Великден е сред малкото празници, при които трапезата има значение,

Великден е измежду дребното празници, при които трапезата има значение, надалеч надхвърлящо самото хранене. В българската традиция тя не е просто събиране към масата, а самобитен обред – метод да се изрази признателност, вяра и религия в новото начало.

Подобно на Бъдни вечер, всяко ядене носи символика и се трансформира в безмълвна молитва за здраве, благополучие и благоденствие в дома, написа vkusotii.dir.bg.
Яйцата и техният алегоричен език
Боядисването на яйца на Велики четвъртък или Велика събота е един от най-разпознаваемите великденски традиции. Яйцето от древността се свързва с живота, възраждането и хармонията на света, а аленият цвят е знак на кръвта на Исус Христос.

Първото боядисано яйце се пази цяла година до идващия Великден, сложено до икона, като знак за протекция и здраве. Ако остане крепко, се приема като добра прокоба, а по-късно се заравя или се пуска в течаща вода.

Боренето с яйца по време на празничния обяд също има бездънен смисъл – то символизира успеха на живота над гибелта. Според традицията индивидът с най-здравото яйце ще се радва на здраве и шанс през годината.
Козунакът като заветен хляб
Козунакът заема централно място на великденската софра и символизира тялото на Христос. Той е директно обвързван с Тайната вечеря и носи духовно значение, което надвишава ролята му на сладко прелъщение.

В предишното приготвянето му е било съвсем богослужение – месел се е с внимание, пост и молитва, най-често от най-възрастната жена в дома. Вярвало се е, че всяка троха има стойност, по тази причина нищо не се изхвърляло, а се раздавало или употребило с почитание.
Агнешкото – обликът на Божия агнец
Основното ядене на Великден обичайно е агнешкото месо. То символизира жертвата и облика на Христос като Божия агнец.

Интересното е, че в предишното в някои региони на България по-често се е приготвяло птиче месо, което също се е възприемало като знак на живота и неговото продължение. С времето обаче агнешкото се утвърждава като главен детайл на празничната софра.
Зелените ястия канят пролетта на масата
Великден не може да мине без пресни зелении, които носят чувството за събуждане и нов живот. Те участват под формата на салати, гарнитури и обичайни ястия като дроб сарма или баница с коприва, лапад или спанак.

Тези храни освен обогатяват менюто, само че и алегорично „ канят “ пролетта в дома.

Освен главните ястия, на великденската софра участват и детайли с дълбока символика, които постоянно остават незабелязани.

Свещта, сложена в центъра на масата, символизира Възкресението и духовната светлина. До нея обичайно стои сол – знак за отбрана и благоденствие.

Водата се свързва с пречистването и живота, а аленото вино – с кръвта Христова и тайнството на причастието. Заедно те трансформират трапезата в място освен за празник, само че и за духовно прекарване.