Геймингът - основна опасност пред децата на 21 век
" Веднъж на една Нова година играх 12 часа. Сутринта припаднах, само че след това бързо се съвзех. Не бях ходил до тоалетна, не бях пил даже вода. Нашите ли? Те даже не схванаха. " Думите са на 16-годишен юноша, който идваше при мен на психически съвещания в учебно заведение. Когато го попитах какъв желае да стане, той ми отговори, че желае да работи нещо с компютри, само че не знае тъкмо какво. За този случай от своята процедура споделя психологът и логопедът .
Бледият юноша нямал никаква мотивация да върви на учебно заведение, да излиза на открито с другари, занемарил хигиеничните си привички, бързо се разконцентрирал и губел самообладание (нещо, което се следи и при наркотичната зависимост). Очаквал с неспокойствие да приключат образователните часове, с цел да се прибере у дома, където да се потопи в света на цифровата действителност. Там... “можеш да правиш каквото си искаш, също така съвсем постоянно печелиш, а когато губиш, пускаш играта изначало “.
Психично разстройство от видеоигри (gaming disorder)
Гейминг разстройство (gaming disorder) или казано на български зависимостта към видеоигрите е публично приета през 2018 година от СЗО за психологично разстройство. То се следи най-много при деца и младежи, постоянно се среща обаче и при възрастни. Определян като " цифров хероин ", " геймингът " се възприема като извънредно пристрастяващ по своята същина. Година по-късно – през 2019 година Англия отваря първата клиника за лекуване на деца, подвластни от видеоигри. Fortnite, Candy Crush и Call of Duty са единствено част от игрите, водещи до тежката привързаност, която лекуват в клиниката. Установено е, че при този тип взаимозависимост съществуват признаци на абстиненция (когато детето не играе на видеоигри), сходни на тези при наркотична взаимозависимост – потене, главоболие, незаинтересованост, проблеми със съня, нараснала тревога, под паника офанзиви, експанзия, десоциализация. Липсата на физическа интензивност пък води до други проблеми като да вземем за пример наднормено тегло в по-късна възраст. Изследвания сочат, че при този тип взаимозависимост хормоните допамин, адреналин, серотонин, които мозъкът управлява, са в цялостен дисбаланс.
Как стои въпросът в България?
У нас макар възходящият брой деца, които са в риск от отпадане от учебно заведение поради пристрастеността си към видеоигрите, липсват каквито и да е ограничения за предварителна защита или лекуване. И до момента в който хеоринът беше бичът на предишния 20 век, „ геймингът “ се трансформира в съществена заплаха пред децата на 21 век. Твърде подценявано от родителите психологично разстройство, което може да има пагубни последици върху подрастващите. Подценявано, тъй като множеството родители и специалисти си мислим, че цифровите игри не са отровата, която наркоманите вкарват под друга форма в телата си, и от която могат да получат свръхдоза и да умрат. Дали? 16-годишният юноша, за който ви описах при започване на публикацията, е примрял. Това е свръхдоза, разяснява още Хотнишка.
В България към момента следва публичната полемика за вредите, предварителната защита и лекуването на този вид взаимозависимост, отключваща психологично разстройство. Експерти поучават предварителната защита да стартира от най-малка възраст. Колкото по-малко е детето, толкоз по-малко време би трябвало да прекарва пред екран (телевизионен, компютърен, екран на мобилен телефон). Деца над 7 години би трябвало да играят видеоигри не повече от половин час дневно, под 7 години - най-много 15 минути. Към днешна дата отдалеченото образование в допълнение усложнява казуса и занапред ще следим следствията и ще търсим решения.
Още от ЗДРАВЕ:
Бледият юноша нямал никаква мотивация да върви на учебно заведение, да излиза на открито с другари, занемарил хигиеничните си привички, бързо се разконцентрирал и губел самообладание (нещо, което се следи и при наркотичната зависимост). Очаквал с неспокойствие да приключат образователните часове, с цел да се прибере у дома, където да се потопи в света на цифровата действителност. Там... “можеш да правиш каквото си искаш, също така съвсем постоянно печелиш, а когато губиш, пускаш играта изначало “.
Психично разстройство от видеоигри (gaming disorder)
Гейминг разстройство (gaming disorder) или казано на български зависимостта към видеоигрите е публично приета през 2018 година от СЗО за психологично разстройство. То се следи най-много при деца и младежи, постоянно се среща обаче и при възрастни. Определян като " цифров хероин ", " геймингът " се възприема като извънредно пристрастяващ по своята същина. Година по-късно – през 2019 година Англия отваря първата клиника за лекуване на деца, подвластни от видеоигри. Fortnite, Candy Crush и Call of Duty са единствено част от игрите, водещи до тежката привързаност, която лекуват в клиниката. Установено е, че при този тип взаимозависимост съществуват признаци на абстиненция (когато детето не играе на видеоигри), сходни на тези при наркотична взаимозависимост – потене, главоболие, незаинтересованост, проблеми със съня, нараснала тревога, под паника офанзиви, експанзия, десоциализация. Липсата на физическа интензивност пък води до други проблеми като да вземем за пример наднормено тегло в по-късна възраст. Изследвания сочат, че при този тип взаимозависимост хормоните допамин, адреналин, серотонин, които мозъкът управлява, са в цялостен дисбаланс.
Как стои въпросът в България?
У нас макар възходящият брой деца, които са в риск от отпадане от учебно заведение поради пристрастеността си към видеоигрите, липсват каквито и да е ограничения за предварителна защита или лекуване. И до момента в който хеоринът беше бичът на предишния 20 век, „ геймингът “ се трансформира в съществена заплаха пред децата на 21 век. Твърде подценявано от родителите психологично разстройство, което може да има пагубни последици върху подрастващите. Подценявано, тъй като множеството родители и специалисти си мислим, че цифровите игри не са отровата, която наркоманите вкарват под друга форма в телата си, и от която могат да получат свръхдоза и да умрат. Дали? 16-годишният юноша, за който ви описах при започване на публикацията, е примрял. Това е свръхдоза, разяснява още Хотнишка.
В България към момента следва публичната полемика за вредите, предварителната защита и лекуването на този вид взаимозависимост, отключваща психологично разстройство. Експерти поучават предварителната защита да стартира от най-малка възраст. Колкото по-малко е детето, толкоз по-малко време би трябвало да прекарва пред екран (телевизионен, компютърен, екран на мобилен телефон). Деца над 7 години би трябвало да играят видеоигри не повече от половин час дневно, под 7 години - най-много 15 минути. Към днешна дата отдалеченото образование в допълнение усложнява казуса и занапред ще следим следствията и ще търсим решения.
Още от ЗДРАВЕ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ