Склонността рядко да мислим за онова, което имаме, но винаги да се безпокоим за онова, което нямаме, е най-голямата трагедия на земята
Вие бихте ли продали своите две очи за един милиард $? Каква сума бихте поискали за вашите два крайници? Скъпи ли са ви децата? А вашето семейство? Въпросите задава Дейл КАРНЕГИ в „ Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота “.
„ Бихте ли отдали това, което имате за един милион $? ”
В списание Таим беше оповестена публикация за един сержант, който е бил ранен в стълкновение при Гуадалканале. Парчето снаряд попаднало в гърлото му, по-късно седем пъти преливали кръв на сержанта. Той написал записка на лекаря, питайки: " Ще Живея ли? " Лекарят дал отговор: „ Да ”. Сержантът написал друга записка, в която питал: " Ще мога ли да приказвам? " Отговорът на лекаря още веднъж би одобрителен. Тогава раненият написал следната записка: " Тогава за какъв демон се трежова? "
Защо вие още в този момент не се спрете и не си зададете въпроса: „ За какъв демон се трежова? ” По всяка възможност ще разберете, че мотивът ви е релативно незначителен и нищожен. В нашият живот към 90% е хубаво и вярно и към 10% е неприятно.
Ако желаеме да бъдем щастливи, то за това е нужно единствено да съсредоточим вниманието си на хубавото и да не мислим за неприятното. Ако желаеме да се безпокоим, да се огорчим, да се разболеем от язва на стомаха ние би трябвало да се съсредоточим върху десетте % неприятности и да пренебрегваме деветдесетте % ярко и радостно в нашия живот
Вие бихте ли продали своите две очи за един милиард долари?
Каква сума бихте поискали за вашите два крайници? А за вашите ръце? А за слуха ви? Скъпи ли са ви децата? А вашето семейство? Мислено съберете всички ваши достояния и вие ще разберете, че не бихте отдали това, което имате за всички благосъстояния на Рокфелеровци. Фордовци и Моргановци взети дружно. Но ценим ли ние всичко това? Разбира се, не. Както е споделил Шопенхауер: „ Ние рядко мислим за това, което имаме, само че постоянно се безпокоим за това, което нямаме. ”
Действително склонността рядко да мислим за това, което имаме, само че постоянно да се безпокоим за това, което нямаме, е най-голямата покруса на земята. Вероятно тази податливост е съдействала на човечеството повече злощастие в сравнение с всички войни и епидемии в историята.
„ Умението да виждаме позитивната страна на всяко събитие, - е споделил лекар Джонсън, - коства повече от хиляда фунта годишно. ” Обърнете внимание, че тези думи са били казани не от професионален оптимист. Произнесъл ги е човек, живеещ в душевни страдания, мизерия и апетит в течение на двадесет години и в края на краищата станал един от най-известните писатели на своето потомство и най-блестящия събеседник на Всички Времена.
Логан Пълси Смит е вложил най-дълбоката мъдрост в няколко думи като е споделил: " В живота би трябвало да си слагаме две цели. Първата цел реализиране на това, към което се стремим. Втората цел - умеене да се радваме на достигнатото. Само най-мъдрите представители на човечеството са способни да доближат втората цел. "
Ако вие желаете да престанете да се безпокоите и да започнете да живеете същински, изпълнявайте предписание четвърто: ПРЕСМЯТАЙТЕ СВОИТЕ УДАЧИ, А НЕ СВОИТЕ НЕПРИЯТНОСТИ!
От: „ Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота “, Дейл Карнеги, изд. Кибеа, 1996
Снимка: en.wikipedia.org
