В душата ми тлее омраза. Как войната на Русия в Украйна променя българите в Германия
“Виждам по какъв начин тази война ме трансформира – наред с болката и съчувствието чувствам по какъв начин в душата ми тлее ненавист! Мислех, че това възприятие ми е непознато, а в този момент то е в мен! Аз, която постоянно съм се опитвала да схвана, да простя, искам в този момент гибелта на този диктатор. Тъжно ми е… ”. Думите са на София Хангесбах , родом от Бургас, която от 1997 година живее в Бон и работи като правист в Сметната палата.
„ Войната трансформира всички. Това е муден и евентуално дълготраен развой, който занапред осъзнаваме. Чувствам се тревожна. Войната в Украйна ме изпълва с паника, която умерено може да се опише като хронично положение, както, допускам, е и при множеството хора “, споделя Радмила Младенова , теоретичен помощник в Центъра за проучване на антициганизма към Университета в Хайделберг.
“Много неща мога да доклада като смяна. Отвориха ми се внезапно очите за голямата взаимозависимост от Русия, в която се намира днешна България и за тази обяснима и необяснима автоматизирана реакция да защитиш насилника си. За това спомогна и документалният филм на Светослав Овчаров и проф. Евелина Келбечева „ Второто избавление “. Открих украинската писателка Оксана Забужко и романите й „ Полеви проучвания на украинския секс “ и „ Музеят на изоставените секрети “.
Но най-голямата промяна-откритие свързвам със Зеленски, визионер, боец на духа, живо олицетворение на думата „ храброст “. Имаше доста публикации в западната преса, които го разказват просто като комедиант, артист, само че в случай че човек се загледа по-внимателно в политическото кабаре „ Квартал 95 “, което той прави с екипа си години наред и което прераства в сериала „ Слуга на народа “, то е видно, че Зеленски носи една жива проевропейска визия за Украйна, която няма съперник. Така както Вазов употребява литературните форми на своето време – разказ, пиеса, роман, пътепис, епична поема, стих, с цел да вдъхне живот на едно общонационално светоусещане, по този начин Зеленски борави през днешния ден с формите на всеобщото забавление, с цел да очертае едно общо бъдеще и благополучие за украинците; той е първо политик на духа. Оттук и един въпрос, който не ми дава мира: за какво в България няма един културен артикул, който да може да се мери по храброст и визионерство с плана на Зеленски? ”
При Ирена Маркова-Бедри, теоретичен служащ към план, изследващ расизма и десния екстремизъм в обществените мрежи към организация с нестопанска цел в Берлин, се усилва възприятието за виновност, когато самата тя се отдава на другояче естествени занимания.
Започнах да изпитвам гняв и яд, при всяко едно всекидневно деяние
“След първичния боязън през първите няколко дни, започнах да изпитвам гняв и яд, при всяко едно всекидневно деяние, което можех да правя свободно, да вземем за пример да изляза от у дома някъде с другари, да отида на танци, на концерт... усещах се отговорна, че аз мога да върша това, до момента в който единствено на няколкостотин километра от мен, мъже се сбогуваха с дамите и с децата си, без да знаят дали още веднъж ще ги видят.. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Райчо Пенчев , чиновник в публичния бранш в Бон, споделя, че в този момент е оценил още повече нуждата от мир в Европа.
“Глупаво е да не се страхуваш, когато сигурността ти като субект или общественост е застрашена. Въпросът е дали правиш нещо? Тук също отговорът е "да ", тъй като единствено с едно деяние можеш пребориш друго деяние. Бездействие е да си склонен с това, което се случва. Така и аз се пробвам да оказа помощ на чисто доброволни начала на едно семейство в Бон, потърпевшо от войната. Това не е нищо ново, несъмнено, тъй като има толкоз доста други хора и начинания, които поставят безчет старания в тази посока. Важното е да се оказва помощ с каквото може. ”
Войната радикализира и разделя българите в Германия, това регистрираИрена Маркова-Бедри. Тя следи българските фейсбук групи, където бързо се популяризират подправени вести и настроенията след началото на войната се разцепват на про и анти съветски. От една страна, обществените мрежи “се трансфораха в пространство за всеобщо образуване и събиране на помощи от самоорганизирали се групи от българи за бягащите от войната украинци както и за българи, намиращи се на територията на
Засилиха се отрицателните и обидни мнения във връзка със специфичните облекчителни режими за влизане и престояване в Германия
Украйна. От друга – ускориха се отрицателните и обидни мнения във връзка със специфичните облекчителни режими за влизане и престояване в страната във връзка с статуса на идващите украински бежанци в Германия, както и мнения, съдържащи обидни изявления във връзка със специфичните помощни пакети, които се отпускат от европейските страни. Напaдките са ориентирани и към българите, изразяващи поддръжка и взаимност, поставяйки украинския байрак под профилната си фотография във фейсбук. ”
Тя цитира няколко сходни отзиви:
“Толкова доста украинци и един болен от covid няма, отлично, стоманени украинци…
Защо на пътуващите с кола и на бежанците не изискват проби и ваксини, а на тези със аероплан изискват? ”
“Ами пратете им на украинците тогава напряко лопати, вместо военна помощ, да може по-лесно да си копаят гробовете сами. ”
“...Всеки подобен простак, който си е сложил украинското знаме под профилната фотография, да не забравяте, че подкрепяте бандеровци и фашисти, подкрепяте геноцид, правейки се на хуманисти. ”
Радикализацията и разделянето други българи усещат в самото немско общество. Габриела Гаврилова, преводачка в Бон, споделя, че от време на време при диалози в Германия “се усещам като в България. Толкова втвърдени са фронтовете, при много образовани хора, което ме учудва, съвсем се стига до отвращение да чуеш другата страна… ”
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Подобни са наблюденията и на Даниел Димов , специалист в интернационалния превоз и член на немско-българско сдружение „ Дунав ” в Дюселдорф.
„ Много другари и познати са съпричастни с украинския народ и доста от тях към този момент помогнаха на разнообразни дела, кой както може. Разбира се има и такива, които поддържат дейностите на Русия. В това число познавам дори и украинци, които поддържат Путин, макар че фамилиите им са наранени и трябваше да избягат към централна Европа. Нямам пояснение за това. Като цяло виждам едно радикализиране в обществото, още от началото на пандемията… Напоследък хората много постоянно заемат доста радикални позиции и то в някои случаи без да са се уведомили задоволително или са се уведомили от недостоверни източници. От пандемията насам се борим с инфодемия, която се изостри още повече с началото на войната в Украйна. “
Разделението и разочарованието постоянно минава през фамилии, родственици, съученици в България. Грета Ганчева, културен управител във Франкфурт, споделя, по какъв начин заобикаля тематиката в диалози със съученици и учители от родния й град Монтана. София Хангесбах споделя, по какъв начин постоянно “падам и аз в огромна прочувствена дупка…най-
Когато чета обясненията на мои родственици в България, за какво Путин е почнал войната, ми идва да изкрещя
към този момент, когато чета и слушам обясненията на мои познати и даже родственици в България, за какво Путин е почнал войната. И ми идва да изкрещя, че нищо не оправдава тази безсмислена експанзия! ”
Всички са единомислещи, че против страха и депресията оказват помощ дейностите, деликатното следене на събитията и пестенето. “Запасих себе си и фамилията си със артикули от първа нужда, преди да се изчерпи стоката или цените да се повишат още по-екстремно. ”, споделя Даниел Димов. “Спестявам от електрическа енергия ”, споделя Габриела Гаврилова. “Живеем във време, в което е нужно да се мисли и работи решително; на страха може и да не се слугува. ”, споделя Радмила Младенова.
“Въпреки повишението на цените на силата, 70% от германците твърдо поддържат Украйна. Приемането на украинските бежанци - тематика, по която и аз работя като откривател на миграцията - е повече от сърдечно. Страх няма, има увереност и съпричастност “, споделя Марина Ляхова , социолог и академични учител в Карлсруе.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа
Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Носител е на редица интернационалните журналистически награди, сред които Европейската премия за публицистика през 2005-а на Австрийската организация АПА "Да пишем за Източна Европа ".
През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на немската фондация за преправянето на комунистическата тирания. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
„ Войната трансформира всички. Това е муден и евентуално дълготраен развой, който занапред осъзнаваме. Чувствам се тревожна. Войната в Украйна ме изпълва с паника, която умерено може да се опише като хронично положение, както, допускам, е и при множеството хора “, споделя Радмила Младенова , теоретичен помощник в Центъра за проучване на антициганизма към Университета в Хайделберг.
“Много неща мога да доклада като смяна. Отвориха ми се внезапно очите за голямата взаимозависимост от Русия, в която се намира днешна България и за тази обяснима и необяснима автоматизирана реакция да защитиш насилника си. За това спомогна и документалният филм на Светослав Овчаров и проф. Евелина Келбечева „ Второто избавление “. Открих украинската писателка Оксана Забужко и романите й „ Полеви проучвания на украинския секс “ и „ Музеят на изоставените секрети “.
Но най-голямата промяна-откритие свързвам със Зеленски, визионер, боец на духа, живо олицетворение на думата „ храброст “. Имаше доста публикации в западната преса, които го разказват просто като комедиант, артист, само че в случай че човек се загледа по-внимателно в политическото кабаре „ Квартал 95 “, което той прави с екипа си години наред и което прераства в сериала „ Слуга на народа “, то е видно, че Зеленски носи една жива проевропейска визия за Украйна, която няма съперник. Така както Вазов употребява литературните форми на своето време – разказ, пиеса, роман, пътепис, епична поема, стих, с цел да вдъхне живот на едно общонационално светоусещане, по този начин Зеленски борави през днешния ден с формите на всеобщото забавление, с цел да очертае едно общо бъдеще и благополучие за украинците; той е първо политик на духа. Оттук и един въпрос, който не ми дава мира: за какво в България няма един културен артикул, който да може да се мери по храброст и визионерство с плана на Зеленски? ”
При Ирена Маркова-Бедри, теоретичен служащ към план, изследващ расизма и десния екстремизъм в обществените мрежи към организация с нестопанска цел в Берлин, се усилва възприятието за виновност, когато самата тя се отдава на другояче естествени занимания.
Започнах да изпитвам гняв и яд, при всяко едно всекидневно деяние
“След първичния боязън през първите няколко дни, започнах да изпитвам гняв и яд, при всяко едно всекидневно деяние, което можех да правя свободно, да вземем за пример да изляза от у дома някъде с другари, да отида на танци, на концерт... усещах се отговорна, че аз мога да върша това, до момента в който единствено на няколкостотин километра от мен, мъже се сбогуваха с дамите и с децата си, без да знаят дали още веднъж ще ги видят.. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Райчо Пенчев , чиновник в публичния бранш в Бон, споделя, че в този момент е оценил още повече нуждата от мир в Европа.
“Глупаво е да не се страхуваш, когато сигурността ти като субект или общественост е застрашена. Въпросът е дали правиш нещо? Тук също отговорът е "да ", тъй като единствено с едно деяние можеш пребориш друго деяние. Бездействие е да си склонен с това, което се случва. Така и аз се пробвам да оказа помощ на чисто доброволни начала на едно семейство в Бон, потърпевшо от войната. Това не е нищо ново, несъмнено, тъй като има толкоз доста други хора и начинания, които поставят безчет старания в тази посока. Важното е да се оказва помощ с каквото може. ”
Войната радикализира и разделя българите в Германия, това регистрираИрена Маркова-Бедри. Тя следи българските фейсбук групи, където бързо се популяризират подправени вести и настроенията след началото на войната се разцепват на про и анти съветски. От една страна, обществените мрежи “се трансфораха в пространство за всеобщо образуване и събиране на помощи от самоорганизирали се групи от българи за бягащите от войната украинци както и за българи, намиращи се на територията на
Засилиха се отрицателните и обидни мнения във връзка със специфичните облекчителни режими за влизане и престояване в Германия
Украйна. От друга – ускориха се отрицателните и обидни мнения във връзка със специфичните облекчителни режими за влизане и престояване в страната във връзка с статуса на идващите украински бежанци в Германия, както и мнения, съдържащи обидни изявления във връзка със специфичните помощни пакети, които се отпускат от европейските страни. Напaдките са ориентирани и към българите, изразяващи поддръжка и взаимност, поставяйки украинския байрак под профилната си фотография във фейсбук. ”
Тя цитира няколко сходни отзиви:
“Толкова доста украинци и един болен от covid няма, отлично, стоманени украинци…
Защо на пътуващите с кола и на бежанците не изискват проби и ваксини, а на тези със аероплан изискват? ”
“Ами пратете им на украинците тогава напряко лопати, вместо военна помощ, да може по-лесно да си копаят гробовете сами. ”
“...Всеки подобен простак, който си е сложил украинското знаме под профилната фотография, да не забравяте, че подкрепяте бандеровци и фашисти, подкрепяте геноцид, правейки се на хуманисти. ”
Радикализацията и разделянето други българи усещат в самото немско общество. Габриела Гаврилова, преводачка в Бон, споделя, че от време на време при диалози в Германия “се усещам като в България. Толкова втвърдени са фронтовете, при много образовани хора, което ме учудва, съвсем се стига до отвращение да чуеш другата страна… ”
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Подобни са наблюденията и на Даниел Димов , специалист в интернационалния превоз и член на немско-българско сдружение „ Дунав ” в Дюселдорф.
„ Много другари и познати са съпричастни с украинския народ и доста от тях към този момент помогнаха на разнообразни дела, кой както може. Разбира се има и такива, които поддържат дейностите на Русия. В това число познавам дори и украинци, които поддържат Путин, макар че фамилиите им са наранени и трябваше да избягат към централна Европа. Нямам пояснение за това. Като цяло виждам едно радикализиране в обществото, още от началото на пандемията… Напоследък хората много постоянно заемат доста радикални позиции и то в някои случаи без да са се уведомили задоволително или са се уведомили от недостоверни източници. От пандемията насам се борим с инфодемия, която се изостри още повече с началото на войната в Украйна. “
Разделението и разочарованието постоянно минава през фамилии, родственици, съученици в България. Грета Ганчева, културен управител във Франкфурт, споделя, по какъв начин заобикаля тематиката в диалози със съученици и учители от родния й град Монтана. София Хангесбах споделя, по какъв начин постоянно “падам и аз в огромна прочувствена дупка…най-
Когато чета обясненията на мои родственици в България, за какво Путин е почнал войната, ми идва да изкрещя
към този момент, когато чета и слушам обясненията на мои познати и даже родственици в България, за какво Путин е почнал войната. И ми идва да изкрещя, че нищо не оправдава тази безсмислена експанзия! ”
Всички са единомислещи, че против страха и депресията оказват помощ дейностите, деликатното следене на събитията и пестенето. “Запасих себе си и фамилията си със артикули от първа нужда, преди да се изчерпи стоката или цените да се повишат още по-екстремно. ”, споделя Даниел Димов. “Спестявам от електрическа енергия ”, споделя Габриела Гаврилова. “Живеем във време, в което е нужно да се мисли и работи решително; на страха може и да не се слугува. ”, споделя Радмила Младенова.
“Въпреки повишението на цените на силата, 70% от германците твърдо поддържат Украйна. Приемането на украинските бежанци - тематика, по която и аз работя като откривател на миграцията - е повече от сърдечно. Страх няма, има увереност и съпричастност “, споделя Марина Ляхова , социолог и академични учител в Карлсруе.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа
Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Носител е на редица интернационалните журналистически награди, сред които Европейската премия за публицистика през 2005-а на Австрийската организация АПА "Да пишем за Източна Европа ".
През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на немската фондация за преправянето на комунистическата тирания. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
КОМЕНТАРИ