Дарявайте червените яйца, за да може богатството никога да не напуска дома
Великден е най-големият християнски празник за православните българи
Възкресение Христово отразява в най-пълен тип християнската доктрина, а точно - вярата във възкресението и безконечния живот на небето. Народните вярвания са го асоциирали с възкресението на природата след дългата зима и предстоящото изобилие.
Празничната тройка
Яйцата, козунакът и агнето са три от главните детайли на празничната софра за Възкресение. Интересно е, че още в ранното християнство през IV в. консумирането на яйца по време на поста е било неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят до края на великденския пост. Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида.
Бройка
Традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота. Броят им се дефинира по отношение на броя на членовете в фамилията, а в селата - от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано заран от най-старата жена в къщата. „ Парашките “, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Поверия
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме посетител на Великден, старите хора споделят, че би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома. Първото яйце с изключение на под иконостаса се е слагало също по този начин и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето за какво при приготвянето им за „ вапсване “ стопанката би трябвало да има и това в поради.
За националната традиция е особено чукането с шарени великденски яйца за здраве. И чието яйце се окаже “бияч”, т.е. не се счупи, то носителят му ще се радва на здраве и шанс през цялата година.
Кулинарна мода
Днес не може да си представим Великден без козунак. Но в предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден, омесен от френски хлебар през XVII век, навлиза в България относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Той се появява първо в градовете, измествайки обичайния колак. Козунакът даже се е предложил през цялата година в по-изисканите софийски сладкарници, където виенското кафе се е сервирало с комат козунак.
Агнецът Божий
Агнешкото също наложително участва на празничната софра. Иисус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата гибел, по тази причина е жертвано в деня на Възкресението.
Великденските празници не престават три дни. През цялото време на всички места се извиват хора, връзват се люлки и на тях се люлеят моми и ергени за здраве. На някои места в България е признато да се върви на посетители при кумовете и родителите, като се носят в подарък червени яйца и великденски краваи, поднесени с реверанс и целуване на ръка.
На Великден имен ден честват Велико, Велика, Величко, Величка, Велин/a, Паскал и Паскалина – от “гръцкото пасха”.
Викали дъжд с ритуала Вайдудула
От великденските ритуали най-интересен е „ Вайдудула” или „ Пеперуда”. Той съставлява молба за дъжд от страна на българското население, отправена към Бога. Изпълнява се единствено от дами, в случай че до Великден не вали задоволително количество дъжд за посевите. "Вайдудулата " би трябвало да бъде момиче, което е изтърсак в фамилията. Символът на това поверие е, че в случай че то е изтърсак, дъждът също би трябвало да се „ изтърси “ като него.
В предишното през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, изключително на Разпети петък. Старите вярвали, че в случай че се работи тогава, ще има гръмотевици и град.
Първите картички за празника били немски
Първата българска великденска картичка датира от 1899 година. Тя съставлява по-скоро честитка с великденски сюжет, като в началото се предпочитали най-много немските картички. Отначало те доминирали над родното произвеждане с помощта на високото си качество и професионализма на художниците и печатарите. През 20-те и 30-те години на XX век обаче родните художниците и илюстратори постановат своя жанр. Така великденската честитка се снабдява с български фолклорни детайли, с които бързо измества вносните.
Заекът е знак на Луната
Последните десетилетия и у нас бързо навлезе западната мода на великденския заек - шоколадов, керамичен, захарен, плюшен. Той се загатва за пръв път през 1678 година в немска приказка. В нея дългоушкото през нощта против Пасхата крие в градината яйца, които сутринта децата да намерят. Тази легенда през днешния ден е част от великденските традиции в доста европейски страни и Съединени американски щати. Според фолклористите тя е обвързвана с античното поверие, че дивите зайците са знак на Луната, а точно първото пълнолуние след пролетното равноденствие дефинира и деня на Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци дивите се раждат зрящи. Затова се вярвало, че те в никакъв случай не затварят очи и са нощни създания.
Възкресение Христово отразява в най-пълен тип християнската доктрина, а точно - вярата във възкресението и безконечния живот на небето. Народните вярвания са го асоциирали с възкресението на природата след дългата зима и предстоящото изобилие.
Празничната тройка
Яйцата, козунакът и агнето са три от главните детайли на празничната софра за Възкресение. Интересно е, че още в ранното християнство през IV в. консумирането на яйца по време на поста е било неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят до края на великденския пост. Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида.
Бройка
Традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота. Броят им се дефинира по отношение на броя на членовете в фамилията, а в селата - от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано заран от най-старата жена в къщата. „ Парашките “, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Поверия
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме посетител на Великден, старите хора споделят, че би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома. Първото яйце с изключение на под иконостаса се е слагало също по този начин и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето за какво при приготвянето им за „ вапсване “ стопанката би трябвало да има и това в поради.
За националната традиция е особено чукането с шарени великденски яйца за здраве. И чието яйце се окаже “бияч”, т.е. не се счупи, то носителят му ще се радва на здраве и шанс през цялата година.
Кулинарна мода
Днес не може да си представим Великден без козунак. Но в предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден, омесен от френски хлебар през XVII век, навлиза в България относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Той се появява първо в градовете, измествайки обичайния колак. Козунакът даже се е предложил през цялата година в по-изисканите софийски сладкарници, където виенското кафе се е сервирало с комат козунак.
Агнецът Божий
Агнешкото също наложително участва на празничната софра. Иисус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата гибел, по тази причина е жертвано в деня на Възкресението.
Великденските празници не престават три дни. През цялото време на всички места се извиват хора, връзват се люлки и на тях се люлеят моми и ергени за здраве. На някои места в България е признато да се върви на посетители при кумовете и родителите, като се носят в подарък червени яйца и великденски краваи, поднесени с реверанс и целуване на ръка.
На Великден имен ден честват Велико, Велика, Величко, Величка, Велин/a, Паскал и Паскалина – от “гръцкото пасха”.
Викали дъжд с ритуала Вайдудула
От великденските ритуали най-интересен е „ Вайдудула” или „ Пеперуда”. Той съставлява молба за дъжд от страна на българското население, отправена към Бога. Изпълнява се единствено от дами, в случай че до Великден не вали задоволително количество дъжд за посевите. "Вайдудулата " би трябвало да бъде момиче, което е изтърсак в фамилията. Символът на това поверие е, че в случай че то е изтърсак, дъждът също би трябвало да се „ изтърси “ като него.
В предишното през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, изключително на Разпети петък. Старите вярвали, че в случай че се работи тогава, ще има гръмотевици и град.
Първите картички за празника били немски
Първата българска великденска картичка датира от 1899 година. Тя съставлява по-скоро честитка с великденски сюжет, като в началото се предпочитали най-много немските картички. Отначало те доминирали над родното произвеждане с помощта на високото си качество и професионализма на художниците и печатарите. През 20-те и 30-те години на XX век обаче родните художниците и илюстратори постановат своя жанр. Така великденската честитка се снабдява с български фолклорни детайли, с които бързо измества вносните.
Заекът е знак на Луната
Последните десетилетия и у нас бързо навлезе западната мода на великденския заек - шоколадов, керамичен, захарен, плюшен. Той се загатва за пръв път през 1678 година в немска приказка. В нея дългоушкото през нощта против Пасхата крие в градината яйца, които сутринта децата да намерят. Тази легенда през днешния ден е част от великденските традиции в доста европейски страни и Съединени американски щати. Според фолклористите тя е обвързвана с античното поверие, че дивите зайците са знак на Луната, а точно първото пълнолуние след пролетното равноденствие дефинира и деня на Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци дивите се раждат зрящи. Затова се вярвало, че те в никакъв случай не затварят очи и са нощни създания.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ