F-16 от Нидерландия: Това е златен шанс за България
Веселин Стойнев,
Сагата с българската изтребителна авиация стартира още през 2005 година. Тогава, година след влизането на България в НАТО, започва изборът на разновидности за нов многоцелеви изтребител като част от поетия ангажимент към Алианса за модернизиране на българските въоръжени сили до 2016 година. Засега обаче единственото несъмнено е, че с първите нови изтребители България ще се снабди чак през 2025 година: става дума за осем F-16 Блок 70 от Съединени американски щати, които към този момент са предплатени. А до тогава страната остава без лична въздушна защита, тъй като летателната валидност на българските МиГ-29 изтича следващата година. Шест испански " Юрофайтър " към този момент обезпечават засилена защита на българското въздушно пространство, към този момент дружно с българските МиГ-ове, само че скоро може и да останат сами. Или пък България да преотстъпи на друга страна от НАТО грижата за въздушния ѝ суверенитет?
Защо партии и носталгици спъват процеса?
Изход от обстановката има и то доста добър. Централноевропейските страни и Гърция към този момент участваха в схемата - даряваш руско въоръжение на Украйна, получаваш натовско въоръжение от страна членка. България в този момент получи неповторимата опция да се снабди безплатно с съвсем цяла ескадрила Ф-16 втора употреба от Нидерландия. Двете страни към този момент са в контакт, чака се бъдат обрисувани параметрите на тази самодейност. А по нея има доста работа и не би трябвало да се губи време. Тя ще бъде обвързана с това, което България може да изпрати на Украйна. Но ще отнеме месеци до действителното асимилиране на новата отбранителна дарба, в случай че схемата за заменяне бъде утвърдена.
Само че една здрава коалиция от инертни публични настройки, проруски парламентарни партии и носталгици по руската военна техника или просто неприятели на американската в Министерството на защитата, държавното управление и президентството спъваха и спъват процеса на рационализация на военно-въздушните сили на България.
Преди нашествието на Русия в Украйна всеобщо се чуваха гласове: защо са ни тези самолети, има и по-важни разноски. И през днешния ден политици се пробват да отсрочат този разход, като че ли миналите до момента години размотаване и отсрочване са били незадоволителни. А тук в действителност става дума за хигиеничен най-малко на битие на изтребителна авиация, а не на някакво " въоръжаване до зъби ".
Ако даже и за малко бъде позволено България да остане без лични изтребители, това доста отчетливо ще покаже, че страната страда от няколко доста тежки недостига.
Четири тежки дефицита
Първо: недостиг на достолепие. Не може една от първите страни в света със лична бойна авиация да остане без такава - и то не след изгубена война и Ньойски контракт, а даже като член на най-мощния боен съюз в света. Не може вкпочването в славното минало и неугасващата пристрастеност по бутафорни исторически възстановки да компенсират неналичието на военна мощност през днешния ден и антикварното въоръжение. А извор на военно самочувствие в действително време да остават само строевете на Националната гвардейска част и музиката на Гвардейския духов оркестър.
Второ: недостиг на доверие у сътрудниците. Държава, която нехае за личната си защита и гледа да мине " фино ", а съдружниците ѝ да я пазят, е не просто треторазреден съдружник, заслужен за едвам скрито пренебрежение - тя може да чака ответна " тънка " взаимност, когато изпадне в действителна потребност. Дори прословутият член 5 на контракта на НАТО, съгласно който война против страна членка е война против всички в Алианса, не значи, че това безусловно ще е пълномащабна война на всички поради нас. Повечето просто могат да ни пратят каски и бронежилетки.
Трето: недостиг на ръководство, което излиза скъпо. Купуването на оръжие е муден и дълготраен развой, включващ договаряне и доверие от непознати компании и страни, които работят в синхрон. Когато не си благонадежден сътрудник, изискванията за теб са по-тежки. Може би освен поради некадърни договарящи от българска страна, а и поради изгубилите всякакво самообладание сътрудници от американска, трябваше да се предплатят първите F-16 и даже да чакаме закъснение на поръчката, едвам втората партида ще можем да плащаме разсрочено.
Четвърто: недостиг на единна държавна воля и разнопосочен лобизъм. Ако президентът е последовател да вземем за пример на " Грипен ", държавното управление - на F-16, а военното министерство - на удължение до безспир живота на МиГ-29, мъчно може да има каквато и да е стратегическа визия за изтребителната авиация. И даже на невоенни да се изясни, по какъв начин, в случай че тя в идното десетилетие ще е сведена до санитарния най-малко от една ескадрила, половината от нея ще е с един аероплан, другата - с различен. Но и тактически даже мъчно ще стигнем до някакъв край, тъй като при политическата неустойчивост ръководещите постоянно се сменят, с което и разстановката на лобитата за един или различен аероплан.
Затова с офертата на Нидерландия пред България изниква златният късмет да прескочи всичките си дефицити, да приготви наземно съоръжение и водачи и да се качи на остарели F-16, преди да дойдат новите. Ако изпуснем и този финален трен, в случай че се помотаем още, до момента в който войната в Украйна завърши, ще покажем на себе си и на света, че сме способни да загубим война - даже и без да сме взели участие в нея.
Сагата с българската изтребителна авиация стартира още през 2005 година. Тогава, година след влизането на България в НАТО, започва изборът на разновидности за нов многоцелеви изтребител като част от поетия ангажимент към Алианса за модернизиране на българските въоръжени сили до 2016 година. Засега обаче единственото несъмнено е, че с първите нови изтребители България ще се снабди чак през 2025 година: става дума за осем F-16 Блок 70 от Съединени американски щати, които към този момент са предплатени. А до тогава страната остава без лична въздушна защита, тъй като летателната валидност на българските МиГ-29 изтича следващата година. Шест испански " Юрофайтър " към този момент обезпечават засилена защита на българското въздушно пространство, към този момент дружно с българските МиГ-ове, само че скоро може и да останат сами. Или пък България да преотстъпи на друга страна от НАТО грижата за въздушния ѝ суверенитет?
Защо партии и носталгици спъват процеса?
Изход от обстановката има и то доста добър. Централноевропейските страни и Гърция към този момент участваха в схемата - даряваш руско въоръжение на Украйна, получаваш натовско въоръжение от страна членка. България в този момент получи неповторимата опция да се снабди безплатно с съвсем цяла ескадрила Ф-16 втора употреба от Нидерландия. Двете страни към този момент са в контакт, чака се бъдат обрисувани параметрите на тази самодейност. А по нея има доста работа и не би трябвало да се губи време. Тя ще бъде обвързана с това, което България може да изпрати на Украйна. Но ще отнеме месеци до действителното асимилиране на новата отбранителна дарба, в случай че схемата за заменяне бъде утвърдена.
Само че една здрава коалиция от инертни публични настройки, проруски парламентарни партии и носталгици по руската военна техника или просто неприятели на американската в Министерството на защитата, държавното управление и президентството спъваха и спъват процеса на рационализация на военно-въздушните сили на България.
Преди нашествието на Русия в Украйна всеобщо се чуваха гласове: защо са ни тези самолети, има и по-важни разноски. И през днешния ден политици се пробват да отсрочат този разход, като че ли миналите до момента години размотаване и отсрочване са били незадоволителни. А тук в действителност става дума за хигиеничен най-малко на битие на изтребителна авиация, а не на някакво " въоръжаване до зъби ".
Ако даже и за малко бъде позволено България да остане без лични изтребители, това доста отчетливо ще покаже, че страната страда от няколко доста тежки недостига.
Четири тежки дефицита
Първо: недостиг на достолепие. Не може една от първите страни в света със лична бойна авиация да остане без такава - и то не след изгубена война и Ньойски контракт, а даже като член на най-мощния боен съюз в света. Не може вкпочването в славното минало и неугасващата пристрастеност по бутафорни исторически възстановки да компенсират неналичието на военна мощност през днешния ден и антикварното въоръжение. А извор на военно самочувствие в действително време да остават само строевете на Националната гвардейска част и музиката на Гвардейския духов оркестър.
Второ: недостиг на доверие у сътрудниците. Държава, която нехае за личната си защита и гледа да мине " фино ", а съдружниците ѝ да я пазят, е не просто треторазреден съдружник, заслужен за едвам скрито пренебрежение - тя може да чака ответна " тънка " взаимност, когато изпадне в действителна потребност. Дори прословутият член 5 на контракта на НАТО, съгласно който война против страна членка е война против всички в Алианса, не значи, че това безусловно ще е пълномащабна война на всички поради нас. Повечето просто могат да ни пратят каски и бронежилетки.
Трето: недостиг на ръководство, което излиза скъпо. Купуването на оръжие е муден и дълготраен развой, включващ договаряне и доверие от непознати компании и страни, които работят в синхрон. Когато не си благонадежден сътрудник, изискванията за теб са по-тежки. Може би освен поради некадърни договарящи от българска страна, а и поради изгубилите всякакво самообладание сътрудници от американска, трябваше да се предплатят първите F-16 и даже да чакаме закъснение на поръчката, едвам втората партида ще можем да плащаме разсрочено.
Четвърто: недостиг на единна държавна воля и разнопосочен лобизъм. Ако президентът е последовател да вземем за пример на " Грипен ", държавното управление - на F-16, а военното министерство - на удължение до безспир живота на МиГ-29, мъчно може да има каквато и да е стратегическа визия за изтребителната авиация. И даже на невоенни да се изясни, по какъв начин, в случай че тя в идното десетилетие ще е сведена до санитарния най-малко от една ескадрила, половината от нея ще е с един аероплан, другата - с различен. Но и тактически даже мъчно ще стигнем до някакъв край, тъй като при политическата неустойчивост ръководещите постоянно се сменят, с което и разстановката на лобитата за един или различен аероплан.
Затова с офертата на Нидерландия пред България изниква златният късмет да прескочи всичките си дефицити, да приготви наземно съоръжение и водачи и да се качи на остарели F-16, преди да дойдат новите. Ако изпуснем и този финален трен, в случай че се помотаем още, до момента в който войната в Украйна завърши, ще покажем на себе си и на света, че сме способни да загубим война - даже и без да сме взели участие в нея.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ