Великден е един от най-хубавите празници на споделеност за българите
Великден е един от най-хубавите празници на споделеност за българите . Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция психологът доцент Маргарита Бакрачева , учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и във Военната академия " Г.С. Раковски ".
Доц. Бакрачева изясни, че традициите, свързани със фамилната софра, размяната на великденски яйца съответстват с това, което всеки един от нас влага като чувство за Великден и носят доста огромна степен на психическа фамилиарност .
По думите на психолога намирането на удоволствието в живота е това, което ни носи премията във вътрешен проект. " За да бъдем в действителност щастливи и да се усещаме добре осъществени, с цел да не губим смисъла си в живота, би трябвало да си даваме и задоволително награди. Да виждаме хубавите моменти към себе си и да ги изживяваме ", счита доцент Бакрачева.
За да избегнем депресията и чувството за отмалялост след празниците, психологът посъветва да си дадем задоволително време за интервала на акомодация , в който няма да се усещаме 100% работоспособни. Освен това, в интервала след празниците оказват помощ и всевъзможни тласъци и награди като разходки, срещи с другари и задоволително време навън под слънчевите лъчи, които са натурален антидепресант, поучава доцент Бакрачева.
Доц. Бакрачева, умеем ли българите да честваме или в противен случай има нещо в народопсихологията ни, което все ни пречи да изживеем същинско благополучие, даже на Великден? -->
Ще стартира нетрадиционно и положително. Умението да честваме е едно от дребното неща, което сме съумели да запазим. Любовта и фактът, че ценим околните си са тези прояви, с които българинът свързва празника. Ако попитаме, без референтна канара за оценка, българин на улицата дали е благополучен - отговорът нормално е да. По-важното обаче е кои са нещата, които го карат да се усеща благополучен. За българина нормално това са здравето, фамилията, околните, приятелите. Тоест това са позитивните страсти, които ни дава общуването с хората, на които държим. Забавлението, разбирано като времето, прекарано с околните, е едно от нещата, които стоят преди всичко. Ако има някакви негативи, те са от чисто личностен темперамент. Свързани са с самостоятелните особености на индивида, който няма задоволително положителни фамилни връзки. Като цяло българите съумяваме да ценим най-важните неща, които карат хората да се усещат щастливи, без значение от това в коя част на света се намират. Това точно са взаимоотношенията ни с околните, с приятелите.
Празниците имат отношение към вътрешния ни свят. Какво е смисъла на Великден за българите?
Това, което следим през последните десетилетия, е малко по-високия % на хора, които стават вярващи. В проучванията, които се вършат в целия свят, се прави разграничаване сред религиозните обичаи и степента на набожност - вярата. Това, което за Великден, съответствува и за българите, е, че той се възприема като един от най-хубавите празниците в годината. Не единствено поради радостното въодушевление, което носят пролетта и шарените цветове. Традициите, свързани със фамилната софра, размяната на великденски яйца съответстват с това, което всеки един от нас влага като чувство за Великден. Във всички случаи празникът, традициите и храната, в частност, имат доста психическа фамилиарност.
Споменахте храната. Тя е един от факторите, който можем да направляваме, тъй че да се усещаме добре и след празника. Диетолозите поучават за сдържаност, а психолозите?
Винаги умереността основава повече чувство за лекост. За да не изпитваме скрупули за това, че сме си разрешили повече неща, дано въпреки всичко да помним, че има задоволително време до лятото. Т.е., задоволително време, с цел да се върне човек във форма. В психически проект едно от най-неприятните неща са рестриктивните мерки. Всяко едно " не ", което си споделяме, ни кара да се усещаме ощетени и още повече да се стремим към това, което сами сме си забранили. За да не бъде това съпроводено с скрупули, в случай че сме отпуснали колана, нагледно казано, с цел да не съжаляваме след това, е хубаво да си създадем някакъв реален график. Чисто психически, в случай че желаеме да се усещаме добре и резултатите с физическата ни форма да бъдат в действителност трайни, би трябвало да мислим за това какви изгоди ще ни донесе дадена диета и по какъв начин ще се усещаме по-късно.
Кои са другите фактори, които можем да проконтролираме, с цел да избегнем умората и депресията след празника?
Това, което е по-универсално като рецепта е да си разграничим времето. Тоест, да се опитаме оптимално да изживеем момента тук и в този момент, с цел да не го пропуснем. Обикновено празникът е една подготовка. Голяма част от нещата минават в мислене по какъв начин ще премине. Така не ни остава толкоз време да почувстваме същинска и пълноценна приятност. Ако разделим другите дейности, свързани с празника, като се стартира от обмислянето на това къде ще отидем, по какъв начин ще боядисаме яйцата, тогава колкото повече наслаждение намерим във всяко едно от тях, толкоз по-пълноценно ще ни бъде прекарването на самия празник. Конкретно акомодацията след празниците постоянно има детайл на компликация, изключително, когато човек съчетае и удължи празничните дни с няколко дни спомагателен отпуск. Тогава в действителност съумява да се разтовари и да смени ситуацията. Трябва да има поради, че с цел да не се стресира в допълнение човек няма по какъв начин да се върне на работа и да работи на същите обороти както преди този момент. Особено, в случай че почивката е обвързвана с прелестно пътешестване. Тогава е добре да си оставим няколко дни за интервала на акомодация, за който знаем, че няма да сме на 100 % работоспособни.
Когато се върнем на работа, нормално изпитваме меланхолия, отмалялост. Как да си помогнем?
Всеки един дребен подарък или премия, която можем да си дадем като среща с другар или прелестно пътешестване в покрайнините на града са измежду нещата, които могат да ни компенсират чувствата. Това са опорните точки, които ни оказват помощ за по-плавно връщане към ритъма на всекидневието. Разбира се и планирането на идни събития е от изгода. Това е най-хубавото на пролетното и лятното време, че отваря благоприятни условия за повече време на открито и повече слънчеви лъчи. Слънцето е натурален антидепресант.
Споменахме за трапезата на Великден. Какво е смисъла й в чисто психичен проект? С какво се свързват алените яйца и козунакът?
Червеното е знак на живота, кръвта, здравето на индивида. То е главен фактор, върху който можем да градим щастието и удовлетвореността си от живота. Сладостта в живота е хубавият миг, от който не би трябвало да се лишаваме. В случая той се символизира от козунака на трапезата, който ни дава премията. Заедно те символизират две от най-важните неща, с цел да се усеща човек съразмерен. Това са здравето и усетът към хубавите неща - намирането на удоволствието в живота и то освен в хедонистичен смисъл. Изживяването и преместването на приятните страсти е премията във вътрешен проект. Хедонизмът от време на време неправилно е окачествяван като просто търсене на наслаждение. Всъщност, той е доста значима част от осмислянето на всекидневието или другият взор към психологичното благоденствие. За да бъдем в действителност щастливи и да се усещаме добре осъществени, с цел да не губим смисъла си в живота, би трябвало да си даваме и задоволително награди. Да виждаме хубавите моменти към себе си и да ги изживяваме. Хедонизмът в това отношение е доста значим сателит в всекидневието. Той оказва помощ за намирането и поддържането на вътрешния смисъл в другите сфери от живота. Затова и моето благопожелание за Великденските празници е всички да изживеят оптимално хубави моменти и да се радват на усмивките на околните си хора.
Доц. Бакрачева изясни, че традициите, свързани със фамилната софра, размяната на великденски яйца съответстват с това, което всеки един от нас влага като чувство за Великден и носят доста огромна степен на психическа фамилиарност .
По думите на психолога намирането на удоволствието в живота е това, което ни носи премията във вътрешен проект. " За да бъдем в действителност щастливи и да се усещаме добре осъществени, с цел да не губим смисъла си в живота, би трябвало да си даваме и задоволително награди. Да виждаме хубавите моменти към себе си и да ги изживяваме ", счита доцент Бакрачева.
За да избегнем депресията и чувството за отмалялост след празниците, психологът посъветва да си дадем задоволително време за интервала на акомодация , в който няма да се усещаме 100% работоспособни. Освен това, в интервала след празниците оказват помощ и всевъзможни тласъци и награди като разходки, срещи с другари и задоволително време навън под слънчевите лъчи, които са натурален антидепресант, поучава доцент Бакрачева.
Доц. Бакрачева, умеем ли българите да честваме или в противен случай има нещо в народопсихологията ни, което все ни пречи да изживеем същинско благополучие, даже на Великден? -->
Ще стартира нетрадиционно и положително. Умението да честваме е едно от дребното неща, което сме съумели да запазим. Любовта и фактът, че ценим околните си са тези прояви, с които българинът свързва празника. Ако попитаме, без референтна канара за оценка, българин на улицата дали е благополучен - отговорът нормално е да. По-важното обаче е кои са нещата, които го карат да се усеща благополучен. За българина нормално това са здравето, фамилията, околните, приятелите. Тоест това са позитивните страсти, които ни дава общуването с хората, на които държим. Забавлението, разбирано като времето, прекарано с околните, е едно от нещата, които стоят преди всичко. Ако има някакви негативи, те са от чисто личностен темперамент. Свързани са с самостоятелните особености на индивида, който няма задоволително положителни фамилни връзки. Като цяло българите съумяваме да ценим най-важните неща, които карат хората да се усещат щастливи, без значение от това в коя част на света се намират. Това точно са взаимоотношенията ни с околните, с приятелите.
Празниците имат отношение към вътрешния ни свят. Какво е смисъла на Великден за българите?
Това, което следим през последните десетилетия, е малко по-високия % на хора, които стават вярващи. В проучванията, които се вършат в целия свят, се прави разграничаване сред религиозните обичаи и степента на набожност - вярата. Това, което за Великден, съответствува и за българите, е, че той се възприема като един от най-хубавите празниците в годината. Не единствено поради радостното въодушевление, което носят пролетта и шарените цветове. Традициите, свързани със фамилната софра, размяната на великденски яйца съответстват с това, което всеки един от нас влага като чувство за Великден. Във всички случаи празникът, традициите и храната, в частност, имат доста психическа фамилиарност.
Споменахте храната. Тя е един от факторите, който можем да направляваме, тъй че да се усещаме добре и след празника. Диетолозите поучават за сдържаност, а психолозите?
Винаги умереността основава повече чувство за лекост. За да не изпитваме скрупули за това, че сме си разрешили повече неща, дано въпреки всичко да помним, че има задоволително време до лятото. Т.е., задоволително време, с цел да се върне човек във форма. В психически проект едно от най-неприятните неща са рестриктивните мерки. Всяко едно " не ", което си споделяме, ни кара да се усещаме ощетени и още повече да се стремим към това, което сами сме си забранили. За да не бъде това съпроводено с скрупули, в случай че сме отпуснали колана, нагледно казано, с цел да не съжаляваме след това, е хубаво да си създадем някакъв реален график. Чисто психически, в случай че желаеме да се усещаме добре и резултатите с физическата ни форма да бъдат в действителност трайни, би трябвало да мислим за това какви изгоди ще ни донесе дадена диета и по какъв начин ще се усещаме по-късно.
Кои са другите фактори, които можем да проконтролираме, с цел да избегнем умората и депресията след празника?
Това, което е по-универсално като рецепта е да си разграничим времето. Тоест, да се опитаме оптимално да изживеем момента тук и в този момент, с цел да не го пропуснем. Обикновено празникът е една подготовка. Голяма част от нещата минават в мислене по какъв начин ще премине. Така не ни остава толкоз време да почувстваме същинска и пълноценна приятност. Ако разделим другите дейности, свързани с празника, като се стартира от обмислянето на това къде ще отидем, по какъв начин ще боядисаме яйцата, тогава колкото повече наслаждение намерим във всяко едно от тях, толкоз по-пълноценно ще ни бъде прекарването на самия празник. Конкретно акомодацията след празниците постоянно има детайл на компликация, изключително, когато човек съчетае и удължи празничните дни с няколко дни спомагателен отпуск. Тогава в действителност съумява да се разтовари и да смени ситуацията. Трябва да има поради, че с цел да не се стресира в допълнение човек няма по какъв начин да се върне на работа и да работи на същите обороти както преди този момент. Особено, в случай че почивката е обвързвана с прелестно пътешестване. Тогава е добре да си оставим няколко дни за интервала на акомодация, за който знаем, че няма да сме на 100 % работоспособни.
Когато се върнем на работа, нормално изпитваме меланхолия, отмалялост. Как да си помогнем?
Всеки един дребен подарък или премия, която можем да си дадем като среща с другар или прелестно пътешестване в покрайнините на града са измежду нещата, които могат да ни компенсират чувствата. Това са опорните точки, които ни оказват помощ за по-плавно връщане към ритъма на всекидневието. Разбира се и планирането на идни събития е от изгода. Това е най-хубавото на пролетното и лятното време, че отваря благоприятни условия за повече време на открито и повече слънчеви лъчи. Слънцето е натурален антидепресант.
Споменахме за трапезата на Великден. Какво е смисъла й в чисто психичен проект? С какво се свързват алените яйца и козунакът?
Червеното е знак на живота, кръвта, здравето на индивида. То е главен фактор, върху който можем да градим щастието и удовлетвореността си от живота. Сладостта в живота е хубавият миг, от който не би трябвало да се лишаваме. В случая той се символизира от козунака на трапезата, който ни дава премията. Заедно те символизират две от най-важните неща, с цел да се усеща човек съразмерен. Това са здравето и усетът към хубавите неща - намирането на удоволствието в живота и то освен в хедонистичен смисъл. Изживяването и преместването на приятните страсти е премията във вътрешен проект. Хедонизмът от време на време неправилно е окачествяван като просто търсене на наслаждение. Всъщност, той е доста значима част от осмислянето на всекидневието или другият взор към психологичното благоденствие. За да бъдем в действителност щастливи и да се усещаме добре осъществени, с цел да не губим смисъла си в живота, би трябвало да си даваме и задоволително награди. Да виждаме хубавите моменти към себе си и да ги изживяваме. Хедонизмът в това отношение е доста значим сателит в всекидневието. Той оказва помощ за намирането и поддържането на вътрешния смисъл в другите сфери от живота. Затова и моето благопожелание за Великденските празници е всички да изживеят оптимално хубави моменти и да се радват на усмивките на околните си хора.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ