Велчовата завера е българско въстание през 1835 г., организирано в

Велчовата завера е българско въстание през 1835 година, проведено в Търново.
След завръщането си от чужбина през 1834 година заможният търговец Велчо Атанасов - Джамджията стартира организирането на въоръжено въстание. Той притегля към себе си Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, Хаджи Йордан, игумена на Плаковския манастир отец Сергий и учителя Андон Никопит. В подготовката на въстанието интензивно се включват и дейци главно от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово. Търновските съзаклятници отпред с Велчо Атанасов откриват тесни връзки с Георги Мамарчев, комендант на Силистра под съветско командване.
На съвещанията, провеждани в Търново и Елена, родолюбците създават проект за осъществяване на въстание, което би трябвало да бъде оповестено на Великден през април 1835 година Под претекст, че събира служащи за корекция на разрушената варненска цитадела от последната руско-турска война, Димитър Софиянлията се наема да въоръжи в покрайнините на Търново към 2000 души. Предвождани от Георги Мамарчев, те трябвало да завладяват града и да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на самостоятелно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни битки. При сполучлив свършек самостоятелният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
За злощастие еленският господар Йордан Кисьов прави изменничество. В тежко стълкновение с турците в Плаковския манастир, където взели участие и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман челник, монаси от манастира и селяни от покрайнината, Велчо Атанасов е хванат и обесен. На 13 април в Търново са обесени водачите на Велчовата завера. Георги Мамарчев е изпратен в Цариград, където като съветски гражданин е освободен и заточен на остров Самос, където умира през 1846 година Малък брой въстаници се измъкнали от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, били разрушени до село Средни колиби, Еленско, всички били избити с изключение на игумена Сергей като духовно лице.
През 1835 година търновци са вярвали, че България може да се освободи, и изтъквали образеца на Гърция и Сърбия. Историческият спомен от въстанието на Асен и Петър, осъществено в друга ера, е подхранвал очакванията на българите от Търновско за триумф.
Участник във Велчовата завера е и Иван Шаранков (Шаренков), родом от Македония, духовник в Лясковец след 1830 година.
Източник: Уикипедия