Виж кой ще спечели "Евровизия" и къде са нашите "Кости"

...
Виж кой ще спечели "Евровизия" и къде са нашите "Кости"
Коментари Харесай

Жана Бергендорф: Минах през ада, музиката ме спаси

Виж кой ще завоюва "Евровизия " и къде са нашите "Кости " JJ: Румъния ще гласоподава за нас на Евровизия България с шведска хореография на Евровизия За Евровизия: Нашите от "Equinox " към този момент репетират в Лисабон

Жана Бергендорф е една от най-атрактивните млади български певици. Завладява всяка сцена със характерен глас, артистичност, огнен характер, поради които почитателите я назовават Кралицата.  Пее от 6-годишна, пяла е в Детския радиохор. Потомствен музикант - от изкуството са изкушени майка, баба и дядо. Живяла е две години в Южна Корея.  Безспорен любимец и победител  с близо 70 % от гласовете на феновете в музикалния формат X Factor през 2013 година  

Самата Жана се дефинира като изострен камък, преследва задачите си до дъно. Водила е много житейски борби - преборила е персонални драми, наднормени килограми, взаимозависимост от опиати. В момента е отдадена на музиката и на развъждането на 8-годишния наследник Леон.   

На 8 май в Лисабон Жана, дружно с още четирима реализатори от новата група „ Equinox ”, ще показват България на Евровизия. Песента „ Bones ” към този момент се трансформира в шлагер в Европа.

Жана Бергендорф, певица, участник в групата, която ще показа България на състезанието „ Евровизия ”       

- С какво сграбчва песента „ Bones ”?  

- Вдъхновяващо е да изпееш: I love beyond the bones! Обичам оттатък, над  материалното! Заразително е да възпяваш  любовта в по-висока сфера от обичайното, безконечната обич над всичко, което убива нашия свят.  

Неслучайно песента към този момент сграбчи публиката. Надявам се, че същата магия ще се случи и в Лисабон.

Аз съм човек, който има вяра в успеха. Сънувала съм си успеха и в Х Фактор, сънувала съм и че ще бъда на сцената на Евровизия. Искрено се надявам тези хубави сънища да ни донесат първо място.  

България в действителност заслужава да бъде първа. Проектът, който ще представим в Лисабон, е доста добър. Ще пеем на 8 май, под номер 10. И двете цифри са ми късметлийски. Надявам се да ни отведат и до финала на 12 май.

Искам да помоля всички българи - дано тази година да се хванем за ръце, да създадем по този начин, че да спечелим Евровизия.  Нека всеки, който има непосредствен и другар отвън България, да им каже:  Гласувайте! Подкрепете ни! България заслужава да покаже на целия свят, че сме надарени, умни, работещи. 

- Песента или любовта са Вашият избавителен остров?     

- На първо място е синът ми, на второ - музиката, в която поставям и Евровизия.

Коя е песента, в която откривате целия си заряд и същина?

- Няколко са. В момента съм влюбена в ария, която е от The Greatest Showmen - Never Enough - на мен в действителност в никакъв случай не ми е задоволително, желая най-хубавото. Това, че съм постоянно недоволна от себе си, е може би най-големият проблем в живота ми.    

Огненият  Ви манталитет повече пречи или оказва помощ?

- Зависи от обстановката. Ала сега, за сцената на Евровизия, ми оказва помощ. А другояче - аз съм си странна персона, всички го знаят. Но пък е остаряла истина, че ексцентричните хора движат света. Човекът, роден като актьор, с способности, допрян от космоса по този заветен метод, живее на чудноват, собствен си остров. Всестранно развитите персони постоянно остават неразбрани, без тях обаче светът е прост и сив. 

- Един от шлагерите Ви е „ Самурай ”. Чувствате ли се като боец на сцената и в живота?

- Всяка жена е боец, освен у нас, а на всички места, по целия свят. Жената за мен е най-силното създание на този свят. И би трябвало да бъде и най-уважаваното.  

Свикнахте ли към този момент със славата?  

- Нямам никакъв проблем със славата. Имам проблем с медиите, след всички нелепости, които се изписаха. За страдание ние сме привикнали да сочим с пръст, да упрекваме, да наказваме. А единствено Всевишният може да съди!     

А справихте ли се със зависимостите, с дрогата?

- Да. Нямам зависимости, с изключение на към детето ми и към музиката. Ето от нея в действителност съм подвластна.

- Какво е взел от Вас синът ви Леон?

- Взел е всичко мое като темперамент, очи, физиономия, стойка.  Той е едно  красиво младо създание. Много ми се желае да осъзнае какво е да можеш да обичаш, да уважаваш, да цениш, да виждаш красивото. Запален е по бийтбокс, по китари, върви на таекуондо, на занятия по техника, очевидно е наследил склонността от татко си, който е  инженер.  

- При три остри камъка в фамилията кой  е най-остър?

- О, и трите - и  майка ми, и сестра ми, и аз сме доста  щури.  Майка ми е някогашен парашутист, сестра ми е по моторите и  екстремните прекарвания. И всичките сме остри камъни - когато желаеме нещо, го вършим. Аз обичам моторите и колите, боготворя да се състезавам. Колко съм вдигала, не мога тъкмо да кажа, но е било трицифрено число.  

- В един интервал сте били 110 кг. Как се справихте с този проблем?  

- Отслабнах доста мъчно, с ограничения. Ходех единствено пешком, всеки божи ден, в продължение на година. Минавала съм по 20-30 километра. 

Щитовидната жлеза е голям проблем за доста хора по целия свят.  При мен е обиден сектор  близо до гласните ми струни, което прави операцията  невъзможна. Има риск да се събудя няма, по тази причина и отхвърлих да ме оперират.

Може би  ме спря страхът да не изгубя гласа си още веднъж, тъй като, когато бях 110 кг, не можех да приказвам, камо ли да пея - цели три години и половина.

Минах през пъкъла. Може би любовта към музиката, към сцената ми даде силата да се боря, върна ме към живота.  В момента, в който  отслабнах и станах 70 кг, още веднъж започнах да пея. Много съм признателна на Господ, че ми разреши да  бъда още веднъж на сцената, да бъда себе си. 

След толкоз тествания какво не можете да простите?

- Всичко съм дала прошка. Защото, в случай че не можеш, значи да натовариш себе си, своята психика и схващане. Моята баба споделяше: Прави положително и прощавай!  Тези думи за мен са като закон. Не бих помислила  злото на някого - даже на враговете, които не знам за какво са ми врагове.  Имам много зложелатели.  Пожелавам им доста здраве, обич, да се усещат добре, да не мислят за неприятни неща,  а единствено за положително, да мечтаят.      

Вярваща съм, постих 45 дни. Имах опцията да се изповядам на Господ. И знаете ли, усещам се добре, леко ми е на душата. Много съм признателна на Борислав Миланов, който ме взе под крилото си, даде ми късмет за Евровизия, разреши ми да бъда себе си, видя добротата в мен, видя, че не съм страшилище.

- Баба Ви е била ваша опора. Кой зае мястото?

- Мястото зае синът ми. Опора са ми майка ми и сестра ми. Имам още три сестри и двама братя от другите бракове на родителите ми. Баба ми сподели пътя, по който да ходя - музиката. Тя ме водеше на типичен концерти. Обичам двете обичани типичен произведения - „ Лунната соната ” на Бетховен и Първия концерт за пиано и оркестър на Чайковски. Това е концертът, който е звучал на погребението на дядо ми.  Двамата с баба са били адвокати. Баба ми е била 28 години областен арбитър в Сливен, дядо ми, чието име нося, е бил юрист по наказателни каузи.  Казвал се е Иван, само че всички са го наричали Жан. Починал, когато майка ми е била шести месец бременна с мен. Баба ми е настояла да се споделям Жана и майка ми приела. Синът ми е Леон - и двамата сме с френски имена.

Кой е най-щастливият момент в живота Ви до момента?

- Два са - когато разбрах, че съм бременна, и  когато родих това прелестно създание, което преди дни навърши 8 години. 

- Каква тръпка крие Пловдив за Вас?

- О, обичаният ми град! Първото ми огромно присъединяване, откакто завоювах Х Фактор, беше в Пловдив, на концерта на Нова година. В центъра имаше доста щастливи хора, беше неповторимо прекарване. Благодаря на кмета Иван Тотев за поканата да пея в Пловдив! Това е един от най-красивите градове. Обожавам Стария град. Ако имам опция, някой ден бих живяла тук. Ще дойда на посетители в града  след Евровизия, давам обещание.

Ако спечелите Евровизия, какво ще е първото нещо, което ще извършите?

- Ще се обадя на детето ми и ще му кажа, че мама още веднъж е номер 1. Така беше, когато завоювах Х Фактор. Той беше до мене, уповавам се в този момент да ме придружи до Лисабон. Това ще е знак за победа. Загубих задоволително време в правене на неточности, към този момент е време за триумфи.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР