Дипломация с фитил
Великият немски канцлер Ото декор Бисмарк е произнесъл изключителната фраза: „ Не знам по кое време ще избухне идната европейска война, само че когато стане, ще стартира от някоя нелепост на Балканите “. Днес никой политик не би я използвал обществено, само че ви споделям откровено – Бисмарк е споделил една огромна истина. Именно по тази причина внезапното изостряне на връзките сред Атина и Москва падна като гръмотевица на Балканите.
Гърция постоянно е била в западния лагер, организационен член на НАТО и член на твърдото ядро на Европейски Съюз, само че постоянно е имала несъмнено по-добри връзки с Москва, за разлика от Америка, Англия и даже Германия. Още от 1980 година, в интервала на Студената война, когато целият Запад бойкотира олимпийските игри в Москва заради руската инвазия в Афганистан. Тогава Гърция се разграничи и изпрати своите спортисти.
Гърците като народ имат странна връзка с Русия още от епохата на турското иго, когато са очаквали „ светлокосия народ от север “ да ги освободи. Общата православна религия също способства за тази позитивна връзка, макар обстоятелството, че руснаците в никакъв случай не са оказвали действителна помощ на Гърция, смятайки я за английска колония, и постоянно са подкопавали Константинополската патриаршия, която гърците почитат като своя. Днес Гърция развива европейски вид народна власт, само че властническият Путин има измежду гърците едно от най-високите равнища на известност.
Откакто гръцкият политик Константинос Караманлис посети Москва като министър председател през 70-те години, Гърция е доста деликатна в връзките си с Русия. Фактът, че предприе фрапантна мярка и изгони двама съветски дипломати, демонстрира какъв брой доста тяхната активност е тормозила Атина. Ходът на руснаците да изгонят същия брой гръцки дипломати от Москва, както и отсроченото посещаване на съветския външен министър Лавров през септември в Гърция е най-малкото, което се чака. Не е изключено гръцко-руските връзки да преминат през фаза на „ студена война “, а това не е добър индикатор по време, когато връзките на Москва с Анкара са положителни и очевидно двете страни демонстрират интерес към Балканите.
След сключване на съглашението в Преспа и рухването на гръцкото несъгласие за консолидиране на БЮРМ в НАТО, след присъединението на Албания към НАТО (въпреки че Албания в никакъв случай не е имала положителни връзки с Русия, с изключение на за къс интервал по време на Енвер Ходжа, когато страната е в комунистическия лагер) и включването на Черна гора в Алианса, Балканите се трансформират в извънредна зона на Вашингтон, а Русия губи всичките си исторически основи на Балканите. Нещата се размиват леко към Сърбия, която не желае да изостави съветските контакти, само че връзките на Белград със Запада (Европа и САЩ) и изключително вероятността им, не са от изключително значение за насилствената ориентировка на страната.
При по този начин завършен пъзел Русия е изправена пред заплаха да загуби значима област като Балканите, която е привилегирована сфера на активност. Логично е Путин по всякакъв начин и надлежно посредством своите сътрудници да се опита да се върне на бял кон. Дали те са прекалили, или не – в никакъв случай няма да научим. Във всеки случай случай, който можеше да бъде организиран с секрети договаряния, излезе на първа страница в цяла Европа и това ядоса Русия. Създаде пред интернационалното публично мнение с мирис за един нов „ случай Скрипал “. Последва невиждано атакуване на гръцкия външен министър Кодзяс, който отговори по същия нападателен метод, вследствие на което връзките на двете страни доближиха точката на детонация. „ Говорите глупости! “ – го нападна Мария Захарова. „ Ще се научите да ни почитате “ – отвърна той. Реплики, надалеч от езика на дипломацията.
Всъщност цялата тази шпионска заигравка е витрина на огромната международна игра сред Запада и Изтока на балкански терен. В резултат на историята си Балканите биха могли да залетят към Русия или Турция, по тази причина Европа и Съединени американски щати побързаха да ги приобщят, на което Русия надлежно реагира нападателно.
Гърците имат вяра, че тактиката за деяние на Балканите сред Путин и Ердоган изцяло се припокрива. Турция в тандем с Русия се старае да обкръжи Гърция от север и това ги тормози и изяснява агресивността на тяхната реакция.
Ципрас откри мотив да направи услуга на Америка посредством Преспанското съглашение и упрекна гръцките стачкуващи, че не са патриоти, а платени наемници на Путин. Руснаците от своя страна считат, че Ципрас от ляв съперник на НАТО, какъвто беше когато пое властта, се трансформира в най-верен прислужник на Вашингтон.
И несъмнено, зад всички огромни и странни каузи в основата стои един сив кардинал. Гръцкият външен министър Кодзяс е остарял познайник на руснаците. Съветофил болшевик, на млади години упрекнат, че е поддържал мощни връзки с Москва и че е бил теоретик на режимите на Ярузелски в Полша и на Хонекер в Източна Германия. Същият отхвърля, само че руснаците го считат за дезертьор, който мина в противниковия лагер и станал по-фанатичен и от самите американци.
Същевременно американският дипломат в Гърция Джефри Пайп също не е инцидентен. Руснаците настръхват като чуят името му. Въпреки благия си тип той е един пъклен посланик. Бивш американски дипломат в Украйна по времето, когато мина в американския лагер. След като реши Украинския въпрос, Вашингтон го изпрати в Атина, с цел да реши Балканския въпрос – и би трябвало да му признаем, сносно се оправя до този миг.
Никой нищо не разбра
В реалност никой не разбра какво се случи. Гръцкото държавно управление не даде информация. Единствено научихме, че са депортирани двама съветски дипломати и е неразрешено влизането в страната на още двама съветски жители, защото развивали шпионска активност в Гърция. Финансирали са солунски сдружения и са се опитвали да подкупят гръцки военни и хора на църквата посредством Света Гора, с цел да извърнат гръцкия народ против съглашението, което подписаха министър председателите Ципрас и Заев. Това научихме, без имена, суми, адреси и други значими детайлности.
Гърция постоянно е била в западния лагер, организационен член на НАТО и член на твърдото ядро на Европейски Съюз, само че постоянно е имала несъмнено по-добри връзки с Москва, за разлика от Америка, Англия и даже Германия. Още от 1980 година, в интервала на Студената война, когато целият Запад бойкотира олимпийските игри в Москва заради руската инвазия в Афганистан. Тогава Гърция се разграничи и изпрати своите спортисти.
Гърците като народ имат странна връзка с Русия още от епохата на турското иго, когато са очаквали „ светлокосия народ от север “ да ги освободи. Общата православна религия също способства за тази позитивна връзка, макар обстоятелството, че руснаците в никакъв случай не са оказвали действителна помощ на Гърция, смятайки я за английска колония, и постоянно са подкопавали Константинополската патриаршия, която гърците почитат като своя. Днес Гърция развива европейски вид народна власт, само че властническият Путин има измежду гърците едно от най-високите равнища на известност.
Откакто гръцкият политик Константинос Караманлис посети Москва като министър председател през 70-те години, Гърция е доста деликатна в връзките си с Русия. Фактът, че предприе фрапантна мярка и изгони двама съветски дипломати, демонстрира какъв брой доста тяхната активност е тормозила Атина. Ходът на руснаците да изгонят същия брой гръцки дипломати от Москва, както и отсроченото посещаване на съветския външен министър Лавров през септември в Гърция е най-малкото, което се чака. Не е изключено гръцко-руските връзки да преминат през фаза на „ студена война “, а това не е добър индикатор по време, когато връзките на Москва с Анкара са положителни и очевидно двете страни демонстрират интерес към Балканите.
След сключване на съглашението в Преспа и рухването на гръцкото несъгласие за консолидиране на БЮРМ в НАТО, след присъединението на Албания към НАТО (въпреки че Албания в никакъв случай не е имала положителни връзки с Русия, с изключение на за къс интервал по време на Енвер Ходжа, когато страната е в комунистическия лагер) и включването на Черна гора в Алианса, Балканите се трансформират в извънредна зона на Вашингтон, а Русия губи всичките си исторически основи на Балканите. Нещата се размиват леко към Сърбия, която не желае да изостави съветските контакти, само че връзките на Белград със Запада (Европа и САЩ) и изключително вероятността им, не са от изключително значение за насилствената ориентировка на страната.
При по този начин завършен пъзел Русия е изправена пред заплаха да загуби значима област като Балканите, която е привилегирована сфера на активност. Логично е Путин по всякакъв начин и надлежно посредством своите сътрудници да се опита да се върне на бял кон. Дали те са прекалили, или не – в никакъв случай няма да научим. Във всеки случай случай, който можеше да бъде организиран с секрети договаряния, излезе на първа страница в цяла Европа и това ядоса Русия. Създаде пред интернационалното публично мнение с мирис за един нов „ случай Скрипал “. Последва невиждано атакуване на гръцкия външен министър Кодзяс, който отговори по същия нападателен метод, вследствие на което връзките на двете страни доближиха точката на детонация. „ Говорите глупости! “ – го нападна Мария Захарова. „ Ще се научите да ни почитате “ – отвърна той. Реплики, надалеч от езика на дипломацията.
Всъщност цялата тази шпионска заигравка е витрина на огромната международна игра сред Запада и Изтока на балкански терен. В резултат на историята си Балканите биха могли да залетят към Русия или Турция, по тази причина Европа и Съединени американски щати побързаха да ги приобщят, на което Русия надлежно реагира нападателно.
Гърците имат вяра, че тактиката за деяние на Балканите сред Путин и Ердоган изцяло се припокрива. Турция в тандем с Русия се старае да обкръжи Гърция от север и това ги тормози и изяснява агресивността на тяхната реакция.
Ципрас откри мотив да направи услуга на Америка посредством Преспанското съглашение и упрекна гръцките стачкуващи, че не са патриоти, а платени наемници на Путин. Руснаците от своя страна считат, че Ципрас от ляв съперник на НАТО, какъвто беше когато пое властта, се трансформира в най-верен прислужник на Вашингтон.
И несъмнено, зад всички огромни и странни каузи в основата стои един сив кардинал. Гръцкият външен министър Кодзяс е остарял познайник на руснаците. Съветофил болшевик, на млади години упрекнат, че е поддържал мощни връзки с Москва и че е бил теоретик на режимите на Ярузелски в Полша и на Хонекер в Източна Германия. Същият отхвърля, само че руснаците го считат за дезертьор, който мина в противниковия лагер и станал по-фанатичен и от самите американци.
Същевременно американският дипломат в Гърция Джефри Пайп също не е инцидентен. Руснаците настръхват като чуят името му. Въпреки благия си тип той е един пъклен посланик. Бивш американски дипломат в Украйна по времето, когато мина в американския лагер. След като реши Украинския въпрос, Вашингтон го изпрати в Атина, с цел да реши Балканския въпрос – и би трябвало да му признаем, сносно се оправя до този миг.
Никой нищо не разбра
В реалност никой не разбра какво се случи. Гръцкото държавно управление не даде информация. Единствено научихме, че са депортирани двама съветски дипломати и е неразрешено влизането в страната на още двама съветски жители, защото развивали шпионска активност в Гърция. Финансирали са солунски сдружения и са се опитвали да подкупят гръцки военни и хора на църквата посредством Света Гора, с цел да извърнат гръцкия народ против съглашението, което подписаха министър председателите Ципрас и Заев. Това научихме, без имена, суми, адреси и други значими детайлности.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ