Веско Ешкенази: Докато съм жив ще съм благодарен на учителите си!
Веско Пантелеев-Ешкенази е роден е на 3 март 1970 година в София в фамилията на музиканти. Баща му е първи кларнетист в Софийската филхармония, а майка му е виолистка в оркестъра на Софийската опера и балет. Принос за избора му на музикалното занятие имала неговата баба Виолета, която е от еврейски генезис. На 11-годишна възраст Ешкенази става концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов. Завършва Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ и Държавната музикална академия „ Панчо Владигеров “. Дни след 24 май и в Деня на детето 1 юни виртуозът Веско Пантелеев Ешкенази споделя за неговия път към огромната сцена.
Баща Ви е кларнетист, а майка Ви – виолистка, по какъв начин избрахте цигулката? Има ли нещо по-специално в този инструмент?
Цигулката е инструментът, на който всички са започвали да свирят в фамилията с помощта на баба ми Виолета. Това беше нейно предпочитание и фантазия. Казваше ни, че цигулката има най-красивия глас от всички принадлежности. За мен това е по този начин и до ден сегашен.
Съмнявали ли сте се в миналото, че ще станете музикант?
Не. При мен това беше предрешено ненапълно от избора на моите родители да изучавам цигулка, само че и от моя дебелоглав непременно да направя нещата на над 100%
Като дете съпротивявахте ли се против това, че е трябвало да се упражнявате с часове? Как ви насърчаваха?
Не са употребявали никакво принуждение върху мен. Напротив. Единственото, което ме караше да изсвирвам беше това, че в случай че не бях задоволително добър трябваше да се разделя с цигулката, а това бе немислимо за мен.
Какво бихте споделили на дребните музиканти, които занапред прохождат в света на музиката?
Ако в действителност обичате инструмента, на който свирите и музиката – продължавайте! Това не е специалност, а предопределение. Кауза. Това е метод на живот!
Кой е най-големият ви преподавател през интервала Ви на развиване като музикант?
Докато съм жив ще съм признателен на учителите си - Ангелина Атанасова, проф. Петър Христосков и проф. Ифра Нийман.
Как бихте оценили българската музикална школа? Какво ви даде тя?
Всичко. Аз започнах и научих основите на това, което по-късно надграждах в София. В Музикалното учебно заведение и Консерваторията. Без тези първи и най-важни години нямаше да съм това, което съм в този момент. Все още в България има чудесни педагози и доста надарени деца. Друг е въпросът за какво множеството от тях напущат страната ни в следствие.
Кои свои учители няма да забравите?
Както учителите ми по цигулка, които загатнах, по този начин и доста учители по просветителни предмети в гимназията ще помня постоянно. Григоров по история, Янакиева по биология, Тачева по литература...
Много от музикантите ни са зад граница, неотдавна имаше митинги на артистите от БНР. Недооценени ли са музикантите в България и би трябвало ли да се подобрят изискванията за тях?
Напълно поддържам сътрудниците си. Изразих поддръжката си с видео в обществените мрежи. Има обаче различен огромен проблем. Това, че обществото към този момент, сякаш няма потребност от субсидирана просвета. Това е наклонност в целия свят и ние не можем да й обръщаме тил и да се вършим, че не я виждаме. Навсякъде се оферират формули, в които държавното субсидиране върви един до друг с отчасти лично финансиране на колективите.
Кое е най-ценното Ви достижение в кариерата Ви досега и какво още желаете да постигнете?
Обиколил съм неведнъж всички огромни и по-малки зали по света. Искам да съм здрав, с цел да върша това, което обичам - музиката и да съм с хората, които обичам.
На 30 юни българската аудитория ще може да се наслаждения на концерта на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам. С какво е неповторим той?
Идваме за първи път в историята в цялостен състав с основен диригент в София! Аз изсвирвам като солист концерта от Менделсон. На сцената, в увертюрата от Моцарт към Операта Дон Жуан, при започване на концерта ще ни партнират младите музиканти от оркестъра в който съм почнал като 11 годишно хлапе под управлението на проф. Влади Симеонов - “Пионер”! Великата 7-ма симфония от Бетовен ще звучи след паузата на събитието. Всичко това в един концерт!
Интервю на Евгения Гигова
Баща Ви е кларнетист, а майка Ви – виолистка, по какъв начин избрахте цигулката? Има ли нещо по-специално в този инструмент?
Цигулката е инструментът, на който всички са започвали да свирят в фамилията с помощта на баба ми Виолета. Това беше нейно предпочитание и фантазия. Казваше ни, че цигулката има най-красивия глас от всички принадлежности. За мен това е по този начин и до ден сегашен.
Съмнявали ли сте се в миналото, че ще станете музикант?
Не. При мен това беше предрешено ненапълно от избора на моите родители да изучавам цигулка, само че и от моя дебелоглав непременно да направя нещата на над 100%
Като дете съпротивявахте ли се против това, че е трябвало да се упражнявате с часове? Как ви насърчаваха?
Не са употребявали никакво принуждение върху мен. Напротив. Единственото, което ме караше да изсвирвам беше това, че в случай че не бях задоволително добър трябваше да се разделя с цигулката, а това бе немислимо за мен.
Какво бихте споделили на дребните музиканти, които занапред прохождат в света на музиката?
Ако в действителност обичате инструмента, на който свирите и музиката – продължавайте! Това не е специалност, а предопределение. Кауза. Това е метод на живот!
Кой е най-големият ви преподавател през интервала Ви на развиване като музикант?
Докато съм жив ще съм признателен на учителите си - Ангелина Атанасова, проф. Петър Христосков и проф. Ифра Нийман.
Как бихте оценили българската музикална школа? Какво ви даде тя?
Всичко. Аз започнах и научих основите на това, което по-късно надграждах в София. В Музикалното учебно заведение и Консерваторията. Без тези първи и най-важни години нямаше да съм това, което съм в този момент. Все още в България има чудесни педагози и доста надарени деца. Друг е въпросът за какво множеството от тях напущат страната ни в следствие.
Кои свои учители няма да забравите?
Както учителите ми по цигулка, които загатнах, по този начин и доста учители по просветителни предмети в гимназията ще помня постоянно. Григоров по история, Янакиева по биология, Тачева по литература...
Много от музикантите ни са зад граница, неотдавна имаше митинги на артистите от БНР. Недооценени ли са музикантите в България и би трябвало ли да се подобрят изискванията за тях?
Напълно поддържам сътрудниците си. Изразих поддръжката си с видео в обществените мрежи. Има обаче различен огромен проблем. Това, че обществото към този момент, сякаш няма потребност от субсидирана просвета. Това е наклонност в целия свят и ние не можем да й обръщаме тил и да се вършим, че не я виждаме. Навсякъде се оферират формули, в които държавното субсидиране върви един до друг с отчасти лично финансиране на колективите.
Кое е най-ценното Ви достижение в кариерата Ви досега и какво още желаете да постигнете?
Обиколил съм неведнъж всички огромни и по-малки зали по света. Искам да съм здрав, с цел да върша това, което обичам - музиката и да съм с хората, които обичам.
На 30 юни българската аудитория ще може да се наслаждения на концерта на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам. С какво е неповторим той?
Идваме за първи път в историята в цялостен състав с основен диригент в София! Аз изсвирвам като солист концерта от Менделсон. На сцената, в увертюрата от Моцарт към Операта Дон Жуан, при започване на концерта ще ни партнират младите музиканти от оркестъра в който съм почнал като 11 годишно хлапе под управлението на проф. Влади Симеонов - “Пионер”! Великата 7-ма симфония от Бетовен ще звучи след паузата на събитието. Всичко това в един концерт!
Интервю на Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ