Театър | "Великденско вино" на Явор Гърдев
" Великденско вино " в Народния спектакъл е от вида постановки, които имат всички нужни атрибути, гарантиращи качествено театрално прекарване: мощен драматургичен текст (Константин Илиев), умна и задълбочена постановка (Явор Гърдев), забавно сценографско решение (художникът ваятел Павел Койчев), правдоподобни и изразителни костюми (Свила Величкова), истинска и въздействаща музика (Калин Николов) и постоянна актьорска игра (Владимир Пенев и Павлин Петрунов).
И въпреки всичко водещото място в тази режисура заема Владимир Пенев. В ролята на поп Кръстьо Никифоров той реализира удивително и приключено трагическо осъществяване. Ако една от функционалностите на драмата е да разкрие и покаже трескавия живот на човешкото " вътре ", на съзнанието и на съвестта, то в новата режисура на " Великденско вино " това е реализирано. Актьорът трансформира една от периферните, само че полемични фигури от българската история в жизнерадостен облик на човек, останал вечно белязан с дамгата на преломния исторически миг.
Владимир Пенев в ролята на поп Кръстьо Фотограф: Стефан Н. Щерев
Драматическата линия, по която се движи актьорското осъществяване, извежда на напред във времето вътрешното преображение. Огромният монолог-изповед на поп Кръстьо, останал самичък със своя асистент в празната черква на Великден, стартира с твърдата тоналност на пледоарията (низ от доводи, оправдания, обвинения), само че последователно се стопява в разкайване.
Премиерата, състояла се при започване на декември, беше съпроводена и от обществен жест, в който група духовници и интелектуалци се обърнаха с отворено писмо до министъра на културата и шефа на Народния спектакъл, с цел да изразят опасенията си от възобновената поява на пиеса, която съгласно тях изкривява историческата истина и увековечава неправилната визия за поп Кръстьо като изменник на Васил Левски. В моите очи появяването на сходно писмо през 2022 година прозвуча леко неуместно. Веднъж, тъй като става дума за текст, излязъл за пръв път на сцена през 1980 година и минал през инспекцията на постановки от огромни театрални създатели, като да вземем за пример режисьорите Леон Даниел и Иван Добчев, и повторно - поради очебийния факт, че това въпреки всичко е пиеса, т.е. художествено произведение, чиито цели не е наложително да съответстват с тези на историческия роман.
Автор: Стефан Н. Щерев Реклама
Най-красноречивият образец от международния спектакъл са историческите пиеси на Шекспир, при които също има огромни разминавания с историческата просвета. Както написа и Константин Илиев в своята книга " Великденско вино и Франкенщайн ": " Драмата е литературният род на сложните въпроси... Случаят с поп Кръстьо Никифоров е материал за един предопределен за сцената текст. В него литературният облик не е портрет на историческата фигура. "
Явор Гърдев също реагира добре на писмото в своето, в което резервира своята критическа отдалеченост към интерпретирането на историята, само че и отбрани художественото право на своя театър. Разбира се, същинската отбрана се случва най-убедително във всяка обособена вечер на изиграване на спектакъла, а той несъмнено се подрежда до най-мощните реализации на пиесата на Константин Илиев и имам вяра, че ще остане на сцената дълго.
Следващите представления на " Великденско вино " в Народния спектакъл са на 10 и 19 януари от 19:00 ч.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
И въпреки всичко водещото място в тази режисура заема Владимир Пенев. В ролята на поп Кръстьо Никифоров той реализира удивително и приключено трагическо осъществяване. Ако една от функционалностите на драмата е да разкрие и покаже трескавия живот на човешкото " вътре ", на съзнанието и на съвестта, то в новата режисура на " Великденско вино " това е реализирано. Актьорът трансформира една от периферните, само че полемични фигури от българската история в жизнерадостен облик на човек, останал вечно белязан с дамгата на преломния исторически миг.
Владимир Пенев в ролята на поп Кръстьо Фотограф: Стефан Н. Щерев
Драматическата линия, по която се движи актьорското осъществяване, извежда на напред във времето вътрешното преображение. Огромният монолог-изповед на поп Кръстьо, останал самичък със своя асистент в празната черква на Великден, стартира с твърдата тоналност на пледоарията (низ от доводи, оправдания, обвинения), само че последователно се стопява в разкайване.
Премиерата, състояла се при започване на декември, беше съпроводена и от обществен жест, в който група духовници и интелектуалци се обърнаха с отворено писмо до министъра на културата и шефа на Народния спектакъл, с цел да изразят опасенията си от възобновената поява на пиеса, която съгласно тях изкривява историческата истина и увековечава неправилната визия за поп Кръстьо като изменник на Васил Левски. В моите очи появяването на сходно писмо през 2022 година прозвуча леко неуместно. Веднъж, тъй като става дума за текст, излязъл за пръв път на сцена през 1980 година и минал през инспекцията на постановки от огромни театрални създатели, като да вземем за пример режисьорите Леон Даниел и Иван Добчев, и повторно - поради очебийния факт, че това въпреки всичко е пиеса, т.е. художествено произведение, чиито цели не е наложително да съответстват с тези на историческия роман.
Автор: Стефан Н. Щерев Реклама
Най-красноречивият образец от международния спектакъл са историческите пиеси на Шекспир, при които също има огромни разминавания с историческата просвета. Както написа и Константин Илиев в своята книга " Великденско вино и Франкенщайн ": " Драмата е литературният род на сложните въпроси... Случаят с поп Кръстьо Никифоров е материал за един предопределен за сцената текст. В него литературният облик не е портрет на историческата фигура. "
Явор Гърдев също реагира добре на писмото в своето, в което резервира своята критическа отдалеченост към интерпретирането на историята, само че и отбрани художественото право на своя театър. Разбира се, същинската отбрана се случва най-убедително във всяка обособена вечер на изиграване на спектакъла, а той несъмнено се подрежда до най-мощните реализации на пиесата на Константин Илиев и имам вяра, че ще остане на сцената дълго.
Следващите представления на " Великденско вино " в Народния спектакъл са на 10 и 19 януари от 19:00 ч.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ