Бъдещето е в дигитализацията
Виждам по мненията, че има хора, които недоволстват, че не се отнасям съществено. А да сложиш 14 пътни знака на 300 метров сектор дали е съществено? Или електрическо табло на пътека за незрящи...
Всъщност обаче съм сериозен за някои неща – хубавите неща се вършат и с обич, а освен за пари. Ако става въпрос единствено за пари, е порнография. Ако става въпрос единствено за обич, е полуда. Трябва да има баланс. За страдание обаче, опцията за асимилиране на съществени суми от бюджета или от Европейски Съюз убиха любовта. Заради прагматизма очевидно, тъй като най-евтината обич е платената обич. Богатите страни заплащат на нашето държавно управление, с цел да ги обича и не се интересуват по какъв начин храчи парите. Строителните компании му заплащат, с цел да ги обича и тях. Явно е доста вещо в най-древната специалност, тъй като никой от клиентите му не се оплаква.
За 25 години не съм виждал нито един човек, който да не изпитва обич към къщата, която е почнал да си строи или към жилището, който си ремонтира. Не съм виждал и да търси платена такава от строителите. Резултатите са забележими в случай че сравнявате частна къща и социална поръчка.
Мадам от общинския бардак се чуди по какъв начин по този начин хората са недоволни. Ами просто е - Ain't No Love in the Heart of the City. Колкото и да е необичайно за хора изгубили душите и сърцата си във всеки град живеят и хора, които го обичат. Хора, които ги боли, че уреждат града им с някой, който е определен не тъй като го обича, а тъй като си е платил най-високата цена и че показва най-големи атрибути.
Решението е доста просто – с публичните поръчки би трябвало да се занимават хора, които най-малко малко обичат града и работят и с обич. И тази обич не би трябвало да е подправена и показна и да се желае от тях да работят на загуба. Нека печелят. И дано печелят добре. Ако пък се окаже, че изобщо не са останали строители, които да си обичат специалността, ще е по-добре да се цифровизира откриването на новите обекти, с цел да може резачите на лентички да си начешат крастата в обществените мрежи без да се нанасят вреди върху града, страната и строителния отрасъл. И без това с тези локдауни и цензури надали ще разберем, че градежът не е действителен, а е виртуален.
-----------------------
Иван Кирмин има над 25-годишен опит в областта на строителството на жилищни, публични и промишлени здания и уреди. Управлявал е процеси във всички етапи на строителните планове – предпроектни изследвания, планиране, финансиране, строителство, продажби.
Всъщност обаче съм сериозен за някои неща – хубавите неща се вършат и с обич, а освен за пари. Ако става въпрос единствено за пари, е порнография. Ако става въпрос единствено за обич, е полуда. Трябва да има баланс. За страдание обаче, опцията за асимилиране на съществени суми от бюджета или от Европейски Съюз убиха любовта. Заради прагматизма очевидно, тъй като най-евтината обич е платената обич. Богатите страни заплащат на нашето държавно управление, с цел да ги обича и не се интересуват по какъв начин храчи парите. Строителните компании му заплащат, с цел да ги обича и тях. Явно е доста вещо в най-древната специалност, тъй като никой от клиентите му не се оплаква.
За 25 години не съм виждал нито един човек, който да не изпитва обич към къщата, която е почнал да си строи или към жилището, който си ремонтира. Не съм виждал и да търси платена такава от строителите. Резултатите са забележими в случай че сравнявате частна къща и социална поръчка.
Мадам от общинския бардак се чуди по какъв начин по този начин хората са недоволни. Ами просто е - Ain't No Love in the Heart of the City. Колкото и да е необичайно за хора изгубили душите и сърцата си във всеки град живеят и хора, които го обичат. Хора, които ги боли, че уреждат града им с някой, който е определен не тъй като го обича, а тъй като си е платил най-високата цена и че показва най-големи атрибути.
Решението е доста просто – с публичните поръчки би трябвало да се занимават хора, които най-малко малко обичат града и работят и с обич. И тази обич не би трябвало да е подправена и показна и да се желае от тях да работят на загуба. Нека печелят. И дано печелят добре. Ако пък се окаже, че изобщо не са останали строители, които да си обичат специалността, ще е по-добре да се цифровизира откриването на новите обекти, с цел да може резачите на лентички да си начешат крастата в обществените мрежи без да се нанасят вреди върху града, страната и строителния отрасъл. И без това с тези локдауни и цензури надали ще разберем, че градежът не е действителен, а е виртуален.
-----------------------
Иван Кирмин има над 25-годишен опит в областта на строителството на жилищни, публични и промишлени здания и уреди. Управлявал е процеси във всички етапи на строителните планове – предпроектни изследвания, планиране, финансиране, строителство, продажби.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ