Епидемията ни отне здравия разум и още търсим трюфели там, където не растат |
Веднъж, по различен мотив и в различен текст бях писал, че всяко диво прасе може да открие инцидентно трюфели, само че опитните знаят, че трюфелите порастват най-често под дъбове. Епидемията, породена от SARS-CoV-2 като че ли ни лиши здравия разсъдък и продължаваме да търсим трюфели там, където не порастват.
Повод за този къс текст са безбройните въпроси към мен по всички вероятни пътища на връзка - аналогови и цифрови, с висока и ниска разграничителна дарба, в писано или изречено слово, с паника и вяра, с очакване и боязън.
Представям отговорите си под формата на 13 мнения по 13 дискусионни точки.
Тези отговори са учредени на задоволителен размер научна литература, както и от насъбрания персонален клиничен опит с заболели и преболедували от COVID-19.
Тези мнения са персонални и не ангажират никого, с изключение на мен. Предоставям ги за информация на любознателни другари и любопитни публицисти, с цел да не търсят на вятъра трюфели в тръните.
1. Имаме среща със мощно контагиозен вирус , който заразява повече, когато и да е и всеки сезон, по-лесно и по-тежко, с по-висока смъртност и по-дълги последици от нормалните респираторни вируси, с които се срещаме.
2. Не, не е леко грипче, даже не е нормален грип, а по-опасен, по-коварен и по-инвалидизиращ вирус.
Само простакът повтаря два пъти една и съща нелепост. Може да съм леко обезумял, само че към момента не съм изцяло малоумен. Мазохистите разкатаха майката на садистите, споделяше Константин Павлов.
Опасно е да сме безкрайни мазохисти!
3. До този миг SARS-CoV-2 и неговите разновидности към този момент убиха над 20 000 сънародници и годишната смъртност на българите за 2020 година се повиши с 15.4% (16.7 хил.). Почти 700 000 американци са изгубили живота си в борбата с вируса, повече от злокобната грипна зараза през 1918 година
4. Противоепидемичните ограничения по време на пандемията сведоха съвсем до нулеви равнища заболеваемостта от грип , само че не съумяха да спрат коронавирусната пандемия , което единствено по себе си приказва за инвазивния темперамент на SARS-CoV-2, който се оказа непредвидимо по-инфекциозен и по-вирулентен от грипа, ловък бегач на дълги дистанции, актьор в моноспектакъл с безчет персонажи, умел състезател на рулетка, в която ние хвърляме заровете, а той обира облагата.
5. Ваксините не оправдаха изцяло оптимистичните ни упования, тъй като не са задоволително ефикасни, за задоволително дълго време, с цел да обезпечат групов имунитет. Затова би трябвало да признаем с огорчение, че наличните досега ваксини не са единственото оръжие, което ще ни обезпечи успеха. Тяхната успеваемост против допустимо възпаление пада последователно и относително бързо, като понижава доста след 5-6 месеца от края на имунизационния цикъл. Запазва се допустима успеваемост против хоспитализация и гибел (между 80-90% в другите проучвания), само че тя не е задоволителен мотив за изказванието, че имунизациите ще ни спасят от натрапника.
Остава ни вярата в очакване на бленуваните пан-коронавирусни ваксини или лекарство.
6. Ваксинираните се заразяват и заразяват останалите, само че с по-нисък интензитет, заради най-често по-оскъдната симптоматика при заразяване и по-ниския вирусен товар в горните дихателни пътища. Този извод има своите нюанси съгласно времето на заразяване и принадлежността към някоя от рисковите групи, което не изключва и тежко протичане на заболяването.
7. Боледувалите наподобява имат по-дълготраен имунитет от имунизираните , само че също се реинфектират (вероятно и заразяват), въпреки с доста по-нисък самостоятелен риск от неимунизирани и неболедували. Има и изключения, само че те следват причинно-следствената връзка на изключенията, разказани в точка 5.
8. Посочените данни постановат оптимално бързо да се реши въпроса за усилваща трета доза и на двете групи - имунизирани (по-рано) и преболедували (по-късно) - изключително за възрастни над 65 години и рисковите групи с съпътстващи заболявания, тъй като въпреки и разполагаем по-дълго от хуморалния имунитет (антитела), клетъчният имунитет не е безконечен, при някои по-продължителен, при други по-кратък, тъй като позволява реинфекции и предвидимостта на тяхната тежест е невъзможна.
9. Поради късия период на ваксинална успеваемост, спазването на комплекса от противоепидемични ограничения - персонални и публични - е наложително изискване за понижаване на тежестта на епидемията и намаляване на самостоятелния и публичен удар. В противоположен случай, имунизациите ще бъдат по-тежко компрометирани, тъй като не съумяват да се оправят сами.
10. Необходимо е обществото да разбере, че вирусът е по-инат от нас и можем да го отстраняваме единствено с твърдоглавие и разсъдък, със наложително имунизиране на най-малко две публични групи - учители и медици - които са водени от професионалната задача да служат на обществото и да дават персонален образец в обстановка на публичен риск. Ваксинирането на служащи от обществената сфера, публичния превоз, питателните вериги, държавни и публични институции е мощно целесъобразно и би трябвало да се случи с упорити и обосновани послания.
11. Учениците са преносители на зараза, макар изказванията на мастити медийни специалисти , и са непосредствена заплаха за своите родители и по-възрастни членове на фамилията. Те би трябвало да съблюдават противоепидемичните персонални ограничения, да носят маски в общите коридори и пространства, още по-добре и в клас, да бъдат тествани два пъти седмично на входа и изхода на седмицата, а стаите да се проветряват, дезинфекцират и да имат ефикасна климатична апаратура. Да не употребяват асансьорите и да заобикалят групови събирания.
12. В подтекста на писаното до тук, имунизационните документи (паспорти) губят своето значение и са като разкъсан самар върху първокласен жребец, като документ на участник в маратон, който не е финиширал, като щемпел върху туристическа брошура, като удостоверение, че си видял сянката на вируса, само че не и него. Не е задоволително несъмнено, че един имунизиран, който не съблюдава противоепидемичните ограничения е по-малко рисков за останалите, в сравнение с един неимунизиран, който се отнася отговорно към тях.
13. Справедливо е да признаем, че груповият имунитет е неосъществим и този подтекст към този момент е неоснователен в тактиката на имунизационните акции, изключително при нашествието на проблематичните разновидности.
Финални послания
1. Ваксините са належащо изискване в борбата за преодоляване на епидемията, само че единствено в комплекс с останалите противоепидемични ограничения.
2. Ваксинацията е мощно целесъобразна за всички възрастни и за рисковите групи.
3. Напълно целесъобразно е имунизационния развой да обхване в цялостен размер медици и учители, в оптимален размер работещите в областта на услугите и държавната и общинска администрация.
4. Противоепидемичният надзор в учебните заведения би трябвало да се ускори и преведе в нужния размер.
5. Ваксинационните документи и документи за преболедуване са непотребни и основават единствено напрежение в обществото без да извършват функционалността, която им е предоставена.
6. В очакване на заветното лекарство и пан-коронавирусна ваксина, приложението на трета усилваща доза не търпи отсрочване, в случай че желаеме да опазим оптимален брой евентуални приемници на вируса, с непредвидими инфекциозни последствия.
Д-р Коста Костов е професор по белодробни заболявания, съветник по белодробни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна ”; бил е дълготраен началник на Клиниката по белодробни заболявания във ВМА, София, ръководител на Българското научно сдружение по пулмология и фтизиатрия, народен съветник по белодробни заболявания към Министерството на здравеопазването и съветник на Националната здравноосигурителна каса. Той е ръководител на Управителния съвет на Фондацията за респираторна медицина „ INSPIRO “, създател и основен редактор на списание за респираторна медицина и ентусиазъм „ INSPIRO “.
Ежегодно е избиран за " Лекар, на който българите имат вяра ", участва в класацията " Най-добрите лекари ". Носител е на годишната премия за есеистика за 2015 година и 2018 година на в. „ Словото през днешния ден ”, седмично издание на съюза на българските писатели. Член на Съюза на българските писатели и доскорошен член на СБЖ
Повод за този къс текст са безбройните въпроси към мен по всички вероятни пътища на връзка - аналогови и цифрови, с висока и ниска разграничителна дарба, в писано или изречено слово, с паника и вяра, с очакване и боязън.
Представям отговорите си под формата на 13 мнения по 13 дискусионни точки.
Тези отговори са учредени на задоволителен размер научна литература, както и от насъбрания персонален клиничен опит с заболели и преболедували от COVID-19.
Тези мнения са персонални и не ангажират никого, с изключение на мен. Предоставям ги за информация на любознателни другари и любопитни публицисти, с цел да не търсят на вятъра трюфели в тръните.
1. Имаме среща със мощно контагиозен вирус , който заразява повече, когато и да е и всеки сезон, по-лесно и по-тежко, с по-висока смъртност и по-дълги последици от нормалните респираторни вируси, с които се срещаме.
2. Не, не е леко грипче, даже не е нормален грип, а по-опасен, по-коварен и по-инвалидизиращ вирус.
Само простакът повтаря два пъти една и съща нелепост. Може да съм леко обезумял, само че към момента не съм изцяло малоумен. Мазохистите разкатаха майката на садистите, споделяше Константин Павлов.
Опасно е да сме безкрайни мазохисти!
3. До този миг SARS-CoV-2 и неговите разновидности към този момент убиха над 20 000 сънародници и годишната смъртност на българите за 2020 година се повиши с 15.4% (16.7 хил.). Почти 700 000 американци са изгубили живота си в борбата с вируса, повече от злокобната грипна зараза през 1918 година
4. Противоепидемичните ограничения по време на пандемията сведоха съвсем до нулеви равнища заболеваемостта от грип , само че не съумяха да спрат коронавирусната пандемия , което единствено по себе си приказва за инвазивния темперамент на SARS-CoV-2, който се оказа непредвидимо по-инфекциозен и по-вирулентен от грипа, ловък бегач на дълги дистанции, актьор в моноспектакъл с безчет персонажи, умел състезател на рулетка, в която ние хвърляме заровете, а той обира облагата.
5. Ваксините не оправдаха изцяло оптимистичните ни упования, тъй като не са задоволително ефикасни, за задоволително дълго време, с цел да обезпечат групов имунитет. Затова би трябвало да признаем с огорчение, че наличните досега ваксини не са единственото оръжие, което ще ни обезпечи успеха. Тяхната успеваемост против допустимо възпаление пада последователно и относително бързо, като понижава доста след 5-6 месеца от края на имунизационния цикъл. Запазва се допустима успеваемост против хоспитализация и гибел (между 80-90% в другите проучвания), само че тя не е задоволителен мотив за изказванието, че имунизациите ще ни спасят от натрапника.
Остава ни вярата в очакване на бленуваните пан-коронавирусни ваксини или лекарство.
6. Ваксинираните се заразяват и заразяват останалите, само че с по-нисък интензитет, заради най-често по-оскъдната симптоматика при заразяване и по-ниския вирусен товар в горните дихателни пътища. Този извод има своите нюанси съгласно времето на заразяване и принадлежността към някоя от рисковите групи, което не изключва и тежко протичане на заболяването.
7. Боледувалите наподобява имат по-дълготраен имунитет от имунизираните , само че също се реинфектират (вероятно и заразяват), въпреки с доста по-нисък самостоятелен риск от неимунизирани и неболедували. Има и изключения, само че те следват причинно-следствената връзка на изключенията, разказани в точка 5.
8. Посочените данни постановат оптимално бързо да се реши въпроса за усилваща трета доза и на двете групи - имунизирани (по-рано) и преболедували (по-късно) - изключително за възрастни над 65 години и рисковите групи с съпътстващи заболявания, тъй като въпреки и разполагаем по-дълго от хуморалния имунитет (антитела), клетъчният имунитет не е безконечен, при някои по-продължителен, при други по-кратък, тъй като позволява реинфекции и предвидимостта на тяхната тежест е невъзможна.
9. Поради късия период на ваксинална успеваемост, спазването на комплекса от противоепидемични ограничения - персонални и публични - е наложително изискване за понижаване на тежестта на епидемията и намаляване на самостоятелния и публичен удар. В противоположен случай, имунизациите ще бъдат по-тежко компрометирани, тъй като не съумяват да се оправят сами.
10. Необходимо е обществото да разбере, че вирусът е по-инат от нас и можем да го отстраняваме единствено с твърдоглавие и разсъдък, със наложително имунизиране на най-малко две публични групи - учители и медици - които са водени от професионалната задача да служат на обществото и да дават персонален образец в обстановка на публичен риск. Ваксинирането на служащи от обществената сфера, публичния превоз, питателните вериги, държавни и публични институции е мощно целесъобразно и би трябвало да се случи с упорити и обосновани послания.
11. Учениците са преносители на зараза, макар изказванията на мастити медийни специалисти , и са непосредствена заплаха за своите родители и по-възрастни членове на фамилията. Те би трябвало да съблюдават противоепидемичните персонални ограничения, да носят маски в общите коридори и пространства, още по-добре и в клас, да бъдат тествани два пъти седмично на входа и изхода на седмицата, а стаите да се проветряват, дезинфекцират и да имат ефикасна климатична апаратура. Да не употребяват асансьорите и да заобикалят групови събирания.
12. В подтекста на писаното до тук, имунизационните документи (паспорти) губят своето значение и са като разкъсан самар върху първокласен жребец, като документ на участник в маратон, който не е финиширал, като щемпел върху туристическа брошура, като удостоверение, че си видял сянката на вируса, само че не и него. Не е задоволително несъмнено, че един имунизиран, който не съблюдава противоепидемичните ограничения е по-малко рисков за останалите, в сравнение с един неимунизиран, който се отнася отговорно към тях.
13. Справедливо е да признаем, че груповият имунитет е неосъществим и този подтекст към този момент е неоснователен в тактиката на имунизационните акции, изключително при нашествието на проблематичните разновидности.
Финални послания
1. Ваксините са належащо изискване в борбата за преодоляване на епидемията, само че единствено в комплекс с останалите противоепидемични ограничения.
2. Ваксинацията е мощно целесъобразна за всички възрастни и за рисковите групи.
3. Напълно целесъобразно е имунизационния развой да обхване в цялостен размер медици и учители, в оптимален размер работещите в областта на услугите и държавната и общинска администрация.
4. Противоепидемичният надзор в учебните заведения би трябвало да се ускори и преведе в нужния размер.
5. Ваксинационните документи и документи за преболедуване са непотребни и основават единствено напрежение в обществото без да извършват функционалността, която им е предоставена.
6. В очакване на заветното лекарство и пан-коронавирусна ваксина, приложението на трета усилваща доза не търпи отсрочване, в случай че желаеме да опазим оптимален брой евентуални приемници на вируса, с непредвидими инфекциозни последствия.
Д-р Коста Костов е професор по белодробни заболявания, съветник по белодробни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна ”; бил е дълготраен началник на Клиниката по белодробни заболявания във ВМА, София, ръководител на Българското научно сдружение по пулмология и фтизиатрия, народен съветник по белодробни заболявания към Министерството на здравеопазването и съветник на Националната здравноосигурителна каса. Той е ръководител на Управителния съвет на Фондацията за респираторна медицина „ INSPIRO “, създател и основен редактор на списание за респираторна медицина и ентусиазъм „ INSPIRO “.
Ежегодно е избиран за " Лекар, на който българите имат вяра ", участва в класацията " Най-добрите лекари ". Носител е на годишната премия за есеистика за 2015 година и 2018 година на в. „ Словото през днешния ден ”, седмично издание на съюза на българските писатели. Член на Съюза на българските писатели и доскорошен член на СБЖ
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ