Проф. Влаев: Недоверието в правителствата ражда конспирациите за COVID-19
Великобритания е страната, в която цяла седмица има устойчиви върхове на новорегистрирани случаи с COVID-19. Близо половин милион, с трета доза ваксина са над 50 % от всички британци, и на фона на това, анализаторите се питат дали това няма да е последната Коледа на Борис Джонсън като министър председател. Има ли връзката сред всичко това, пандемията и държанието на хората?
В моменти на рецесии, науката е тази, която дава рецептите за решаването им. Коронавирус рецесията сложи на тестване освен здравната система, само че сложи въпроса, каква е ролята на логиката на психиката и поведенческите модели на хората при установяване на решението на политиците, които ръководят рецесията. Изследванията на Иво Влаев, професор по поведенчески науки в Университет в Уорик, се концентрират върху създаването на интегрирана доктрина, която съчетава правила от логиката на психиката, неврологията и стопанската система. Съавтор е на известния отчет „ Маиндспейс “, оповестен от кабинета на Обединеното кралство.
„ В момента се натъртва на имунизацията, тъй като този метод предпоставя повече свободи за индивида. Нещо, което хората откровено желаят. По-малко ограничавания значи щастливи жители, щастливи да речем гласоподаватели за някои политици. Науката е красноречива какво се изисква във връзка с борбата с вируса - обществена отдалеченост. Вирусът има потребност от непосредственост, с цел да се популяризира. Но политиката взима други неща поради. Съображения като стопанска система, претовареност и приходи, психологично здраве. Когато хора се самоизолират, може да имате меланхолия. Но при всички случаи, при използването на строгите ограничаващи ограничения, имунизацията е нужен поведенчески метод, който изисква да разберем първо аргументите за какво хората не съблюдават разпоредбите и не се имунизират, и след това да създадем намеса като социална акция да вземем за пример, която адресира тези аргументи “, разяснява проф. Влаев пред бТВ.
Две години човечеството е насила да се придържа към ограничавания, които не са типични за човешкия модел на държания. Основателен е въпроса няма ли,,умора " от ограниченията и не пораждат ли те противоположен резултат.
„ По-ниското придържане към общите правила наподобява също е обвързвано повече с събитията в живота, в сравнение с с мотивацията. Данните сочат, че както и при други типове държания, слабото придържане към разпоредбите на самоизолация да речем, може да се дължи на житейските условия на хората, като условията на техните професионални и фамилни животи и неналичието на финансова резистентност. Това също обаче не би трябвало да се пояснява като отмалялост, по-скоро може да се преглежда като хора, " устояващи на компликациите ", които са принудени от събитията, и проучванията демонстрират, че придържането на хората към ограниченията против COVID-19, като цяло е било високо по време на пандемията и изводът е, че поведенческата просвета ни припомня, че държанието не е резултат от самостоятелна мотивация, а то е също толкоз артикул на нашите благоприятни условия и нашите качества да се оправяме “, споделя проф. Влаев.
Един от главните проблеми на рецесията, отвън медицинските ѝ аспекти, е ескалацията на теориите за интрига в световен мащаб.
„ Не бива да подценяваме конспирациите! Конспирациите резонират в обществото, тъй като доверието в държавното управление е изгубено, заради обстоятелството, че в продължение на дълго време в предишното ние сме получавали посланието, че не сме значими, че не сме изложени на риск, че не представляваме заплаха за другите. Вместо да подценяваме конспирацията, би трябвало да признаваме теориите на конспирации, да ги идентифицираме, кои от тях имат най-голямо въздействие посредством обществените медии и да се противопоставяме на сходни клюки посредством ясни, учредени на доказателствата послания, на прочувствени послания, в това число и от доверени източници “, споделя проф. Влаев.
Изходът от борбата с коронакризата минава през нареждането на комплициран пъзел, който може да се подреди с доста самообладание. Но търпението ли е най-важното изискване за справяне с рецесията. „ Изследванията по време на пандемията ни научиха, че доверието в държавното управление е едно от най-големите профилактични средства за публичното здраве. Данните сочат, че доверието в държавното управление е един от най-големите „ предиктори “, предсказатели, за спазването на публичните и обществените ограничения и приемането на имунизациите и един от методите за накърняване на доверието е, в случай че аргументите или науката за процесите на вземането на решения на държавното управление не са задоволително транспарантни, защото е малко евентуално то да вдъхне доверие във управляващите. Друг метод, по който се накърнява доверието е в случай че хората усетят, че има едно предписание за тях и друго за нас. Трябва да се забележим, че тези, които са на властни позиции, съблюдават разпоредбите, които чакат и обществеността да съблюдава “, счита проф. Влаев.
Науката постоянно е била значим консултант при вземането на решения по време на рецесия, стига да има кой да чуе гласа ѝ.
В моменти на рецесии, науката е тази, която дава рецептите за решаването им. Коронавирус рецесията сложи на тестване освен здравната система, само че сложи въпроса, каква е ролята на логиката на психиката и поведенческите модели на хората при установяване на решението на политиците, които ръководят рецесията. Изследванията на Иво Влаев, професор по поведенчески науки в Университет в Уорик, се концентрират върху създаването на интегрирана доктрина, която съчетава правила от логиката на психиката, неврологията и стопанската система. Съавтор е на известния отчет „ Маиндспейс “, оповестен от кабинета на Обединеното кралство.
„ В момента се натъртва на имунизацията, тъй като този метод предпоставя повече свободи за индивида. Нещо, което хората откровено желаят. По-малко ограничавания значи щастливи жители, щастливи да речем гласоподаватели за някои политици. Науката е красноречива какво се изисква във връзка с борбата с вируса - обществена отдалеченост. Вирусът има потребност от непосредственост, с цел да се популяризира. Но политиката взима други неща поради. Съображения като стопанска система, претовареност и приходи, психологично здраве. Когато хора се самоизолират, може да имате меланхолия. Но при всички случаи, при използването на строгите ограничаващи ограничения, имунизацията е нужен поведенчески метод, който изисква да разберем първо аргументите за какво хората не съблюдават разпоредбите и не се имунизират, и след това да създадем намеса като социална акция да вземем за пример, която адресира тези аргументи “, разяснява проф. Влаев пред бТВ.
Две години човечеството е насила да се придържа към ограничавания, които не са типични за човешкия модел на държания. Основателен е въпроса няма ли,,умора " от ограниченията и не пораждат ли те противоположен резултат.
„ По-ниското придържане към общите правила наподобява също е обвързвано повече с събитията в живота, в сравнение с с мотивацията. Данните сочат, че както и при други типове държания, слабото придържане към разпоредбите на самоизолация да речем, може да се дължи на житейските условия на хората, като условията на техните професионални и фамилни животи и неналичието на финансова резистентност. Това също обаче не би трябвало да се пояснява като отмалялост, по-скоро може да се преглежда като хора, " устояващи на компликациите ", които са принудени от събитията, и проучванията демонстрират, че придържането на хората към ограниченията против COVID-19, като цяло е било високо по време на пандемията и изводът е, че поведенческата просвета ни припомня, че държанието не е резултат от самостоятелна мотивация, а то е също толкоз артикул на нашите благоприятни условия и нашите качества да се оправяме “, споделя проф. Влаев.
Един от главните проблеми на рецесията, отвън медицинските ѝ аспекти, е ескалацията на теориите за интрига в световен мащаб.
„ Не бива да подценяваме конспирациите! Конспирациите резонират в обществото, тъй като доверието в държавното управление е изгубено, заради обстоятелството, че в продължение на дълго време в предишното ние сме получавали посланието, че не сме значими, че не сме изложени на риск, че не представляваме заплаха за другите. Вместо да подценяваме конспирацията, би трябвало да признаваме теориите на конспирации, да ги идентифицираме, кои от тях имат най-голямо въздействие посредством обществените медии и да се противопоставяме на сходни клюки посредством ясни, учредени на доказателствата послания, на прочувствени послания, в това число и от доверени източници “, споделя проф. Влаев.
Изходът от борбата с коронакризата минава през нареждането на комплициран пъзел, който може да се подреди с доста самообладание. Но търпението ли е най-важното изискване за справяне с рецесията. „ Изследванията по време на пандемията ни научиха, че доверието в държавното управление е едно от най-големите профилактични средства за публичното здраве. Данните сочат, че доверието в държавното управление е един от най-големите „ предиктори “, предсказатели, за спазването на публичните и обществените ограничения и приемането на имунизациите и един от методите за накърняване на доверието е, в случай че аргументите или науката за процесите на вземането на решения на държавното управление не са задоволително транспарантни, защото е малко евентуално то да вдъхне доверие във управляващите. Друг метод, по който се накърнява доверието е в случай че хората усетят, че има едно предписание за тях и друго за нас. Трябва да се забележим, че тези, които са на властни позиции, съблюдават разпоредбите, които чакат и обществеността да съблюдава “, счита проф. Влаев.
Науката постоянно е била значим консултант при вземането на решения по време на рецесия, стига да има кой да чуе гласа ѝ.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ