Проф. Сотиров: В Бургаския държавен университет започнахме годината с 6% ръст на студентите
Предстои ни разкриване на Геномен център и огромно възобновяване на лаборатории. Не стопираме да влагаме в просвета, споделя ректорът на Университет „ Проф. доктор Асен Златаров “
- Проф. Сотиров, каква е равносметката, която направихте като ректор на днешния патронен празник на Бургаския държавен университет „ Проф. доктор Асен Златаров “?
- Започнахме актуалната образователна година с 6% растеж на студентите, които пристигнаха при нас от цялата страна и от още 20 страни от Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Младите хора, които за първи път прекрачиха прага на университета през 2025 година са 1355. Тук е момента да поздравя целия екип за положените съществени старания, тъй като резултатите са забележими.
Всекидневно утвърждаваме университета като постоянна и съвременна просветителна и научна институция. Разширяваме партньорствата си с бизнеса, общините, подобряваме образователната среда и работим все по-активно в екип с другите български университети, както и с задгранични сътрудници. Важно е да отбележа, че успяхме да запазим университетския дух и възприятието за общественост сред преподаватели, студенти и чиновници. Само по този начин можем да усилваме капацитета за развиване на университета и да устояваме на сериозната конкуренция в бранша.
- В края на януари анонсирахте идното създаване, в границите на университета, на Геномен център. Върху какво ще бъде фокусирана активността му?
- Геномният център и Лабораторията по биоинформатика към него ще бъдат първи по рода си в района и ще се изградят още тази година. Акцент в работата ще бъде моделирането на ДНК. Тези действия са в основата на актуалната персонализирана медицина и хранителната сигурност.
Геномният център ще дава благоприятни условия за проучвания с необятно практическо приложение, в това число медицински разбори - течна биопсия и туморни маркери.
Новото звено ще бъде ситуирано в Центъра за върхови достижения „ УНИТе “ в кампуса на университета. С екипа ми сме щастливи, че с реализацията на този план Бургас ще заеме основно място на картата на високотехнологичната просвета в България.
- Развиването на просвета, в границите на университета, постоянно е било измежду цели ви още от времето когато бяхте заместник-ректор. Как се прави просвета във време когато фокусът на множеството образователни заведения е най-много в броя на студентите?
- И двете посоки са еднообразно значими, като моето разбиране е, че дейностите би трябвало да вървят редом. Университетът не би трябвало да бъде единствено място за образование, в него би трябвало да се основава познание. Демографските и пазарните фактори постоянно изместват фокуса, само че ние не сме спирали да влагаме в научна инфраструктура, мощно насърчаваме плановата активност и поддръжката към младите учени. При нас те имат свободата и опциите да се развиват. Всичко това основава резистентност и смисъл на висшето обучение.
Преди няколко години създадохме Центъра за подготвеност по мехатроника и чисти технологии. Мехатрониката е когато машината мисли, усеща и се движи. Сега, с нашите сътрудници, надграждаме плана и следва да проведем редица научно-изследователски проучвания в тази област. Ще записваме нови патенти, както и потребни модели, които ще бъдат притежание на учените по целия свят.
Нашите преподаватели, учени, докторанти и студенти имат разполагаем Центъра по върхови достижения и три центъра по подготвеност. Малко са университетите, където това се случва и е налично за всеки, който желае и има капацитет да се развива.
- А каква е взаимната ви активност с Европейската галактическа организация (ESA)?
- Проектът ни с ESA е ориентиран към развиване на потенциал за потребление на най-съвременни технологии за наблюдаване на Земята. Ние се интересуваме от разбора на морските и крайбрежните екосистеми и климатичната акомодация. В рамките на работата ни с Космическата организация ще подготвим студенти и откриватели за работа със сателитни данни и интегрирани екологични разбори. Така тези наши фрагменти ще имат практическа подготовка с непосредствено приложение в мониторинга на Черно море.
- Не е загадка, че просвета се прави най-вече в държавните висши учебни заведения. Вие сте единственият ректор отвън София, който съставлява университета си в Управителния съвет на Асоциацията на държавните висши учебни заведения в България. Какви са упоритостите ви?
- За всички нас е значимо да отстояваме правото на българските учени да получават почтено възнаграждение за труда си. Асоциацията е мощен инструмент в поддръжка на хората, които са избрали да учат и да посветят живота си на науката в България.
- Базата на университета е една от най-големите в страната. В какви аудитории и лаборатории влизат студентите и докторантите?
- Част от корпусите на университета са изцяло реконструирани. Пълната смяна стартира още преди няколко години с поддръжката на локалната власт и поетапно продължава. Благодарение на научните планове, които печелим и работим сполучливо, получаваме и финансиране за материалната база и модерно съоръжение. Инженерните специалности имат разполагаем оборудвани лаборатории на европейско ниво. Предстои цялостното възобновяване на още 9 лаборатории и две зали за потребностите на химиците, както и настоящите open space пространства в границите на техните корпуси. Важно е да отбележа, че през тази образователна година има и повишен интерес към инженерните специалности, които са по този начин значими и търсени от българския бизнес. Сериозни промени предстоят и в сградния фонд на Факултета по публични науки. Там обичайно ползата към специалностите е висок. Надграждаме опциите за работа в действителна среда и на студентите ни по медицина. Първият ни випуск към този момент сполучливо се осъществя в бургаската болнична система.
- Проф. Сотиров, вие сте от дребното български учени посветили огромна част от работата си на изкуствения разсъдък. Сега, години по-късно, когато той е действителност и за него се гледа като на опция, само че и като опасност какво казвате на студентите си по тематиката? И по какъв начин университетът се вписва в тази нова действителност?
- Изкуственият разсъдък самичък по себе си не е нито опасност, нито пък ще реши всичките ни проблеми. Той е инструмент и всичко зависи от това кой и по какъв начин ще го употребява. Ние от дълго време учим нашите студенти да работят и схващат тези нови технологии. Да, доста специалности ще бъдат изменени, по тази причина ние непрекъснато разясняваме нови, по-актуални образователни проекти и дисциплини. Бъдещето принадлежи на университети и хора, които знаят по какъв начин да съчетават познание и отговорност. Системата на висшето обучение не би трябвало да догонва новите трендове, а да ги подтиква и даже основава. Много е значимо да бъдем гъвкави, да взимаме решения бързо, тъй като технологиите и света се трансформират по-бързо от всеки път.
Нашият посетител:
Ректорът на Бургаския държавен университет проф. Сотир Сотиров е заемал основни университетски длъжности във висшето учебно заведение преди да го оглави през 2025 година
Ръководил e над 15 национални и интернационалните планове с общ размер от над 50 млн. лв. в региона на биомедицинските проучвания и интелигентните системи, в това число два Центъра за върхови достижения и един Център за подготвеност.
Проф. Сотиров има над 250 научни изявления, от които 145 са индексирани в Scopus и Web of Science. Редовен член е на програмни и организационни комитети на интернационалните конференции (IEEE, IFSA, EUSFLAT), съпредседател на 4 интернационалните форума, чиито сборници са индексирани в Scopus, както и редактор на 13 тематични сборника, издадени от Springer.
Носител е на редица влиятелни научни и университетски оценки, в това число премията „ Високи научни достижения “ от Съюза на учените в България, „ Специална премия за принос “ от Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ) и „ Златна значка “ на Научно-техническите съюзи в България.
Удостоен е със званието IEEE Senior Member - интернационално самопризнание за професионални достижения в региона на интелигентните системи.
- Проф. Сотиров, каква е равносметката, която направихте като ректор на днешния патронен празник на Бургаския държавен университет „ Проф. доктор Асен Златаров “?
- Започнахме актуалната образователна година с 6% растеж на студентите, които пристигнаха при нас от цялата страна и от още 20 страни от Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Младите хора, които за първи път прекрачиха прага на университета през 2025 година са 1355. Тук е момента да поздравя целия екип за положените съществени старания, тъй като резултатите са забележими.
Всекидневно утвърждаваме университета като постоянна и съвременна просветителна и научна институция. Разширяваме партньорствата си с бизнеса, общините, подобряваме образователната среда и работим все по-активно в екип с другите български университети, както и с задгранични сътрудници. Важно е да отбележа, че успяхме да запазим университетския дух и възприятието за общественост сред преподаватели, студенти и чиновници. Само по този начин можем да усилваме капацитета за развиване на университета и да устояваме на сериозната конкуренция в бранша.
- В края на януари анонсирахте идното създаване, в границите на университета, на Геномен център. Върху какво ще бъде фокусирана активността му?
- Геномният център и Лабораторията по биоинформатика към него ще бъдат първи по рода си в района и ще се изградят още тази година. Акцент в работата ще бъде моделирането на ДНК. Тези действия са в основата на актуалната персонализирана медицина и хранителната сигурност.
Геномният център ще дава благоприятни условия за проучвания с необятно практическо приложение, в това число медицински разбори - течна биопсия и туморни маркери.
Новото звено ще бъде ситуирано в Центъра за върхови достижения „ УНИТе “ в кампуса на университета. С екипа ми сме щастливи, че с реализацията на този план Бургас ще заеме основно място на картата на високотехнологичната просвета в България.
- Развиването на просвета, в границите на университета, постоянно е било измежду цели ви още от времето когато бяхте заместник-ректор. Как се прави просвета във време когато фокусът на множеството образователни заведения е най-много в броя на студентите?
- И двете посоки са еднообразно значими, като моето разбиране е, че дейностите би трябвало да вървят редом. Университетът не би трябвало да бъде единствено място за образование, в него би трябвало да се основава познание. Демографските и пазарните фактори постоянно изместват фокуса, само че ние не сме спирали да влагаме в научна инфраструктура, мощно насърчаваме плановата активност и поддръжката към младите учени. При нас те имат свободата и опциите да се развиват. Всичко това основава резистентност и смисъл на висшето обучение.
Преди няколко години създадохме Центъра за подготвеност по мехатроника и чисти технологии. Мехатрониката е когато машината мисли, усеща и се движи. Сега, с нашите сътрудници, надграждаме плана и следва да проведем редица научно-изследователски проучвания в тази област. Ще записваме нови патенти, както и потребни модели, които ще бъдат притежание на учените по целия свят.
Нашите преподаватели, учени, докторанти и студенти имат разполагаем Центъра по върхови достижения и три центъра по подготвеност. Малко са университетите, където това се случва и е налично за всеки, който желае и има капацитет да се развива.
- А каква е взаимната ви активност с Европейската галактическа организация (ESA)?
- Проектът ни с ESA е ориентиран към развиване на потенциал за потребление на най-съвременни технологии за наблюдаване на Земята. Ние се интересуваме от разбора на морските и крайбрежните екосистеми и климатичната акомодация. В рамките на работата ни с Космическата организация ще подготвим студенти и откриватели за работа със сателитни данни и интегрирани екологични разбори. Така тези наши фрагменти ще имат практическа подготовка с непосредствено приложение в мониторинга на Черно море.
- Не е загадка, че просвета се прави най-вече в държавните висши учебни заведения. Вие сте единственият ректор отвън София, който съставлява университета си в Управителния съвет на Асоциацията на държавните висши учебни заведения в България. Какви са упоритостите ви?
- За всички нас е значимо да отстояваме правото на българските учени да получават почтено възнаграждение за труда си. Асоциацията е мощен инструмент в поддръжка на хората, които са избрали да учат и да посветят живота си на науката в България.
- Базата на университета е една от най-големите в страната. В какви аудитории и лаборатории влизат студентите и докторантите?
- Част от корпусите на университета са изцяло реконструирани. Пълната смяна стартира още преди няколко години с поддръжката на локалната власт и поетапно продължава. Благодарение на научните планове, които печелим и работим сполучливо, получаваме и финансиране за материалната база и модерно съоръжение. Инженерните специалности имат разполагаем оборудвани лаборатории на европейско ниво. Предстои цялостното възобновяване на още 9 лаборатории и две зали за потребностите на химиците, както и настоящите open space пространства в границите на техните корпуси. Важно е да отбележа, че през тази образователна година има и повишен интерес към инженерните специалности, които са по този начин значими и търсени от българския бизнес. Сериозни промени предстоят и в сградния фонд на Факултета по публични науки. Там обичайно ползата към специалностите е висок. Надграждаме опциите за работа в действителна среда и на студентите ни по медицина. Първият ни випуск към този момент сполучливо се осъществя в бургаската болнична система.
- Проф. Сотиров, вие сте от дребното български учени посветили огромна част от работата си на изкуствения разсъдък. Сега, години по-късно, когато той е действителност и за него се гледа като на опция, само че и като опасност какво казвате на студентите си по тематиката? И по какъв начин университетът се вписва в тази нова действителност?
- Изкуственият разсъдък самичък по себе си не е нито опасност, нито пък ще реши всичките ни проблеми. Той е инструмент и всичко зависи от това кой и по какъв начин ще го употребява. Ние от дълго време учим нашите студенти да работят и схващат тези нови технологии. Да, доста специалности ще бъдат изменени, по тази причина ние непрекъснато разясняваме нови, по-актуални образователни проекти и дисциплини. Бъдещето принадлежи на университети и хора, които знаят по какъв начин да съчетават познание и отговорност. Системата на висшето обучение не би трябвало да догонва новите трендове, а да ги подтиква и даже основава. Много е значимо да бъдем гъвкави, да взимаме решения бързо, тъй като технологиите и света се трансформират по-бързо от всеки път.
Нашият посетител: Ректорът на Бургаския държавен университет проф. Сотир Сотиров е заемал основни университетски длъжности във висшето учебно заведение преди да го оглави през 2025 година
Ръководил e над 15 национални и интернационалните планове с общ размер от над 50 млн. лв. в региона на биомедицинските проучвания и интелигентните системи, в това число два Центъра за върхови достижения и един Център за подготвеност.
Проф. Сотиров има над 250 научни изявления, от които 145 са индексирани в Scopus и Web of Science. Редовен член е на програмни и организационни комитети на интернационалните конференции (IEEE, IFSA, EUSFLAT), съпредседател на 4 интернационалните форума, чиито сборници са индексирани в Scopus, както и редактор на 13 тематични сборника, издадени от Springer.
Носител е на редица влиятелни научни и университетски оценки, в това число премията „ Високи научни достижения “ от Съюза на учените в България, „ Специална премия за принос “ от Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ) и „ Златна значка “ на Научно-техническите съюзи в България.
Удостоен е със званието IEEE Senior Member - интернационално самопризнание за професионални достижения в региона на интелигентните системи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ