Удушвачът от Чикаго: Повече от призрачен убиец?
Ветровитият град е прочут с изключение на с всичко друго и с емблематичния си контур, вкусната пица и процъфтяващата блус и джаз сцена. Под повърхността на оживения метрополис Чикаго обаче се крие смразяваща тайнственост. През последните две десетилетия в изоставените здания и улички на града са открити удушени над петдесет дами, съвсем всички цветнокожи. Въпреки поразителните прилики сред случаите, чикагската полиция отхвърля да допусне, че те са свързани. Възможно ли е сериен палач да преследва Ветровития град? Някои фенове криминалисти имат вяра в това и причините им са много безапелационни.
Кои са били жертвите на удушвача от Чикаго?
Ако удушвачът от Чикаго в действителност съществува, жертвите му са предимно афроамериканци, които в предишното са се занимавали със секс и са имали проблеми с правораздаването. Над 50 дами, на възраст от късна тийнейджърска до късна 50-годишна възраст, са били открити мъртви по уличките и в изоставени здания в Чикаго сред 2001 и 2018 година Жертвите постоянно са водили уязвим живот, като доста от тях са се борили със корист с опиати или са се занимавали със секс . Тези фактори евентуално са ги създали по-лесни цели за причинителя, който наподобява е ловувал маргинализирани от обществото хора.
Освен сходните им профили, дамите са били открити и в сходни условия, постоянно на изолирани или изоставени места като пустеещи имоти, алеи и празни здания. Почти всички жертви са имали признаци на гибел от задушаване или удушаване посредством способи като слагане на найлонов плик върху главата им. Още по-притеснително е, че съвсем всички жертви са открити отчасти или изцяло съблечени, а доста от тях са имали следи от полово принуждение.
In Chicago, an alarming number of unsolved strangulations of mostly Black women has the community on edge. The Hunt for the Chicago Strangler is streaming now on.
— Investigation Discovery (@DiscoveryID)
Въпреки другия им генезис и възраст, общото сред тях е уязвимостта им и бруталният метод, по който е бил лишен животът им. Липсата на значими съдебномедицински доказателства затруднява безапелационното свързване на тези случаи един с различен или с съответен обвинен, което кара фамилиите и общностите да търсят правдивост и отговори. Някои считат, че смъртните случаи са дело на един тайнствен човек - Чикагския удушвач.
Аргументи в интерес на теорията за серийния палач
Лесно е да се разбере за какво някои са стигнали до заключението, че тези смъртни случаи са дело на един човек. На първо място, профилът на жертвата наподобява като дело на сериен палач. Почти всички дами могат да бъдат разказани като „ уязвими “ и са имали полова история, както и престъпни досиета. Освен това фактът, че съвсем всички са афроамериканки, приказва или за расистки претекст, или за някакъв тип полова фиксация.
Серийните убийци са склонни да се придържат към еднакъв метод на деяние и способ на ликвидиране. Фактът, че съвсем всички дами са били удушени и разсъблечени в някаква степен, наподобява съответстващ тук. Освен това съвсем всички жертви са открити на открито или тук-там, където елементарно могат да бъдат открити. Тази детайлност е много необикновена за „ естествените “ убийства, а не толкоз за работата на сериен палач.
The 51 women found strangled across Chicago since 1999 are from different walks of life, but the overwhelming majority are Black women. Tune-in now to watch “The Hunt for the Chicago Strangler ” on ID.
— Investigation Discovery (@DiscoveryID)
И най-после, методът на ликвидиране допуска характерен и персонален метод на ликвидиране. Това още веднъж насочва към съответен метод на деяние. Удушаването, което съгласно психиатрите има мощен полов детайл, е постоянно срещан способ на ликвидиране измежду серийните убийци, водени от полов нагон.
Освен самите убийства и профила на евентуалния палач, географските особености на убийствата играят решаваща роля в теорията. Много от убийствата са осъществени единствено в три полицейски региона, ситуирани в южната и западната част на Чикаго. Райони като " Уошингтън Парк " и " Гарфийлд Парк ", известни с историята си на насилствени закононарушения и приложимост на опиати, са били постоянно срещани места за тези убийства. Това скупчване демонстрира, че килърът може да е имал характерно знание за тези региони, като вероятно е живял или работил наоколо.
През 2018 година Проектът за отчетност на убийствата (MAP) прегледа данните за над 50 неразкрити убийства, свързани със задушаване или удушаване в Чикаго от 2001 година насам. Техният логаритъм подрежда неразкритите убийства по местонахождение, профил на жертвата и способ на ликвидиране и разпознава клъстери, свързани с невисок % на откриване на убийства. Според MAP тези клъстери са мощен знак за интензивността на серийните убийци в даден регион. Можем да кажем, че логаритъмът на MAP е разкрил пъклен огромен клъстер при прегледа на тези случаи.
Хората от MAP също по този начин настояват, че хронологията на убийствата поддържа теорията за един-единствен палач. Убийствата са прекратени от 2014 година до 2017 година, след което още веднъж се засилват. Тази пауза допуска, че килърът може да е бил за малко в пандиза или да се е преместил и заради това да не е могъл да продължи активността си.
Като цяло сходствата в профилите на жертвите, методът на ликвидиране и местата, където са открити телата, способстват за убеждението, че един човек може да е виновен за тези ужасни закононарушения. Въпреки това не всички са уверени в това. По-специално, полицията в Чикаго неведнъж се е противопоставяла на концепцията, че има сериен палач в ръцете си.
Аргументи против теорията за серийния палач
Сериен палач на независимост може и да притегля вниманието на вестникарските заглавия, само че има забележителен песимизъм във връзка с концепцията, че Чикагският удушвач съществува. Няколко достоверни фактора способстват за това подозрение.
На първо място, няма безапелационни доказателства, които да свързват всички случаи. Въпреки че доста от жертвите са убити по подобен метод и са открити в сходни условия, не са открити съответни ДНК или съдебномедицински връзки. Полицията твърди, че е събрала 21 ДНК проби от половината от местопрестъпленията, и декларира, че ДНК е друга във всеки съответен случай. Като се има поради половият детайл, който е присъщ за доста от тези убийства, би могло да се чака, че ДНК ще сочи към еднакъв човек, в случай че те са дело на един палач.
На второ място, полицията е прекомерно скептична, че убийствата са дело на сериен палач. Тя е завършила повече от 20 случая и е арестувала 13 мъже (въпреки че единствено един случай е разгласен за разкрит). Като пояснение за убийствата те показват високата престъпност в регионите, където са открити дамите. Криминолози и анализатори поддържат този мотив.
Статистическата вероятност, предлагана от криминолози и анализатори, допуска, че огромният брой неразкрити убийства в избрани квартали може да се дължи на по-широки обществени и стопански проблеми, а не на дейностите на един сериен палач. В регионите с нараснало равнище на насилствена престъпност, приложимост на опиати и беднотия постоянно се следи по-нисък % на разкрити убийства, което би могло да изясни скупчването на тези неразкрити случаи, без да е належащо да има един причинител.
Фактът, че съвсем всички жертви са се занимавали със полови услуги, също значи, че статистически е по-вероятно те да имат драматичен край.
И най-после, спирането на убийствата от 2014 година до 2017 година би могло да се изясни най-малко частично с промени в полицейската активност, динамичността на общността или други външни фактори, които краткотрайно са понижили опциите за осъществяване на такива закононарушения. Периодът на безучастие не сочи безусловно към един палач, въпреки че това наподобява като най-слабия мотив против интензивността на серийните убийци. Тригодишното спиране е много забележителна особеност.
Заключение
Мистерията на Чикагския удушвач остава неразгадана, като единствено един смъртен случай е публично разгласен за оголен. Много от останалите случаи са маркирани като завършени и тъжният факт е, че чикагската полиция наподобява не слага разрешаването на останалите случаи като собствен приоритет.
Въпреки че дебатът за един палач против голям брой убийци продължава, евентуално има и по-голям проблем. Над 50 уязвими дами, множеството от които цветнокожи, са намерили злокобен край в Чикаго през последните 20 години. Причините, които управляващите оферират за неразкриването на техните убийства, евентуално са даже по-тревожни от концепцията за сериен палач, който преследва из улиците на Чикаго.
Джон Фаунтън, професор по публицистика в университета Рузвелт, споделя: „ Убеден съм, че в случай че в Чикаго бяха убити 51 кучета, хората щяха да се вдигнат на митинг, само че това не се случи. “
Тъй като тези жертви са най-вече цветнокожи, идват от сложни квартали и имат престъпно минало, обществото наподобява щастливо да ги пренебрегва. Тъжният факт е, че в случай че тези смъртни случаи не са дело на сериен палач, то Чикаго би трябвало да дава отговор за убийството на 50 уязвими дами.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Кои са били жертвите на удушвача от Чикаго?
Ако удушвачът от Чикаго в действителност съществува, жертвите му са предимно афроамериканци, които в предишното са се занимавали със секс и са имали проблеми с правораздаването. Над 50 дами, на възраст от късна тийнейджърска до късна 50-годишна възраст, са били открити мъртви по уличките и в изоставени здания в Чикаго сред 2001 и 2018 година Жертвите постоянно са водили уязвим живот, като доста от тях са се борили със корист с опиати или са се занимавали със секс . Тези фактори евентуално са ги създали по-лесни цели за причинителя, който наподобява е ловувал маргинализирани от обществото хора.
Освен сходните им профили, дамите са били открити и в сходни условия, постоянно на изолирани или изоставени места като пустеещи имоти, алеи и празни здания. Почти всички жертви са имали признаци на гибел от задушаване или удушаване посредством способи като слагане на найлонов плик върху главата им. Още по-притеснително е, че съвсем всички жертви са открити отчасти или изцяло съблечени, а доста от тях са имали следи от полово принуждение.
In Chicago, an alarming number of unsolved strangulations of mostly Black women has the community on edge. The Hunt for the Chicago Strangler is streaming now on.
— Investigation Discovery (@DiscoveryID)
Въпреки другия им генезис и възраст, общото сред тях е уязвимостта им и бруталният метод, по който е бил лишен животът им. Липсата на значими съдебномедицински доказателства затруднява безапелационното свързване на тези случаи един с различен или с съответен обвинен, което кара фамилиите и общностите да търсят правдивост и отговори. Някои считат, че смъртните случаи са дело на един тайнствен човек - Чикагския удушвач.
Аргументи в интерес на теорията за серийния палач
Лесно е да се разбере за какво някои са стигнали до заключението, че тези смъртни случаи са дело на един човек. На първо място, профилът на жертвата наподобява като дело на сериен палач. Почти всички дами могат да бъдат разказани като „ уязвими “ и са имали полова история, както и престъпни досиета. Освен това фактът, че съвсем всички са афроамериканки, приказва или за расистки претекст, или за някакъв тип полова фиксация.
Серийните убийци са склонни да се придържат към еднакъв метод на деяние и способ на ликвидиране. Фактът, че съвсем всички дами са били удушени и разсъблечени в някаква степен, наподобява съответстващ тук. Освен това съвсем всички жертви са открити на открито или тук-там, където елементарно могат да бъдат открити. Тази детайлност е много необикновена за „ естествените “ убийства, а не толкоз за работата на сериен палач.
The 51 women found strangled across Chicago since 1999 are from different walks of life, but the overwhelming majority are Black women. Tune-in now to watch “The Hunt for the Chicago Strangler ” on ID.
— Investigation Discovery (@DiscoveryID)
И най-после, методът на ликвидиране допуска характерен и персонален метод на ликвидиране. Това още веднъж насочва към съответен метод на деяние. Удушаването, което съгласно психиатрите има мощен полов детайл, е постоянно срещан способ на ликвидиране измежду серийните убийци, водени от полов нагон.
Освен самите убийства и профила на евентуалния палач, географските особености на убийствата играят решаваща роля в теорията. Много от убийствата са осъществени единствено в три полицейски региона, ситуирани в южната и западната част на Чикаго. Райони като " Уошингтън Парк " и " Гарфийлд Парк ", известни с историята си на насилствени закононарушения и приложимост на опиати, са били постоянно срещани места за тези убийства. Това скупчване демонстрира, че килърът може да е имал характерно знание за тези региони, като вероятно е живял или работил наоколо.
През 2018 година Проектът за отчетност на убийствата (MAP) прегледа данните за над 50 неразкрити убийства, свързани със задушаване или удушаване в Чикаго от 2001 година насам. Техният логаритъм подрежда неразкритите убийства по местонахождение, профил на жертвата и способ на ликвидиране и разпознава клъстери, свързани с невисок % на откриване на убийства. Според MAP тези клъстери са мощен знак за интензивността на серийните убийци в даден регион. Можем да кажем, че логаритъмът на MAP е разкрил пъклен огромен клъстер при прегледа на тези случаи.
Хората от MAP също по този начин настояват, че хронологията на убийствата поддържа теорията за един-единствен палач. Убийствата са прекратени от 2014 година до 2017 година, след което още веднъж се засилват. Тази пауза допуска, че килърът може да е бил за малко в пандиза или да се е преместил и заради това да не е могъл да продължи активността си.
Като цяло сходствата в профилите на жертвите, методът на ликвидиране и местата, където са открити телата, способстват за убеждението, че един човек може да е виновен за тези ужасни закононарушения. Въпреки това не всички са уверени в това. По-специално, полицията в Чикаго неведнъж се е противопоставяла на концепцията, че има сериен палач в ръцете си.
Аргументи против теорията за серийния палач
Сериен палач на независимост може и да притегля вниманието на вестникарските заглавия, само че има забележителен песимизъм във връзка с концепцията, че Чикагският удушвач съществува. Няколко достоверни фактора способстват за това подозрение.
На първо място, няма безапелационни доказателства, които да свързват всички случаи. Въпреки че доста от жертвите са убити по подобен метод и са открити в сходни условия, не са открити съответни ДНК или съдебномедицински връзки. Полицията твърди, че е събрала 21 ДНК проби от половината от местопрестъпленията, и декларира, че ДНК е друга във всеки съответен случай. Като се има поради половият детайл, който е присъщ за доста от тези убийства, би могло да се чака, че ДНК ще сочи към еднакъв човек, в случай че те са дело на един палач.
На второ място, полицията е прекомерно скептична, че убийствата са дело на сериен палач. Тя е завършила повече от 20 случая и е арестувала 13 мъже (въпреки че единствено един случай е разгласен за разкрит). Като пояснение за убийствата те показват високата престъпност в регионите, където са открити дамите. Криминолози и анализатори поддържат този мотив.
Статистическата вероятност, предлагана от криминолози и анализатори, допуска, че огромният брой неразкрити убийства в избрани квартали може да се дължи на по-широки обществени и стопански проблеми, а не на дейностите на един сериен палач. В регионите с нараснало равнище на насилствена престъпност, приложимост на опиати и беднотия постоянно се следи по-нисък % на разкрити убийства, което би могло да изясни скупчването на тези неразкрити случаи, без да е належащо да има един причинител.
Фактът, че съвсем всички жертви са се занимавали със полови услуги, също значи, че статистически е по-вероятно те да имат драматичен край.
И най-после, спирането на убийствата от 2014 година до 2017 година би могло да се изясни най-малко частично с промени в полицейската активност, динамичността на общността или други външни фактори, които краткотрайно са понижили опциите за осъществяване на такива закононарушения. Периодът на безучастие не сочи безусловно към един палач, въпреки че това наподобява като най-слабия мотив против интензивността на серийните убийци. Тригодишното спиране е много забележителна особеност.
Заключение
Мистерията на Чикагския удушвач остава неразгадана, като единствено един смъртен случай е публично разгласен за оголен. Много от останалите случаи са маркирани като завършени и тъжният факт е, че чикагската полиция наподобява не слага разрешаването на останалите случаи като собствен приоритет.
Въпреки че дебатът за един палач против голям брой убийци продължава, евентуално има и по-голям проблем. Над 50 уязвими дами, множеството от които цветнокожи, са намерили злокобен край в Чикаго през последните 20 години. Причините, които управляващите оферират за неразкриването на техните убийства, евентуално са даже по-тревожни от концепцията за сериен палач, който преследва из улиците на Чикаго.
Джон Фаунтън, професор по публицистика в университета Рузвелт, споделя: „ Убеден съм, че в случай че в Чикаго бяха убити 51 кучета, хората щяха да се вдигнат на митинг, само че това не се случи. “
Тъй като тези жертви са най-вече цветнокожи, идват от сложни квартали и имат престъпно минало, обществото наподобява щастливо да ги пренебрегва. Тъжният факт е, че в случай че тези смъртни случаи не са дело на сериен палач, то Чикаго би трябвало да дава отговор за убийството на 50 уязвими дами.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ