Колко неща можехме да си купим с един лев по времето на социализма?
Вижте на фотографията по какъв начин изглеждаше „ положителния остарял “ един лев. Какво можеше да се купи с него, преди да настъпи интервала на необятно прокламирания при започване на 80-те години така наречен „ разпрострат “ социализъм?. Сметнете сами в случай че: баничката бе 18 ст, чаша боза – 10 ст, порядъчен обяд в трапезария – към 1 лева, (но за студентите – от 30 до 50 ст)! Билетите за трамвайте (доста раздрънкани наистина) бяха по 6 ст. Прочутите българси цитари „ Слънце “ и „ Арда “ костваха надлежно 32 ст и 60 ст кутията, а кибритът – 5 ст. Тогава хората ходеха драговолно на кино против 35 ст билета. Това бе и времето, когато едно бунгало на „ Слънчев бряг “ струваше 1.20 лева дневно, а стая в хотелите – след 1 септември – се ползваше против 1.30 лв..
От сладкарница в центъра на курорта можеше да си купите едрогабаритни доста вкусни кебаптчета – за „ без пари “ и с повечко ръчно изпечен самун се изкарваше умерено до вечерта, където входът за стилната дискотека бе 1.50 лева, а във вариетето можеше да се попадне против „ цели “ 5 лв.! Добавете към това спокойствието на към момента девтвените дюни и доброжелюбно настроените чуджестранни туристи, които просто не знаеха по какъв начин да изхарчат своите обменени в левове пари – толкоз фрапантна бе разликата в стандартите. И въпреки всичко – живееше се добре с шише лимонада или сайдер на масата на евтините кръчми, вместо появилите се по-късно швепс, кола и т.нат. А чаща първокачествен коняк „ Плиска “ – не и ментето през първите години на така наречен „ преход “ – бе 50 ст! Е, банани се продаваха не постоянно в така наречен „ показни магазине “ – те бяха 2 в София, само че какво от това – консумирането на такива „ деликатеси “ бе признато само на огромните празници. Накрая – заплатата на експерт – вишист бе 80 лв. на месец. Направете сметка и ще видите, че тя бе задоволителна за едно удовлетворително битие, в това число и за един по-продължителен курорт на морския бряг…
Разбира се, анализът за „ плюсовеите “ и „ минусите “ на окончателно отминалите десетилетия на 60-те и 70-те години на 20-я век може да бъде удължен и изчерпателен, само че това надали е належащо. Новите провокации изтриват последователно носталгичните мемоари за „ положителното остаряло време “…!
