Германски репортери дойдоха в България и онемяха от видяното
Величествена природа и живописни градове - с това България е впечатлила немския пътуващ публицист Мартин Левицки. "Като прибавим и ниските цени, страната би трябвало да е същински туристически магнит ", написа той в публикация за немския "Ди Велт " и прибавя: "Само да не беше сегашната пандемия от ковид. "
"Пловдив е едно от най-хубавите места в България "
В България Левицки е обиколил София, Пловдив, Рила и Черноморието. В Пловдив, за който създателят акцентира, че е "един от най-старите градове в Европа ", е бил впечатлен от античните разкопки и концертите в Античния спектакъл.
"Дори и в сегашната пандемия, Старият град предлага жива атмосфера, а разходките из уличките му в никакъв случай не са задоволителни ", четем в обявата. "Категорично Пловдив е едно от най-хубавите места в България ", акцентира Левицки.
Авторът не пести хвалебствени думи и за Морската градина във Варна. В морската столица той обаче бил сюрпризиран най-много от следното: че от Варна има директна автобусна линия до Букурещ. Журналистът-пътешественик решил да се възползва от нея и да обогати пътеписа си с усещания и от румънската столица.
Незначителна детайлност е това, че рейсът въпреки всичко се оказал микробус, в който никой не се чувствал задължен да носи маска и в който водачът, очевидно отегчен от пътя, постоянно посягал към телефона си, с цел да приказва. А това се отразявало на неговия жанр на каране, както написа създателят.
Красивите Родопи и родопските одеяла
И седмичникът "Велт ам Зонтаг " помества публикация за България. В нея Катарина Копенвалнер разказва усещанията си от Родопите. "Тази българска планина е също толкоз красива, колкото и самото ѝ име - с нейните иглолистни гори, величествени варовикови скали, достоверни села и живописни язовири.
Според легендата, Родопите са били татковина на Орфей от древногръцката митология, считан за най-великият артист и стихотворец на древността. Той пеел толкоз хубаво, че даже триглавото куче Цербер на входа към пъкъла спирало да лае, щом чуело гласа му. "
По-нататък авторката споделя за обичайните родопски одеяла.
В Родопите въздухът е студен, написа тя и прибавя, че на хората не им е студено, тъй като всички имат топли родопски одеяла. "Има ги във всяка къща, с тях локалните хора покриват леглата си или пейките пред къщите. Най-често употребяваните цветове са тези от българския трикольор: бяло, зелено и алено ", показва Катарина Копенвалнер.
Днес родопските вълнени одеяла се създават в дребното останали тъкачници в страната. Те се тъкат ръчно на специфични станове. След туризма, в България текстилната промишленост е вторият най-съществен бранш от стопанската система, акцентира авторката. "С тъкачество хората тук се занимават от хилядолетия, само че занаятът разцъфтява едвам през 18-и век. Тогава 90 % от обичайните национални носии в България се били от овча вълна. И през днешния ден доста от тях се създават от вълна, само че все по-често се употребяват и синтетични материали, се споделя в обявата.
Къде са овцете и овчарите?
"В България развъждането на овце постоянно е било метод на прехранване. Достатъчно е да споменем единствено българското овче сирене. Овцете и овчарите и до през днешния ден имат непокътнато място в обичайните български традиции и фолклор. Пътувайки из страната обаче човек се пита къде са стадата с овцете, от които се добива вълната и от които се създават фамозните млечни артикули? ", четем още в обявата.
Отговорът пристигнал малко ненадейно за немската журналистка: производител на вълнени материали ѝ обяснил, че огромна част от вълната през днешния ден се внася от чужбина, защото в България съвсем не са останали овчари.
"След краха на комунизма тази специалност запада съществено, а през днешния ден производителите на вълнен текстил купуват суровината от Нова Зеландия или Австралия, въпреки да се твърди, че била родно произвеждане ", написа Копетвалнер. "Отглеждането на остарели раси овце обаче, като дългокосата каракачанска порода, доста се предизвиква в България. Именно от този тип се добива и вълната за обичайните български халища. "
В края на обявата във "Велт ам Зонтаг " авторката показва, че родопските одеяла се продават на цени сред 40 и 60 евро и могат да се открият в най-обикновени магазини за домашни използва. "Одеялата от мерино вълна, който не боцкат толкоз, са по-скъпи. Но в последна сметка всички одеяла топлят - без значение в коя страна са пасли овцете, с чиято вълна са направени. "
Източник:
"Пловдив е едно от най-хубавите места в България "
В България Левицки е обиколил София, Пловдив, Рила и Черноморието. В Пловдив, за който създателят акцентира, че е "един от най-старите градове в Европа ", е бил впечатлен от античните разкопки и концертите в Античния спектакъл.
"Дори и в сегашната пандемия, Старият град предлага жива атмосфера, а разходките из уличките му в никакъв случай не са задоволителни ", четем в обявата. "Категорично Пловдив е едно от най-хубавите места в България ", акцентира Левицки.
Авторът не пести хвалебствени думи и за Морската градина във Варна. В морската столица той обаче бил сюрпризиран най-много от следното: че от Варна има директна автобусна линия до Букурещ. Журналистът-пътешественик решил да се възползва от нея и да обогати пътеписа си с усещания и от румънската столица.
Незначителна детайлност е това, че рейсът въпреки всичко се оказал микробус, в който никой не се чувствал задължен да носи маска и в който водачът, очевидно отегчен от пътя, постоянно посягал към телефона си, с цел да приказва. А това се отразявало на неговия жанр на каране, както написа създателят.
Красивите Родопи и родопските одеяла
И седмичникът "Велт ам Зонтаг " помества публикация за България. В нея Катарина Копенвалнер разказва усещанията си от Родопите. "Тази българска планина е също толкоз красива, колкото и самото ѝ име - с нейните иглолистни гори, величествени варовикови скали, достоверни села и живописни язовири.
Според легендата, Родопите са били татковина на Орфей от древногръцката митология, считан за най-великият артист и стихотворец на древността. Той пеел толкоз хубаво, че даже триглавото куче Цербер на входа към пъкъла спирало да лае, щом чуело гласа му. "
По-нататък авторката споделя за обичайните родопски одеяла.
В Родопите въздухът е студен, написа тя и прибавя, че на хората не им е студено, тъй като всички имат топли родопски одеяла. "Има ги във всяка къща, с тях локалните хора покриват леглата си или пейките пред къщите. Най-често употребяваните цветове са тези от българския трикольор: бяло, зелено и алено ", показва Катарина Копенвалнер.
Днес родопските вълнени одеяла се създават в дребното останали тъкачници в страната. Те се тъкат ръчно на специфични станове. След туризма, в България текстилната промишленост е вторият най-съществен бранш от стопанската система, акцентира авторката. "С тъкачество хората тук се занимават от хилядолетия, само че занаятът разцъфтява едвам през 18-и век. Тогава 90 % от обичайните национални носии в България се били от овча вълна. И през днешния ден доста от тях се създават от вълна, само че все по-често се употребяват и синтетични материали, се споделя в обявата.
Къде са овцете и овчарите?
"В България развъждането на овце постоянно е било метод на прехранване. Достатъчно е да споменем единствено българското овче сирене. Овцете и овчарите и до през днешния ден имат непокътнато място в обичайните български традиции и фолклор. Пътувайки из страната обаче човек се пита къде са стадата с овцете, от които се добива вълната и от които се създават фамозните млечни артикули? ", четем още в обявата.
Отговорът пристигнал малко ненадейно за немската журналистка: производител на вълнени материали ѝ обяснил, че огромна част от вълната през днешния ден се внася от чужбина, защото в България съвсем не са останали овчари.
"След краха на комунизма тази специалност запада съществено, а през днешния ден производителите на вълнен текстил купуват суровината от Нова Зеландия или Австралия, въпреки да се твърди, че била родно произвеждане ", написа Копетвалнер. "Отглеждането на остарели раси овце обаче, като дългокосата каракачанска порода, доста се предизвиква в България. Именно от този тип се добива и вълната за обичайните български халища. "
В края на обявата във "Велт ам Зонтаг " авторката показва, че родопските одеяла се продават на цени сред 40 и 60 евро и могат да се открият в най-обикновени магазини за домашни използва. "Одеялата от мерино вълна, който не боцкат толкоз, са по-скъпи. Но в последна сметка всички одеяла топлят - без значение в коя страна са пасли овцете, с чиято вълна са направени. "
Източник:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ