Вечерта преди Рождество Христово е най-светлият празник за християнското семейство.

Бъдни вечер 24 декември – традиции и обичаи в България

Вечерта преди Рождество Христово е най-светлият празник за християнското семейство. На Бъдни вечер – 24 декември, народът освен чака Рождението на Спасителя, само че назовава за здраве, изобилие и благодат.

Ето какви са обичаи и традиции на Бъдни вечер:

Празникът

Според националната митология, името Бъдни вечер произлиза от бдение или съдбини, бъдеще. Цялата природа и хората са затаили мирис преди Коледа и чакат чудото да се случи. Всички растения и животни са притихнали. Легендата споделя, че единствено кукувицата не престанала да кука, трепетликата – да трепери и реката – да тече. Затова и били осъдени от Богордица – кукувицата да кука единствено три пъти в годината, трепетликата – все да трепери, а реката – да клати по тесни пътища.

Бъдни вечер носи още името Малка Коледа, Мали Божич, Суха Коледа. На този ден се ражда новото слънце, нов Бог и празникът сплотява езическите вярвания с християнската религия.

Хлябът и бъдникът

В българската традиция трапезата на Бъдни вечер би трябвало да е скромна и постна. Основно място в нея заемат хлябът и бъдникът. Обредният самун се назовава боговица, божичник, богова пита, вечерник. Бъдникът е дебело дърво, (дъбово или крушово), което би трябвало да има всеки дом. Той показва връзката сред небето и земята в тази магична нощ. Бъдникът е знак на изобилието, което ни чака с Рождество Христово. Дървото се миросва за благодат и изобилие, опазване на живота и увеличение на силите.

Обредният самун се меси от младо момиче, облечено в празнични облекла, закичено с китка босилек или чемшир. Тестото се меси с мълчана вода. Брашното се пресява три пъти, като за животните и пчелите се меси обособен самун. Трапезата се прекадява, стопанинът разчупва хляба над главите, с цел да са високи класовете. Първото пaрче се отчупва за Богородица, второто – за къщата, а след това се разчупва и раздава съгласно възрастта. Хвърлят се житни зърна нагоре, с цел да бъде високо житото.

Ако някой стане от трапезата, би трябвало да върви наведен. Отделят се хапки за умрелите близки.

След като се раздигне трапезата, сламата се изгаря и докъдето огрява огънят, до такава степен няма да падат гръмотевици.Част от сламата се поставя върху плодните дръвчета за благодат. Бъдникът остава да гори в огнището цяла нощ. Въгленчета от бъдника се поставят във вода и се счита, че тя гони зли сили и заболявания.

Трапезата

По традиция, старите българи подреждали трапезата върху плява, която е знак на яслите, в които е положен младенецът при раждането му. Трапезата на Бъдни вечер е знак на изобилие и обилие – поставят се храни, които набъбват, с цел да се множат богатствата. За повече шанс се поставят – питка с паричка, пуканки, царевица, фасул, ошав. Вечерята пресъздава магията за изобилие. Колкото повече са ястията, толкоз повече ще бъде шансът и изобилието за стопаните и къщата. Ястията би трябвало да бъдат нечетен брой – 7, 9, 11 и всички би трябвало да бъдат постни. Слагат се самун, плодове, сарми с кисело зеле и ориз, пълнени чушки, зелник, ошав, чесън, орехи, печен фасул, тиквеник, жито, орехи, мед, грозде. Може да се подготви баница с къмети.

Обредните хлябове са вършат за празника, за къщата и за коледарите. Украсяват се с детайли като кръст, грозд, кръг, цвете, лък, които се отличават за всяка стопанка.

Символи на трапезата

Трапезата на Бъдни вечер е построена от „ знаци “. Всичко би трябвало да носи изобилие, шанс и обилие.

Бъдникът – знак на връзката сред небето и земята, силата на рода. Ако бъдникът е дъбово дърво, той е знак на връзката ни с прадедите. Дъбът се смята за свещено дърво. Ако бъдникът е от крушово дърво, той е знак на обилие, благосъстояние, изобилие.

Дрян – здраве и дългоденствие. Дрянът се счита за най-здравото дърво. Той цъфти рано и по тази причина е знак на насладата и живота. Има значима роля в целия новогодишен ритуален цикъл. От него се създават красиви и цветни сурвачки.

Бъдни вечер 24 декември – обичаи и традиции в България

Чесън – избавя от заболявания и несгоди, самодиви. Силно средство срещу уроки, вълшебства.

Мед – знак на кротичък и сладостен живот. Лекува разнообразни заболявания.

Орехи – здраве и мощен живот.

Сол – солта е доста значим детайл от трапезата. Сол, самун и вино са свещени за българите и участват в доста обреди. Солта пази от заболявания, неприятни очи, вълшебства. Помага за оздравяването.

Елха – украсената елха е знак на живота и връзката на небето и земята. Мястото, където поставяте елхата замества огнището в старите къщи. Едно от най-тачените и свещени места в дома. Затова цялото семейство се събира към елхата, там е връзката сред световете, там се чуват най-добре пожелания, наричания, молебствия.

Украсата на елхата е знак на обилие и благослов. Кръглите играчки са знак на Космоса, плодовете – на обилие, звездата на върха е знак на предстоящото Рождество Христово, свещичките – знак на светлината и слънцето в нашия дом. Коледното дърво внася празнично въодушевление, топлота и уют в дома.