Вичо Диков е роден на 2 ноември 1861 г. в

Вичо Диков е роден на 2 ноември 1861 година в тулчанското село Бейдауд. Баща му – Дионисий Диков е духовник в Бейдауд. Брат му – Курти Диков е преподавател. Завършва класното учебно заведение в Тулча.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в настоящия в Добруджа 14-и армейски корпус с пълководец генерал-лейтенант Аполон Цимерман.

През 1879 приключва с първия випуск Софийското военно учебно заведение, създаден в чин подпоручик и изпратен на работа в Силистренска № 18 пешком тайфа. На 30 август 1882 година е създаден в чин поручик.
В Европа стартира най-унищожителната грипна зараза
Испански грип е названието на международната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918 година Пандемията продължава от януа...

През 1883 година е командирован в Русия, където служи в 54-ти Мински пехотен полк и приключва офицерска стрелкова школа. Завръща се в България през 1884 година и е пълководец на рота във Врачанска № 8 пешком тайфа, която е в състава на 7-и пехотен преславски полк. На 30 август 1885 година е създаден в чин капитан, а на 14 септември е назначен за пълководец на същия полк.

По време на Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Вичо Диков е шеф на Главното тилово ръководство.[1] На 28 юни 1913 година – близо две седмици след експлоадирането на Междусъюзническата война (1913), е назначен за пълководец на 4-та войска. Нанася проваляне на сърбите в Калиманското стълкновение. В Кресненската интервенция командва десния фланг, отблъсквайки гръцката войска от Пехчево.

На 5 август 1913 година е създаден в чин генерал-лейтенант. След по-малко то месец, на 2 септември, минава в запаса.

Генерал-лейтенант Вичо Диков умира на 5 май 1928 година в София.