Виж още Приготвиха най-дългата вита баница с рози в Казанлък

Виж още Приготвиха най-дългата вита баница с рози в Казанлък (снимки)

Малцина са тези, които знаят, че халвата в Ябланица е пристигнала от Северна Македония, с Иван Богоев - Сладкаря. Той е роден в Прилеп, Македония. По време на войната се преселил в София, където се е срещнал с неговата бъдеща брачна половинка - Елена от Скравена, Ботевградско. В един миг, към 1930 година, се откриват в Ябланица и стартират производството на халва, локум и бонбони, сподели за Българска телеграфна агенция неговата внучка Геновева Христова. " Донесли са си казаните, рецептата и традициите от Македония. Така стартира първото произвеждане на халва в Ябланица. Дядо ми обучил, с изключение на своите деца, и други на занаята ", добави Христова.

Снимка: БТА

По думите ѝ в началото халвата са правили в дома им.

" Имаше две пространства - в едното се вареше, а в другото се месеше. Слагаше се в дървени сандъчета и се опаковаше в така наречен блажна хартия ", изясни тя.

Снимка: БТА

С дядо ѝ си е отишла и рецептата за същинската халва.

" Днешната халва няма нищо общо с тогавашната. Има си похват. Всеки от подготвените дослагва нещо от себе си, с цел да е по-модерно и оригиналът се променя ", съобщи внучката на майстора.

Снимка: БТА

Тя си спомня, че в центъра на града е имало две сладкарници, в които хората са се редили на опашки за халва. Автобусите, минаващи по основния път София - Варна, спираха за отмора и пасажерите да си купят от сладките изкушения като подарък за околните, добави Христова.

Днес Ябланица към момента е най-сладкият град, защото традициите в производството на халва и локум към момента се поддържат от локалните. Пример за това е компанията на семейство Пекер в село Брестница.

Снимка: БТА

Създадена е от Мустафа Пекер, който през 1999 година дошъл в България от Турция и решил да влага. Тъй като Ябланица е известна с производството на халва и локум, сметнал, че това е най-подходящото място за неговия завод, където да продължи локалната традиция, само че и да придвижи нещо от родината си. Започнал с трима служащи, а в този момент са над 20 души, като компанията към този момент се ръководи от неговите синове - Емре и Кемал.

Снимка: БТА

Първоначално са почнали единствено с няколко типа артикули, а в този момент са към 80 типа разнообразни сладкиши. Само локумите са над 30 разновидности. Произвеждат още слънчогледова и сусамена халва, нуга халва, шербет, локумени вафли, желирани бонбони, резанки с усет на роза, сусамки, фъстъковки, сподели за Българска телеграфна агенция Кемал Пекер.

Капацитетът на производството е над 1 звук дневно, приблизително създават 700-800 кг, като единствено халвата е 200-300 кг. Близо 85-90 % от тази продукция е за вътрешния пазар и 10-15 % изнасят за Румъния.

Снимка: БТА

По думите на Пекер обичайна ябланска халва се прави от сусамов тахан и е относително по-еластична и се разтяга на конци. По това е известна в цяла България.

Майсторът изясни, че в специфични казани се сипва захар, вода и лимонена киселина. Като се стопи захарта и се трансформира на сироп, се трансферира в другата машина, която я разрушава до приемането на бяла примес. Когато изстине, тя се смесва с тахана.

Снимка: БТА

А тайната за вкусния локум е да използваш най-качествените и пресни първични материали, да се съблюдава хигиената, да стигнат допустимо най-бързо до крайния консуматор, сподели Пекер.

По думите му има търсене.

" Ние се опитваме обичайното да комбинираме с модерното. Новото потомство да се запознае с тези артикули и да ги популяризира по целия свят. Ябланица продължава да е център на локума и халвата и нека още дълги години, тъй като тази традиция би трябвало да продължава ", сподели още Кемал Пекер.

А тя към момента се поддържа и с, който Община Ябланица провежда всяка година. Тазгодишното издание е в събота (21 юни). То ще бъде предшествано от фолклорен фестивал на националните традиции и обичаи. В него над 30 състава ще показват фолклорни песни, танци и традиции, като събитието няма спортен темперамент.