10 факта за Световното първенство по футбол
Веднъж на 4 години Земята придобива идеално кръгла форма. Веднъж на 4 години, националните тимове на 32 страни се изправят един против различен в епични борби, с цел да решат коя е най-хубава в Царя на спортовете. Веднъж на 4 години се пишат златните страници от историята на Футбола. Хиляди се насочат към домакина на събитието, а милиарди са залепени пред дребния екран.
Представямe ви 10 обстоятелството за Световното състезание по футбол, които е хубаво да знаете. Едва ли ще запомните всичко, само че някои неща ще останат в съзнанието ви сигурно. Сипете си една ледена бира и се отдайте на идващите редове. Enjoy!!!
1. Началото
Световното състезание по футбол се организира на всеки 4 години, от 1930 година насам, като се изключи 1942 и 1946 година, поради Втората Световна Война.
Настоящата форма на шампионата включва 32 тима, дружно със страната хазаин, които се надпреварват за Световната купа в границите на към 1 месец. Това е финалната фаза, а квалификациите се организират в границите на 3-те години сред обособените шампионати. В тези квалификации, тимовете се разделят по географски принцип и единствено най-хубавите отбори от обособените групи получават правото да се състезават на Мондиала.
Благодарение на триумфите на олимпийските футболни шампионати, ФИФА, управлявана тогава от Жул Риме, стартира да търси способи за отделяне от Олимпиадата и основаване на лично състезание. На 28 май 1928 година в Амстердам е решено да се организира Световно състезание по футбол, като хазаин на шампионата ще бъде Уругвай. Тази страна е определена, защото през 1930 година тя чества 100 години от оповестяването на независимостта ѝ.
Много страни са поканени за присъединяване, само че заради географската раздалеченост на Уругвай, 2 месеца преди шампионата, нито една европейска страна не е удостоверила своето присъединяване. В последна сметка, Риме убеждава Югославия, Белгия, Румъния и Франция да пътуват за Уругвай. Турнирът се организира от 7 до 30 юли 1930 година и в него вземат присъединяване 13 национални тима: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души аудитория и става първият международен първенец.
2. Регламентът
От второто Световно състезание през 1934 година се провеждат квалификации, които да дефинират най-достойните претенденти за Световната купа. Те се организират в шестте континентални зони на ФИФА (Европа, Южна Америка, Северна и Централна Америка и Карибския район, Азия, Африка и Океания) и се управляват от съответните интернационалните футболни конфедерации. За всяко съревнование ФИФА авансово дефинира броя на местата, за които ще се борят страните във всяка зона.
Квалификационният развой може да стартира най-рано три години преди финалната фаза и лишава повече от две години. Форматът на квалификационните шампионати се взема решение от всяка конфедерация. С изключение на 1934 година, домакините на всяко Световно състезание се класират автоматизирано на финалите. До квалификациите за Световното състезание през 2006 г. това право се дава и на международния първенец.
От 1998 година, на финалите вземат участие 32 тима, които се състезават в продължение на 1 месец на стадионите на страната или страните-домакини. Има две етапи: групова фаза и фаза на директни елиминации.
В груповата фаза се тегли чоп и се дефинират осем групи, всяка с по четири тима. Преди жребия осемте условно “най-добри ” тима се слагат като “водачи на групи ”, а останалите се разпределят в урни – най-вече на континентален принцип. След 1998 г. се постановат ограничавания – в една група не може да има повече от два състава от Европа, както и повече от един тим, от която и да е конфедерация. Във всяка група всеки играе против всеки и по този метод всеки тим изиграва три мача. Последните два мача в групата се играят едновременно, за да се минимизира опцията от вероятно договаряне на резултата.
Първите два тима от всяка група не престават към директните елиминации, където при еднакъв резултат в постоянните 90 минути се стига до две продължения от по 15 минути, като при възможен еднакъв резултат и след тях – до осъществяване на дузпи. Първоначално се играят осминафинали, в които първият тим от една група играе против втория тим от друга. Следват четвъртфинали, полуфинали и край. Двата тима, които отпаднат на полуфиналите играят за третото място. Класирането на тимовете в груповата фаза се прави въз основа на извоюваните от тях точки.
3. Домакините
Домакините на първите международни шампионати са се определяли на събрания на конгрес на ФИФА. В първите десетилетия от съществуването на Световното състезание изборът е предизвиквал доста полемики, поради триседмичния преход с транспортен съд сред Южна Америка и Европа – двата колоса в международния футбол.
След Световното през 1958, с цел да се избегнат евентуалните протести и разногласия, ФИФА стартира да редува семейството сред Европа и Америка. Това продължава до шампионата през 2002, което е първото Световно състезание, извършено в Азия, като домакини са две страни – Япония и Южна Корея. Световното състезание през 2010 г. пък се организира в ЮАР, която е първата африканска страна, поела семейството на международни финали.
Системата еволюира през годините и в този момент семейството се дефинира посредством гласоподаване в изпълнителния комитет на ФИФА. За обезпечаване на задоволително време за подготовка на домакините гласуването се прави 6, а в следствие 7 и 11 години преди всяко състезание. Самото гласоподаване е по система на подреждането на най-предпочитаните претенденти.
4. Бойкотите
В историята на международните шампионати има случаи, когато тимове са отказвали да играят. Уругвай е единственият тим в историята, който не е защитавал международната си купа. Южноамериканците печелят първия мондиал през 1930 година, на който са домакини, само че отхвърлят да пътуват за шампионата в Италия 4 години по-късно.
Аржентина и Уругвай отхвърлят да вземат участие в Мондиала през 1938 година в символ на митинг против избора на Франция за хазаин. Двете страни са недоволни от обстоятелството, че за втори следващ път европейска страна получава правото да провежда шампионата.
През 1950 година Бразилия провежда първия мондиал след Втората международна война. Индийците отхвърлят да вземат участие, като дълго време се счита, че повода е, че им е неразрешено да играят боси. Оказва се, че това е мит. Индийската федерация афишира, че се отхвърля от присъединяване поради “разногласия към селекцията на тима и незадоволително време за подготовка ”.
Квалификациите за Световното в Швеция през 1958 година се трансформират в същинска неразбория поради наличието на Израел. Израелците би трябвало да се състезават с Турция, Индонезия, Египет и Судан в пресявките на азиатско-африканската зона. И четирите страни обаче отхвърлят да играят против Израел по политически аргументи.
През 1966 година цялостен континент бойкотира Световно състезание. За шампионата в Англия ФИФА дава 10 квоти за Европа, четири за Южна Америка и една за Централна Америка и Карибския район. Това оставя единствено едно място за тимовете от Азия, Африка и Океания. Африканската футболна конфедерация смята това за извънредно незаслужено. През октомври 1964 година всичките 15 африкански федерации афишират отдръпването си от квалификациите.
Съюз на съветските социалистически републики играе бараж с Чили за място във финалите. Първата среща в Москва приключва без голове. Съветският съюз обаче отхвърля да пътува за реванша в Сантяго, плануван за 21 ноември 1973 година поради военния прелом в Чили, при който на същия стадион са екзекутирани ляво настроени пандизчии.
Гостите пращат молба до ФИФА да бъде заменено мястото на мача. След като излиза наяве, че това няма да се случи, Съюз на съветските социалистически републики отхвърля да взе участие. Мачът в Сантяго въпреки всичко стартира. Домакините се подреждат от едната страна на терена и вкарват два гола в опразнената врата, преди съдията да даде завършек на мача.
Британското държавно управление организира съществени полемики към присъединяване на националния тим в Испания през 1982 година поради вероятността да се стигне до мач с Аржентина. Това е годината на Фолклендската война и много от членовете на английския кабинет се притесняват, че може да се стигне до конфликти, в случай че някоя от английските страни би трябвало да се изправи против международните първенци от 1978 година. В последна сметка Фолклендската война завършва тъкмо в деня преди началото на международното, а Аржентина и трите английски тима в шампионата отпадат без да се изправят един против различен на терена.
5. Топката
Коженото кълбо е най-важното нещо за един футболен мач. А коженото кълбо за Световното състезание по футбол има историческо значение. “Адидас ” е снабдител на формалните топки за международните шампионати от 1970 година. Идеята за един формален снабдител на топки за международни шампионати се появява по време на Световното в Чили през 1962 година. Тогава има доста проблеми и недоволства от предоставеното от уредниците кожено кълбо. През 1963 година “Адидас ” създава първата си топка “Сантяго ”. На Световното състезание през 1966 година се играе с британско кожено кълбо, само че има и неофициална топка, създадена от немската компания за спортна екипировка.
1930 – На финала са употребявани две разнообразни топки поради спор сред Аржентина и Уругвай. Аржентинците дават лично кожено кълбо „ Тиенто “ с 12 кожени части и връзки на дупката за слагане на плондира. През втората част се играе с уругвайска топка „ Т-Модел “ – 11 части с връзки.
1934 – топка “Федерале 102 ”, направена от 13 кожени части и връзки.
1938 – топка “Ален ”, ушита от 13 кожени части с бели памучни връзки.
1950 – “Дупло Т ”, която е първата, без връзки. На кожената повърхнина от 12 части има винтил, откъдето топката може да бъде напомпана.
1954 – “Суис Уърлд Чемпиън ” която е първата, направена от 18 кожени части.
1958 – “Топ Старт ”, създадена от шведска компания от 24 кожени части.
1962 – “Крак ”, направена от 18 кожени части.
1966 – “Челъндж 4-стар ”, направена от 25 кожени части, като има разновидности в оранжево и жълто.
1970 – Първата топка, предоставена от “Адидас ” – “Телстар ”. Топката е направена от 32 кожени части в черно и бяло, само че “Адидас ” дава единствено 20 бройки. Така по време на шампионата са употребявани още кафяви и бели топки.
1974 – “Телстар Дурласт ” с полиуретановото покритие, което прави топките по-здрави и водоустойчиви.
1978 – “Танго ” – 20-те черни части са сменени от бели с триъгълни шарки, които основават оптичната заблуда за 12 идентични кръга по повърхността. “Танго ”вдъхновява дизайна на топките за идващите пет международни шампионати.
1982 – “Танго Еспаня ” е последната най-вече кожена топка, употребена на международни шампионати. На шевовете се появява гумено покритие, което още повече покачва водоустойчивостта на топката.
1986 – “Ацкета ” е първата топка от синтетични материали, която е еднообразно добра за потребление и на твърди, и мокри терени. За първи път при дизайна са употребявани претекстове от историята на домакина на международното състезание. В черните триъгълни шарки са изобразени претекстове на ацтеките.
1990 – “Етруско “. В шарките има изображения на лъвове в етруски жанр и други претекстове от същото изкуство. За първи път на топките е сложена вътрешна черна полиуретанова пяна.
1994 – При изработката на “Куестра ” за първи път на топки за Световно състезание се употребява слой от полистиренова пяна.
1998 – “Триколоре ” в синьо, бяло и алено – цветовете на френското знаме. В шарките има изображения на петел – националният знак на Франция.
2002 – Промяна в дизайна за първи път от 1978 година. “Фивърнова ” има огромни шарки, на които са изрисувани типичните за азиатската просвета огньове. Топката има усъвършенствани качества и експедитивност при полет.
2006 – “Тиймгайст ” е от 14 части, които за първи път не са зашити едно за друго, а залепени. Новият дизайн прави топката по-сферична. За първи път за финала на Световно състезание има друга цветова гама на топката.
2010 – “Джабулани ” има едвам осем обособени части, които за първи път са огънати машинно в нужната форма за възстановяване и постигането на по-сферична форма. За финалната среща има обособен дизайн и настрана име “Джобулани ” от употребяваното в ЮАР редуциране Джобург за Йоханесбург.
2014 – За първи път името на топката е определено посредством гласоподаване от почитателите – “Бразук ”. Топката е направена от едвам шест части, които са термично огънати.
6. Талисманите
Началото на традицията на футболните талисмани слагат самите създатели на футбола на Световното състезание в Англия през 1966 година Лъвът Уили се появява на всички артикули – от хавлиени кърпи през чаршафи до чаши за чай. След нервността по Уили талисманите стават неизменима част от брандирането на международните конгреси и милиони хора си купуват облиците им под най-разнообразни форми.
Мексико 1970 – Maлчyгaнът Xyaнитo е c eĸипиpoвĸaтa нa Meĸcиĸo и coмбpepo нa глaвaтa, въpxy ĸoeтo пишe “Мехісо 70 ”.
Федерална Република Германия 1974 – Двeтe мoмчeтa Tип и Taп. Ha флaнeлĸaтa нa eднoтo пишe “WМ ”(Wеltmеіѕtеrѕсhаft – Cвeтoвнo пъpвeнcтвo), a нa дpyгoтo – ’74. Toвa e и eдинcтвeният зaceгa тaлиcмaн в двoeн тип.
Аржентина 1978 – Момчето Гаучито. Неговата шапка с надпис “Argentina’78 ”, шалче и бич са типични за гаучосите – поданици на пампасите, аналог на каубоите.
Испания 1982 – Испанците избират за амулет портокала Наранхито. Името му идва от исп. naranja – оранжев.
Мексико 1986 – Лютата чушка Пике – със сомбреро и колоритни мустаци. Името му произлиза от Picante – систематизирано наименование на локалните подправки.
Италия 1990 – Стилизиpaнo чoвeчe, бoядиcaнo в цвeтoвeтe нa итaлиaнcĸoтo знaмe. Зa имeтo нa тaлиcмaнa Чao e избpaнa нaй-пoпyляpнaтa дyмa в Итaлия.
Съединени американски щати 1994 – Кучето “Страйкър ” (нападател), измислено от компанията “Дисни ”.
Франция 1998 – Петелът Футикс. Името му е формирано от думите “футбол ” и окончанието “икс ” в чест на анимационния галски воин Астерикс.
Япиния и Южна Корея 2002 – Ато, Каз и Ник – същества в оранжево, розово и синьо, които са основани благодарение на компютърна технология.
Германия 2006 – Лъвът Гoлeo VІ нe e пpиeт дoбpe oт фeнoвeтe. Запaлянĸoвците тaĸa и нe paзбиpaт зaщo лъвът нямa дoлни гaщи. Лъвът нe e cpeд нaциoнaлнитe cимвoли нa Гepмaния. А и имeтo Гoлeo идвa oт дyмитe “гoл ” и “лeo ” – дyми, ĸoитo нe ca c нeмcĸи ĸopeн. Компaниятa, ĸoятo пpoизвeждa apтиĸyлитe c Гoлeo, oбявявa фaлит зapaди ниcĸитe cи пpoдaжби.
ЮАР 2010 – Леопардът Закуми. Името му произлиза от ЗА – остаряла абревиатура на Южна Африка и “куми ”, което значи цифрата 10 на няколко африкански езика.
Бразилия 2014 – Бpoнeнoceцът Фyлeĸo. Toй e в цвeтoвeтe нa бpaзилcĸитe eĸипи, a нa флaнeлĸaтa мy пишe Brasil 2014. Имeтo мy e ĸoмбинaция oт дyмитe Fu (Futеbоl, фyтбoл) и LЕСО (Есоlоgіа, eĸoлoгия). Живoтинчeто e пocлaниĸ нa eдин гoлям пpиpoдeн пpoблeм: бpoнeнocцитe в Цeнтpaлнa и Южнa Aмepиĸa ca изчeзвaщ тип, зaщoтo гopитe, ĸoитo oбитaвaт, ca пoдлoжeни нa мacoвa ceч.
7. Шампионите
В историята на 20-те извършени до момента международни шампионати единствено осем страни са завоювали международната купа. Бразилия е рекордьор по извоювани международни трофеи – общо пет. Италия и Германия се подреждат след нея с по 4 извоювани шампионата. Уругвай и Аржентина са с по две трофеи, а Англия, Франция и Испания са спечелили трофея един път.
Десет пъти международните финали са се провеждали в Европа и на тях единствено един път неевропейска страна е печелила купата – Бразилия през 1958 година. На останалите 10 международни шампионати тимовете от Южна Америка са печелили трофея осем пъти, а европейските два – Испания на Световното състезание от 2010 година в ЮАР и Германия през 2014 годна в Бразилия.
Само веднъж някой от тимовете на Бразилия, Германия, Италия или Аржентина не е достигал до край: това е финалът на Световното състезание от 2010 година в ЮАР, когато Испания се изправя против Нидерландия. Само два пъти народен тим на страна, която не е от Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: Съединени американски щати през 1930 година и Южна Корея през 2002 година.
На Световното състезание в Бразилия от 12 юни до 13 юли 2014 година Германия става международен първенец за четвърти път в историята си, побеждавайки Аржентина с 1:0 след продължения.
8. Рекордите
Като шампионат с такова значение, от Световното състезание по футбол излизат голям брой върхове и категории “Най ”. Ето и най- забавните от тях.
Най-много трофеи: Бразилия 5 – 1958, 1962, 1970, 1994, 2002.
Най-много финални мачове: Германия 8 – 1954, 1966, 1974, 1982, 1986, 1990, 2002, 2014.
Най-много участия: Бразилия – 21 във всяко състезание.
Най-много трофеи: Пеле – Бразилия 3 – 1958, 1962, 1970.
Най-изразителни победи: Унгария – Южна Корея 9:0 – 1954 година, Югославия – Заир 9:0 – 1974 година, Унгария – Салвадор 10:1 – 1982 година
Голмайстор: Мирослав Клозе – Германия 16 гола в 24 мача.
Най-бърз гол: Хакан Шукур 11-та секунда, Турция против Южна Корея на 29 юни 2002.
Най-млад състезател: Норман Уайтсайд – Северна Ирландия 17 години и 41 дни, против Югославия на 17 юни 1982.
Най-възрастен състезател: Фарид Мондрагон – Колумбия 43 години и 3 дни, против Япония на 24 юни 2014.
Най-много жълти и червени картони, показани в един мач: 16 жълти и 4 червени, в мача Португалия – Холандия, на Световното състезание през 2006. Рефер на мача е Валентин Иванов от Русия.
Най-бързо отхвърлен от игра футболист и показан червен картон: Батиста от Уругвай от френския арбитър Жоел Киню в 56-тата секунда на мача Шотландия – Уругвай на Световното състезание в Мексико през 1986.
9. Трофеят
Световната купа е вторият по тип трофей, който получава международният първенец. От първия Мондиал през 1930 до този през 1974 на спечелилите е връчвана друга статуетка. Първоначално е известна просто като Световната купа, Куп дю Монд или златната Нике, само че през 1946 година е преименувана в чест на президента на ФИФА, който първи провежда надпреварата – Жул Риме. Статуетката е висока 35 сантиметра и тежи 3,8 кг. На нея е изобразена крилатата фигура на Нике – древногръцката богиня на успеха. Изработена е от френския ваятел Абел Лафльор от злато и сребро, както и от минерала лапис лазули.
Купата оцелява по забавен метод през Втората международна война. Д-р Оторино Бараси, италианският вицепрезидент на ФИФА, е укрил от нацистите трофея в кутия от обувки под леглото си.
Три месеца преди началото на международното състезание в Англия през 1966 година, трофеят е откраднат, до момента в който е на обществено ревю в Лондон. Купата е открита седем дни след изгубването от куче на име Пикълс. Призът става непрекъснато владеене на Бразилия през 1970 година За страдание трофеят още веднъж е откраднат през 1983 година до момента в който е бил изложен в централата на бразилската футболна конфедерация в Рио де Жанейро.
На 8 април април 1974 година, във Федерална Република Германия, ФИФА показва трофея, който връчва на спечелилия в Световното състезание по футбол. На статуетката са изобразени две човешки фигури, които държат Земята. Дизайнът е на италианският ваятел Силвио Гацанига. Височината ѝ е 36,8 сантиметра. Тежи 6 кг и 142 грама, а към 5 от тях са 18-каратово солидно злато. Благородният метал е допълнен от два малахитени пръстена в основата на купата. Минералът е отговорен за зелените краски, които придават приключен тип на отличието
Последният подробност е гравираният надпис “FIFA World Cup ”, допълнен от имената на всички първенци. Те са овековечени на локалния си език дружно с годината на триумфа им. Той не се дава вечно на нито един тим, без значение какъв брой шампионати е печелил. Победителите от всяко международно състезание задържат трофея до началото на идващото и се награждават с позлатено копие. Другото известно име на този трофей е “Златен глобус ”. Националните тимове на Аржентина, Федерална Република Германия, Италия и Бразилия са печелили този трофей всеки по два пъти. Той ще продължи да се връчва на спечелилите до 2038 година, когато пространството за имената на членовете на международните първенци ще се запълни.
10. Какво ни следва?
Русия е определена за хазаин през 2010 година, изпреварвайки останалите кандидатури на Англия, Белгия-Холандия и Испания-Португалия. Двубоите от Световното в Русия ще се играят на 12 стадиона, ситуирани в общо 11 съветски градове. Всички 10 от тях се намират в европейската част на страната. Единственото изключение е стадионът в Екатеринбург. Най-големият от стадионите ще бъде “Лужники ” в Москва, чиито потенциал е 81 000 седящи места. Този стадион ще одобри както дуела на откриването, по този начин и финала, Шампионатът ще се играе в интервала 14 юни – 15 юли 2018 година, а футболистите ще ритат с “Телстар 18 ” – новият артикул на “Адидас ”. Вълкът с името Забивака (Вкарвач, Голмайстор) ще бъде амулет на тазгодишния шампионат. Студентката от Томск Екатерина Бочарова е създателят на талисмана, който победи котка и тигър в последния избор.
По-малко от 90 дни преди началото на Световното състезание в Русия министрите от английското държавно управление и членовете на кралското семейство оповестиха протест на най-големия футболен конгрес. Опитът за ликвидиране на някогашния двоен сътрудник Сергей Скрипал докара до напрежение сред двете страни и апели на високо равнище британският народен тим да се откаже от шампионата. Футболната асоциация на Англия обаче се разгласи срещу протест на международното състезание. Асоциацията не толерира потреблението на шампионата за политически цели.
Надпреварата, която ще открие шампионата, ще стартира в 18 ч. българско време на 14 юни. На терена един против различен ще се изправят тимовете на Русия и Саудитска Арабия. През идващия месец светът ще може да наблюдава още 62 мача, които ще дефинират тазгодишните кандидати за купата. Финалната, 64-та среща, ще се организира на 15 юли в Москва в 18 ч. българско време. Още Футболни Новини от 7Sport.
Мондиал 2018 ще бъде последният с 32 тима, като за идващото международно състезание – това в Катар през 2022 година те ще бъдат увеличени с 50% на 48, когато ще бъдат разграничени на 16 групи от по три.
