АЕЖ: Вестниците не са това, което бяха, и никога няма да бъдат
" Вестниците не са това, което бяха, и в никакъв случай няма да бъдат. Първопроходниците на публицистиката, за които се споделя, че мерят " секундите на историята " и с идентична тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в обезпокоително развиване в застой. Общата картина демонстрира, че доверието в медиите като цяло е в крах. "
Това написа в проучването на вестникарския пазар " Печат. Вестник за вестника ", направено от екипа на Асоциацията на българските публицисти в България (АЕЖ - България).
Има ли обаче този развой противоположна двигателна сила?
Депутатите одобриха закона за изсветляване на медиите
Йордан Цонев изясни, че това е пиар акция на България
През последните няколко години в България бяха положени поредност старания да се разбере кой е действителният притежател на всяка обособена медия. Законодателни промени, които се разискват в крачка, оферират частични решения в тази посока и ненапълно тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават цялостен отговор на въпроса по какъв начин и кой управлява наличието на медиите. Това е главният претекст на Асоциацията на европейските журналисти-България да предприеме изследване в тази посока.
АЕЖ употребяват за проучването интердисциплинарен способ - разбор на финансовите потоци, на рекламния пазар, на наличието. Екипът, зает с изследването, употребява отворени бази данни и наблюдава имат ли и към кого отговорности издателите, както и дали получават външно финансиране.
За да потърсим взаимните въздействия сред факторите, които дефинират наличието на медиите - дали това, което влиза в медийната фуния като финансов и различен запас, има връзка с това, което излиза от нея - изявленията? Решихме да насочим първите си старания към обществено-политическите вестници в България като флагмани на свободното слово.
Източник:
Целевата група на проучването са 10-те най-влиятелни хартиени издания у нас , които към момента се продават на вестникарския пазар - 7 всекидневника и 3 седмични вестника. През следения едногодишен интервал на разбора (1 май 2017 - 30 април 2018 г.) създателите на отчета са записали 15 678 осведомителни единици.
В хода на разбора са взети поради и гледните точки на основните редактори на изданията. " С някои от тях организирахме срещи, други отхвърлиха изрично, а трети не откриха време ", пишат от АЕЖ и допълват, че са изпратили на всички основни редактори въпроси за това, по какъв начин те виждат проблемите на вестникарския пазар. В асоциацията дошъл назад единствено един отговор.
Целта на проучването, " въпреки и по детски наивна, е посредством повече гласност да стартира сложният развой на връщане на доверието към българските медии ".
Делян Пеевски внесе закон за транспарантни и свободни медии
Убеден е, че обществото би трябвало да знае, кой кой е на медийния пазар и по какъв начин се финансират медиите
Изводите от изследването:
Картината от изследването на АЕЖ демонстрира, че в по-голямата си част българските издатели имат и други бизнеси, които са в най-различни сфери.
Изцяло в областта на незнайното са бизнес ползите на най-голямата медийна група - на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противопоставяне на корупцията и нелегално добитото имущество той заявява участия в разнообразни търговски сдружения в чужбина. Именно през тези сдружения той генерира десетки милиони доходи като физическо лице през последните години. Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на активност е безспорна мистерия.
Издателят на " 24 часа " ( " 168 часа " ЕООД, която издава и седмичника " 168 часа ", който също е част от изследването) Венелина Гочева е единствената в проучването, която няма участия в други бизнес сфери.
" Репортери без граници ": Може да се окаже рисково да си публицист в България
Страната ни се срина до 111 позиция в показателя за независимост на пресата
Иво Прокопиев и Теодор Захов, които са притежатели на " Икономедиа ", имат ползи във възобновимите енергийни източници, недвижимите парцели и интернет технологиите. Издателят на " Сега " Сашо Дончев има ползи в недвижимите парцели и енергетиката.
Собственикът на " Труд " Петьо Блъсков и неговият татко, който е основен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира най-вече от една банка, а в някои от случаите парцелите, върху които се строи, са добити от Столична община.
Общо 7 от 10 издания се печатат в печатница " София принт инвестмънт ", която е издигната със средства от банкрутиралата КТБ и е благосъстоятелност на офшорно сдружение.
Това е дребна част от информацията, събрана в границите на проучването. Тя се базира само на публични и общодостъпни източници и е лесна за инспекция.
Свободата на словото е реалност за Борисов, само че се злоупотребява
Повече пари за Института по криминалистика даде обещание Борисов
Един от най-големите парадокси на българския медиен пазар е, че макар намаляващите доходи и негативни салда за сериозна част от заглавията те не понижават с толкоз, колкото би се очаквало поради понижените доходи.
По данни на Националния статистически институт през 2010 година в България са се издавали 60 всекидневника, а през 2016 - 44. Статистиката не регистрира броя на онлайн медиите, само че е изцяло разумно да се допусна, че те са се нараснали съществено през този интервал. Накратко, макар спада в приходите доста заглавия оцеляват.
Медийният пазар все по-малко наподобява на пазар, още по-малко медиен
Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се пробват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и публицистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, по тази причина ползите на читателите са преди всичко. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а публицистичното си наличие. Тези издания съществуват обратно на естествената бизнес логичност единствено тъй като притежателите им търгуват с въздействие.
В кратковременен проект търговията с въздействие носи някакви облаги на издателите, само че в дълготраен вреди доста. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават почтена и справедлива информация, с цел да си сформират мнение и да взимат решения какво да вършат в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, тъй като подкопава доверието към публицистиката.
Всички тези справедливи фактори направиха българските медии неатрактивен бизнес както за интернационалните, по този начин и за българските стратегически или финансови вложители. Последва всеобща промяна на собствеността на медийния пазар в България, като от него се отдръпнаха множеството непознати вложители. На пазара на печатни медии не остана нито един.
" Репортери без граници " с паника за медийния климат в България
Натискът върху самостоятелните медии е последователен през последните 10 години, разясняват от Съюза на издателите в България
През 2010 година немската Westdeutsche Allgemeine Zeitung продаде най-голямата издателска група в България на група вложители с преобладаващи български представители.
През 2011 година шведската медийна група Bonnier продаде в. " Пари " на най-голямата група за стопански медии " Икономедиа ".
През 2013 година шведската група Sanoma Magazines International се изтегли от пазара след няколко сложни години за бизнеса си. Групата продаде онлайн медиите си, обединени в " Нет инфо ", на Радосвет Радев - притежател на първото частно радио в България - " Дарик ". Бизнесът със списанията, част от който са Cosmopolitan, ELLE, Harper " s Bazaar, Men " s Health, National Geographic, " Блясък " и други, остана в ръцете на българските съдружници на Sanoma - Красимир и Димитър Друмеви. Така изданията останаха в ръцете на локални играчи.
С днешна дата те са със съществено разтърсен бизнес модел и неразбираемо бъдеще.
Проучването бе показано през днешния ден, 1 ноември - Деня на националните будители.
Денят не е определен инцидентно, защото вестникарската традиция в България е обвързвана с будителството , осведомят от АЕЖ.
Това написа в проучването на вестникарския пазар " Печат. Вестник за вестника ", направено от екипа на Асоциацията на българските публицисти в България (АЕЖ - България).
Има ли обаче този развой противоположна двигателна сила?
Депутатите одобриха закона за изсветляване на медиите
Йордан Цонев изясни, че това е пиар акция на България
През последните няколко години в България бяха положени поредност старания да се разбере кой е действителният притежател на всяка обособена медия. Законодателни промени, които се разискват в крачка, оферират частични решения в тази посока и ненапълно тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават цялостен отговор на въпроса по какъв начин и кой управлява наличието на медиите. Това е главният претекст на Асоциацията на европейските журналисти-България да предприеме изследване в тази посока.
АЕЖ употребяват за проучването интердисциплинарен способ - разбор на финансовите потоци, на рекламния пазар, на наличието. Екипът, зает с изследването, употребява отворени бази данни и наблюдава имат ли и към кого отговорности издателите, както и дали получават външно финансиране.
За да потърсим взаимните въздействия сред факторите, които дефинират наличието на медиите - дали това, което влиза в медийната фуния като финансов и различен запас, има връзка с това, което излиза от нея - изявленията? Решихме да насочим първите си старания към обществено-политическите вестници в България като флагмани на свободното слово.
Източник:
Целевата група на проучването са 10-те най-влиятелни хартиени издания у нас , които към момента се продават на вестникарския пазар - 7 всекидневника и 3 седмични вестника. През следения едногодишен интервал на разбора (1 май 2017 - 30 април 2018 г.) създателите на отчета са записали 15 678 осведомителни единици.
В хода на разбора са взети поради и гледните точки на основните редактори на изданията. " С някои от тях организирахме срещи, други отхвърлиха изрично, а трети не откриха време ", пишат от АЕЖ и допълват, че са изпратили на всички основни редактори въпроси за това, по какъв начин те виждат проблемите на вестникарския пазар. В асоциацията дошъл назад единствено един отговор.
Целта на проучването, " въпреки и по детски наивна, е посредством повече гласност да стартира сложният развой на връщане на доверието към българските медии ".
Делян Пеевски внесе закон за транспарантни и свободни медии
Убеден е, че обществото би трябвало да знае, кой кой е на медийния пазар и по какъв начин се финансират медиите
Изводите от изследването:
Картината от изследването на АЕЖ демонстрира, че в по-голямата си част българските издатели имат и други бизнеси, които са в най-различни сфери.
Изцяло в областта на незнайното са бизнес ползите на най-голямата медийна група - на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противопоставяне на корупцията и нелегално добитото имущество той заявява участия в разнообразни търговски сдружения в чужбина. Именно през тези сдружения той генерира десетки милиони доходи като физическо лице през последните години. Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на активност е безспорна мистерия.
Издателят на " 24 часа " ( " 168 часа " ЕООД, която издава и седмичника " 168 часа ", който също е част от изследването) Венелина Гочева е единствената в проучването, която няма участия в други бизнес сфери.
" Репортери без граници ": Може да се окаже рисково да си публицист в България
Страната ни се срина до 111 позиция в показателя за независимост на пресата
Иво Прокопиев и Теодор Захов, които са притежатели на " Икономедиа ", имат ползи във възобновимите енергийни източници, недвижимите парцели и интернет технологиите. Издателят на " Сега " Сашо Дончев има ползи в недвижимите парцели и енергетиката.
Собственикът на " Труд " Петьо Блъсков и неговият татко, който е основен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира най-вече от една банка, а в някои от случаите парцелите, върху които се строи, са добити от Столична община.
Общо 7 от 10 издания се печатат в печатница " София принт инвестмънт ", която е издигната със средства от банкрутиралата КТБ и е благосъстоятелност на офшорно сдружение.
Това е дребна част от информацията, събрана в границите на проучването. Тя се базира само на публични и общодостъпни източници и е лесна за инспекция.
Свободата на словото е реалност за Борисов, само че се злоупотребява
Повече пари за Института по криминалистика даде обещание Борисов
Един от най-големите парадокси на българския медиен пазар е, че макар намаляващите доходи и негативни салда за сериозна част от заглавията те не понижават с толкоз, колкото би се очаквало поради понижените доходи.
По данни на Националния статистически институт през 2010 година в България са се издавали 60 всекидневника, а през 2016 - 44. Статистиката не регистрира броя на онлайн медиите, само че е изцяло разумно да се допусна, че те са се нараснали съществено през този интервал. Накратко, макар спада в приходите доста заглавия оцеляват.
Медийният пазар все по-малко наподобява на пазар, още по-малко медиен
Българският вестникарски пазар по принцип има две лица. От светлата му страна са професионалните и качествени издания, които се пробват да печелят пари, като продават повече вестници и реклама в тях. Собствениците и публицистите в тези вестници знаят, че продажбите им зависят от доверието към медиите, по тази причина ползите на читателите са преди всичко. В тъмната страна на вестникарския пазар са изданията, които продават не тираж и реклами, а публицистичното си наличие. Тези издания съществуват обратно на естествената бизнес логичност единствено тъй като притежателите им търгуват с въздействие.
В кратковременен проект търговията с въздействие носи някакви облаги на издателите, само че в дълготраен вреди доста. Ощетени са всички хора, които разчитат да получават почтена и справедлива информация, с цел да си сформират мнение и да взимат решения какво да вършат в работата си и живота като цяло. Злоупотребата с медийна власт ощетява също и всички останали медии, тъй като подкопава доверието към публицистиката.
Всички тези справедливи фактори направиха българските медии неатрактивен бизнес както за интернационалните, по този начин и за българските стратегически или финансови вложители. Последва всеобща промяна на собствеността на медийния пазар в България, като от него се отдръпнаха множеството непознати вложители. На пазара на печатни медии не остана нито един.
" Репортери без граници " с паника за медийния климат в България
Натискът върху самостоятелните медии е последователен през последните 10 години, разясняват от Съюза на издателите в България
През 2010 година немската Westdeutsche Allgemeine Zeitung продаде най-голямата издателска група в България на група вложители с преобладаващи български представители.
През 2011 година шведската медийна група Bonnier продаде в. " Пари " на най-голямата група за стопански медии " Икономедиа ".
През 2013 година шведската група Sanoma Magazines International се изтегли от пазара след няколко сложни години за бизнеса си. Групата продаде онлайн медиите си, обединени в " Нет инфо ", на Радосвет Радев - притежател на първото частно радио в България - " Дарик ". Бизнесът със списанията, част от който са Cosmopolitan, ELLE, Harper " s Bazaar, Men " s Health, National Geographic, " Блясък " и други, остана в ръцете на българските съдружници на Sanoma - Красимир и Димитър Друмеви. Така изданията останаха в ръцете на локални играчи.
С днешна дата те са със съществено разтърсен бизнес модел и неразбираемо бъдеще.
Проучването бе показано през днешния ден, 1 ноември - Деня на националните будители.
Денят не е определен инцидентно, защото вестникарската традиция в България е обвързвана с будителството , осведомят от АЕЖ.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ