13 април: Екзекутирани са участниците във Велчовата завера
Велчовата завера е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 година Преди плануваната дата на протеста заговорът е оголен и организацията, обвързвана с него, е разрушена от османските управляващи с дейната помощ на Русия. На 13 април в Търново са обесени множеството ръководители на заговора.
След завръщането си от чужбина през 1834 година заможният търговец Велчо Атанасов-Джамджията стартира организирането на въоръжено въстание. На съвещанията, провеждани в Търново и Елена, родолюбците създават проект за осъществяване на въстание, което би трябвало да бъде оповестено на Великден през април 1835 година Под претекст, че събира служащи за корекция на разрушената през последната Руско-турска война варненска цитадела, Димитър Софиянлията се наема да въоръжи в покрайнините на Търново към 2000 души.
Въстаниците би трябвало да завладяват Търново и да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски
и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско и Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на самостоятелно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни битки. При сполучлив свършек самостоятелният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
Заговорът е оголен на управляващите от еленския господар Йордан Кисьов. Повечето от участниците са обкръжени от турците в Плаковския манастир. В последвалото стълкновение вземат участие и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман челник, монаси от манастира и селяни от покрайнината. Малък брой въстаници се измъкват от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, са разрушени до село Средни колиби, Еленско. За изтръгване на самопризнания за други участници в заговора турците подложили на жестоки изтезания задържаните бунтовници. Те се изправят почтено пред съда и бесилката и не издават никого, като по този метод избавят мнозина заговорници от гибел. Повечето ръководители на заговора, в това число Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, Йордан Брадата и Кольо Гайтанджията, са обесени в Търново на 13 април.
Участниците във Велчовата завера наподобява разчитат и на известна поддръжка от страна на Русия, само че заговорът съответствува с интервала на най-голямо доближаване сред Османската и Руската империя .
В Силистра, която по това време се намира под краткотрайна съветска окупация, е разкрито второ ядро на заговора, в което вземат участие доста бесарабски българи, доброволци от Руско-турската война. По персонално разпореждане на император Николай I всички участници в заговора, които не са съветски жители, са неотложно предадени на османските управляващи.
Сидни Поатие
На тази дата през 1963 година Сидни Поатие става първият афроамериканец, който печели най-престижната премия във филмовата промишленост – „ Оскар “. Сър Сидни Поатие е американско-бахамски артист и режисьор. Роден е в Маями, Флорида, Съединени американски щати в семейство на имигранти от Бахамските острови.
Sidney Poitier
— ClassicActorsOfHollywood (@CAOH110291)
През 1963 година става първия негър артист със извоюван „ Оскар “ – за кино лентата „ Полски кринове “ .
През 1967 година излизат 3 негови кино лентата, които се трансформират в класика на американското кино – „ На учителя с обич “, „ Среднощна горещина “ и „ Познай кой ще пристигна на вечеря “. С тях става кинозвезда от международен мащаб.
Рицар-командор е на Ордена на Британската империя от 1974 година, което му дава правото да носи почетната купа сър. През 2009 година Поатие е награден с Президентския орден на свободата – най-високото гражданско отличие на Съединени американски щати, от президента на Съединени американски щати Барак Обама. Получава премията BAFTA за изключителни достижения в киното през 2016 година
Още събития на 13 април:
1963 г – роден е съветският гросмайстор Гари Каспаров814 г – умира българският държател хан Крум1695 г – умира френският публицист Жан дьо Лафонтен, прочут с басните си
По темата
След завръщането си от чужбина през 1834 година заможният търговец Велчо Атанасов-Джамджията стартира организирането на въоръжено въстание. На съвещанията, провеждани в Търново и Елена, родолюбците създават проект за осъществяване на въстание, което би трябвало да бъде оповестено на Великден през април 1835 година Под претекст, че събира служащи за корекция на разрушената през последната Руско-турска война варненска цитадела, Димитър Софиянлията се наема да въоръжи в покрайнините на Търново към 2000 души.
Въстаниците би трябвало да завладяват Търново и да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски
и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско и Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на самостоятелно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни битки. При сполучлив свършек самостоятелният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
Заговорът е оголен на управляващите от еленския господар Йордан Кисьов. Повечето от участниците са обкръжени от турците в Плаковския манастир. В последвалото стълкновение вземат участие и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман челник, монаси от манастира и селяни от покрайнината. Малък брой въстаници се измъкват от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, са разрушени до село Средни колиби, Еленско. За изтръгване на самопризнания за други участници в заговора турците подложили на жестоки изтезания задържаните бунтовници. Те се изправят почтено пред съда и бесилката и не издават никого, като по този метод избавят мнозина заговорници от гибел. Повечето ръководители на заговора, в това число Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, Йордан Брадата и Кольо Гайтанджията, са обесени в Търново на 13 април.
Участниците във Велчовата завера наподобява разчитат и на известна поддръжка от страна на Русия, само че заговорът съответствува с интервала на най-голямо доближаване сред Османската и Руската империя .
В Силистра, която по това време се намира под краткотрайна съветска окупация, е разкрито второ ядро на заговора, в което вземат участие доста бесарабски българи, доброволци от Руско-турската война. По персонално разпореждане на император Николай I всички участници в заговора, които не са съветски жители, са неотложно предадени на османските управляващи.
Сидни Поатие
На тази дата през 1963 година Сидни Поатие става първият афроамериканец, който печели най-престижната премия във филмовата промишленост – „ Оскар “. Сър Сидни Поатие е американско-бахамски артист и режисьор. Роден е в Маями, Флорида, Съединени американски щати в семейство на имигранти от Бахамските острови.
Sidney Poitier
— ClassicActorsOfHollywood (@CAOH110291)
През 1963 година става първия негър артист със извоюван „ Оскар “ – за кино лентата „ Полски кринове “ .
През 1967 година излизат 3 негови кино лентата, които се трансформират в класика на американското кино – „ На учителя с обич “, „ Среднощна горещина “ и „ Познай кой ще пристигна на вечеря “. С тях става кинозвезда от международен мащаб.
Рицар-командор е на Ордена на Британската империя от 1974 година, което му дава правото да носи почетната купа сър. През 2009 година Поатие е награден с Президентския орден на свободата – най-високото гражданско отличие на Съединени американски щати, от президента на Съединени американски щати Барак Обама. Получава премията BAFTA за изключителни достижения в киното през 2016 година
Още събития на 13 април:
1963 г – роден е съветският гросмайстор Гари Каспаров814 г – умира българският държател хан Крум1695 г – умира френският публицист Жан дьо Лафонтен, прочут с басните си
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ