Горещниците започнаха: Не нарушавайте тези забрани на 15, 16...
На 15, 16 и 17 юли в българския национален календар се означават Горещниците. Според старите вярвания това са най-горещите и рискови дни в годината, когато огънят има особена мощ. Празнуват и занаятчиите, чиито специалности са свързани с огъня – ковачи, хлебари, грънчари и други майстори.
В предишното хората спазвали строги забрани, с цел да предпазят домовете, нивите и фамилиите си от пожари, заболявания и естествени бедствия.
Почитането на Горещниците има античен генезис, изяснява етнологът Антоанета Титянова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките пред NOVA.
Според националните показа природата и нейните стихии имали директно въздействие върху човешкия живот. Докато зимните празници били свързани най-вече с водата, през лятото съществена роля имал огънят. Той давал топлота и живот, само че можел и да унищожава. Затова Горещниците се почитали изключително строго.
Месец юли бил именуван още Червен, Цървеник и Горещляк.
Кои светци се почитат
На 15 юли се почитат светите мъченици Кирик и Юлита, а на 16 юли – свети страдалец Атиноген и света мъченица Юлия. На 17 юли православната черква отбелязва празника на света великомъченица Марина Антиохийска, известна в националната традиция като Марина Огнена.
Един от най-важните традиции през трите дни е обвързван с домашното огнище. В обичайното семейство дамата имала задачата да пази огъня да не угасва през цялата година. На първия ден от Горещниците обаче той се загасявал. На втория ден не се палел никакъв огън, а на третия се създавал така наречен нов или жив огън.
Обредът се правил в центъра на селото, където се събирали всички поданици. За запалването се употребявали клони от липа, леска или хвойна. Според традицията те трябвало да бъдат търкани от двама братя близнаци или от мъже с сходни имена, до момента в който се появи пламък. След това всяко семейство вземало част от новия огън и го отнасяло в дома си, където го пазело до идващите Горещници.
Какво е неразрешено да се прави
Според поверието през трите дни не би трябвало да се прави тежка работа. Жените не трябва да перат, шият или да се занимават с домакинска работа. Смятало се, че човек, който облече дреха, ушита по време на Горещниците, може да се разболее.
Не се жъне, копае и коси. Забранена била работата както на полето, по този начин и у дома. Хората вярвали, че нарушаването на тези правила може да провокира пожар и да изгори къщата или реколтата.
Освен огъня значимо място в обичаите има и водата. Вярвало се, че през Горещниците тя има пречистваща и лечебна мощ. Света Марина също била почитана като лечителка.
Хората се потапяли по три пъти във вода през всеки от трите дни за здраве. Посещавали минерални извори, реки и други водоизточници.
В обособените области Горещниците са познати с разнообразни имена. На някои места са наричани Блъсъци, тъй като се вярвало, че огънят слиза от небето посредством гръмотевиците и светкавиците.
Среща се и наименованието Германовци, обвързвано със свети Герман – заповедник на градушките и естествените стихии.
В Северна България трите дни са известни като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна България – като Люта, Чурута и Опалена Мария.
Нашите предшественици употребявали трите дни и за гадаене какво ще бъде времето през зимата. Първият ден съответствал на декември, вторият – на януари, а третият – на февруари . По температурите, облаците, вятъра и преваляванията хората предсказвали дали зимата ще бъде мека, студена или снежна.
В предишното хората спазвали строги забрани, с цел да предпазят домовете, нивите и фамилиите си от пожари, заболявания и естествени бедствия.
Почитането на Горещниците има античен генезис, изяснява етнологът Антоанета Титянова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките пред NOVA.
Според националните показа природата и нейните стихии имали директно въздействие върху човешкия живот. Докато зимните празници били свързани най-вече с водата, през лятото съществена роля имал огънят. Той давал топлота и живот, само че можел и да унищожава. Затова Горещниците се почитали изключително строго.
Месец юли бил именуван още Червен, Цървеник и Горещляк.
Кои светци се почитат
На 15 юли се почитат светите мъченици Кирик и Юлита, а на 16 юли – свети страдалец Атиноген и света мъченица Юлия. На 17 юли православната черква отбелязва празника на света великомъченица Марина Антиохийска, известна в националната традиция като Марина Огнена.
Един от най-важните традиции през трите дни е обвързван с домашното огнище. В обичайното семейство дамата имала задачата да пази огъня да не угасва през цялата година. На първия ден от Горещниците обаче той се загасявал. На втория ден не се палел никакъв огън, а на третия се създавал така наречен нов или жив огън.
Обредът се правил в центъра на селото, където се събирали всички поданици. За запалването се употребявали клони от липа, леска или хвойна. Според традицията те трябвало да бъдат търкани от двама братя близнаци или от мъже с сходни имена, до момента в който се появи пламък. След това всяко семейство вземало част от новия огън и го отнасяло в дома си, където го пазело до идващите Горещници.
Какво е неразрешено да се прави
Според поверието през трите дни не би трябвало да се прави тежка работа. Жените не трябва да перат, шият или да се занимават с домакинска работа. Смятало се, че човек, който облече дреха, ушита по време на Горещниците, може да се разболее.
Не се жъне, копае и коси. Забранена била работата както на полето, по този начин и у дома. Хората вярвали, че нарушаването на тези правила може да провокира пожар и да изгори къщата или реколтата.
Освен огъня значимо място в обичаите има и водата. Вярвало се, че през Горещниците тя има пречистваща и лечебна мощ. Света Марина също била почитана като лечителка.
Хората се потапяли по три пъти във вода през всеки от трите дни за здраве. Посещавали минерални извори, реки и други водоизточници.
В обособените области Горещниците са познати с разнообразни имена. На някои места са наричани Блъсъци, тъй като се вярвало, че огънят слиза от небето посредством гръмотевиците и светкавиците.
Среща се и наименованието Германовци, обвързвано със свети Герман – заповедник на градушките и естествените стихии.
В Северна България трите дни са известни като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна България – като Люта, Чурута и Опалена Мария.
Нашите предшественици употребявали трите дни и за гадаене какво ще бъде времето през зимата. Първият ден съответствал на декември, вторият – на януари, а третият – на февруари . По температурите, облаците, вятъра и преваляванията хората предсказвали дали зимата ще бъде мека, студена или снежна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ