Лаборатория на бъдещето: Африка вдъхнови Венецианското биена...
Венецианското архитектурно биенале се задава. Тази година то ще премине под мотото: „ Лаборатория на бъдещето “. Темата е въодушевена от Африка - мястото, от което стартира бъдещето. Континентът води класациите за световна урбанизация и напредък, само че също по този начин е изправен пред съществени закани от изменението на климата и неравенствата. Африка е известна като най-младия континент на планетата и когато става въпрос за архитектура, не е изненадващо, че урбанизацията тук се развива бързо. Това основава проблеми заради честата липса на обмисляне, само че въпреки всичко трансформира Африка в най-динамично изменящия се континент.
Голямата вест обаче е, че България за първи път след 15 години отива на Биеналето и към този момент приготвя присъединяване си. Страната ни е единствената европейска страна, която трайно отсъстваше от архитектурния конгрес в последните години.
„ Щастливи сме да споделим дълго чаканата вест, че България е декларирала желание за присъединяване на Beнeциaнcкoтo apxитeктypнo биeнaлe през 2023 година. Комисар на българското присъединяване е арх. Александър Стайнов, държавен специалист в Министерство на културата “, оповестиха от Камарата на архитектите. А по какъв начин ще наподобява павилионът ни ще се реши след народен конкурс за избор на кураторска идея.
Осемнадесетото издание на Beнeциaнcкoтo apxитeктypнo биeнaлe ще бъде от 20 май до 26 ноември 2023 година Темата на форума е „ Лаборатория на бъдещето ”, а негов куратор е ганайско-шотландският проектант Лесли Локо. Тя е проектант, публицист, академични учител и създател на African Futures Institute. „ Африка несъмнено е мястото, откъдето стартира бъдещето, и това, което става тук, се случва на всички нас. Ако има място на тази планета, в което се събират всички проблеми на равенството, расата, вярата и страха - това е Африканският континент “, сподели Локо. Голяма част от работата й слага под въпрос концепциите за просвета, пространство и раса, поставяйки архитектурата в по-глобален обществен и политически подтекст, който не всеки път е във фокуса на специалността.
Според Лесли Локо тематиката на Биеналето работи на няколко равнища: „ Първо, Африка е лабораторията на бъдещето. Ние сме най-младият континент в света със междинна възраст на половина по-малка от тази в Европа и Съединените щати и с десетилетие по-млада от Азия. Ние сме най-бързо урбанизиращият се континент в света, нараствайки с съвсем 4% годишно. Този бърз и значително безпланов напредък нормално е за сметка на локалната околна среда и екосистеми, което ни изправя пред климатични проблеми както на районно, по този начин и на планетарно равнище “, изяснява дамата. И добавя: „ Второ, самото La Biennale di Venezia също е тип лаборатория на бъдещето, време и пространство, в което се изследва смисъла на архитектурата. Днес думата „ лаборатория “ се свързва най-много с научни опити и провокира в съзнанието облици на характерни стаи и здания. В античния свят, както в Китай, по този начин и в Гърция, работилницата е била най-важната институция, обвързвана с гражданския живот. Планираме нашата галерия като тип работилница, лаборатория, в която архитекти и интердисциплинарни практици изличат образци от актуалните практики, с цел да очертаят път, който публиката следва, представяйки си какво крие бъдещето за всички нас ”.
Преди година Българин покори форума с... Borboletta
Тя е модел на устойчивата архитектура и влезе в италианския павилион по време на 17-ото биенале на архитектурата във Венеция.
Инсталацията Borboletta (Борболета)
се трансформира в огромната атракция на форума, само че това, което е по-интересно, е, че в основаването й взе участие и българин - това е арх. Джумхур Гьокчепънар. Той е част от екипа на световноизвестния професор Алесандро Мелис, куратор на италианския павилион на Венецианското биенале. Borboletta наподобява като комплицирана статуя, само че в действителност е мобилна градска лаборатория за интеграцията сред микробиология, биологично многообразие и архитектура. Идеята на този научноизследователски план е ориентирана към построяването на нова градска парадигма - развита по-скоро като екосистема, а не като тип изкуство.
Днес
архитектите се въодушевяват от формите в природата,
където има доста по-съвършени модели от тези, които основава индивидът, изяснява младият арх. Гьокчепънар. „ Природата, за разлика от нас, консуматорите, не създава боклук. Всичко в нея влиза в една кръгова циркулация. Ето за какво е добре ние, архитектите, да се учим от нея, изучавайки процесите на живите организми - концепцията е постройките и градовете да стартират да действат като жив организъм. Идеалният град, или градът на бъдещето, е вероятен “, добавя арх. Гьокчепънар.
Голямата вест обаче е, че България за първи път след 15 години отива на Биеналето и към този момент приготвя присъединяване си. Страната ни е единствената европейска страна, която трайно отсъстваше от архитектурния конгрес в последните години.
„ Щастливи сме да споделим дълго чаканата вест, че България е декларирала желание за присъединяване на Beнeциaнcкoтo apxитeктypнo биeнaлe през 2023 година. Комисар на българското присъединяване е арх. Александър Стайнов, държавен специалист в Министерство на културата “, оповестиха от Камарата на архитектите. А по какъв начин ще наподобява павилионът ни ще се реши след народен конкурс за избор на кураторска идея.
Осемнадесетото издание на Beнeциaнcкoтo apxитeктypнo биeнaлe ще бъде от 20 май до 26 ноември 2023 година Темата на форума е „ Лаборатория на бъдещето ”, а негов куратор е ганайско-шотландският проектант Лесли Локо. Тя е проектант, публицист, академични учител и създател на African Futures Institute. „ Африка несъмнено е мястото, откъдето стартира бъдещето, и това, което става тук, се случва на всички нас. Ако има място на тази планета, в което се събират всички проблеми на равенството, расата, вярата и страха - това е Африканският континент “, сподели Локо. Голяма част от работата й слага под въпрос концепциите за просвета, пространство и раса, поставяйки архитектурата в по-глобален обществен и политически подтекст, който не всеки път е във фокуса на специалността.
Според Лесли Локо тематиката на Биеналето работи на няколко равнища: „ Първо, Африка е лабораторията на бъдещето. Ние сме най-младият континент в света със междинна възраст на половина по-малка от тази в Европа и Съединените щати и с десетилетие по-млада от Азия. Ние сме най-бързо урбанизиращият се континент в света, нараствайки с съвсем 4% годишно. Този бърз и значително безпланов напредък нормално е за сметка на локалната околна среда и екосистеми, което ни изправя пред климатични проблеми както на районно, по този начин и на планетарно равнище “, изяснява дамата. И добавя: „ Второ, самото La Biennale di Venezia също е тип лаборатория на бъдещето, време и пространство, в което се изследва смисъла на архитектурата. Днес думата „ лаборатория “ се свързва най-много с научни опити и провокира в съзнанието облици на характерни стаи и здания. В античния свят, както в Китай, по този начин и в Гърция, работилницата е била най-важната институция, обвързвана с гражданския живот. Планираме нашата галерия като тип работилница, лаборатория, в която архитекти и интердисциплинарни практици изличат образци от актуалните практики, с цел да очертаят път, който публиката следва, представяйки си какво крие бъдещето за всички нас ”.
Преди година Българин покори форума с... Borboletta
Тя е модел на устойчивата архитектура и влезе в италианския павилион по време на 17-ото биенале на архитектурата във Венеция.
Инсталацията Borboletta (Борболета)
се трансформира в огромната атракция на форума, само че това, което е по-интересно, е, че в основаването й взе участие и българин - това е арх. Джумхур Гьокчепънар. Той е част от екипа на световноизвестния професор Алесандро Мелис, куратор на италианския павилион на Венецианското биенале. Borboletta наподобява като комплицирана статуя, само че в действителност е мобилна градска лаборатория за интеграцията сред микробиология, биологично многообразие и архитектура. Идеята на този научноизследователски план е ориентирана към построяването на нова градска парадигма - развита по-скоро като екосистема, а не като тип изкуство.
Днес
архитектите се въодушевяват от формите в природата,
където има доста по-съвършени модели от тези, които основава индивидът, изяснява младият арх. Гьокчепънар. „ Природата, за разлика от нас, консуматорите, не създава боклук. Всичко в нея влиза в една кръгова циркулация. Ето за какво е добре ние, архитектите, да се учим от нея, изучавайки процесите на живите организми - концепцията е постройките и градовете да стартират да действат като жив организъм. Идеалният град, или градът на бъдещето, е вероятен “, добавя арх. Гьокчепънар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ