Киноюбилей“ във Варна с актьора Тони Сервило и Изумителният“
Верни на традицията да се разсънва зрителският нюх към стойностното кино, отдел " Изкуство “ при Регионална библиотека " Пенчо Славейков “ – Варна дружно с модератора на събитията Елица Матеева са подготвили среща с майсторството на артиста Тони Сервило. На 5 януари от 10.00 ч. в рубриката " Киноюбилей “ ще се показа биографията на италианския артист Тони Сервило във връзка 60 годишнината му и ще се прожектира кино лентата " Изумителният “ на режисьора Паоло Сорентино.
Марко Антонио Сервило е италиански артист и сценичен режисьор, роден на 25-ти януари 1959 година в Неапол.В младостта си Тони Сервило се увлича от трагичното изкуство. През 1977 година той основава учебно заведение за трагично изкуство в град Касерта, където се реалокира от родния си Афрагола. Там слага редица спектакли. През 1987 година става един от създателите на Teatri Uniti и продължава да работи като артист и режисьор. От началото на 90-те години Сервило стартира да се снима в киното, само че отвън Италия е малко прочут. Международна популярност му носят: " Изумителният " ( « Il divo: La spettacolare vita di Giulio Andreotti»), " Гомора " («Gomorra») и " Момичето от езерото " (« La ragazza del lago " ).От края на 90-те Сервило сполучливо работи и като режисьор на оперни постановки. През 1999 година той слага операта La cosa rara в La Fenice във Венеция, Сватбата на Фигаро във Венеция, Борис Годунов и Ariadne auf Naxos в спектакъл " Сан Карлос " в Лисабон, Il marito disperato и Fidelio в Неапол.Сервило е притежател на три италиански национални награди " Давид ди Донатело ", европейската кино премия (European Film Awards), италианския " Златен глобус ", Купата на Пазинети за най-хубав артист,специала тапия от филмовия фестивал във Венеция и други влиятелни награди в региона на киното.Като артист е работил с режисьорите Меме Перлини, Марио Мартоне, Лео Де Берардинис и Елио Де Капитани.Тони Сервило е самообразован, той няма професионално актьорско или режисьорско обучение.Филмът " Великата хубост " на Сорентино получи " Оскар " за най-хубав чуждоезичен филм, освен за режисурата на Паоло Сорентино, майсторската операторска работа и брилянтната игра на Тони Сервило (както и безупречните му костюми), само че също по този начин и за изключителните разговори и обособени изречения, които тъкмо показват духа на времето.
" Обвиняват ме за всичко, което се е случило с Италия от Пуническите войни насам “, възклива Андреоти във кино лентата на Сорентино " Изумителният “, а магьосникът – артист Тони Сервило дотам се е слял с този старец-гърбушко, с прилепнали уши, че незабавно в съзнанието ни се появява Клаус Кински от " Носферату “ на Вернер Херцог. Зрителят е очевидец на процеса на века, в който Андреоти и основен герой-заради обвиняванията за топлите му връзки с мафията и поради присъединяване му в множеството убийства на съперници и неуместни за кариерата му на политик очевидци. Когато Андреоти схваща, че Сорентино стартира да снима филм за живота му, възкликва: " можеше най-малко да отсрочи фотосите за след гибелта ми… “
" Изумителният “ (2008) демонстрира онази забавна част от всяка орис на политическия водач: пропадането. Андреоти постоянно ще съжалява,че не е съумял да избави от " Червените бригади “ Алдо Моро, даже във кино лентата прави необикновен залог с Господ: в случай че Моро остане жив, той – Андреоти ще се откаже от обичания си десерт сладолед. Дали Андреоти в действителност е обичал сладолед, няма значение, автентичен е обаче погледът на режисьора, тъй като Сорентино точно в този филм подсказва, че идващият воин, който ще бъде обаян от камера, цвят и форми е точно Берлускони – съгласно специфичният речник на термините от актуалната история на Италия при започване на кино лентата. В речника е упоменато, че Берлускони по сходство на хората към кръга на Андреоти е част от антикомунистическата масонска ложа " П2 “ (пропаганда 2) с съществена цел: определяне на диктароски режим в Италия.
В началото на 90-те водачът на християндемократическата партия Джулио Андреоти за седми път е определен за министър председател. Този извънреден експерт в политиката е именуван от електората с разнообразни имена: Божественият Юлий, Първата писмен знак от писмеността, Лисицата, Молох, Гърбушкото, Черният Папа, Саламандър, Човек на тъмнината, Велзевул. Всяка неделя по остарял бит Андреоти посреща унищожените от живота италианци, с цел да им вдъхне кураж – на някои в по-тежко състояние с изключение на пакетите с кафе, храна, играчки за децата… мушва в ръката и пари, с цел да се оправят с битието. Андреоти непрекъснато страда от мигрена, а в случаи на невротичен припадък и суматоха обикаля коридорите и стаите на дома си.
За първи път Андреоти е определен да бъде член на Народното събрание през 1946 година и съвсем 50 години като движимост кукловод си играе с Италия. " Изумителният “ наподобява на престъпен трилър, само че в същността си е рок енд рол комедия, в която жестокото е смешно и назад. В типичния за Сорентино язвителен жанр можем да определим " Изумителният “ като католическа меса, аранжирана с обилен коктейл, на който с изключение на партийни плъхчета има и красиви проститутки. В чудатостта на дивния вътрешен свят на Андреоти и компания се открива зародишът на Сорентино като съвременен хореограф на фрагмента. " Изумителният “ предвещава последните три прелестни произведения на Сорентино " Великата хубост “, " Младост “ и " Те “. Режисьорът съвсем като Пина Бауш играе с езика на придвижването в фрагментите. При Сорентино киното е нюанс, образно систематизиране на телата в дълбочината на фрагмента. Сорентино в действителност владее движенчески цвета и плътта. Разгадал е и същността на политическия водач – Андреоти е монах, невротик, компенсиращ комплексите си с интелектуалното си акробатство. Другата прекаленост е Берлускони – той е безгрижник, с обсег на харизматичността си, необщителен обожател на красивите дами, домашния сладолед, положителната храна и локалните канцонети. Андреоти е прилеп, който обича да се разхожда нощем по безлюдните улици на Рим под зоркия взор на персоналната си защита, а Берлускони е неговата диаметралност.
Властта е болест, от която човек няма предпочитание да се излекува, споделя Андреоти и в действителност, когато властта е търсена и желана форма за себереализация, тя се трансформира в заразно зло.
Апелативният съд в Перуджа осъжда някогашния италиански министър председател и доживотен сенатор Джулио Андреоти на 24 година затвор,. Андреоти е приет за отговорен в съучастничество за убийството през 1979 година на журналиста Мино Пекорели, проверяващ закононарушенията на мафията.
Делото против Андреоти, който 7 пъти е министър-председател на Италия, е заведено в средата на 90-те година от съда в Перуджа. През септември 1999 година той получава оправдателна присъда, само че обвиняването я апелира. Андреоти не влиза в пандиза, тъй като е към този момент над 80 година, като доживотен сенатор се употребява с имунитет. Андреоти умира на 6 май 2013 година на 94 година, италианците си шушукат, че от Гърбушкото даже Смъртта се опасява, щом по този начин дълго отхвърля да си го прибере.
Сорентино направи дълбока, само че и нагла образна версия за Андреоти. Засне филм с мярка, без да интимничи с комерсиалността като в същото време сътвори многопластов и автентичен облик, който ни пленява с поразителния си мащаб.
Марко Антонио Сервило е италиански артист и сценичен режисьор, роден на 25-ти януари 1959 година в Неапол.В младостта си Тони Сервило се увлича от трагичното изкуство. През 1977 година той основава учебно заведение за трагично изкуство в град Касерта, където се реалокира от родния си Афрагола. Там слага редица спектакли. През 1987 година става един от създателите на Teatri Uniti и продължава да работи като артист и режисьор. От началото на 90-те години Сервило стартира да се снима в киното, само че отвън Италия е малко прочут. Международна популярност му носят: " Изумителният " ( « Il divo: La spettacolare vita di Giulio Andreotti»), " Гомора " («Gomorra») и " Момичето от езерото " (« La ragazza del lago " ).От края на 90-те Сервило сполучливо работи и като режисьор на оперни постановки. През 1999 година той слага операта La cosa rara в La Fenice във Венеция, Сватбата на Фигаро във Венеция, Борис Годунов и Ariadne auf Naxos в спектакъл " Сан Карлос " в Лисабон, Il marito disperato и Fidelio в Неапол.Сервило е притежател на три италиански национални награди " Давид ди Донатело ", европейската кино премия (European Film Awards), италианския " Златен глобус ", Купата на Пазинети за най-хубав артист,специала тапия от филмовия фестивал във Венеция и други влиятелни награди в региона на киното.Като артист е работил с режисьорите Меме Перлини, Марио Мартоне, Лео Де Берардинис и Елио Де Капитани.Тони Сервило е самообразован, той няма професионално актьорско или режисьорско обучение.Филмът " Великата хубост " на Сорентино получи " Оскар " за най-хубав чуждоезичен филм, освен за режисурата на Паоло Сорентино, майсторската операторска работа и брилянтната игра на Тони Сервило (както и безупречните му костюми), само че също по този начин и за изключителните разговори и обособени изречения, които тъкмо показват духа на времето.
" Обвиняват ме за всичко, което се е случило с Италия от Пуническите войни насам “, възклива Андреоти във кино лентата на Сорентино " Изумителният “, а магьосникът – артист Тони Сервило дотам се е слял с този старец-гърбушко, с прилепнали уши, че незабавно в съзнанието ни се появява Клаус Кински от " Носферату “ на Вернер Херцог. Зрителят е очевидец на процеса на века, в който Андреоти и основен герой-заради обвиняванията за топлите му връзки с мафията и поради присъединяване му в множеството убийства на съперници и неуместни за кариерата му на политик очевидци. Когато Андреоти схваща, че Сорентино стартира да снима филм за живота му, възкликва: " можеше най-малко да отсрочи фотосите за след гибелта ми… “
" Изумителният “ (2008) демонстрира онази забавна част от всяка орис на политическия водач: пропадането. Андреоти постоянно ще съжалява,че не е съумял да избави от " Червените бригади “ Алдо Моро, даже във кино лентата прави необикновен залог с Господ: в случай че Моро остане жив, той – Андреоти ще се откаже от обичания си десерт сладолед. Дали Андреоти в действителност е обичал сладолед, няма значение, автентичен е обаче погледът на режисьора, тъй като Сорентино точно в този филм подсказва, че идващият воин, който ще бъде обаян от камера, цвят и форми е точно Берлускони – съгласно специфичният речник на термините от актуалната история на Италия при започване на кино лентата. В речника е упоменато, че Берлускони по сходство на хората към кръга на Андреоти е част от антикомунистическата масонска ложа " П2 “ (пропаганда 2) с съществена цел: определяне на диктароски режим в Италия.
В началото на 90-те водачът на християндемократическата партия Джулио Андреоти за седми път е определен за министър председател. Този извънреден експерт в политиката е именуван от електората с разнообразни имена: Божественият Юлий, Първата писмен знак от писмеността, Лисицата, Молох, Гърбушкото, Черният Папа, Саламандър, Човек на тъмнината, Велзевул. Всяка неделя по остарял бит Андреоти посреща унищожените от живота италианци, с цел да им вдъхне кураж – на някои в по-тежко състояние с изключение на пакетите с кафе, храна, играчки за децата… мушва в ръката и пари, с цел да се оправят с битието. Андреоти непрекъснато страда от мигрена, а в случаи на невротичен припадък и суматоха обикаля коридорите и стаите на дома си.
За първи път Андреоти е определен да бъде член на Народното събрание през 1946 година и съвсем 50 години като движимост кукловод си играе с Италия. " Изумителният “ наподобява на престъпен трилър, само че в същността си е рок енд рол комедия, в която жестокото е смешно и назад. В типичния за Сорентино язвителен жанр можем да определим " Изумителният “ като католическа меса, аранжирана с обилен коктейл, на който с изключение на партийни плъхчета има и красиви проститутки. В чудатостта на дивния вътрешен свят на Андреоти и компания се открива зародишът на Сорентино като съвременен хореограф на фрагмента. " Изумителният “ предвещава последните три прелестни произведения на Сорентино " Великата хубост “, " Младост “ и " Те “. Режисьорът съвсем като Пина Бауш играе с езика на придвижването в фрагментите. При Сорентино киното е нюанс, образно систематизиране на телата в дълбочината на фрагмента. Сорентино в действителност владее движенчески цвета и плътта. Разгадал е и същността на политическия водач – Андреоти е монах, невротик, компенсиращ комплексите си с интелектуалното си акробатство. Другата прекаленост е Берлускони – той е безгрижник, с обсег на харизматичността си, необщителен обожател на красивите дами, домашния сладолед, положителната храна и локалните канцонети. Андреоти е прилеп, който обича да се разхожда нощем по безлюдните улици на Рим под зоркия взор на персоналната си защита, а Берлускони е неговата диаметралност.
Властта е болест, от която човек няма предпочитание да се излекува, споделя Андреоти и в действителност, когато властта е търсена и желана форма за себереализация, тя се трансформира в заразно зло.
Апелативният съд в Перуджа осъжда някогашния италиански министър председател и доживотен сенатор Джулио Андреоти на 24 година затвор,. Андреоти е приет за отговорен в съучастничество за убийството през 1979 година на журналиста Мино Пекорели, проверяващ закононарушенията на мафията.
Делото против Андреоти, който 7 пъти е министър-председател на Италия, е заведено в средата на 90-те година от съда в Перуджа. През септември 1999 година той получава оправдателна присъда, само че обвиняването я апелира. Андреоти не влиза в пандиза, тъй като е към този момент над 80 година, като доживотен сенатор се употребява с имунитет. Андреоти умира на 6 май 2013 година на 94 година, италианците си шушукат, че от Гърбушкото даже Смъртта се опасява, щом по този начин дълго отхвърля да си го прибере.
Сорентино направи дълбока, само че и нагла образна версия за Андреоти. Засне филм с мярка, без да интимничи с комерсиалността като в същото време сътвори многопластов и автентичен облик, който ни пленява с поразителния си мащаб.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ