В Перу на Тайната вечеря сервират морско свинче
" Виждате ли, че бузата на Богородица е издута? " - пита локалният гид, сочейки картина вдясно от олтара на църквата, наричана " Сикстинската шапка на Андите " поради впечатляващите стенописи. " Художникът я е изобразил по този начин, с цел да покаже, че дъвче кока. "
Силно се колебая, че бих го забелязала, в случай че не ми бяха споделили. На друга картина - в галерията на погълнатия от доминикански манастир бивш храм на инките " Кориканча " в Куско - освен Богородица, само че и Йоан Кръстител е с издута буза. А на изображение на " Тайната вечеря " в катедралата на Куско на средата на трапезата, към която са насядали Исус и апостолите, стои ястие с печено морско свинче – прочут перуански деликатес.
Явно с цел да убедят локалните хора да повярват в новия господ, католиците са им говорели с познати облици. Или пък локалните художници интерпретирали библейските сюжети, вграждайки детайли от познатия им обичай. Като създателят на приключената в 1753 година " Тайна вечеря " - занаятчия от кускенската школа, по националност кечуа, живял в XVIII век и прочут като Маркос Сапата или Маркос Инката.
По бароковите фасади на катедралите може да се разграничат пуми, лами и даже профили на инка. Местните художници явно недолюбвали завоевателите – на сцените с разпятието постоянно конници с лъскави брони разпват Христос. Посланието е ясно.
И въпреки всичко акцията на мисионерите е сполучлива - католицизмът е крепко затвърден в тези земи наред с испанския език, коридата и други испански полезности. Бикът, донесен от испанците, е общопризнат като знак и по оградите на църкви и покриви се виждат керамични статуетки на двойки бикове – за здраве и удача. Коридата е станала традиция и перуански тореадори са измежду международните звезди. Но до ден сегашен тук-там по градските арени с триумф се разиграва театър на дуела сред бик и кондор. Кондорът, завързан на гърба на бика, го кълве до гибел – по този начин инкският дух, символизиран от кондора, побеждава испанците, олицетворени от бика.
Пътувам по долината на река, която стартира като малко ручейче в прохода Ла Рая (на 4335 м. височина), а по-късно се трансформира в Урубамба, осигурила плодородието на Долината на Инките. Зад гърба ми е останало езерото Титикака с плаващите тръстикови острови, на които живеят хората от племето урос.
Още от белокаменния град Арекипа сме на високото плато на височина към 4000 метра. В далечините се обрисуват вулкани, някои от които димят.
Платото е покрито е с разнообразни типове трева. От по-жилавата - ичу - локалните вършат покривите на къщите си. По-меката е храна за свободно пасящите лами, алпака и викуня.
Задължителна спирка по пътя към Куско е Ракчи с останките от единствения храм на Виракоча – висшия незабележим господ на инките, основател на слънцето и луната, на звездите, на животните, растенията, хората и земята. Край храма са пространствата, където са правени астрономически наблюдения, с цел да се знае по кое време да се сее, да се следва прецизно земеделския календар.
" Сикстинската шапка на Андите " е в градчето Андауайлияс, а оттова Пътят на барока, наименуван по този начин тъй като минава крайрамножеството охолно изографисани църкви, се спуска до тогавашната столица на империята на инките Куско.
Съвременният град се е увеличен неимоверно, плъзнал е по близките височини. Само старите карти издават замислената от инките форма на дива котка.
Градежите на инките са устояли на земетресенията, само че уви, послужили са за материал за храмовете на завоевателите. Днес внушителните зидове от големи, идеално напаснати без каквото и да било свързващо вещество камъни, са останали в основите на катедрали, дворци на епископи и други колониални постройки.
За да се стигне до митичния Мачу Пикчу, основна цел на всички пътешественици в Перу, се поема надолу по свещената котловина на Урубамба, която тук може да бъде и страховита, изключително в края на дъждовния интервал.
Сега е обичайно прибрана в коритото си, подскача миролюбиво от камък на камък, вписвайки се в чудните гледки със забулени в облаци върхове, до момента в който не опре в електроцентрала, която лишава цялата й мощност и я оставя обезсилена да продължи пътя си към Тихия океан.
На височините са руини от времето на инките, измежду цъфнали диви орхидеи. Крепостта Саксайуаман, където на 21 юни в деня на зимното слънцестоенев южното полукълбо, се възпроизвежда Инти Райми, церемонията на респект към Слънцето, Писак., издигнат в миналото във формата на кондор, Олайтантамбо, с очертаниятана на лама и с изваянията на богове по близките скали.
Стъпала в съвсем отвесните скали, водят към градените високо по скатовете, от време на време дялани от самата канара складове за хранителни запаси.
По височините по край цялата котловина на Урубамба има остатъци от градежи на инките. Уви, доста от тях са разрушени с цел да послужат за строителство на катедрали и дворци. Само откритият едвам през 1911 година Мачу Пикчу е избегнал тази орис. Формата му на колибри проличава и през днешния ден в случай че го погледнете от високо. Времето и земните земетресения са поразместили някои зидове, само че като цяло можем да си представим светилището във времето, когато тук е било средище на жреци и учени, център за наблюдаване на придвижването на планетите и звездите, с цел да се дефинира точният миг за всяка от полските работи, лаборатория за адаптация на растения...
© Вера Генова
Сикстинската шапка на Андите
Все още се градят хипотези какъв е смисълът на комплицираните форми на големите камъни, които през днешния ден ви показват просто като " ритуални ". Някои функционалности са явни – като камъкът, сходен на стрелка на компас, сочеща север-юг. Други стават ясни в дните на зимното или лятното слънцестоене.
Но дали сме разгадали цялото знание на инките и тясната им връзка с майката-земя - Пачамама?
И през днешния ден издутите бузи на локалните поданици в Андите издават, че те не са се отказали от приложимост на растението, което считат за свещено.
Коката се употребява от времето преди инките – ще го установите, в случай че се вгледате в керамичните ритуални фигурки, останали от предишното, а през днешния ден подслонени в музеите.
Листата на коката съдържат единствено 0.1% кокаин по тази причина пък доста калций, желязо, фосфор, витамини А и Е, минерали, потребни аминокиселини. Според локалните тя оказва помощ при безсилие, притъпява възприятието на апетит и жадност, тонизира, употребяват я в доста ритуали.
На високите превали оферират троен чай – кока, муня (мента) и чачакома, който да предотврати височинната болест.
В Рим – като римляните... На 4000 метра надморска височина разтварям пакетчето със зелени листа от кока, следвайки инструкцията ги свивам топче и поставям зад бузата. Сега наподобявам на лицата от картините. Дали от това или по стичане на събитията, само че в действителност нямам проблеми с височината.
Ще срещнете " мама-кока " в бонбони, в шоколад, като чай в пакетчета, наред с лайката, ментата и анасона. Коката е съставка на хапчетата против височинна болест, които ще намерите в аптеките, наред с джинджифила и гуараната.
А морското свинче от " Тайната вечеря " можете да опитате и през днешния ден. Ако ви посрещат като безценен посетител, безусловно ще ви го сервират на трапезата.
© Вера Генова
Този монумент на морското свинче е тук не толкоз в възхвала на симпатичния гризач, едвам покаже, че това е място, където може да се опита локалния деликатес. Пекат ги в пещи край пътя, нанизани на шиш и ги сервират с картофи.
Силно се колебая, че бих го забелязала, в случай че не ми бяха споделили. На друга картина - в галерията на погълнатия от доминикански манастир бивш храм на инките " Кориканча " в Куско - освен Богородица, само че и Йоан Кръстител е с издута буза. А на изображение на " Тайната вечеря " в катедралата на Куско на средата на трапезата, към която са насядали Исус и апостолите, стои ястие с печено морско свинче – прочут перуански деликатес.
Явно с цел да убедят локалните хора да повярват в новия господ, католиците са им говорели с познати облици. Или пък локалните художници интерпретирали библейските сюжети, вграждайки детайли от познатия им обичай. Като създателят на приключената в 1753 година " Тайна вечеря " - занаятчия от кускенската школа, по националност кечуа, живял в XVIII век и прочут като Маркос Сапата или Маркос Инката.
По бароковите фасади на катедралите може да се разграничат пуми, лами и даже профили на инка. Местните художници явно недолюбвали завоевателите – на сцените с разпятието постоянно конници с лъскави брони разпват Христос. Посланието е ясно.
И въпреки всичко акцията на мисионерите е сполучлива - католицизмът е крепко затвърден в тези земи наред с испанския език, коридата и други испански полезности. Бикът, донесен от испанците, е общопризнат като знак и по оградите на църкви и покриви се виждат керамични статуетки на двойки бикове – за здраве и удача. Коридата е станала традиция и перуански тореадори са измежду международните звезди. Но до ден сегашен тук-там по градските арени с триумф се разиграва театър на дуела сред бик и кондор. Кондорът, завързан на гърба на бика, го кълве до гибел – по този начин инкският дух, символизиран от кондора, побеждава испанците, олицетворени от бика.
Пътувам по долината на река, която стартира като малко ручейче в прохода Ла Рая (на 4335 м. височина), а по-късно се трансформира в Урубамба, осигурила плодородието на Долината на Инките. Зад гърба ми е останало езерото Титикака с плаващите тръстикови острови, на които живеят хората от племето урос.
Още от белокаменния град Арекипа сме на високото плато на височина към 4000 метра. В далечините се обрисуват вулкани, някои от които димят.
Платото е покрито е с разнообразни типове трева. От по-жилавата - ичу - локалните вършат покривите на къщите си. По-меката е храна за свободно пасящите лами, алпака и викуня.
Задължителна спирка по пътя към Куско е Ракчи с останките от единствения храм на Виракоча – висшия незабележим господ на инките, основател на слънцето и луната, на звездите, на животните, растенията, хората и земята. Край храма са пространствата, където са правени астрономически наблюдения, с цел да се знае по кое време да се сее, да се следва прецизно земеделския календар.
" Сикстинската шапка на Андите " е в градчето Андауайлияс, а оттова Пътят на барока, наименуван по този начин тъй като минава крайрамножеството охолно изографисани църкви, се спуска до тогавашната столица на империята на инките Куско.
Съвременният град се е увеличен неимоверно, плъзнал е по близките височини. Само старите карти издават замислената от инките форма на дива котка.
Градежите на инките са устояли на земетресенията, само че уви, послужили са за материал за храмовете на завоевателите. Днес внушителните зидове от големи, идеално напаснати без каквото и да било свързващо вещество камъни, са останали в основите на катедрали, дворци на епископи и други колониални постройки.
За да се стигне до митичния Мачу Пикчу, основна цел на всички пътешественици в Перу, се поема надолу по свещената котловина на Урубамба, която тук може да бъде и страховита, изключително в края на дъждовния интервал.
Сега е обичайно прибрана в коритото си, подскача миролюбиво от камък на камък, вписвайки се в чудните гледки със забулени в облаци върхове, до момента в който не опре в електроцентрала, която лишава цялата й мощност и я оставя обезсилена да продължи пътя си към Тихия океан.
На височините са руини от времето на инките, измежду цъфнали диви орхидеи. Крепостта Саксайуаман, където на 21 юни в деня на зимното слънцестоенев южното полукълбо, се възпроизвежда Инти Райми, церемонията на респект към Слънцето, Писак., издигнат в миналото във формата на кондор, Олайтантамбо, с очертаниятана на лама и с изваянията на богове по близките скали.
Стъпала в съвсем отвесните скали, водят към градените високо по скатовете, от време на време дялани от самата канара складове за хранителни запаси.
По височините по край цялата котловина на Урубамба има остатъци от градежи на инките. Уви, доста от тях са разрушени с цел да послужат за строителство на катедрали и дворци. Само откритият едвам през 1911 година Мачу Пикчу е избегнал тази орис. Формата му на колибри проличава и през днешния ден в случай че го погледнете от високо. Времето и земните земетресения са поразместили някои зидове, само че като цяло можем да си представим светилището във времето, когато тук е било средище на жреци и учени, център за наблюдаване на придвижването на планетите и звездите, с цел да се дефинира точният миг за всяка от полските работи, лаборатория за адаптация на растения...
© Вера Генова
Сикстинската шапка на Андите
Все още се градят хипотези какъв е смисълът на комплицираните форми на големите камъни, които през днешния ден ви показват просто като " ритуални ". Някои функционалности са явни – като камъкът, сходен на стрелка на компас, сочеща север-юг. Други стават ясни в дните на зимното или лятното слънцестоене.
Но дали сме разгадали цялото знание на инките и тясната им връзка с майката-земя - Пачамама?
И през днешния ден издутите бузи на локалните поданици в Андите издават, че те не са се отказали от приложимост на растението, което считат за свещено.
Коката се употребява от времето преди инките – ще го установите, в случай че се вгледате в керамичните ритуални фигурки, останали от предишното, а през днешния ден подслонени в музеите.
Листата на коката съдържат единствено 0.1% кокаин по тази причина пък доста калций, желязо, фосфор, витамини А и Е, минерали, потребни аминокиселини. Според локалните тя оказва помощ при безсилие, притъпява възприятието на апетит и жадност, тонизира, употребяват я в доста ритуали.
На високите превали оферират троен чай – кока, муня (мента) и чачакома, който да предотврати височинната болест.
В Рим – като римляните... На 4000 метра надморска височина разтварям пакетчето със зелени листа от кока, следвайки инструкцията ги свивам топче и поставям зад бузата. Сега наподобявам на лицата от картините. Дали от това или по стичане на събитията, само че в действителност нямам проблеми с височината.
Ще срещнете " мама-кока " в бонбони, в шоколад, като чай в пакетчета, наред с лайката, ментата и анасона. Коката е съставка на хапчетата против височинна болест, които ще намерите в аптеките, наред с джинджифила и гуараната.
А морското свинче от " Тайната вечеря " можете да опитате и през днешния ден. Ако ви посрещат като безценен посетител, безусловно ще ви го сервират на трапезата.
© Вера Генова
Този монумент на морското свинче е тук не толкоз в възхвала на симпатичния гризач, едвам покаже, че това е място, където може да се опита локалния деликатес. Пекат ги в пещи край пътя, нанизани на шиш и ги сервират с картофи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ