Предлагат ли САЩ на Франция ядрено оръжие, което да използва срещу Виетнам?
Виетнам става мечтана цел за редица от най-могъщите империи в света от френската инвазия в страната през 1858 година насам. Китай, Япония и Съединените щати напущат земите й, преди да реализират мечтаните резултати, само че най-голямата борба на страната за суверенитет стартира с Въстанията на Виетмин* през 40-те и 50-те години на ХХ век.
Френски кораби край Сайгон през 1858 година
След Втората международна война битката на Виетнам за независимост от колониална Франция ескалира с Първата индокитайска война.
Първоначално Франция счита, че ще реализира лесна победа в борбата при Диен Биен Фу, само че прави една сериозна неточност, която трансформира ориста на независимостта на Виетнам. Френските военни водачи вземат решение да слагат жизненоважно барикада в дъното на котловина, върху съществуваща писта, издигната от японците по време на Втората международна война. Това оставя високото място свободно за врага.
Разузнаването кара французите да имат вяра, че виетнамците разполагат единствено с лека пехота. Скоро обаче излиза наяве, че това надалеч не е по този начин. Силите на Виетмин правят голяма офанзива, употребявайки добре ситуирани артилерия и противовъздушни оръжия, с цел да понижат фрапантно снабдяването на френската база.
Така те вземат в плен над 11 000 френски бойци. Приблизително 4400 са ранени и 850 избавени от Червения кръст; останалите са изпратени в работни лагери на 600 километра и единствено 3290 са репатрирани в идващите месеци.
Докато борбата при Диен Биен Фу е опустошителна загуба за французите, тя е загуба и за Съединени американски щати, които скрито финансират напъните на Франция да отстрани всевъзможен късмет за комунистическо бъдеще във Виетнам. Централно разузнавателно управление на САЩ е предоставило на Франция разследваща информация, само че в този момент, откакто силите й са победени, страната се обръща към своите американски съдружници за още повече поддръжка.
Заловени френски бойци
След среща с Франция след борбата при Диен Биен Фу, държавният секретар на Съединени американски щати Джон Фостър Дълес твърди, че е предложил на френския външен министър Жорж Бидо две тактически нуклеарни оръжия, с цел да помогне за успеха над Виетмин, макар че не е бил акредитиран да направи такова предложение. Всъщност единственият човек, който твърди, че това предлагането фактически се случва, е френският публицист, историк и деец от Втората международна война Жул Рой.
Морис Шуман, различен задграничен чиновник, 20 години по-късно се пробва да обясни какво в действителност се случва сред Дълес и Бидо. „ Той в действителност не е правил оферта “, споделя Шуман. „ Той направи предложение и зададе въпрос… Бидо реагира неотложно, като че ли не е приел това предложение съществено. “
Ядреният спор се разраства, защото английският министър-председател Уинстън Чърчил отхвърля да даде поддръжка, тъй като не вижда особена вяра военната интервенция да помогне на французите. Президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер се съгласява с тази позиция, като споделя, че единствено въздушни удари няма да са задоволителни.
На 21 юли 1954 година Женевската конференция краткотрайно разделя Виетнам на две зони: комунистически Север и прозападен Юг. Въпреки че съглашението има за цел да откри преустановяване на огъня сред Виетмин и Франция през идващите четири месеца и да даде опция за избор на ново управление, боевете не престават. Това провокира началото на Втората индокитайска война, по-известна като Войната във Виетнам.
Началото на тази война ще докара до присъединяване на Съединени американски щати по напълно различен метод. Продължил две десетилетия, спорът оставя близо 60 000 американски бойци и към 600 000 (вероятно повече) цивилни виетнамци мъртви.
За благополучие Съединени американски щати вземат решение да не употребяват нуклеарни оръжия по време на багра. Въпреки това, приложени са други ужасяващи оръжия, в това число напалм и касетъчни бомби…
Кадри от войната във Виетнам
На 2 юли 1976 година Северен и Южен Виетнам се сплотяват, с цел да образуват Социалистическа република Виетнам. Въпреки спекулациите, че спечелилите от Севера ще, по думите на президента Никсън: „ избият цивилните там [Южен Виетнам] с милиони “, има необятно публикуван консенсус, че не са осъществени всеобщи изтезания. Все отново през годините след войната голям брой южновиетнамци са изпратени в лагери за превъзпитание, където доста от тях търпят изтезания, апетит и заболявания, до момента в който са принудени да работят тежък труд. Според отчет на Amnesty International от 1979 година количествата варират доста според от другите източници: „ … включва числа като „ 50 000 до 80 000 “ (Le Monde, 19 април 1978 г.), „ 150 000 “ (Ройтерс от Биен Хоа, 2 ноември 1977 година ), „ 150 000 до 200 000 “ (Washington Post, 20 декември 1978 г.) и „ 300 000″ (Agence France Presse от Ханой, 12 февруари 1978 г.). “
Такива вариации евентуално се дължат на това, че „ Някои оценки може да включват освен арестуваните, само че също хора, изселени от градовете в провинцията. “ Според локален източник 443 360 души е трябвало да се записват за избран интервал в лагери за превъзпитание единствено в Сайгон и до момента в който някои от тях са освободени след няколко дни, други остават там повече от десетилетие. Между 1975 година и 1980 година повече от 1 милион поданици на севера мигрират на юг към райони, били преди част от Република Виетнам, до момента в който, като част от програмата за нови стопански зони, към 750 000 до над 1 милион поданици на Юга са преместени най-вече в необитаеми планински гористи региони.
Габриел Гарсия Маркес разказва Южен Виетнам като „ Фалшив парадайс “ след войната, когато посещава страната през 1980 година:
__________________
* Виетмин – политическа организация, основана за извоюване на независимостта на Виетнам от Франция.
