечните помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст, надлежно: за фамилии с едно дете - с 10 лева (от 40 лева на 50 лева.), за фамилии с две деца - с 20 лева (от 90 лева на 110 лева.), за фамилии с три деца - с 30 лева (от 135 лева на 165 лева.) и за фамилии с четири деца - с 30 лева (от 145 лева на 175 лева.);
• 6,6 млн. лева - за плавна смяна в интервала 2022-2024 година посредством промяна в посока увеличение на самостоятелните проценти, които дефинират границата за достъп и на размера на получаваните обществени помощи за най-уязвими групи от популацията за реализиране на общоевропейските цели и цели в обществената сфера, свързани със схемите за най-малък доход;
• 56,7 млн. лева - за основаване на условия и благоприятни условия за обществено приобщаване и даване на целенасочена и насърчителна поддръжка на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи удобно влияние върху качеството на живот и предварителна защита от общественото изключване, в това число за увеличение финансовата поддръжка по Закона за хората с уврежданията вследствие на повишаването на линията на беднотия и за гарантиране на безплатна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език;
• 223,5 млн. лева - за застраховане на кумулативния резултат от увеличението на минималната работна заплата и на коефициента от 1,2 на 1,4 при установяване на възнаграждението на персоналните асистенти по Закона за персоналната помощ;
• 50,1 млн. лева - за допълнение на средствата за погашение на целеви помощи за отопление по отношение на увеличението на правоимащите и повишаването на енергоносителите;
• 38,8 млн. лева - за увеличение от 1 април 2022 година на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 18,00 лева и на оптималния дневен размер от 74,29 лева на 85,71 лева.;
• 22,2 млн. лева - за увеличение на размера на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст на равнището на минималната работна заплата от 380 лева на 650 лева (в мощ от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април се усилва от 650 лева на 710 лева.;
• 3,0 млн. лева - за месечните хонорари на професионалните приемни фамилии за компенсиране повишаването на MP3;
• 36,5 млн. лева - за месечни целеви помощи при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура на фамилии с деца до 14-годишна възраст по член 166 от Правилника за използване на Закона за обществено подпомагане;
• 26,0 млн. лева - за разноски за спомагателни хонорари за чиновници на Агенцията за обществено подкрепяне, Агенцията по заетостта и Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда “ по отношение на работа в рискови условия и положен ексклузивен труд по преодоляването на пандемията от COVID-19 за шест месеца;
• 111,7 млн. лева - за увеличение приблизително с 31 % на стандартите за финансиране на обществените услуги, в това число по отношение на резултата от увеличение на минималната работна заплата, считано от 1 април 2022 година
• 410,0 млн. лева - за продължение на така наречен мярката 60/40 за поддръжка на бизнеса за опазване на заетостта за шест месеца, за погашение на обезщетения на служащи и чиновници, обезпечени в стопански действия, за които със заповед на способен орган са наложени краткотрайни ограничавания за реализирането им в интервала на оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура по размер „ Запази ме плюс “, за погашение на средства за субсидирана претовареност за мярка „ Заетост за теб “ въз основа на акт на Министерския съвет, както и в поддръжка на Националния проект за деяние по заетостта през 2022 година по отношение на превъзмогване последствията на пазара на труда от COVID-19 рецесия за шест месеца.
• 852,0 млн. лева - за погашение на добавки към пенсиите на пенсионерите за първите шест месеца на 2022 година по отношение на превъзмогване на последствията от COVID-19, в това число 750,0 млн. лева са заделени по сметка за непознати средства.
Политика в региона на опазването на здравето. Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към подобряването на успеваемостта и удовлетвореността на жителите от действието на бранша. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето, както и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти.
За преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19 за 2022 година и в сходство с признатите със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервал 2021-2025 година краткосрочни и средносрочни стратегически ограничения в региона на опазването на здравето, са обезпечени спомагателни средства, както следва:
• 267,2 млн. лева.- за закупуване на спомагателни количества ваксини против COVID-19, с оглед основаване на оптимални благоприятни условия за имунизация на популацията и повишение обсега с ваксини против COVID-19, изключително в групите от популацията с потвърден нараснал риск от тежко протичане на болестта, хоспитализация и смърт;
• 352,0 млн. лева - за обезпечаване на поддръжка на личния състав на първа линия, директно зает с действия по попречване разпространяването на COVID-19, в това число за слагане на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца;
• 131,8 млн. лева - за обезпечаване на лекарствени артикули за лекуване на COVID-19 и за поддържане на запас от лекарствени артикули за лечебните заведения за лекуване на систематичен инфекциозен отговор и протромботични положения, зародили в резултат на COVID-19 при приети в болница пациенти;
• 101,2 млн. лева - за обезпечаване на проучване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни проби на учениците от I до XII клас, бързи антигенни проби и PCR проби за определяне на COVID-19 и персонални защитни средства, медицински произведения и дезинфектанти за ограничение разпространяването на COVID-19;
• 118,5 млн. лева - за поддръжка на медицинския личен състав, който работи в изискванията на голямо напрежение при изключителна епидемиологична конюнктура, посредством погашение на месечна добавка към възнагражденията на изпълнителите на болнична здравна помощ посредством бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за шест месеца;
• 3,8 млн. лева - за ускорено създаване на Националната здравно-информационна система и развиване на отдалечени здравни услуги посредством въвеждане на електронно здравно досие и наложителна електронна бяла рецепта, както и застраховане на системата за естествен работен режим за електронно здравеопазване;
• 2,0 млн. лева - за детско опазване на здравето с оглед разширение на обсега на биохимичен скрининг за бременни от най-малко 90 % при доближат обсег през 2021 година от 40 %;
• 20,0 млн. лева - за създаване на Национална педиатрична болница за основаване на условия за модерно и сложно здравно обслужване на деца;
• 28,0 млн. лева - спомагателни дотации за лечебните заведения за болнична помощ за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни заболявания за оказване на здравна помощ при епидемиологично разпространяване на COVID-19 и за финансиране на действия, отвън обсега на наложителното здравно обезпечаване, като оказване на незабавна здравна помощ, лекуване на психологични болести, туберкулоза и неспецифични белодробни болести, структури в труднодостъпни и отдалечени региони и други социално-значими звена, както и за развиване на донорството и трансплантациите на стволови клетки;
• 13,2 млн. лева - за издръжката на децата в детските ясли, с оглед цялостното освобождение на родителите от възнаграждение на такси, считано от 1 април 2022 година Разчетите са направени при междинна стойност на издръжката от 1 125 лева на дете годишно за към 15 661 деца в детски ясли;
• 100,0 млн. лева - заделени по сметка за непознати средства за погашение на еднократна сума в размер на 75 лева към пенсиите за стимулиране на имунизирането измежду пенсионерите, като една от най-уязвимите групи от популацията с оглед попречване на разпространяването на COVID-19.
С цел възстановяване на успеваемостта на разноските и удовлетвореността на жителите от действието на здравния бранш, по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са планувани в допълнение 581,1 млн. лева за здравноосигурителни заплащания, от които 280,0 млн. лева за основаване на дейно работеща доболнична помощ, в това число за осъществя на спомагателни действия свързани с профилактика, наблюдаване и лекуване на деца. Това ще докара до понижаване на разноските за болнично лекуване.
Приоритетите в региона на общинското опазване на здравето са ориентирани към финансирането на здравното обслужване в здравните кабинети в детските градини и учебните заведения, на детските ясли и яслените групи към детските градини, детските кухни, здравните посредници, общинските препоръки по наркотични субстанции и психосоциална рехабилитация, за което са разчетени в допълнение 23,1 млн. лева През 2022 година продължава финансирането на здравните посредници, като средствата за тях са увеличени с 0,5 млн. лева
Политика в региона на образованието. През интервала 2022-2024 година ще продължи реализирането на интегрирани политики, с фокус към обучение и личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на просветителните институции, повишение качеството на висшето обучение и развиване на научния капацитет.
За предучилищното и учебното обучение за 2022 година в сходство със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година за обезпечаването на висококачествено обучение и образование за всички, без значение от произхода, образуването на високо образовани, новаторски и дейни персони, способни да се осъществят сполучливо като експерти и като виновни жители са обезпечени спомагателни средства, както следва:
• 315,0 млн. лева - за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната, за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение, компенсиране растежа на минималната работна заплата и за нарастване на средствата за прехрана по стандарти;
• 16,0 млн. лева - за увеличение на норматива за подкрепяне храненето (безплатни закуски) на децата от наложителната предучилищна възраст и от учениците от начален стадий (от I до IV клас);
• 70,0 млн. лева - за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, детски ясли и учебни заведения, с оглед продължение на опцията за осъвременяване и разширение на материалната база;
• 15,0 млн. лева - за създаване на нови спортни площадки и ремонт на съществуващи такива в училищата;
• 84,8 млн. лева - за прехрана на децата в детските градини, с оглед цялостното освобождение на родителите от възнаграждение на такси за детски градини, считано от 1 април 2022 г;
• 18,0 млн. лева - за продължение поетапното разширение на достъпа и обгръщане в наложително предучилищно обучение на 4-годишни деца;
• 6,5 млн. лева - за защитни материали и консумативи в условия на епидемиологична конюнктура от разпространяването на COVID-19, за обезпечаване на безвредно присъствено обучение;
• 22,6 млн. лева - за продължение осъществяването на Националната стратегия „ Отново дружно “, ориентирана към възстановяване на обществени и здравословен метод на живот на учениците;
• 100,0 млн. лева - за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки възпитаник посредством спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи постижения;
• 6,5 млн. лева - за обезпечаване на превоз на деца и възпитаници, в това число за поддръжка на автобуси;
• 10,0 млн. лева - за закупуване на учебни рейсове, с цел да бъдат обезпечени условия за безвредно транспортиране на децата и учениците до най-близката детска градина или училище;
• 10,0 млн. лева - за нова национална стратегия за обезпечаване на просветителни посредници и обществени служащи за институциите, в които се образоват деца от уязвими групи;
• 13,0 млн. лева - планувани средства за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски градини и учебни заведения.
В региона на висшето обучение, за поощряване на напъните на самостоятелните висши учебни заведения за непрестанно развиване на качеството на предлаганото виеше обучение, подпомагането им при въвеждането, развиването и усъвършенстването на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на образование и на университетския сформира, и в сходство със Споразумението за взаимно ръководство на Република България в интервала 2021 - 2025 година са обезпечени спомагателни средства в размер на 54,0 млн. лева, разпределени както следва:
• 5,5 млн. лева - за обезпечаване на растеж от 10 на 100 на средствата за стипендии на студентите;
• 43,5 млн. лева - за прехрана на образованието, в това число за обезпечаване на нараствания разчетен брой приблизително приравнен брой учащи, за поетапно нарастване на диференцираните нормативи за прехрана на образованието за филантропични, механически и педагогичен науки, за компенсиране на студенти, освободени от възнаграждение на такси за образование, учащи се в професионални посоки и предпазени специалности с най- висок предстоящ дефицит на пазара на труда, за компенсиране растежа на минималната работна заплата;
• 5,0 млн. лева - за присъщата на висшите учебни заведения научна или художествено-творческа активност и за издаване на учебници и научни писания.
Политика в региона на енергетиката. С цел намаляване на икономическите последствия от ненадейно настъпилата неустойчивост на цените на електрическата сила и природния газ, са заделени средства по сметки за непознати средства за подкрепяне на бизнеса по политиката в региона на енергетиката в размер на 931,5 млн. лева, а точно:
•481,5 млн. лева - за осъществяване на Програмата за компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа сила, потребена за софтуерни разноски и за осъществяване на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия;
• 450,0 млн. лева - за отплата за високите цени на електрическата сила и природния газ за крайните небитови консуматори за първото тримесечие на 2022 година
По бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ са разчетени средства в размер на 2 644,5 млн. лева, като с част от тях ще бъде обезпечено допълващо финансиране на тези ограничения.
За 2022 година са планувани спомагателни средства по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството, респективно Агенция „ Пътна инфраструктура “, по отношение на ЗДБРБ за 2021 година, в размер на 1 671,4 млн. лева, от които 1 001,4 млн. лева за настоящи разноски, в това число 952,3 млн. лева за настоящ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа и 670,0 млн. лева за финансови разноски, в това число 640,8 млн. лева за главен ремонт на републиканската пътна мрежа и за построяването на предпочитани инфраструктурни планове.
В прогнозата за 2022 година са включени размерите на главните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в общ размер 5 607,8 млн. лева, от които обща дотация за делегираните от страната действия - 4 889,3 млн. лева.; обща изравнителна дотация - 379,0 млн. лева.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лева.; целева дотация за финансови разноски - 291,3 млн. лева Общата дотация за държавни действия за 2022 година е увеличена с 556,8 млн. лева или с 12,9 % по отношение на 2021 година Общата изравнителна дотация е увеличена с 49,6 млн. лева или с 15 % по отношение на 2021 година Целевата дотация за финансови разноски е увеличена е 67,2 млн. лева или с 30 % по отношение на 2021 година
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система.
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативни стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, нужни за противопоставяне на COVID-19 За 2022 година плануваните разноски по механизма REACT- EU се чака да бъдат в размер на 394,9 млн. лева, за 2023 година - 249,9 млн. лева и за 2024 година - 44,2 млн. лева
Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), се чака да бъде 6,268 милиарда евро безплатна финансова помощ (по настоящи цени) и към 4,549 милиарда евро заеми (по цени от 2018 г.). Механизмът не регламентира условия във връзка с национално съфинансиране. Периодът, в който може да се поемат правни отговорности за главния финансов пакет в размер на 70 % от общата сума за безвъзмездната поддръжка, е до 31 декември 2022 година, а за остатъка от 30 % - сред 1 януари 2023 година и 31 декември 2023 година
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 47,1 милиарда лева, а съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 29,3 %, гладко удължение на междинния остатъчен матуритет на дълга, както и нарастване на каузи на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5 % в края на 2020 година на 34,6 % в края на 2024 г.).
Средната пенсия през 2022 година ще е над 573 лв.
Средната пенсия през 2022 година ще доближи 573,76 лева без коронавирус добавката от 60 лева, която ще се изплаща на всички пенсионери в интервала януари-юни. Това планува законопроектът на бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година, който беше утвърден от държавното управление. Според прогнозите с включените еднократни спомагателни суми пенсиите се чака да набъбнат с 13,4% по отношение на 2021 година
Проектът планува от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2021 година, да се усилят с 6,1%. Като се прибавят еднократните спомагателни суми към тях, се чака растежът на пенсиите да е с 13,4%.
От 1 юли минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст ще се увеличи на 392,57 лева Максималният размер на получаваните една или повече пенсии през 2022 година е 1500 лева През 2022 година за погашение на пенсии са планувани 14,119 милиарда лева - с 1, 072 милиарда лева повече спрямо разноските през 2021 година
От 1 април се предлага да се усили компенсацията за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 на 710 лева От същата дата минималното обезщетение за безработица се покачва от 12 на 18 лева дневно, а оптималният дневен размер се покачва от 74,29 лева на 85,71 лева
С плана се предлага от 1 април оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица да се усили от 3 000 лева на 3 400 лева Повишава се и минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 650 лева на 710 лева, както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лева на 710 лева
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии” и фонд „ Пенсии за лицата по член 69” на ДОО на равнището от 2021 година Без смяна остават и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното публично обезпечаване, а също и съотношенията сред осигурителите и обезпечените лица.
Със законопроекта се обезпечават опция Националният застрахователен институт да изплаща до юни в това число спомагателна сума, представляваща разликата сред получения през януари 2022 година приход от пенсии с включени 60 лева „ коронавирус добавка “ и прихода от пенсии за декември 2021 година с включена „ коронавирус добавка “ от 120 лева
Предвид продължаването на изключителната епидемиологична конюнктура със законопроекта се предлага през 2022 година интервалът на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж и за застрахователен стаж при пенсиониране да се усили на 90 дни.
Одобрен е план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Предвидени са 6 050 749,9 хиляди лева доходи и прехвърляния. Здравноосигурителните доходи са в размер на 5 802 517,1 хиляди лева, от които 3 759 192,6 хиляди лева са доходи от здравноосигурителни вноски и 2 043 324,5 хиляди лева са прехвърляния за здравно обезпечаване. Разчетените доходи от здравноосигурителни вноски са увеличени с 433 888,5 хиляди лева в съпоставяне със същите през 2021 година Трансферите за здравно обезпечаване за 2022 година са разчетени с растеж от 263 213,5 хиляди лева по отношение на 2021 година, който се дължи на смяна в размера на пенсиите, на нарастване на минималната работна заплата и на растежа от 5 на 100 от осигурителния приход, върху който страната внася здравни вноски за безработните, децата, обществено слабите и други
Общо разноските за 2022 година са в размер на 6 050 749,9 хиляди лева, което е с 604 437,0 хиляди лева повече по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година
Средствата за здравноосигурителни заплащания са в размер на 5 678 270,1 хиляди лева, което съставлява нарастване с 560 210,7 хиляди лева по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година
Разпределението на средствата за здравноосигурителни заплащания е следното:
• за първична извънболнична здравна помощ - 363 710,9 хиляди лева.;
• за профилирана извънболнична здравна помощ (вкл. за сложно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) и здравни грижи - 380 229,0 хиляди лева.;
• за дентална помощ - 239 709,8 хиляди лева.;
• за медико-диагностична активност - 207 286,0 хиляди лева.;
• за лекарствени артикули, медицински произведения и диетични храни за специфични медицински цели за домашно лекуване на територията на страната, за лекарствени артикули за лекуване на злокачествени болести и лекарствени артикули при животозастрашаващи кръвоизливи и незабавни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни действия, обезпечен от бюджета на НЗОК и прилагани в изискванията на болничната здравна помощ, които НЗОК заплаща отвън цената на оказваните медицински услуги - общо 1 510 452,8 хиляди лева.;
• за медицински произведения, прилагани в болничната здравна помощ - 115 982 хиляди лева.;
• за болнична здравна помощ - 2 750 899,6 хиляди лева.;
• за здравноосигурителни заплащания за здравна помощ, оказана в сходство с разпоредбите за съгласуваност на системите за обществена сигурност по плана за 2022 година са разчетени 110 000,0 хиляди лева
През 2022 година се планува Министерството на здравеопазването ежемесечно да дава трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 106 570,6 хиляди лева за действия отвън наложителното здравно обезпечаване.
С преходните и заключителни разпореждания на законопроекта се оферират промени в Закона за здравното обезпечаване и в Закона за здравето.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година е формиран в сходство с бюджетната рамка при опазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8%. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2022 година планува обществените средства да бъдат изразходвани законосъобразно, транспарантно и дейно.
Заложените параметри на плана на бюджет на НЗОК за 2022 година основават постоянна финансова рамка за действието на системата на здравното обезпечаване в изискванията на продължаваща изключителна епидемиологична конюнктура.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ