Везни“ Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да

„ Везни “

Тази вечер ще си легнеш рано,

само че до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което би трябвало да решиш.

Ще се ровиш в мемоари и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

насладата – и първото страдалчество,

верността – и нейните въжа,

ласките – и първата скука,

клетвите – и първата неистина.

Ще претегляш, ще сравняваш скришом

устните ми с нечия уста,

нечии очи – с очите ми,

силата – със нежността…

После ще объркаш всичко и напосоки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика – при любовта…

Страшно ще ти е да се събудиш –

по-добре е да не спиш:

да си идеш – ще ти бъде мъчно,

да се върнеш – ще се унижиш.

(Стефан Цанев)