Вечерта на 22 юни 1953 г. младо момче-доставчик от Бруклин

Вечерта на 22 юни 1953 година младо момче-доставчик от „ Бруклин Ийгъл “ почуква на вратата на един от доста клиенти към 8 часа вечерта. Адресът е жилищна кооперация на 3403 Фостър Авеню в Бруклин. На входната врата се демонстрира дама, която познава своя пощальон, само че няма дребни, желае да скапе един $, а Джими – куриерът, незабавно стартира да търси по джобовете си, въпреки и монетите да подрънкват, не са задоволително, с цел да могат да отговорят на цената.

Младежът отива да потърси при съседите, в един от жилищата знае, че живеят две дами, до момента в който в съседство от тях се крие един от доста дейните му клиенти, който постоянно е ангажиран, само че пък може да скапе един $ и от време на време дава бакшиш. Сделката се реализира с лекост, само че когато Джими напуща постройката, не обръща внимание на една от монетите, по която има чудноват пръстен, даже усеща, че е доста по-лека от общоприетото петаче. Докато я оглежда, младежът прави грешката да я изпусне на земята и тя се разделя на две, като от нея излизат доста дребни, бихме споделили микроскопични хартийки.

Само 2 дни по-късно, по време на едно следствие, детектив от Ню Йорк споделя на ФБР, че е разкрил доста странна монета, предоставена на младо момче от Бруклин. Джими има другарка на неговата възраст, чийто татко също е служител на реда, та с помощта на нея, полицията съумява да открие младият вестникар. След като взимат този забавен артефакт, незабавно го изпращат във ФБР, а след един по-подробен разбор,  господата откриват няколко фотоси на машинописно напечатани страници с цифри. Има към 5 числа на всеки ред и към 21 колонки с цифри.

Очевидно това е един нов код. След като преписват числата, изпращат самата монета за спомагателен разбор. На 26 юни същата се намира при специалисти на ФБР. По това време кухите монети не са нещо ново, множеството поданици на Съединени американски щати имат опция да ги закупят от магазините, когато се пробват да вършат фокуси, доста такива се оферират и като смешка, само че в нито една, най-малко не и открита, не участва код. Под микроскоп се вижда лицето на Джеферсън и дребна дупка в думата „ Thrust “, която се пада върху буквата R.

Предната част е от 1948 година и в случай че обърнем внимание на задната, тя датира сред 1942 и 1945 година Именно тя е излята от мед и сребро, заради простата причина, че през войната никелът се употребява другаде. Декодирането на известието няма никакъв резултат, по какъв начин може да се улови концепцията на многообразие от числа, за които даже няма някаква основа. Най-накрая идва време да се потърси и момчето, което вечерта на 22 юни се снабдява с толкоз потребна и забавна информация.

Джими не си спомня кой тъкмо е дал монетата, прочее е минал през толкоз доста порти, че няма  как  да бъде сигурен къде в Бруклин се крие истинският притежател. Подозренията към него се губят доста бързо, въпреки всичко младежът спомага, а още по-важното е, че се пробва да нарисува маршрута за носене на вестници и списания по домовете. Единственият проблем е, че по това време неговият сътрудник е бил болен, та Джими  е обикалял цялостен Бруклин, разнасяйки цялата си стока. ФБР подозира, че някой се е опитвал да се отърве от нея или я предава по простъпка. Извикани са и други майстори, които ги създават, само че никой  не я познава като личен труд, прочее и няма по какъв начин, множеството монети се вършат със забележими белези и не е мъчно да се видят операциите по тях, само че тази не е такава.

Тук е имало съществено усърдие, с цел да се прикрие основаването ѝ. Разследването удря на камък още веднъж, никой не може да дефинира и машината, на която са написани всички цифри, явно е от чужбина. И по този начин историята като че ли приключва в задънена улица. Добрата вест е, че сред 1953 и 1957 година доста от сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) съумяват да избягат на запад и дружно с това да разкрият и някои забавни секрети, в това число и каква тъкмо е историята на тази монета. Според новодошлите, такива монети се раздават из цяла Америка и доста от тях са употребявани за  предаването на информация, също така съществува и банкнота,  в която може да се скрие самата монета – нещо като джоб – и в никакъв случай да не се обърне внимание на същата, въпреки всичко банкнотите от 1 $ са много огромни.

В следствие излиза наяве, че множеството монети имат идентификационен номер, само че още веднъж няма информация какво тъкмо стои зад цифрите. Тайната се разкрива от 36-годишният лейтенант-полковник от бившето Комитет за Държавна сигурност (на СССР). През май 1957 година същият прави едно телефонно позвъняване до американското посолство в Париж, като малко по-късно идва за изявление. Представя се като сътрудник на руските разследващи служби, признава, че е работил в Съединени американски щати през последните 5 години и сега има потребност от помощ. Как се споделя? Рейно Хайханен.

Само дни по-рано получава повиквателна да се върне в Москва, само че след 5 прекарани години в Съединени американски щати, както и игра на котка и мишка с управляващите, стартира да си мисли, че неговите братя са решили да го изгорят, въпреки и той самият в никакъв случай да не е нарушавал кодекса. Нещо още по-страшно е, че от дълго време се приказва за теч на информация, като погледите са точно към Рейно. И най-глупавият сътрудник ще се замисли за живота си и се чака най-вероятно да не успее да види краят му. Единственият вид остава бягство на запад, а за него има потребността от парижани и американци. Роден е в Ленинград на 14 май 1920 година Неговите родители са селяни. Има непретенциозно минало, нищо  с което да се похвали,  с изключение на завършването на гимназия с отличие през  1939 година и приемането на документ за учител. През същата година отива да преподава в село Липици. Само два месеца по-късно е потърсен от комунистическата загадка полиция, позната още като Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

Започва да учи финландски, който щял да се наложи за приложимост. Ако проследим информацията и развиването на международната история, не е мъчно да открием, че по-късно е преводач на разнообразни висши членове от тайната полиция, както и на фронта по време на Съветско-финландската война. В края на същия спор през 1940 година е причислен да дава оценки на руските служащи във Финландия, както и за оформянето на някои по-интересни мрежи от информатори по отношение на държанието и настроенията на популацията. Неговата съществена задача е да открива тези хора, които не са доброжелателни към новият режим. Подозираме, че не е мъчно да се открият хората, които описват политически вицове, възмущават се на новите началници и надзор, те са първата вълна за разкриване, а по това време Хайханен се оказва един от специалистите в региона.

Рейно Хайханен

През 1943 година е признат в Съветската комунистическа партия, след Втората Световна война продължава да катери ранговете и да печели вниманието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР),  до момента в който най-сетне не е извикан в село Падани, където стартира да разпознава дисиденти. През 1948 година е свикан в Москва, разузнаването има нова задача – изисква се замразяването на всички връзки със фамилията, проучването на британски език, прекосяването на доста специфична подготовка, умения по снимка, криптиране и дешифриране на секрети известия. За да остане надалеч от фамилията и да се отдаде напълно на партията, Рейно е изпратен като монтьор в Естония, където под прикритието продължава да се развива.

През 1949 година е прекръстен на Юджийн Николай Маки – американски служащ с финландски генезис. Неговото прикритие също е забавно. Юджийн се е родил в малко градче в Идахо през  1919 година Неговата майка е американка, до момента в който татко му трябвало да пристигна в Съединени американски щати от Финландия през  1905 година В средата на 20-те години неговите родители остават впечатлени от подобряващата се конюнктура в Русия, продават дома си и се насочват назад в Европа. Повече от явно е, че още тук историята издиша, само че какво да се прави, би трябвало да е правдоподобна. След като фамилията на въображаемия сътрудник се озовава в една друга и тъжна химера, вземат решение да се върнат назад, като американските съседи получават писма с пояснения, че животът не им подхожда.

Макар и множеството съседи от Идахо в никакъв случай повече не си спомнят, че в миналото са имали съседи от Естония. Но Съюз на съветските социалистически републики знае и взема решение да употребява фамилията, както и самоличността, с цел да изпрати назад сътрудник. От юли 1949 до октомври 1952 година Хайханен живее във Финландия с новата си идентичност, през този интервал е извънредно деликатен и се пробва да не получава ничие внимание, неговите началници желаят да се трансформира в най-обикновен и изцяло естествен работещ жител. Това щяло да построи неговата персона и след това  да го трансформира в един от водещите шпиони на източния блок. Във Финландия, мъжът се среща с Ханна Курика и се омъжва за  нея. Тя ще го последва по пътя към Съединени американски щати. Първи идва Рейно на 20 февруари 1953 година, а няколко месеца по-късно и неговата брачна половинка.

Преди да замине, още веднъж е извикан в Москва, където се среща с Михаил – директният шеф, който ще го управлява през идващите месеци от назначението. Рейно трябвало да се озове в специфична таверна в Сентрал Парк,  където да сложи карта с червен палец, в случай че счита, че никой не го следи, а в случай че счита, би трябвало да сложи карта с бял палец на таблото, това е всичко като неговата начална директива. Това разкрива първоначално на посолството в Париж през 1957 година Властите незабавно упорстват за инспекция и чакат резултатите.

На 10 май 1957 година е изпратен в загадка квартира, където чака идването на ФБР за разпит. Рейно признава, че Михаил е неговият шеф и двамата се срещат рядко и единствено в случай че е належащо на метро станция в Ню Йорк. За  да разменят информация, употребявали специфични тайници за слагането на детайли. Например част от оградата на 7-мо Авеню била куха и тъкмо там поставяли предмети с указания. Друго място било лампата на Форт Трьон парк. В една такава локация, сътрудниците откриват специфичен болт,  в който се събира малко листче, гласящо:

„ Никой не пристигна на срещата в 8 часа и в 9 часа, както бях посъветван да го направя.  Защо? Трябва ли да бъде вътре или извън? Греша ли времето, мястото наподобява вярно, апелирам проверете. “

Посланието е оставено доста по-рано, само че поддръжката на парка зазижда стълбите и известието остава вечно там. В домът на Хайханен е открита куха финландска монета. По същият способ е обработена като другите кухи валути, както и самата монета на Джеферсън в Бруклин. Хайханен е съвършеният кадър, който би трябвало да дешифрира информацията и в това отношение в действителност се оправя брилянтно. Какво гласи известието в монетата на Джими?

“     1. Поздравления за безвредното идване. Потвърдихме разписката от писмото, както и адресът.

За организирането на прикритие ще преведем към 3000 хиляди в локална валута. Консултирай се в какво да ги инвестираш. По твоя поръчка ще предоставим микрофилм и вести настрана, дружно с писмото на майка ти. Твърде рано е да изпратим гамите. Всичката информация за теб, месторабота и адрес, би трябвало да бъдат предадени в криптирано известие настрана. Пакетът е доставен до твоята брачна половинка персонално. Всичко е наред със фамилията, желаем ти триумф. Поздрави от другарите. Номер 1, 3-и декември. “

Предоставянето на тази информация повдига и упования въпрос за Михаил. Рейно е комуникирал с него в продължение на 2 години, като се чака от същия сътрудник да продължава да е деен и да се занимава с шпионска активност на територията на страната. Неговата идентификация е основна. Според Рейно, това е руски посланик, който най-вероятно е прикован към посолството на ОН. Описва го като мъж на 40-50 години, междинен на растеж, висок, с тъничък нос и тъмна коса. Това изложение е на прекалено много хора в дългия лист и първият, върху който могат да се спрат сътрудниците на ФБР е Михаил Николаевич Свирин. За интервала от 1939 до 1956 година същият човек е напускал Съединени американски щати няколко пъти, също по този начин е работил като основен секретар на делегацията на Съветските Обединени Нации в Ню Йорк.

На 16 май 1957 г.  ФБР демонстрират разнообразни фотографии на Рейно. Неговите очи попадат точно на този човек и сътрудникът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е публично открит. Единственият проблем е, че Свирин се намира доста надалеч от американската пълномощия – отпътувал е за Съюз на съветските социалистически републики. Следователно остава да се открие Марк – индивидът, който би трябвало да е наследил поста на Михаил. Според Рейно, това е полковник в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който работи в областта на разузнаването от 1927 година Пристига в Съединени американски щати сред 1948-1949 година с прекосяването си незаконно през канадската граница. По указания на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Рейно се среща с него в кино салон в Лонг Айлънд през лятото на 1954 година

Мъжът носил синьо-червена вратовръзка и пушил лула. След това двамата се срещат в парк Проспект, на оживени улици и други интересни  места в Ню Йорк. Оказва се, че всеки един сътрудник обичал да се крие пред погледа на своите съперници, като го прави без никакви проблеми. Една от дилемите, предоставена от Марк за Рейно, е откриването на американски сержант, който сега бил причислен към Американското посолство в Москва. Не си спомня името на американеца, само че знае, че кодовото му име е Квебек.

Едва след прихващането на още един микрофилм се оказва, че това е Рой Роудс – рекрутиран от руски сътрудници през януари 1952 година Неговата задача е да дава информация за американската войска и нейното положение. Осъден е на 5 години затвор и тежък физически труд. Междувременно Марк е разказан като мъж на към 50 години или малко  повече, междинна височина,  сива коса и обикновено телосложение. Агентът се занимавал с снимка, като веднъж Рейно се озовава точно в неговото малко студио на 4-я или 5-я етаж в постройка в Бруклин. И по този начин една инспекция на всички парцели в кадастъра демонстрира, че една от постройките с сходно ателие се намира на Фултън 252. Сред всички наематели е Емил Р. Голдфус, фотограф, който работи там от 1954 година и  преди този момент е наемал таванското помещение на 5-я етаж. През април 1957 година с повиквателната на Рейно да се качи на транспортен съд и да се върне в Москва, Голдфус споделя на няколко индивида от същата постройка, че отпътува на 7-седмчина отмора по разпореждане на лекарите.

Така щял да се лекува. Изчезва на 26 април 1957 година 3 седмици по-късно ФБР идва в района, с цел да стартира издирването на Марк, описанието на въпросния сътрудник съответствува и американските разузнавачи стартират да приготвят проследяващите устройства за следенето на непознатия мъж. На 28 май идва и човек, който дава отговор на всички условия. По това време Марк наподобява нервозен, върти се към близкия парк,  по-късно се оглежда за някого, пробва се да ревизира дали някой не го следи. Около 7 часа без 10 минути взема решение да напусне квартала и никой не го наблюдава, сътрудниците са сигурни, че не ги е забелязал. Те не престават да чакат умерено, като в това време ревизират всички тайници, в които Марк би трябвало да пуска своята информация.

На 13 юни в 10 часа вечерта, виждат светлина в студиото на обвинения, по-късно виждат и фигура, която се движи в помещението. Светлината изгасва към 12 часа вечерта.  Марк още веднъж излиза  в тъмнината отвън постройката, по-късно е проследен до близката метро станция, където го виждат да се качва и вози до 28-ма улица и се насочва и към хотел Латам. На 15 юни фотография на Голдфус е показана на Хайханен. Съветският сътрудник се усмихва и дава отговор „ Открихте го. Това е Марк. “. В хотела, съвесткия  шпионин наема стая и се записва на името на Мартин Колинс. Стои там до 21 юни. По това време ФБР се пробва да събере повече доказателства, с цел да има гаранция, че хванатият сътрудник не може да се измъкне по нито една спогодба. При ареста се оказва, че същият разполага с няколко подправени документа за идентичност и 2 документа за раждане издадени в Америка.

Първият е на Емил Голдфус, публикуван на 2 август 1902 година в Ню Йорк,  до момента в който вторият е на Мартин Колинс, публикуван на 2 юни 1897 година в Ню Йорк. Сертификатът на името на „ Марк “ се оказва, че е на  човек, който починал още в детството си. Сертификатът на Колинс е фалшифициран и подправен. Агентът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е занаятчия по придобиването на самоличности. През 1948 година при следващото си завръщане от Москва, той се снабдява с още едно име – Андрю Кайотис. Същият е умрял в литовска болница, само че е роден на 10 октомври 1895 година Пристига в Съединени американски щати през 1916 година и получава американско поданство. През  1947 година същият мъж получава и паспорт, както и виза за посещаване в Европа, тъй като имал родственици. Един от приятелите на същинския Андрю е получавал писма и откакто един ден те стопират да идват, хората позволяват, че най-вероятно е умрял. Точно това било времето на Марк и откакто се качва на борда на транспортен съд от Франция за Канада, съумява да стигне до Квебек и по-късно изчезва от погледа на аудиторията.

Истинското име на сътрудника е Рудолф Иванович Абел – роден на 2 юли 1902 година в Съюз на съветските социалистически републики. Отказва да споделя своите занимания и действия на територията на Съединени американски щати, неговото студио и хотел се трансформират в дом на един извънреден музей от съвременно съоръжение за воденето на най-различни шпионски игри. Открити са книги с кодове, предавател на къси талази, няколко камери и устройство за правенето на микроточки. През октомври 1957 година е изправен на съд и Рейно е свикан, с цел да свидетелства против него.  На 25 октомври 1957 година е отговорен по всички обвинявания.

Присъдата е издадена на 15 ноември 1957 година Очаква се да лежи към 30 години в затвор, като към тях се прибавят 10 години и 2000 $ санкция за притежаването на секретна информация и още 5 години за работа като сътрудник под прикритие с санкция от още 1000 $. И по този начин стартира една дълга сага, която може да го остави вечно в пандиза. За негово доста огромно благополучие, той лежи единствено няколко години, тъй като през 1962 година американския водач на разследващ аероплан U-2 е свален.

Франсис Гари Пауърс (пилотът) е сменен за Рудолф Абел. След завръщането си в Москва, някогашният чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) работи най-вече като ярък образец за социалистическото общество, като споделя най-различни истории пред възпитаници, даже се снима в руския филм  „ Мъртъв сезон “ и също по този начин съветва сценаристите. Агентът умира на 15 ноември 1971 година, тъй като е буен пушач и неговите дробове не устоят.

През 1961 година Рейно Хайханен умира в автомобилна злополука на автомагистралата по пътя за Пенсилвания. Всички назовават случая случай, само че за някои създатели на мистерии, събитията са повече от загадъчни. Дали това просто не е било наказването за неговата смелост и предаването на различен сътрудник, не можем да знаем. По-важното е, че в никакъв случай повече не се връща  в Съюз на съветските социалистически републики и остава тъкмо там, където желае.

Снимки: Wikipedia