Дали кога ще има слънчево изригване, което ще ни върне в каменната ера
Вероятно сте виждали немалкото осведомителни заглавия, че скоро ще има мощно слънчево изригване, което ще върне хората в каменната епоха. Разбира се, сходни вести не трябва да се одобряват безусловно – не става дума за пътешестване с машина на времето, а за това, че слънчевите изригвания могат да повредят цялата електроника на Земята. Ако на Слънцето се случи свръхизригване, нашият интернет и всички електронни устройства ще спрат да работят. Това поражда въпроса: до каква степен евентуална е една сходна злополука? Никой не желае да се върне на равнището на примитивното общество, тъй че този въпрос интересува доста хора.
Какво е слънчевото суперизригване
Суперизригванията на Слънцето са необикновено мощни прояви на слънчева интензивност, които надалеч надвишават по своята сила нормалните изригвания, за които към този момент разказахме по-рано в материала „ Много рядко събитие: четири едновременни слънчеви изригвания могат да провокират мощна геомагнитна стихия “. Докато при едно нормално изригване може да се освободи сила, равна на милиарди атомни бомби, то при свръхизригването мощността е хиляди пъти по-голяма. Тези огромни галактически събития могат да имат опустошителни последствия за технологиите и даже за живота на Земята.
Защо пораждат суперизригванията? Както и при елементарните изригвания, повода е в магнитното поле на Слънцето. В слънчевите петна, където полето е изключително мощно, магнитните линии стартират да си взаимодействат, да се усукват и да натрупват сила. Когато напрежението стане прекомерно високо, полето се „ прекъсва “ и провокира изригване. При други звезди суперизригванията са по-чести заради бързото им въртене, което усилва динамичността на магнитното поле. Нашето Слънце се върти по-бавно, по тази причина сходни изригвания са необичайност.
Има и друга догадка, съгласно която магнитното поле на Слънцето може да се въздейства от външни фактори, като да вземем за пример гравитацията на огромни планети, като Юпитер, или прекосяването на кометите. Тези взаимоотношения могат да усилят неустойчивостта на магнитните линии и да доведат до експлоадирания.
Катастрофата, породена от слънчево изригване
Слънчевите изригвания са постоянно срещано събитие, което следим от години. Но учените са изключително обезпокоени от опцията някое от тях да докара до изгубване на технологиите на Земята.
Проучване на интернационален екип от откриватели е открило, че слънцеподобните звезди могат да пораждат свръхизригвания почти един път на 100 години. Откритието се основава на данни от галактическия уред „ Кеплер “, който е записал близо 3000 такива събития при 2527 звезди в интервала 2009-2013 година
Тези впечатляващи цифри могат да бъдат притеснителни, само че няма потребност от суматоха. Важно е да се разбере какво тъкмо се смята за „ пагубно изригване “. Така да вземем за пример най-силното записано слънчево изригване е следено през 1859 година и е провокирало геомагнитната стихия, която през днешния ден познаваме като събитието Карингтън. В резултат на това са развалени телеграфните линии, само че тогава човечеството е избегнало сериозните последствия, защото електрониката занапред е започвала да се развива. Днес сходно изригване може да провокира световна енергийна рецесия, само че даже и това събитие не е свръхизригване в точния смисъл на думата.
Истински мощните изригвания оставят следи в природата: в годишните пръстени на дърветата и в антарктическия лед. През миналите 15 000 години учените откриха девет такива следи, като най-новата датира от 774 година от н.е. Изригването на равнището на Събитието Карингтън, въпреки и опустошително, не е оставило такива следи. Това значи, че свръхизригванията, способни да унищожат актуалните технологии, са доста по-редки – почти един път на хиляда години. Това не звучи доста утешително.
Какви секрети разкрива Слънцето
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че природата на слънчевите изригвания не е изцяло изяснена. Изригванията могат да се появят както в пика на интензивността на 11-годишния цикъл на Слънцето, по този начин и в интервалите на релативно успокоение. Така да вземем за пример през 2003 година на фона на слабата слънчева интензивност се случиха поредно две от най-мощните слънчеви изригвания през последните десетилетия. Това демонстрира, че даже една умерено дейна звезда може да сервира изненади.
Научните проучвания към момента не могат да плануват с задоволителна акуратност по кое време ще възникне пагубно изригване. Но те оказват помощ за създаването на защитни ограничения: изключване на спътниците в сходен миг, отбрана на електропреносните мрежи и основаване на сюжети за реакция. Това дава вяра, че човечеството може да сведе до най-малко следствията, в случай че въпреки всичко се случи сходно свръхизригване.
В последна сметка се оказва, че датата на слънчевото суперизригване остава незнайна. В новинарските репортажи постоянно се споделя, че „ това ще се случи доста скоро “. Но учените считат, че няма причина за суматоха – има резултати от проучвания, които приказват, че към момента сме надалеч от сходна злополука. А в случай че тя въпреки всичко се случи в близкото бъдеще, няма смисъл да се тревожим авансово, тъй като няма да е допустимо да я избегнем и ще би трябвало да свикнем с новите условия.