92-годишната Мария Станчева: Първото яйце се чупи на вратата на църквата
Великден е празник на света, не на нациите . Това споделя 92-годишната Мария Станчева във връзка традициите, свързани с един от най-големите християнски празници. Родена е в близкото до румънския град Констанца село Синое. През 1940 година след връщането на Южна Добруджа в рамките на България фамилията на 13-годишната тогава Мария се преселва в балчишкото село Соколово .
Много преди Великден стартира подготовката за него. Всички съблюдават непоколебим пост в продължение на 40 дни, никой не яде месо . Готвят се ястия от фасул и картофи. Последната седмица преди огромния празник стопанката на дома боядисва яйцата, замесва козунаците. Първото яйце наложително се боядисва алено. Трябва да има също зелено и жълто яйце. Интересен бит е първото яйце да се чупи на вратата на църквата на Великден , след което се отнася в дома и се разделя на всички в фамилията. В фамилията на баба Мария шаренето на яйцата ставало с багра за вълна . Великденски яйца и козунаци се раздават на съседите, спомня си старата жена.
За знаците на Великден и преплитането им с езическите вярвания споделя Лена Кирилова – основен организатор в отдел „ Етнография “ на Регионалния исторически музей в Добрич
Макар че Великден е един от най-големите християнски празници, както в целия национален календар, християнство и езичество се преплитат и са в непрекъснати въздействия между тях , тъй че мъчно могат да се отделят езическите или християнските детайли. И не инцидентно етнографите – като да вземем за пример Димитър Маринов, един от най-утвърдените български етнографи, приказва за така наречен православно езичество или битово християнство, визирайки преплитането на езически и християнски вярвания.
Най-големите християнски празници Великден и Коледа са позиционирани към най-големите промени в природата . Това удостоверява още един път началото на техния генезис. Великден е ситуиран към пролетното равноденствие, а Коледа – към зимното слънцестояне. В древността тези два най-големи празника са били посрещани с вярвания, свързани най-много с култа към Слънцето като един от основните богове. Това е бил богът на Слънцето и надлежно – богът на Луната. Почитан е от всички езически общества и не инцидентно най-големите празници в древността в целия християнски свят са позиционирани в този интервал. Знаем, че Великден е преносим пролетен празник. Неговото място в календара зависи от етапите на луната – той постоянно би трябвало да е след пролетното равноденствие – 22 март, постоянно в неделя и на пълнолуние. Останалите пролетни празници като Лазаровден, Сирни Заговезни и другите се разполагат според от него. Това е античен езически празник, обвързван с възраждането на природата и изобщо със събуждането за нов живот напролет и заради тази причина в древността хората са посрещали възраждането с вярата за умиращия и възкръсващия господ, който участва по-късно в християнството – знаем за Иисус Христос. Има го и при Изида и Озирис в Египет.
Хората са вярвали, че ритуалите, които се извършват, би трябвало да са отдадени на бога с вярата, че природата се възражда и човек със своето влияние върху нея, със своята молба към бога на Слънцето и на Луната може да подсигурява здраве за себе си и за фамилията си, берекет, и най-много това, което е касаело античния човек – да е сигурен, че ще има богата годишна продукция. И всичко това той прави като извършва избрани ритуали. В този смисъл и главните ритуали, изпълнявани на Великден, да вземем за пример боядисването на яйца, също се среща още в древността, още въобще преди да има християнство и то да се оформи като една от международните религии. Първите сведения за боядисване на яйца са отпреди 4 000 години в Древния Изток. Боядисването на яйца е обвързвано с вярата, че светът е основан от едно огромно галактическо яйце, т.е. яйцето е знак на цикличността, на безконечния кръговрат, на безконечния живот и на непрекъснатото придвижване – то основава живот, още веднъж се ражда яйце и още веднъж живот. Боядисването е обвързвано с вечността, с безконечния кръговрат. А що се отнася до аления цвят – той също е обвързван с антични езически послания – това е цветът, който защищава от зли сили, той е доста мощен апотропеен цвят, има защитна функционалност. Това е цвят на мощ, на здраве, на сила. Не инцидентно с тази символика аленият цвят участва освен на Великден, а можем да го открием в по-разширен ареал и освен в България.
Християнството от една страна се пробва да се пребори с тези антични езически вярвания, а въпреки това – да наложи новите знаци, новите вярвания и ритуали. И в това преплитане се ражда новото. Самата процедура да се боядисват яйца е от най-жизнените, останала и до през днешния ден. И въпреки че хората през XXI век не познават и не извършват ритуалите с тази религия, каквато е била в миналото, и през днешния ден практиката да се боядисват яйца носи посланието за здраве, за обич , за шанс . И до през днешния ден първите яйца се боядисват червени и доста публикувана процедура е с тях да се прави кръстен знак върху челата на децата за здраве. Самият кръст също идва в християнството малко по-късно, в действителност той е античен безоблачен знак и с изключение на като кръст, участва и като свастика, като безконечен кръговрат, като слънце, участва като декорация и върху яйцата, и върху хлябовете, които се подготвят за този празник. Освен в алено, яйцата наложително се боядисват във всички цветове на природата – това, което вижда индивидът във възродената за нов живот природа, го отразява и върху великденските обредни яйца – алено, зелено, жълто, синьо, всичко, което го има, събудено от Слънцето за нов живот. А що се отнася до самата декорация – в нея също можем да открием и езически, и християнски знаци. Освен кръста и рибата като християнски детайли, само че и петелът като античен безоблачен знак. Присъства и цялата хубост на природата – разцъфнали клонки, цветя, зеленина.
С яйцата се извършват доста ритуали – с първото яйце, като се изключи че се прави кръстен знак на децата, то нормално се оставя в чеиза на момата , тъй като се има вяра, че това ще ѝ донесе шанс, ще я защищити от всичко неприятно. Червено яйце се оставя и в темела на къщата, с цел да е здрава, и на равнищата – за берекет. Вярва се, че аленото яйце носи берекет, защищава, то има извънредно огромна продуцираща и предпазваща мощ.
Небоядисани яйца се подаряват в очакване на Христовото възкресение на Лазарова събота – лазарките получават небоядисани бели яйца с благопожелание да бъдат нашарени на Великден. Във всеки район си има обичайни техники на боядисване на яйцата. Най-популярни в Добруджа са със зеленина, сложена върху горещо яйце, която по-късно остава бяла, постоянно се рисува с восък, вършат се и красиви яйца – китанчета като в двата края на яйцето се поставят пъстри китки от разноцветни прежди и в действителност това са специфични яйца, които момата подарява на своя обичан. Популярни Добруджа са и боядисаните с туткал яйца – това е специфична примес, с която се овалват ръцете, след което се потопяват в багра и яйцето става извънредно пъстро и красиво. Самите бои също са растителни – употребяват се люспи от лук, цветове от лайка, от гюзюм (джоджен), от риган, с цел да се реализира съответния цвят. И това е освен тъй като тогава не е имало бои, концепцията е, че растенията със своята мощ отиват върху яйцето и надлежно върху този, който го е получил.
Подготвят се специфични обредни хлябове, в които също се слагат като наложителни детайли яйца – нормално това са червени яйца, а броят им зависи от броя на членовете на фамилията. Един от краваите се дава на лазарската кумица, която е водила лазарското хоро, върви се със специфичен кравай на кръстник, младите посещават своите родители. Задължително за великденските краваи, както и за всички празнични хлябове, е кръглата им форма, която също е обвързвана с култа към Слънцето. Самото преплитане върху погачата на обособените части тесто е самобитно заплитане на тези знак, които стопанката желае да вложи в кравая. Задължително се вършат от най-бялото брашно. Тук още веднъж се съблюдава традицията, присъща и за другите празници – през три сита да се пресее брашното, стопанката да е с празнична одеждa, тестото наложително се меси с така наречен мълчана вода. А и във водата се слагат разнообразни растения с концепцията за здраве и берекет. Вярва се, че по този метод, ще бъдат изпълнени упованията на индивида.
На Великден наложително се върви на черква и всеки отнася свещичката в дома си, поставя я до домашната икона. Там се поставя и яйцето и по-късно се гадае дали годината ще е плодородна .
Много преди Великден стартира подготовката за него. Всички съблюдават непоколебим пост в продължение на 40 дни, никой не яде месо . Готвят се ястия от фасул и картофи. Последната седмица преди огромния празник стопанката на дома боядисва яйцата, замесва козунаците. Първото яйце наложително се боядисва алено. Трябва да има също зелено и жълто яйце. Интересен бит е първото яйце да се чупи на вратата на църквата на Великден , след което се отнася в дома и се разделя на всички в фамилията. В фамилията на баба Мария шаренето на яйцата ставало с багра за вълна . Великденски яйца и козунаци се раздават на съседите, спомня си старата жена.
За знаците на Великден и преплитането им с езическите вярвания споделя Лена Кирилова – основен организатор в отдел „ Етнография “ на Регионалния исторически музей в Добрич
Макар че Великден е един от най-големите християнски празници, както в целия национален календар, християнство и езичество се преплитат и са в непрекъснати въздействия между тях , тъй че мъчно могат да се отделят езическите или християнските детайли. И не инцидентно етнографите – като да вземем за пример Димитър Маринов, един от най-утвърдените български етнографи, приказва за така наречен православно езичество или битово християнство, визирайки преплитането на езически и християнски вярвания.
Най-големите християнски празници Великден и Коледа са позиционирани към най-големите промени в природата . Това удостоверява още един път началото на техния генезис. Великден е ситуиран към пролетното равноденствие, а Коледа – към зимното слънцестояне. В древността тези два най-големи празника са били посрещани с вярвания, свързани най-много с култа към Слънцето като един от основните богове. Това е бил богът на Слънцето и надлежно – богът на Луната. Почитан е от всички езически общества и не инцидентно най-големите празници в древността в целия християнски свят са позиционирани в този интервал. Знаем, че Великден е преносим пролетен празник. Неговото място в календара зависи от етапите на луната – той постоянно би трябвало да е след пролетното равноденствие – 22 март, постоянно в неделя и на пълнолуние. Останалите пролетни празници като Лазаровден, Сирни Заговезни и другите се разполагат според от него. Това е античен езически празник, обвързван с възраждането на природата и изобщо със събуждането за нов живот напролет и заради тази причина в древността хората са посрещали възраждането с вярата за умиращия и възкръсващия господ, който участва по-късно в християнството – знаем за Иисус Христос. Има го и при Изида и Озирис в Египет.
Хората са вярвали, че ритуалите, които се извършват, би трябвало да са отдадени на бога с вярата, че природата се възражда и човек със своето влияние върху нея, със своята молба към бога на Слънцето и на Луната може да подсигурява здраве за себе си и за фамилията си, берекет, и най-много това, което е касаело античния човек – да е сигурен, че ще има богата годишна продукция. И всичко това той прави като извършва избрани ритуали. В този смисъл и главните ритуали, изпълнявани на Великден, да вземем за пример боядисването на яйца, също се среща още в древността, още въобще преди да има християнство и то да се оформи като една от международните религии. Първите сведения за боядисване на яйца са отпреди 4 000 години в Древния Изток. Боядисването на яйца е обвързвано с вярата, че светът е основан от едно огромно галактическо яйце, т.е. яйцето е знак на цикличността, на безконечния кръговрат, на безконечния живот и на непрекъснатото придвижване – то основава живот, още веднъж се ражда яйце и още веднъж живот. Боядисването е обвързвано с вечността, с безконечния кръговрат. А що се отнася до аления цвят – той също е обвързван с антични езически послания – това е цветът, който защищава от зли сили, той е доста мощен апотропеен цвят, има защитна функционалност. Това е цвят на мощ, на здраве, на сила. Не инцидентно с тази символика аленият цвят участва освен на Великден, а можем да го открием в по-разширен ареал и освен в България.
Християнството от една страна се пробва да се пребори с тези антични езически вярвания, а въпреки това – да наложи новите знаци, новите вярвания и ритуали. И в това преплитане се ражда новото. Самата процедура да се боядисват яйца е от най-жизнените, останала и до през днешния ден. И въпреки че хората през XXI век не познават и не извършват ритуалите с тази религия, каквато е била в миналото, и през днешния ден практиката да се боядисват яйца носи посланието за здраве, за обич , за шанс . И до през днешния ден първите яйца се боядисват червени и доста публикувана процедура е с тях да се прави кръстен знак върху челата на децата за здраве. Самият кръст също идва в християнството малко по-късно, в действителност той е античен безоблачен знак и с изключение на като кръст, участва и като свастика, като безконечен кръговрат, като слънце, участва като декорация и върху яйцата, и върху хлябовете, които се подготвят за този празник. Освен в алено, яйцата наложително се боядисват във всички цветове на природата – това, което вижда индивидът във възродената за нов живот природа, го отразява и върху великденските обредни яйца – алено, зелено, жълто, синьо, всичко, което го има, събудено от Слънцето за нов живот. А що се отнася до самата декорация – в нея също можем да открием и езически, и християнски знаци. Освен кръста и рибата като християнски детайли, само че и петелът като античен безоблачен знак. Присъства и цялата хубост на природата – разцъфнали клонки, цветя, зеленина.
С яйцата се извършват доста ритуали – с първото яйце, като се изключи че се прави кръстен знак на децата, то нормално се оставя в чеиза на момата , тъй като се има вяра, че това ще ѝ донесе шанс, ще я защищити от всичко неприятно. Червено яйце се оставя и в темела на къщата, с цел да е здрава, и на равнищата – за берекет. Вярва се, че аленото яйце носи берекет, защищава, то има извънредно огромна продуцираща и предпазваща мощ.
Небоядисани яйца се подаряват в очакване на Христовото възкресение на Лазарова събота – лазарките получават небоядисани бели яйца с благопожелание да бъдат нашарени на Великден. Във всеки район си има обичайни техники на боядисване на яйцата. Най-популярни в Добруджа са със зеленина, сложена върху горещо яйце, която по-късно остава бяла, постоянно се рисува с восък, вършат се и красиви яйца – китанчета като в двата края на яйцето се поставят пъстри китки от разноцветни прежди и в действителност това са специфични яйца, които момата подарява на своя обичан. Популярни Добруджа са и боядисаните с туткал яйца – това е специфична примес, с която се овалват ръцете, след което се потопяват в багра и яйцето става извънредно пъстро и красиво. Самите бои също са растителни – употребяват се люспи от лук, цветове от лайка, от гюзюм (джоджен), от риган, с цел да се реализира съответния цвят. И това е освен тъй като тогава не е имало бои, концепцията е, че растенията със своята мощ отиват върху яйцето и надлежно върху този, който го е получил.
Подготвят се специфични обредни хлябове, в които също се слагат като наложителни детайли яйца – нормално това са червени яйца, а броят им зависи от броя на членовете на фамилията. Един от краваите се дава на лазарската кумица, която е водила лазарското хоро, върви се със специфичен кравай на кръстник, младите посещават своите родители. Задължително за великденските краваи, както и за всички празнични хлябове, е кръглата им форма, която също е обвързвана с култа към Слънцето. Самото преплитане върху погачата на обособените части тесто е самобитно заплитане на тези знак, които стопанката желае да вложи в кравая. Задължително се вършат от най-бялото брашно. Тук още веднъж се съблюдава традицията, присъща и за другите празници – през три сита да се пресее брашното, стопанката да е с празнична одеждa, тестото наложително се меси с така наречен мълчана вода. А и във водата се слагат разнообразни растения с концепцията за здраве и берекет. Вярва се, че по този метод, ще бъдат изпълнени упованията на индивида.
На Великден наложително се върви на черква и всеки отнася свещичката в дома си, поставя я до домашната икона. Там се поставя и яйцето и по-късно се гадае дали годината ще е плодородна .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ