Правителството ще се клати, но до есента едва ли ще падне
Вероятно и в най-големите си кошмари Кирил Петков не е сънувал, че ще му се наложи да ръководи страна, в която бушуват няколко рецесии, а на всичкото от горната страна съвсем до границата й избухна война. По всичко наподобява, че го е достигнало проклятието на китайците – да живее в забавни времена. А и ние около него. Всъщност ние си живеем по този начин от 32 години.
Дори на този декор опозицията не стопира да подлага на критика държавното управление, да го заплашва и да го клати. Още по-лошото е, че от време на време го клатят и самите участници в управническата коалиция, борейки се за някакви техни си ползи, мимикриращи като опит за опазване на партийна еднаквост. Истината обаче е доста семпла - сега нито една от парламентарно показаните партии не желае предварителни избори. Изключение ненапълно прави единствено „ Възраждане “, само че... единствено ненапълно.
Преди няколко дни острието на ГЕРБ Тома Биков изчете от парламентарната естрада гневна декларация, с която за следващ път разкритикува държавното управление, което още няма навършени и 100 дни, за неговата „ непросветеност, безнаказаност и липса на какъвто и да било нюх за национално отговорно държание ". Опозицията се зарече, че неин дълг е да бъде не градивна, а безкомпромисна. " Наша отговорност е да поставим старания, час по-скоро България да има ново ръководство, което е способно да отговоря на провокациите на рецесиите ", заключи Биков. Дни по-рано пък водачът на ГЕРБ и някогашен министър председател Бойко Борисов при следващата си разходка из села и паланки в Делиормана заприказва за " преформатиране на ръководството " без да посочи какво има поради.
Тези дни и партия " Възраждане " заплаши, че обмисля избор на съмнение на този кабинет. Което откъдето и да го погледнеш си е блъф, защото нито ГЕРБ, нито Движение за права и свободи биха го подкрепили.
Въпросът е дали в действителност опозицията желае
предварителни избори по време на тежки рецесии и война?
Разбира се, че не желае. Няма естествен човек и политик, който би желал да обезглави страната в тази конюнктура, а още по-малко да поеме ръководството й. Но задачата на ГЕРБ е да държи нападателен курс, да тормози оптимално ръководещите, да им пречи и да ги затруднява, с вярата, че по този начин те ще вършат повече неточности и гафове, ще се излагат, което пък би наляло вода в мелницата на някогашните ръководещи. Говори се, че самият Бойко Борисов задал такава линия на държание на депутатите и партийните деятели, като се надявал докъм есента зулумите и далаверите му да бъдат позабравени, и хората да стартират да се сещат по.често за него с положително. Едва тогава можело да се пристъпи към някакви по-радикални дейности за събаряне на тази власт.
И в този момент обаче ГЕРБ би желала да се закачи някак си към ръководството на страната, само че защото очевидно не я желаят, тактиката й е по-скоро да се прилепва към избрани позиции на държавното управление, изключително обвързваните с войната сред Русия и Украйна. Целта е да се направи внушението, че ГЕРБ с нищо не са по-лоши от актуалните властимащи.
Същата е играта и на Движение за права и свободи. Те също не пестят рецензиите към кабинета и ръководещото болшинство, изключително към младите политици от " Продължаваме промяната ", само че най-големият им дразнител е вътрешният министър Бойко Рашков. Може да се каже даже, че те го иззеха от ГЕРБ, които го викаха да дава отговор в качеството си на длъжностен министър за щяло и нещяло в предходните два къси Народното събрание. Сега от придвижването са се фокусирали върху него в опит да потвърдят, че са обект на противозаконен напън, че са незаслужено репресирани. В този подтекст сега в границите на парламентарния надзор групата на Движение за права и свободи е отправила 50 въпроса към Рашков, като някои от депутатите са задали и по две питания.
Партията на Карадайъ неистово се пробва да почисти облика си
на групировка, която в изискванията на в действителност почтени избори няма да вземе този резултат, който е получавала до в този момент. Тя също доста разчита на неуспех на сегашните ръководещи някъде към есента. В този подтекст опозицията ще клати ръководещите, само че без да ги събаря към този момент.
Партиите от ръководещата коалиция също не желаят избори, само че всяка от тях (може би като се изключи " Продължаваме промяната " ) има вътрешни проблеми, което я кара да се усеща неуютно в ръководството. Най-големият им проблем е запазването на идентичността. Затова вътре в обединението постоянно пораждат търкания. Видяхме това доста ясно при промяната на военния министър Стефан Янев с Драгомир Заков като за малко се мина и през номинацията на Тодор Тагарев.
В момента подобен възел се е завързал към кандидатурата за шеф на Българска народна банка. Според неофициална информация " ИТН " на Слави Трифонов не отстъпва от своя човек Любомир Каримански, до момента в който Българска социалистическа партия и " Демократична България " били склонни да одобряват предлагането на премиера Кирил Петков – банкерката Диана Митева. Твърди се, че Има Такъв Народ даже заплашвали да потърсят поддръжка от ГЕРБ и Движение за права и свободи в пленарната зала, с цел да прокарат своето предложение.
Не е загадка, че напрежение и разделяне в ръководещата четворна коалиция има още от първия ден. Но най-малко към този момент с доста самообладание и взаимни отстъпки здравият разсъдък надвива. Но никой не знае в кой миг контролът може да се изплъзне и някое малко камъче или значимо гласоподаване да обърне колата. В този смисъл
самата комплицирана ръководеща коалиция съставлява латентна опасност за себе си.
И ще бъде такава, до момента в който участниците в управническата структура не се концентрират напълно в решаването на значимите за страната и жителите й проблеми, а се пробват да покажат кой с какво е друг от другия. И колкото по.бързо ръководещите обединения схванат това, толкоз по-голям късмет има държавното управление да се задържи по-дълго. Така или другояче те би трябвало да си дадат ясна сметка, че малко или доста ще изгубят от присъединяване във властта в актуалната обстановка.
Може би само
" Възраждане " се надява, че може да завоюва
от създалото се настоящо състояние и трупащите се проблеми. Доскоро водачът й Костадин Костадинов и съпартийците му бяха яхнали публичното неодобрение от " зеления документ " и противоепидемичните ограничения. В новата обстановка се пробват да се възползват от проруските настроения и уклона към Русия, които се оказа, че не са по никакъв начин дребни у нас. А едностранчивата агитация ги ускорява още повече.
Освен това войната, която разпали съветският президент Владимир Путин в Украйна и ответните наказания, които постановиха Съединени американски щати и Европейски Съюз, ще издълбаят дълбока бездна сред изтока и запада в бъдеще. А в това време Европа, в това число и България, ще заплати много висока социално-икономическа цена поради тези наказания. Което ще даде вероятност на несистемните партии за сметка на обичайните. " Възраждане " прави всичко допустимо да се нарежда като антисистемна партия и в този смисъл Костадинов е уверен, че времето работи за него.
Дори на този декор опозицията не стопира да подлага на критика държавното управление, да го заплашва и да го клати. Още по-лошото е, че от време на време го клатят и самите участници в управническата коалиция, борейки се за някакви техни си ползи, мимикриращи като опит за опазване на партийна еднаквост. Истината обаче е доста семпла - сега нито една от парламентарно показаните партии не желае предварителни избори. Изключение ненапълно прави единствено „ Възраждане “, само че... единствено ненапълно.
Преди няколко дни острието на ГЕРБ Тома Биков изчете от парламентарната естрада гневна декларация, с която за следващ път разкритикува държавното управление, което още няма навършени и 100 дни, за неговата „ непросветеност, безнаказаност и липса на какъвто и да било нюх за национално отговорно държание ". Опозицията се зарече, че неин дълг е да бъде не градивна, а безкомпромисна. " Наша отговорност е да поставим старания, час по-скоро България да има ново ръководство, което е способно да отговоря на провокациите на рецесиите ", заключи Биков. Дни по-рано пък водачът на ГЕРБ и някогашен министър председател Бойко Борисов при следващата си разходка из села и паланки в Делиормана заприказва за " преформатиране на ръководството " без да посочи какво има поради.
Тези дни и партия " Възраждане " заплаши, че обмисля избор на съмнение на този кабинет. Което откъдето и да го погледнеш си е блъф, защото нито ГЕРБ, нито Движение за права и свободи биха го подкрепили.
Въпросът е дали в действителност опозицията желае
предварителни избори по време на тежки рецесии и война?
Разбира се, че не желае. Няма естествен човек и политик, който би желал да обезглави страната в тази конюнктура, а още по-малко да поеме ръководството й. Но задачата на ГЕРБ е да държи нападателен курс, да тормози оптимално ръководещите, да им пречи и да ги затруднява, с вярата, че по този начин те ще вършат повече неточности и гафове, ще се излагат, което пък би наляло вода в мелницата на някогашните ръководещи. Говори се, че самият Бойко Борисов задал такава линия на държание на депутатите и партийните деятели, като се надявал докъм есента зулумите и далаверите му да бъдат позабравени, и хората да стартират да се сещат по.често за него с положително. Едва тогава можело да се пристъпи към някакви по-радикални дейности за събаряне на тази власт.
И в този момент обаче ГЕРБ би желала да се закачи някак си към ръководството на страната, само че защото очевидно не я желаят, тактиката й е по-скоро да се прилепва към избрани позиции на държавното управление, изключително обвързваните с войната сред Русия и Украйна. Целта е да се направи внушението, че ГЕРБ с нищо не са по-лоши от актуалните властимащи.
Същата е играта и на Движение за права и свободи. Те също не пестят рецензиите към кабинета и ръководещото болшинство, изключително към младите политици от " Продължаваме промяната ", само че най-големият им дразнител е вътрешният министър Бойко Рашков. Може да се каже даже, че те го иззеха от ГЕРБ, които го викаха да дава отговор в качеството си на длъжностен министър за щяло и нещяло в предходните два къси Народното събрание. Сега от придвижването са се фокусирали върху него в опит да потвърдят, че са обект на противозаконен напън, че са незаслужено репресирани. В този подтекст сега в границите на парламентарния надзор групата на Движение за права и свободи е отправила 50 въпроса към Рашков, като някои от депутатите са задали и по две питания.
Партията на Карадайъ неистово се пробва да почисти облика си
на групировка, която в изискванията на в действителност почтени избори няма да вземе този резултат, който е получавала до в този момент. Тя също доста разчита на неуспех на сегашните ръководещи някъде към есента. В този подтекст опозицията ще клати ръководещите, само че без да ги събаря към този момент.
Партиите от ръководещата коалиция също не желаят избори, само че всяка от тях (може би като се изключи " Продължаваме промяната " ) има вътрешни проблеми, което я кара да се усеща неуютно в ръководството. Най-големият им проблем е запазването на идентичността. Затова вътре в обединението постоянно пораждат търкания. Видяхме това доста ясно при промяната на военния министър Стефан Янев с Драгомир Заков като за малко се мина и през номинацията на Тодор Тагарев.
В момента подобен възел се е завързал към кандидатурата за шеф на Българска народна банка. Според неофициална информация " ИТН " на Слави Трифонов не отстъпва от своя човек Любомир Каримански, до момента в който Българска социалистическа партия и " Демократична България " били склонни да одобряват предлагането на премиера Кирил Петков – банкерката Диана Митева. Твърди се, че Има Такъв Народ даже заплашвали да потърсят поддръжка от ГЕРБ и Движение за права и свободи в пленарната зала, с цел да прокарат своето предложение.
Не е загадка, че напрежение и разделяне в ръководещата четворна коалиция има още от първия ден. Но най-малко към този момент с доста самообладание и взаимни отстъпки здравият разсъдък надвива. Но никой не знае в кой миг контролът може да се изплъзне и някое малко камъче или значимо гласоподаване да обърне колата. В този смисъл
самата комплицирана ръководеща коалиция съставлява латентна опасност за себе си.
И ще бъде такава, до момента в който участниците в управническата структура не се концентрират напълно в решаването на значимите за страната и жителите й проблеми, а се пробват да покажат кой с какво е друг от другия. И колкото по.бързо ръководещите обединения схванат това, толкоз по-голям късмет има държавното управление да се задържи по-дълго. Така или другояче те би трябвало да си дадат ясна сметка, че малко или доста ще изгубят от присъединяване във властта в актуалната обстановка.
Може би само
" Възраждане " се надява, че може да завоюва
от създалото се настоящо състояние и трупащите се проблеми. Доскоро водачът й Костадин Костадинов и съпартийците му бяха яхнали публичното неодобрение от " зеления документ " и противоепидемичните ограничения. В новата обстановка се пробват да се възползват от проруските настроения и уклона към Русия, които се оказа, че не са по никакъв начин дребни у нас. А едностранчивата агитация ги ускорява още повече.
Освен това войната, която разпали съветският президент Владимир Путин в Украйна и ответните наказания, които постановиха Съединени американски щати и Европейски Съюз, ще издълбаят дълбока бездна сред изтока и запада в бъдеще. А в това време Европа, в това число и България, ще заплати много висока социално-икономическа цена поради тези наказания. Което ще даде вероятност на несистемните партии за сметка на обичайните. " Възраждане " прави всичко допустимо да се нарежда като антисистемна партия и в този смисъл Костадинов е уверен, че времето работи за него.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ